На море в Гърция 2023 - V / 2024

Да, имах предвид сaмо самолетни vs фериботни билети. Кола под наем не съм включвала в сметките, защото не сме от обикалящите почиващи. Аз съм  тази, която иска да ходи насам-натам и когато обикалям, ползвам местния транспорт, защото не съм шофьор.


Чисто субективно не ми се получи така, както го бях планирала. Първо в последния момент хванахме самолет, заради проблемите с наводненията и затворените части от магистралата. Една част от удоволствието ми, свързано със самото пътуване с кола  - замина. Ние бяхме за 7 нощувки, чак на 4-тия ден сложих банските - времето в началото беше кофти, морето беше доста бурно. Имах планове да отида до Балос и до Фаласарна или Елафониси, но не успях. Поне се разходихме из Ханя. Единия ден взехме кола под наем (срещу 50Е едно смешно, дребно Сузуки, което едва се катереше по баирите, но пък на слизане вдигна заетните 100 км. ) и отскочихме до Палеохора за плаж с надеждата, че там времето ще бъде по-добро. Беше... и слънчево, и морето като тепсия, но духаше толкова ужасен вятър, че не издържахме повече от два часа и се прибрахме. Поне на следващия ден и там където се бяхме настанили времето се оправи. Освен това ударихме някаква страшна греда с храната, в сравнение с Родос.Та така...натрупаха се някакви такива на пръв поглед дребни неща. За следващото лято планирам да останем 10 нощувки и мисля да ги разделя 5 в Ретимно и 5 в Агиос Николаос.

Наканих се и за Патмос - последната точка в нашето септемврийско пътешествие и остров, на който непременно ще се върна, не само защото времето ни там беше твърде кратко. Всъщност ние го видяхме за пръв път седмица преди да стъпим официално на него - корабът "Панагия Скиадени", с който плавахме от Самос до Липси, спря попътно на Агатониси, Арки и Патмос - и още тогава го оценихме високо.
Миниатюрният Агатониси, с население около 185 души, които обитават две населени места - Мегало Хорио (или Голямо село, 168 жители) и Микро Хорио (Малко село, със 17 жители), е първият Додеканез, който изобщо съм зървала - ако не броим едно кратко ходене на Кос преди двайсетина години. Изглежда като територия на пълното спокойствие, скука, дзен и липса на каквито и да било атракции. Рядко някой слиза или се качва на него, фериботът за нула време разпредели доставките от и до, и отпраши нататък.
В сравнение с него следващият - Арки, с 44 постоянни жители, ми се видя направо туристически. Имаше неколцина плуващи на малко яркосиньо плажче, заведение на порта и голф колички, които откарваха посетителите и техния багаж до единственото селце, малко по-навътре в залива. Близо до бреговете на Арки е и още по-мъничкият Марати - практически необитаем остров, чиято история е по-интересна от самия него. През 1978 г. от Нова Зеландия се връща Панделис Емилианос, с жена си и двете си деца, и решава да облагороди и да заживее на парчето земя, което тогава още не е част от Натура 2000 (както подсказва името, природозащитната програма е създадена значително по-късно). На Марати днес има хотел, два ресторанта и чудесен плаж, който е основната притегателна сила за дневни туристи и яхтаджии. Бедата е, че синовете го стопанисват повече на принципа на алчността, отколкото на гръцкото гостоприемство.
По малко от тези чудни кътчета може да видите от тази снимка нататък https://www.flickr.com/photos/182857952@N07/53287853645/in/album … 2177720312222881/  

