На море в Гърция 2023 - V / 2024

Климата окончателно се побърква , днес тук във Варна прекрасен летен ден , слънцето прежуря ,толкова топла вода в моето детство не е била и през август и всичкото това на фона на юни дето го карахме по якета
Мои познати в момента в Турция цитират дневни температури 36 градуса. !

Параход, невероятни снимки и разказ. Очакваме разказа и за останалите острови.

sjaakiie, не лош мед от Халкидики сме купували от тук :
https://maps.app.goo.gl/J5yc8qvLE1L3VHVx5
И тук:
https://maps.app.goo.gl/BhchARCK6jPW7Gcc8

Deviant Art, какво съвпадение и какво нещо е езикът. Тъкмо онзи ден взех бурканче мед от цвете, което било традиционно за Халкидики - жената на сергията ми го показа на снимка едно такова красиво розовеещо. Явно тук пиренът (Ερείκη/ρείκι) е по-познат като сусура (σουσούρα) https://shorturl.at/knpS2

Едва сега осъзнавам на какво ми напомня каремеленият му ядков привкус и като че по-рядка консистенция - на кленов сироп Не твърде сладък. Мога да ти донеса, макар и не от Иос



Иначе мащерковият мед има характерен аромат - вълшебен. Пренася те в гората насред боровина и планински билки с преобладаваща мащерка.

Параход, кажувай значи кой е най-ароматният мед от тимари в долапа

salex_n2, благодаря за препоръките, дано ги посетим местата.

миленка_д, благодаря, допадна ни сиренцето.

Привет! Най после се добрах и аз до гръцкото море Никога до сега не бях идвала. Отседнали сме в Канали. Не знам дали по принцип е така или сега в края на сезона, но е изключително спокойно и почти пусто.
Бяхме и на круиз до Итака, Кефалония, Лефкада...

Знам, че за повечето от вас това не е нещо, което буди кой знае какъв интерес, понеже са доста нашумели дестинации, но аз се радвам като малко дете
 
Плажа до хотела ни в Канали



Исках да кача повече снимки,  но все надвишават големината.

Първото посещение в Гърция винаги се усеща магическо.

Зависи къде и с кого. Девер ми отидоха за първи път на Тасос (така си бяха решили) и не повториха Гърция. Ходят си в Хърватска.

Относно мед от магазина в Сарти - вземали сме от този вляво на снимката и ни хареса.
В момента сме на Неа Каликратия и водата е чудна за къпане.
Останахме изключително доволни от тази таверна

Много вкусно, големи порции, добри цени, невероятно обслужване. Такова отношение не получихме тази година почти никъде по островите. Другите маси се изпразниха поне час и половина преди ние да си тръгнем и персоналът ни изчака да приключим супер търпеливо, като сервитьоркара беше усмихната и лъчезарна до последно и имаше невероятно отношение към децата - гушкаше ги, играеше си с тях и искрено им се радваше.

И за мен беше в Тасос. Верно, годината... и аз не помня коя е, някъде в началото на века. Но явно доста ме е настървило

Засиви и по кое време е първото посещение
Моята първа Гърция е екскурзия до Кавала и Тасос за еднодневен плаж. Плажът беше разкошен, обаче Кавала ми се видя толкова мръсен, че така и не сме му дали втори шанс след толкова много време. Определено нямаше любов от пръв поглед. Тя дойде като се върнахме в Гърция след 5 год. и започна от Ситония

Ние се преместихме от Франгокастело, Крит, в едно нечувано селце Лефкогея. Чудесна къща с няколко апартамента на 3-4 км от няколко плажа.

И на нас ни се отвори възможност за кратка отпуска и ето ни на Тасос. Тук направихме сефтето в Гърция през май 2019г. и решихме да повторим. Даже сме в същия хотел.
Определено ми харесва повече сега. Водата е топла, няма много хора, времето е супер.
Гмуркаме се, ходим за риба...истински си почиваме.

