На море в Гърция 2023 - V / 2024

А това е на 07.09, след всички ужасии. По-спокойно море не мисля, че съм виждала някога…

И от мен след бурята - Хорто, красиво и спокойно, като остров на спасението.

Здравейте! Не знам дали въпросът ми е за тази тема, но все пак да попитам как мога да стигна от кв. Манастираки, Атина до пристанището Лаврион? Всяка насока ще ми бъде полезна, благодаря!

Разписанието на автобусите
http://ktelattikis.gr/en/markopouloen

Автобусите тръгват от метростанция Nomismatokopio в северната част на Атина, тъй че от Монастираки ще трябва да отидете с метро дотам.

Параход, много благодаря!

Преди да са изстинали съвсем спомените ми - а и времето - да кажа малко за Лерос. Ако мислите, че на островите от Йонийската група има силно италианско влияние, помислете пак Додеканезите са минали не просто през венециански период, но са били и част от съвременна Италия между 1912 и 1943 г., веднага след края на османската власт. Чааак през 1946 г. се присъединяват към Гърция.
Лерос е флагманът на италианската политика в региона. На мястото на пристанищния град Лаки е имало блата, които по заповед на Мусолини са пресушени и започва изграждането на неговата "източносредиземноморска столица" - Портолаго. Освен голямо пристанище, построен е град с широки булеварди, градини и сгради в стил фашистки рационализъм (смесица от арт деко и баухаус). Градът е бомбардиран от съюзниците, но някои от тези сгради се запазват - като все още функциониращото кино, покритият пазар и необичайната правоъгълна църква.
С известно съжаление мога да кажа, че днес Лаки не изглежда добре, много сгради от италианския период не се поддържат. Не постигнах хубави снимки оттам, затова слагам една чужда, с дрон, за придобиване на обща представа. За фенове на архитектурния модернизъм и Втората световна война тази част на Лерос има какво да каже (наблизо има и военен музей в тунел, използван съвсем наистина във ВСВ).
Навсякъде другаде си изглежда като нормален гръцки остров.

Другото необичайно за Лерос е, че не се издържа от туризъм. С 8200 жители, което е бая народ за толкова малък и отдалечен остров. Повечето са заети в обществения сектор (три болници, две пристанища, две гимназии, няколко начални училища и т.н.). Като казах болници, Лерос има и друга любопитна - и мрачна - история от XX век: от 50-те до 90-те години тук е била лудницата на Гърция, в която са изпращали особено тежки случаи не за да бъдат излекувани, а да бъдат изолирани при неособено човешки условия. По време на диктатурата на черните полковници са заточвали и политически затворници. Разгеле, затварят я през 1995-а, не без натиска на ЕС. Но напоследък настаняват мигранти там, Лерос е от най-пострадалите острови от бежанската вълна. Сега, ние мигранти не видяхме, покрай лудницата профучахме транзит.

След тая историческа справка става по-весело. Плажовете са компромисни, но заливите са закътани, с топла прозрачна вода и много риби. Много риби има и в ресторантските менюта. Туристическото развитие е маргинално, ние бяхме в т.нар. единствен "курорт" Алинда и може би имаше две или три сгради, наподобяващи хотели, всичко друго си бяха тип "доматиа", малки семейни хотелчета, където домакинята ти поднася торта за рождения си ден. Все пак да кажа, че базата беше старичка и тесновата, това е настаняването ни от това пътуване, на което дадох най-ниска оценка (другите три бяха чиста десетка). Но пък гледката бе един път, а чакълестият плаж - на две крачки.

Това е живописната Агия Марина, на отсрещния бряг на залива, снимана от плажчето пред хотела


Част от двора с елементи от близката плажна таверна

Веспата на преден план не е случайна - Лерос си се посещава от доста италианци и веспите са на всяка крачка.

Ако погледнете към Агия Марина, в левия край е крепостта от XI век - византийско-кръстоносна, а зад нея - вятърните мелници. Като се качиш на ниската седловина в средата (не се усеща ниска, докато катериш ) вече си в "столичката"- Платанос, а ако продължиш още по-нагоре към кастрото - си в Христос. Превалиш ли баира, долу са Пандели, бивше рибарско селище, сега с някакви зачатъци на туризъм, и Вромолитос, пак със смешен плаж и много приятна вода.