Fast forward, след няколко дни на Липси и Лерос, отново хващаме за Патмос. Този път ще пътуваме с бързите катамарани на Dodekanisos Seaways, които бръмчат ежедневно през лятото и превозват основно пасажери. По спецификация единият от тях събира 6, а другият 9 коли. Успях да резервирам билет за нашата на този с девет. На практика обаче как е: тя е единствената на борда, освен нея има само 2-3 мотора. Същото се случи и на другия катамаран, чието пристигане и отплаване наблюдавахме на пристанище Агия Марина в Лерос. Дали и кога натъпкват изобщо 6 и 9 коли, не стана ясно.
Тук хванах моите любимци Ferryhopper в издънка - приложението им до самото отплаване показваше, че катамаранът ще акостира на пристанище Лаки, където по принцип спират големите кораби. Хайде аз съм от стара коза яре и си бях написала домашното, но представих си цветно как туристи разчитат на app-а и се оказват на грешния порт. Да се оправят... Ние пътуваме 50 минути до Патмос (и в тях влиза и спирка на Липси!), като стоенето на палубата при тази скорост е позволено, но невъзможно заради пръските вода и свистенето на вятъра.
Настанихме се на високото в Скала, с гледка, като хотела и неговата домакиня мога да препоръчам от цялото си сърце. Всичко ни беше на две крачки, и добре че така, защото в този първи ден нямахме време да разгледаме друго освен пристанищния град.
Скала е построена на място, където Патмос е тънък като кръстче на оса и между източния и западния бряг се стига за нещо като петнайсет минути. Изключително светско градче, кипящо от живот дори във втората половина на септември - заведения, магазини, весели компании по улиците - предимно пешеходни. Но нищо натрапчиво или прекалено комерсиално, дори и въпреки ежедневно акостиращите в залива гигантски круизни кораби. Всъщност второто (както и първото) впечатление от Патмос бе чудесно и не ни развали настроението даже липсата на места в Trehantiri - популярна таверна, която беше на три минути от стаята ни. Спасиха ни от Mezedopolio Mas - въпреки името "нашето мезедополио" всъщност беше ресторант с бели покривки и настолни лампи на плажа, абе романтична и изискана работа. И понеже домашните ме подиграват, че съм ядяла октопод сутрин, обед и вечер на тая почивка, да отбележа, че на това място ядох "десерт с октопод" - всъщност сладко основно ястие - карамелизиран октопод с фава, ами облизах си пръстите!
На следващата сутрин поехме към местата, които основно привличат аудиторията на Патмос. Не само круизните чудовища с туристи от всички точки на света, но и автобуси с гръцки пилигрими на духовен туризъм. По данни на местните сезонът на Патмос продължава от Великден до началото на ноември. Но изглежда, неорганизираните по някой от горните два начина посетители сме малцинство.
Наричан гръмко от гърците "Йерусалим на Егея", островът е мястото, където апостолът Св. Йоан е заточен в края на първи век от римския император Домициан. В пещера на хълма, която днес е туристическа атракция номер 1, той написва "Апокалипсис" или на български "Откровение" - последната 22-ра книга от Библията.
До пещерата може да се стигне и пеша от Скала, стига да сте склонни към катерене в жегата. Още малко нагоре по хълма се намира столицата Хора с манастира "Св. Йоан Богослов". Той е изграден 1000 години след писанието на своя патрон (от 1088 г. докъм началото на 12 век). Първият му игумен, монахът Христодул от Кос, получава златна була от Алексей I Комнин, с която императорът прехвърля Патмос на манастира и го освобождава от всякакви данъци - яко, а? Христодул има по-големи планове за острова и иска да го прави втора Света гора - автономна монашеска територия, на която не се допускат жени, но чак на такива отстъпки императорът не бил склонен. 2 на 0 за нас, пътуващите от женски пол, хилядолетие по-късно
Манастирът има архитектурата на средновековна крепост и увенчава като корона най-високата точка на Хора. Специално си купих дълга рокля за него, според изискванията на строгото православие, а никой не провери - бяха прекалено заети да вземат по 5 евро от дългата върволица посетители. Всъщност лабиринтните улички на Хора са свързани с манастирския комплекс на няколко места и ако познаваш тайните им, спокойно можеш да влезеш и излезеш и отнякъде другаде, без да плащаш. Хора е бяла и очарователна, но денем нищо не се случва извън манастирските стени, всичко е напечено от слънцето и затворено. Заведенията и магазините за сувенири отварят едва след мръкване. Много любопитен е начинът, по който белите градове на Додеканезите се различават от Цикладските такива - уж е същото, но не е. Но има и тук неизбежните вятърни мелници, щото и вятърът не е по-малко.
Патмос се гордее с още дълъг списък църкви и манастири, но няма време за всички: всъщност имаме по-малко от денонощие и половина на острова и ще отплаваме за Атина в 24:00 часа същия ден.
Освен духовното наследство на Св. Йоан, другата атракция на Патмос е плажът Псили Амос. Започнахме ваканцията си на плаж с това име на Самос и се надявахме със същото име да я завършим. Означава "фин пясък" и е единственият заслужаващ тази титла на острова.
Но не се случи така. Нашата чудесна домакиня Матина ни предупреди, че във ветровито време, каквото случихме, не е препоръчително да се ходи на този плаж, защото пясъкът удря право в лицето - а пък едва ли е приятно вятърът да те брули и по време на 30-минутния преход дотам и обратно (заливът е достъпен само пеша и с лодка). Тъй като бяхме напомпали програмата с активности до крайност, пътувайки без деца, в двете вечери на Патмос вече буквално залитахме от умора по уличките. Затова и нейната аргументация бързо ни убеди до оставим Псили Амос за следващ път. Отпуснахме морни тела на Грикос, който бе на завет и ни привлече със сянка от огромни тамарискови дървета и таверна с домашни манджи "магирефта". Наблизо е скалата от вулканичен произход Каликацу или просто Петра (камък на гръцки), която ме примързя да снимам, предпочетох да храня рибите с остатъци от обяда.
Този плаж, както и Псили Амос, е в южната част на острова, а на север от Скала са по-посещаваните Агриоливади и Камбос - с дълги редици чадъри и заведения, малко по-туристически, отколкото моят вкус може да поеме. Затова залеза посрещнахме на последния плаж на този бряг, напълно дивия Ливади Гераниу. С кола обиколката на острова отнема не повече от трийсет минути.
Завършвам този прекалено дълъг разказ с препоръка за превъзходната рибна таверна в Скала "То хильомоди", чиито барбуни само дето не подскачаха в чинията, толкова бяха пресни. А корабът към Атина на 18 срещу 19 септември беше претъпкан! Добре се бяхме подсигурили с каюта. С 12-часово изтощително шофиране от порт Пирея до София завърши това пътуване, което сбъдна отдавнашна мечта, но ето - вече забодох флагчета и на няколко Додеканези на картата. До следващото лято
Снимките от Патмос тук https://www.flickr.com/photos/182857952@N07/albums/7217772031222 … with/53287853645/