Любимата ни таверничка в Полиризос виждам . Изкарахме 5 чудни дни там от 10 ти септември. Янис и Зоуи са страхотни. Обожавам техните пълнени със сирена цветове от тикви. И Янис приготвя страхотно цигариасто.

Благодаря на всички за чудесните включвания с разкази и снимки !
Параход, очаквам с нетърпение да разбера какви са впечатленията ти от Патмос. За Липси определено привлече много бъдещи посетители с поетичното описание и колоритните снимки Ох, дано ми стигне животът да обиколя всички гръцки островчета, за които мечтая.
Сега да се изкажа за меда, защото аз съм голям почитател на хубавия и ароматен гръцки мед.
Най-хубавият мед от мащерка го купих от случайна крайпътна сергия по пътя за Порто Кацики на Лефкада.
На Кефалония също взехме страхотен, домашен. Явно по Йонийския бряг става добър мед. Сега купихме от Антуса ето такъв от цветя, с плътен и приятен вкус.
На Икария имаше невероятен мед - и от мащерка, и от пирен - https://meliikarias.com/en/OUR-PRODUCTS1. Може би той ми е фаворит.
В тази връзка много харесвам пиреновия мед. Взимала съм от Никити и от Йерисос (там спряхме специално да си напазаруваме мед от една пекарна с местни продукти).

Додеканезки мечти! Или началото на пътуването.
(снимките в скрити коментари, че и без това чаршаф стана)

Въпреки че съм пообиколила Гърция, този архипелаг ми убягваше досега. Ходила съм само на кратко посещение в Кос преди двайсетина години, от Турция. Направо не се брои. Сега Додеканезите са най-лесно достъпни от София с директния полет до Родос. Но не точно там ми се ходеше, и не точно по този начин.
Затова - по море. Цялото планиране е направено около месец преди пътуването.

Първата ни стъпка бе фериботът от Кавала до Самос. Дългичък е. Пътува 17 часа. Каюта е необходима. Цената не е ниска, но не и чак толкова висока на фона на други маршрути в Гърция и особено спрямо сходни курсове до Пирея! (Много по-къси и много по-скъпи. Но за това - по-натам) Самос е част от Северноегейските острови заедно с Лимнос, Лесбос, Хиос, Икария. Но има удобни връзки с много от Додеканезитe.
Корабът е Диагорас, пътували сме с него и преди до/от Лимнос и Лесбос, няма изненади. През септември има само два курса седмично, лятото достигат до 4.
Пътуването беше леко и спокойно. Тръгнахме в петък привечер за Кавала, качихме се на ферибота в 23. Имаше по прогноза вълнение от 7 бофора, което малко ме притесни първоначално, но удобно легнал и завит в каютата, всъщност никой от нас нямаше проблем.
---
Тук му е мястото да отворя една скоба, че дъвките Travel Gum вече не се произвеждат и продават в Гърция - питахме в 4 аптеки.
---
Единствено шумът от блъскането на вълните и клатенето на разни неща в кораба по едно време ни пречеше на съня. Предполагам, че ако не ви смущават шумове или имате тапи за уши, ще е съвсем ОК. После отслабна и пак си подремнахме. В 10-11 се разбудихме и ходихме да пием кафе. Скоро след това приветствахме Хиос.
Има явно много известна сладкарница в пристанищния град (вляво на втората снимка се вижда малко от фасадата й), защото и пасажери, и екипаж търчаха дотам и се връщаха с торбички с опаковани печива.
В ранния следобед акостирахме на Самос. Слязохме в Карловаси, за да спестим още час и половина плаване и да прекосим острова с кола, като видим транзит туй-онуй. Безинтересен, голям за островните разбирания град. Северният бряг, по който криволичи пътят, е зелен и красив - с пищни борови гори, които ми напомниха за Скопелос. Морето беше доста бурно от тази страна. При столицата Вати/Самос прекосихме острова напряко и стигнахме до нашата къщичка - на плажа Псили Амос в югоизточната част, близо до Питагорио, откъдето тръгват и фериботите за Додеканезите.
Имах известни трудности да избера базата ни за Самос. Островът е голям и разнообразен, информацията от първа ръка за него не е много. Сред градовете ме привличаха Питагорио и Кокари. Интересна ми беше и югозападната част, където са плажът Воцалакия и другият Псили Амос. Името значи "ситен пясък" и това са горе-долу единствените пясъчни плажове на Самос. Другите са с камъни, които само с Хърватия мога да свържа, в Гърция толкова ужасни скоро не помня да съм виждала.
Изборът на локация и настаняване се оказа топ! "Нашият" Псили Амос беше симпатично селце с няколко къщи, 4 таверни и 4 бийч бара (три от тях съвместяваха функциите) и голям плаж с много фин и бял пясък и супер плитка синя вода. Студиото ни беше на последния етаж, с огромна панорамна тераса. Голямо блаженство бяха сутрините на тая тераса. Отсреща на по-малко от 1 км е турският бряг. На първата снимка се вижда малко островче с побито гръцко знаме, което бележи края на гръцката територия.
Не само мобилните оператори и радиостанциите в този район са преобладаващо турски, тази част от историята и етническия състав на Самос е осезаема - масово местните са с имена "Кара-нещо си" и "нещо си-оглу".
Брегът, както и къщата, бяха с амфитеатрално разположение и по пътя към морето имаше още пространства за блажено лентяйстване.
До плажа просто притичвахме, като ни се прииска. Псили Амос е на 10 км от Питагорио и от Вати, тъй че посетихме ги неизбежно. Питагорио е доста китно градче с пешеходна централна алея и паметник на Питагор и неговата теорема, разбира се. Посещава се от много турци, които ежедневно се изсипват с пасажерски фериботи от Кушадасъ. Има си и археологически забележителности - византийската крепост Логотетис и Евпалинийския тунел.
Вати е скучно и позападнало място, щъкат и бежанци от Африка. Но там пък попаднахме на изключително добра и изгодна псистария (таверна за месо на скара/грил), посещавана само от местни.

