На море в Гърция 2023 - V / 2024

Времето минава, работата ме затрупва и все не ми остава време да довърша разказа за Самотраки😀
Едно от големите наслади е да пътуваш по пътя покрай морето. Освен, че на моменти се наслаждаваш на морски гледки, в не малка част от времето пътуваш през зелени тунели от дървета.
За мен най-интересното градче е Хора. Много живописно, с малки улички, спретнати къщи, кацнали по склона, на места се разкрива невероятна гледка към морето или другия склон на планината. Има заведения, сладкарнички, магазини за сувенири... Обаче, след 1 септември повечето са затворени. В града има една голяма църква, но и двата пъти, когато бяхме в града беше затворена. Вероятно е отворена в събота, но така и не се поитересувах повече. Църквата е от 19 в. И в нея има мощи на пет мъченици от Самотраки. Има и музей, но някак си и за него не ни остана време. Насладихме се на безцелни разходки из градчето. Похапнахме от най-старата фурна на острова от 19 в. горе-долу опитахме от всичко, което имаше в момента.  Имаше много приятно кафене на една площадка, точно под крепостта, с невероятна гледка към морето и залеза, обаче е постоянно пълно. Интересна е крепостта на Гатилуци, генуезка фамилия от 14 в., която е владяла острова до превземането му от османците. Входът е безплатен и всъщност от крепостта гледките са спиращи дъха. На острова има още няколко кули, всички са построени от въпросната фамилия. Целта е била отбрана от постоянните пиратски нападения.  Ние отидохме до още една от кулите, която е на брега на морето. Има и една високо, но дотам вероятно има планинска пътека.
Друго градче, което посетихме е Терма. Там основно има ресторантчета, магазини, кафета, пекарна и семейни хотели. В едно от кафетата се оказа, че работят българи, но вече си казах, че на Самотраки българите не са рядкост. В Терма може да си купите много хубави самотракийски кози сирена, има ги и на други места, но в Терма ги има в изобилие. В селото има и минерални извори, които искахме да изпробваме, но банята постоянно беше затворена и обясняваха, че лекаря го няма. За съжаление последния ден разбрахме, че малко над банята, където са си изворите, има вани, в които може да се натопиш, ако някой не те е изпреварил. Тъй като водата е много силна не трябва да се стои повече от 15-20 минути. Ние много се чудихме дали преди ферибота да не отидем там, но в крайна сметка решихме да се разходим из пристанищния град - Камариотиса. Тук са най-добре заредените супер маркети.
Други две селца, които преливат едно в друго са Лакома и Дафни. Те са традиционни и живописни. В Лакома има три стари къщи, в които са произвеждали масло, но са изоставени и в руини. Иначе са интересни като архитектура. В близост до Дафни има останки от византийска църква, но така и не намерихме пътя до тях. Минахме и през селцето Алоня отново с традиционна архитектура. В Алония трябваше да има някакъв фестивал, но в последния момент го отмениха.
Едно селце, което ми се искаше да посетим е Пророк Илия, но на мъжът ми все не му се пътуваше натам. Доколкото разбрах също е много живописно с много заведения и прекрасна гледка към островите.
На Самотраки има един голям Археологически обект - Светилището на великите богове. Тук също е имало мистерии, но за тях се знае много малко. В тях е можело да участват всички, дори робите. Има легенда, че родителите на Александър Македонски са се запознали на тези мистерии. Боговете от Самотраки са различни от Олимпийските, но за съжаление имената им са неизвестни за нас. Естествено в по-късен период и тук се е елинизирано и започват да се почитат Олимпийските богове, а самотракийските са забравени.  Обектът е много интересен и може да отделите около час-два да го разгледате. За съжаление музея е в ремонт и имаше достъп до една зала, в която имаше интересни информационни постери. Когато ние посетихме обекта се появи една група с бели дрехи и се шегувахме, че ще се отдадат на тракийски мистерии. Естествено и оттам има страхотни гледки към морето. Пред музея има копие на статуята Нике от Самотраки, който иска да види оригинала трябва да посети Лувъра.
Според местните на острова има 999 църкви и манастири, когато пътувахме се виждаха табелки за някой храм, но нямаше индикация на какво разстояние са, а и пътищата не изглеждаха привлекателни. Не ни се искаше да тръгнем без да знаем къде и кога ще стигнем с малко дете и едно по-голямо, но пък мърморещо. Реално и информация за периода на изграждане на тези храмове и какво може да се види в тях също липсва и така си останаха непосетени от нас....
Другото много интересно на острова са разходките в планината, за които естествено трябва да си добре подготвен. Ние решихме да направим две разходки без да си даваме много зор. При едната тръгнахме от Терма и стигнахме до един вир, който вероятно през пролетта се захранва от водопад, но през септември беше пресъхнал. Разходката дотам беше приятна и лека, който желае може да продължи нагоре.
Втората ни разходка беше покоряване на Каньона Фобия. Още в началото има предупредителни табели, че има риск ако преходът продължи след първия водопад и го правиш на собствена отговорност. В началото имаше хипарски сергии, които продаваха разни джунджурийки, на една сергия имаше и някакви туршийки, но нещо не ми вдъхнаха доверие. Ние успяхме да стигнем до първото езерце. Отказахме се да ходим до водопада, защото двегодишната много се спираше да се заиграва в рекичката и времето бързо летеше. Дори и дотам докъдето стигнахме беше много приятно и зареждащо.
Накрая ще кажа, че Самотраки е много различен и по своему магнетичен. Островът действа много спокойно и отпускащо. Предразполага за нищоправене.
Чисто практично смятам, че ако искате да обиколите подробно острова са достатъчни десетина дни, ако сте малко по-стегнати пет са достатъчни.
Накрая да не забравя, че се смята, че АП. Павел е бил на острова. Естествено мястото, където е поседнал на пейка е оформено за поклонници. Има два пътя дотам. Единият с кола, но може и пеша. Ние минахме оттам. Иначе има и друг път, който започва от една чешма и стълби нагоре, обаче отгоре се виждаше, че стълбите са доста обрасли с растителност и може би по-добре, че не минахме оттам. Естествено мястото по гръцки е доста белосано има няколко изображение на акустирането на АП. Паве и т.н. Там е много тихо и спокойно, имам чувството, че и не е особено посещавано....
Напуснахме Самотраки в един доста мрачен ден точно преди първите големи бури в Гърция. Островът ни изпрати отново много мистично сякаш от неговия връх като вулкан изригваха черни облаци.
За другото лято обещах на голямата дъщеря море с пясък и сега си избираме местенце.

