На море в Гърция 2023 - V / 2024

От вчера сме в Ормос Панагиас (от другата страна на Никити) и времето е страхотно. Топло е, но поносимо, почти без вятър. Водата също е приятна, като трябва минутка да привикнеш. До колкото гледах, дават до края на седмицата да е все така.

Здравейте, някой има ли препоръка за място за настаняване в Неа Перамос, само за една нощувка? Вариантите, които сме ползвали за повече нощувки не са възможни, а в стари теми прочетох, че все пак съществува такава възможност.

Пробвахте ли през  booking.com?

Виж в mapy.cz - има отбязани пътеки, но какви са и дали и как са маркирани - не знам.

Поздрави от един див плаж на Лефкада - Avali

Свърши и нашето гръцко синьо лято, мислех да карам по ред, но май няма да стане В други постове ще разкажа за 17-часовото плаване от Кавала и останалите неща, но първо за Липси - с ударение на последното И, който местните понякога наричат и Липсос.

Островът е част от Додеканезите - малко известен, малко посещаван, скрит между по-прочутите си съседи Патмос и Лерос (за които също по-нататък). И въпреки че в някакъв смисъл бе основната цел на пътуването ни, не бях съвсем сигурна какво да очаквам. Е, очакванията бяха надминати: от всички острови, които видях това лято, този най ми легна на сърце. Невъобразимо малък, кокетен, чист и красив. Въпреки размера и отдалечеността си, наглед притежава всичко необходимо за живот - и то твърде естетичен живот, - сякаш създадено не за нас, туристите, а за малобройните целогодишни обитатели. 800 жители, лодки, котки, рибари с жълти мрежи, октоподи на простор, денонощна пекарна, която може да те спаси с всичко необходимо, само едно градче с огромна църква на хълма, чиито камбани пеят на Кръстовден, аптека, банка, магарета, сюнгери, вятър и море от всички страни. Пътната му мрежа е само 15 километра, но това не пречи коли и мотори да бръмчат постоянно.
 
Пристигнахме с ферибота на Dodekanisos Seaways от Самос в един слънчев и ветровит следобед и отседнахме в малка къщичка от airbnb (има я на снимките). Въпреки че така и не видяхме домакина, който живее в Ханя, на Крит, през цялото време се чувствахме част от местната общност. Вечер ни пречеха да заспим мотористите, които прехвърчаха по улицата, а сутрин ни будеха камбаните на църквата "Св. Йоан Богослов".
Може би защото бе средата на септември, ми е трудно да преценя доколко туризмът е нагазил на Липси. По желание на местното управление, на острова няма нито един плаж с концесия, чадъри и шезлонги - всичките са както природата ги е дала, с любимата ни естествена сянка от тамарискови дървета.  
Настаняването е оскъдно - няколко стари доматии и няколко нови луксозни вили. Предимно се посещава сякаш от яхти и техните екипажи. (Но освен нашата, видяхме коли и от Франция и Италия. Та ентусиасти за дългия път до Липси явно не липсват.)
По това време на лятото повечето ресторанти не работеха за обяд, но затова пък пекарната е 24/7! Работеше обаче "Михалис", едно от най-добрите места, където сме яли на това море и не само - вечерите беше претъпкано и само с резервации, но през деня беше пълно и лежерно спокойствие с кулинарни върхове.
На Липси няма забележителности, няма и много за обикаляне. Градчето се опознава с едночасова разходка. Има четири-пет плажа, два от които се достигат пеша (Лиенду на 2 минути и Камбос - на 10), още няколко на 10-15 минути с кола. Не може да се каже, че са от нивото на подобната по размери Куфонисия например, но синьото на Плати Ялос може да засрами много гръцки брегове.
За който няма кола или мотор - "Такси Джордж" срещу 4-5 евро ще го откара навсякъде. А колко добре беше заредена аптеката - с кеф си напазарувахме козметика на Коррес!

Местните казват, че Липси е митичната Одигия - островът на нимфата Калипсо, която искала да задържи Одисей за себе си. Толкова е малък и толкова далече, че не си сигурен дали ще стигнеш изобщо друг път дотам. Но в деня, когато го напускаш, вече ти липсва. (Дори за много живописното мезедополио, където ни удариха в сметката - нещо, което почти никога не се е случвало през годините в Гърция, си спомняме с усмивка, а не с яд )
Идеално място, където да вкусиш от "островната леност и мечтание по моретата", Липси въплъщава до голяма степен идеята ми за островна Гърция и силно се надявам кракът ми отново да стъпи на неговия бряг някой ден.

Снимки - https://www.flickr.com/photos/182857952@N07/albums/72177720311349100

Параход, така примамващо си го написала, че и на мен ми се прииска да го видя, но липсата на забележителности е проблем🤣
Моята половинка за всичките ни пътувания я примамвам с музеи и археологически обекти🤣

За тях - по съседите. На Патмос даже ние, безбожниците, се отдадохме на религиозно-историческо туризъм

Разстоянията между тези острови са много малки - в рамките на 1-2 часа - и често, мисля, хората ги посещават на дейтрипове. Освен че има лодки за целодневни екскурзии, трите кораба на Dodekanisos (един нормален - Panagia Skiadeni, който препоръчвам за по-ниска цена, по-комфортно пътуване и най-чистите фериботни тоалетни, които съм виждала; и двата бързи катамарана Express и Pride) въртят постоянно и ежедневно между тях. https://www.12ne.gr/en
Има и по-малки местни корабчета като Leros Express, които возят само пасажери.