Снимките са от Питагорио
В Самос имахме три дни и единия посветихме на обследване на северния бряг. Там са известните плажове Цабу, Цамаду, Лемонакия, всичките с камъни и бийч барове. Цамаду има и нудистки участък. Вятърът от тази страна обаче беше безмилостен и вълните - големи. При нас на юг в залива - нищо общо. Иначе пейзажите са красиви за снимка, синьо и зелено в чудесна хармония.

Кокари беше огромно разочарование и се зарадвах, че не съм се поддала на изкушението да резервирам там. Селцето е построено в срещата на три залива и малък полуостров и вероятно познавате тази снимка в по-фотошопнат вариант:
Но това, което интернет крие, е продължението на кадъра: в залива, съвсем до това хотелче, има нещо като гробище за ръждясал корабен скрап.

Освен ветровито, мястото се оказа и ужасно туристическо. Местните живеят както навсякъде из островна Гърция, на хълма в малки къщички из тесни сокаци, а равната част е превърната в туристическа алея със заведения и магазинчета от типа, който у дома наричаме "Брайтън бийч". Можете да ги видите в Корфу, Закинтос, Скиатос и навсякъде.

Още няколко снимки от Кокари все пак, в търсене на повече автентичност:

В заключение: не мога да кажа, че за краткото време, което имахме, опознах този голям, населен и многолик остров. Плажът и настаняването ни оставиха твърде доволни и отпочинали, готови за нови подвизи. Но островът отстъпи пред тези, които видяхме след това, а в своя си северноегейски архипелаг остава далеч зад Лесбос в предпочитанията ми. Със сигурност обаче е добър аванпост за превземане на по-южни земи и сигурно някоя следваща година, живот и здраве, пак ще му отделим някой и друг ден.

Че Тасос ми е разкош на мен. Към този момент съм посетила доста места в Гърция, но Тасос определено си ми остава една от най-прекрасните локации.
А иначе, за пръв път усетих Гърция чрез преживяването ми в Сарти и толкова се очаровах, че не съм спирала да я посещавам от тогава насам, въпреки че точно на Халкидики не обичам да се връщам.