Самотраки ми е в уишлиста за догодина. Чудя се дали да отидем май или септември. Щом някои места затварят след 01.09 може би е по-добре през май или ще е студено все още?
След прекрасния септемврийски Тасос тази година ми се иска септември да е, но пък е тоооолкова далеч...

През май пък няма да са отворени
Самотраки е особен остров, сезонът е къс, но както съм казвала и преди - аз ходя в Гърция и през зимата. Има достатъчно услуги, които работят за местните, гладен и ненастанен никой не е останал. Но през април-май островите са по-красиви, отколкото през есента, защото всичко е покрито със зеленина и цветя. Есента пък - при късмет с времето - е по-подходящо за плаж, защото водата е топла.
Общо взето след Великден (който догодина се пада късно - в началото на май) започват да поотварят туй-онуй по островите и селата.

Gigi-gagi,
благодаря за трисерийната хубава разходка!

Самотраки разчита на временна заетост и от разговорите с различни хора разбрах, че на доста от персонала си имат постоянна работа през годината в родните им места, така че, както каза Параход май месец няма да е отворено, защото отново ще има липса на персонал. Обаче, през септември си има достатъчно места и за хапване, и кафенце, и магазинчета.просто прави впечатление, че част са затворени. За мен май е страхотен месец за разходка, но почивката тогава не знам.... За мен морето е много зареждащо, но определено искам и да вляза в него.

Да, като се замисля, не държа всичко да е отворено. Притеснява ме и ферибота, сякаш веднъж на ден видях във ферихопър като проверявах.