Така че това е "агломерацията" на Лерос, която се обхожда за час въпреки петте си имена, стига да не те мързи да качваш и слизаш гръцки баири.
Да не забравя, Лерос има и летище! Толкова мъничко и с толкова къса писта, че сигурно само детски самолетчета кацат. Зад него е едно приятно диво плажче - Агия Киура, едноименната църква над което е изрисувана от политическите затворници.
Много известна забележителност на острова е параклисът Агиос Исидорос, който е построен на скала в морето и се стига по тясна пътечка - пак през морето.
Има и мелница, която е на морското равнище и не се налага да катериш, затуй я снимат редовно за туристическите брошури - част от екстериора на ресторант "Милос" в Агия Марина. Той и "Димитрис о Карафлас" в Пандели са най-известните за риба и морски дарове, но и малко по-скъпи. А аз бях впечатлена от псаротаверната в отдалеченото селце Ксирокамбос - Trehantiri, посетете я непременно, ако имате път натам. Ще останете очаровани и от цените, и от гледката към чукарите на Калимнос на една ръка разстояние.
Островът се обикаля с лекота за два-три дена и човек няма усещането за нещо пропуснато, макар че в нашия хотел имаше една пенсионирана учителка по английски от UK, сега жителка на Нова Зеландия, която идвала всяко лято от 30 години.
След възторга от идилията на Липси и преди светския (макар и религиозно-поклоннически ) Патмос, на мен Лерос ми се видя най-безинтересен от Додеканезите, които посетихме, но се оказа, че откак сме се върнали, най-често се сещам за него.
Снимките също казват, че добре сме си изкарали. https://www.flickr.com/photos/182857952@N07/albums/72177720311402731

Не знам, Параход, ама от снимките ти ми се вижда божествен. Времето сякаш е спряло. Много ми се прииска да го посетя. И макар да съм изпуснала поста за идиличния Липси явно (ще го потърся), не знам как може да не се хареса на човек това безвремие, което поне аз виждам. Колкото до запуснати сгради от отминали времена, то и по Йонийските острови хич не са малко.

Alia1,
то е напълно непредвидимо кое място ще те уцели в сърцето, и невинаги има рационални аргументи за това. Аз харесвам много (почти) всички гръцки острови, но се броят на пръстите на едната ръка тези, които са особено любими.
Все пак като рационално обяснение за липсата на "любов от пръв поглед" към Лерос бих посочила две неща. Едното е, че посетихме твърде много острови на това пътуване - 4, и то с престой и обикаляне на всичките, а не да са просто дейтрип някои - за сравнително краткото време, с което разполагахме, това е много, получава се пренасищане с емоции и впечатления. По три сме правили няколко пъти и е ОК! Тъй че си вземам урок за в бъдеще. И вторият е настаняването, което явно с възрастта става все по-важно за комфорта ни.
Също от моя опит невинаги любимите са най-фотогеничните (понякога са най-малко атрактивните на пръв поглед) - сещам се от втората група Закинтос, Милос и Серифос, нито един от тях не ми е в топ листата.

А Липси е наистина чудо
За него, както и за Самос постовете са 3-4 страници назад.

Параход, нали и за Патмос ще напишеш нещо? Много ми е любопитно как го видя.
Аз за някои острови знам, че ще ми легнат на сърцето, още преди да съм ги посетила. При Патмос не беше съвсем така, но ми остави много топли чувства и определено бих се върнала с удоволствие. Може да е повлияло обаче и специфичното време, в което го посетихме - септември 2020 година. Много ми се пътуваше тогава и се страхувах, че е възможно всичко да се провали. Още повече, че през юни го отложих за септември. Обаче се реализира и беше прекрасно и безоблачно. Там ни беше и една от най-хубавите дневни разходки с лодка.

Миленка_Д,
много ми хареса! Изобще не ми попречи там пресищането, нито това, че е доста туристически За десерт и за него, но много работни задачи ме напълзяха.

Няма проблем, ще чакам Просто се притесних, че не казваш нищо за него, а съм любопитна. Но щом е за десерт, значи ще е сладко

Съмнявам се, че ще те изненадам с нещо ново, но просто ми трябва малко време да си събера мислите (и снимките). Пък се надявам и други, които спастрят впечатленията от лятото си - някои се обозначиха с кратко съобщение - да се включат, за да дочакаме по-лесно следващото.

Дано се включат и други, които се покриват. Много ме зареждат тези постове. И аз може да се вдъхновя да драсна някой ред за Антуса и Парга, макар да е много популярна дестинация, а и лошото време малко ми обърка плановете и намали впечатленията.
Иначе аз искам да разбера какви са ти впечатленията от Патмос, не е задължително да има нещо ново. Макар че няма как за седмица да изучиш един остров на 100% и е възможно вие да сте посетили нещо различно. А и ние не бяхме със собствена кола, а взехме под наем само за един ден. Наистина островът не е голям, но пак си има доста интересни местенца. Освен това, когато чета чужд разказ, мислено се връщам там и ми става топло и приятно. Ето това търся. Не е нужно да има изненади, макар да са приятни

Върнахме се от Евия тези дни. За жалост морето беше много мръсно. Бреговете и плажовете бяха в отпадъци и боклуци и във водата плуваха.Предполагаме, че е заради наводненията.
Иначе времето беше супер и приятно топло.

Параход, би ли споделила колко ви излезе като цена на фериботите това пътешествие? И какви са условията в каютите на фериботите - климатизирани ли са, тоалетните как са, всички ли са с прозорци или има и вътрешни?