Но за мен ценното беше именно това спиране на времето за два-три дни не само насред целогодишния стрес, но и в разгара на доста интензивната наша "почивка". Радвам се, че не го посетих за няколко часа само, а успяхме да се потопим в атмосферата.
Сред островите, на които съм била преди, бих го сравнила с Кимолос, но там има малко повече дъх на упадък. Този е истинско бижу, очевидно чудесно поддържано, обгрижвано, управлявано и изобщо.

Чакам си търпеливо за Самос и Лерос аз - моят пропаднал септемврийски план. Снимките и разказите в последните публикации са... гледам и рева.

Права си може да се съблазни с Патос🤣
Той наистина е от островите, които и аз искам да посетя. Там има една интересна история, свързана с манастирът, посветен на АП. Йоан. Неговият основател се. Христодул е искал да превърне о-в Патмос във втора монашеска република и да забрани достъпа на жени и деца до него. Той успява да спечели много права за островът от император Алексий Комнин, реално островът е освободен от всички данъци към империята и са създадени идеални условия за монашески живот, но императорът не се съгласява да забрани достъпа на жени и деца. Иначе изключителни ценна е библиотеката и архивът на манастира, например именно там е запазен препис на тишина на Бачковския манастир и много други документи.

Параход, благодаря за чудесния разказ и споделените впечатления. След тези невероятни снимки няма как на човек да не му се прииска да се докосне до красотите на този малък остров. Толкова китен, подреден и  подържан изглежда. Наистина ми напомня за Куфонисия.
Аз съм в подготовка на програмата за Пелопонес следващата година и с тези вълнения ще изкарам по-лесно зимата.

В момента в Сарти водата е идеална след известен период на адаптация, разбира се. Слънцето жари сериозно от около 10 часа. Тези дни се вълнуваше морето, но днес е много тихо и си е само за пляцикане. Събота и неделя би трябвало да се задържи така...

Въпрос от моя страна:
Попадал ли е някой на ароматен мащерков мед (θυμαρίσιο/тимарисио)?

Уж от производители е най-сигурно, но за мащерков май си трябва да е от магазина запечатан с етикет.

Преди години живях известно време  в Йоанина и се случи да взема мед лично от двама производители. Не ми предложиха да пробвам (колко удобно, а и аз не се сетих да попитам с моя гръцки) и на доверие взех по 3 буркана. После трябваше да се караме, за да им го връщам. Някаква много странна сладост имаха. Обаче именно където работех някой беше забравил преполовено бурканче тимарисио, което ме отнесе на крилете на медено бленуване, което не пуска до ден днешен. Никъде не намерих такъв мед, а пообиколих Епир. Не вярвам само в Крит да вадят тимарисио (?!),

В центъра на Сарти има две сергии с мед (едната е багажникът на пикап), тимарисио-то оттам е минало покрай идеята за мед.

В магазина в Сарти намирам тези двата:





Готови сме да бием път, ако имате препоръка. Стига да не е в Крит

Параход, страхотни снимки, и аз бих почивала на това място, въпреки че на половинът няма да му допадне точно това спокойствие.

sjaakiie, подарявали са ни уж домашен мед от мащерка на Пелопонес. Хубав беше, малко нагарчащ, но нищо чак толкова отличително не усетих в него. Явно не знам на какво трябва да има вкус

Но на Иос опитахме много интересен мед. Първо го видях на закуска в хотела, беше в отделна купичка до обикновения мед и изглеждаше като захаросан. Беше по-течен обаче, а на вкус наподобяваше мед смесен с масло. Помислих, че нарочно така са го направили и не питах какво е, но на тръгване ни подариха бурканче с мед, който изглеждаше по същия начин. Казаха, че това било "winter honey" и трябвало да го ядем като лекарство при кашлица, беше им трудно с обясненията на английски. На етикета пишеше Reikomelo, впоследствие разбрах, че това означава мед от пирен (ерика). Оттогава не съм виждала подобен, освен на едно място, но медът беше много по-тъмен на цвят и на вкус нямаше нищо общо. Този от Иос беше светъл. Ако някой е попадал някъде на рикомело, ще се радвам да сподели.

Eто какво прочетох за рикомелото, което беше новост за мен https://www.greece-is.com/madeingreece/the-best-greek-honey-youll-ever-taste/
А ти, Deviant Art, при твоите пътешествия внимавай да не го объркаш с ракомело, което си е ракия с мед и подправки (типична е за Аморгос, но я има и на други места).

Иначе аз обичам мед и си купувам оттук-оттам. Най-впечатляващ като вкус и консистенция е бил на Скирос и на Китира, от Корфу също не беше лош. Ся от какво точно растение е, не се задълбочавам, но честичко пише тимари на етикетите. Даже сега ходих да ровя в килера - имам от Лесбос и от Волос, и на двата това е указано. От Лерос пък донесох едно малко бурканче, дето е съвсем апокрифно и няма етикет. Купих го от селска пекарна, която въртеше сам-самичка една весела и оправна баба - тя меси, тя пече, тя продава, и се кълнеше, че е домашно производство. На гръцки, разбира се

Хаха, ами честно да си призная, в началото като видях гръцкия етикет го прочетох като "ракомело" и веднага си представих как са объркали меда с ракия Но после видях разминаването в буквите, а вкъщи проверих и какво е точно.

В статията пише, че и на Халкидики го има, при това бил от най-качествените... Но повече ми се пробва пак от Иос