Да, точно така е, само от 20 юли до края на август е два пъти дневно в 3-4 дни от седмицата. През цялата останала година обикновено е по веднъж.

Влизам с един необичаен въпрос. Наскоро гледах предаване, че има нестинари и в Гърция. За съжаление не намерих информация кога и къде могат да се видят .  Ще е супер, ако може някой да даде насоки.

Ще се радвам и да споделите къде може да се разходим и за едно weekend бягство. Били сме вече в Керкини и пак мислим да отидем, но се чудя и къде другаде може да се направи една лежерна разходка с нощувка.

Веднага пращам нещо за четене. https://www.nytimes.com/2021/02/01/travel/greece-firewalking-rit … c3aw3sZQcqtltpU_c

https://greekreporter.com/2023/08/09/the-barefoot-fire-walking-r … ves-on-in-greece/

На гръцки и английски са "anastenaria" и можеш да намериш много информация. Ритуалът е в Лангада и още няколко села северно от Солун, и както и в България е около 21 май - Деня на Св. Константин и Елена.

Нестинарите в Гърция са гръцки преселници от Странджа.  Там не са толкова отворени към туристи. Преди няколко години имаше един проект и български учени ходиха при тях и после на разни семинари показаха наистина много интересни неща, свързани с ритуалите. За тях например с. Бродилово в Странджа е бащината земя и ходят там като на поклонение, взимат земя оттам, изобщо то е нещо като Йерусалим за християните.
Ако искаш мога да потърся публикации от този проект и да ти ги изпратя.

Значи, да си дойдем на думата- нестинарите са Българи!

Благодаря Ви момичета. Гледах предаването на Мария Жекова по BTV и там разказаха именно това, което и gigi-gagi споменава.  gigi-gagi, ако имаш време може да пратиш линк. Ще ми е интересно да прочета или да гледам видеа.  Като наближи май месец ще потърся информация за дати. Ако имаме късмет да ги видим ще е супер (ако ни пуснат), ако не здраве да е. Просто казаха, че при тях обичаят е по-различен от тукашният. Споменаха, че не долюбват туристите и е имало трудности в началото да ги допуснат. Но това не спира интереса ми към тях.

Гърци са и затова са се преселили в Гърция. В случая е много интересно просто в Странджа са нестинарите независимо от етноса им.

Хм определено е интересно. В с Кости имаше информационна табела, според която има нестинари в България и Гърция. Нямаше информация за преселници. Ако някой има инфо, моля да прати и на мен

Gigi-gagi,
това население свързано ли е пряко с гръцките колонии по Черноморието, или си е друго? Аз съм била в тия странджански села неведнъж всъщност, но не съм ги разпитвала и не съм наясно с етническата история на района.

Параход, не знам, но там все пак в Средновековието и било гранична територия и е нормално населението да е смесено. Нестинарството нашите учени го изкарват от траките. Възможно е просто и при българите, и при гърците да има тракийски елемент в произхода. Иначе нестинарите в България се осъзнават като българи, а тези в Гърция си се осъзнават като гърци. Иначе имат прилики в обичаите - обличането на иконите, почитането на Св. Константин, ходенето по огън.... Дори те пяли някаква песен за Константин - там на гръцки, а тук си е на български. И на двете места цикъла е целогодишен с различни ритуали, просто на 21 май е кулминацията. В Гърция са няколко села близо до езерото Керкини, но не им помня имената. Във всяко село са различно настроени към външни хора.
Нашите учени са били няколко пъти там и са ги допуснали да присъстват, сред тях е имало и български нестинар, който в едно от селата са го допуснали дори да влезе в огъня. Там има една много интересна дума за влизането в огъня, мисля че беше прихващане и според хората, когато те прихване нямаш избор трябва да влезеш в огъня и вече се чувстваш зле. Хората, които са излезли от тези села разказвали, че когато наближи май нещо им става и задължително трябва да се върнат и да влязат в жаравата.
На мен ми беше много интересно, но това си беше чисто научно. Тогава показваха доста филмчета, но сега като потърсих намирам само научните публикации и то само библиографски. Утре ще питам дали има филмче или пдф и ще пиша.