Параход, чудесен разказ За 36 часа действително сте изпълнили програма максимум. Въпреки че ние прекарахме цяла седмица на Патмос, определено имах нужда от опресняване на спомените и познанията. Наистина сладък десерт - заслужаваше си чакането.

И за да добавя известна полезност на поста, споделям едно кратко рекламно, но доста приятно видео за мъничкия остров Халки, който се надявам да посетя следващото лято.

чудя се какво да измисля  за Коледа и ЧНГ и не изключвам ГЪрция  - някой ако в видял оферта дето го е праснала по главата - да свирка Simple Smile

Ние заглеждане една за Посейдон палас с идеята и да си починем 2-3 дни. Не ни се бута в лудницата на големите градове. А в началото на Декември мисля да отскочим до коледното градче в Драма и Кавала.

След разни отзиви на приятели и онлайн познати и аз съм се насочила към Халки за късно море догодина, ще гледам да включа Сими, може и още нещо. Родос ще го ползваме само за полетите.

Розова маслинка, супер идея! На мен Халки ми изглежда много добре, особено ако се посети извън дневните турове. И ако харесваш такава пустош. Но на мен не знам дали ще ми се получи нощувка, защото от основното пристанище на Родос има много малко фериботи, а до Камирос Скала има само по един автобус дневно. Евентуално ако намеря изгодна кола под наем на Родос. Но още плановете ми са съвсем сурови - само знам какво ми се иска. А дали ще стане, е друг въпрос. И все пак основната ни цел ще бъде Карпатос, та ще видим. И Нисирос много искам да посетя с една нощувка. Ако успея да комбинирам всичко и то с приемлив бюджет, ще е почти чудо.

Параход, писали сме едновременно и бъгнахме bg-mamma Дава ми, че моето мнение е последно и не ми позволява да пусна ново. А всъщност моето е #321, а твоето #322 и визуално така са подредени, но в общия изглед пише, че моето е последно.
Исках да кажа, че и на мен много ми се ходи на Кастелоризо, но засега ми се вижда далече. По-скоро от Турция бих подходила някой ден. Миналият месец прочетох и семейната драма Лятото на тайните на Патриша Уилсън (по препоръка от темата), в която действието се развива там и съвсем ми се разпали меракът. Но подозирам, че няма да е скоро. Маслинката май ходи миналата година, ако не се лъжа.
Тилос и Калимнос не съм ги проучвала сериозно , но щом са ти хванали окото, вероятно и на мен ще ми харесат. А списъкът ми и без това е твърде дълъг...

Имам някакъв предразсъдък към Сими и Халки, опитвам се да преодолея и изясня чувствата си и към Родос, та да взема да мръдна и натам
За Сими научих преди повече от 15 години, когато нашата хазяйка солунчанка в Торони се канеше да ходи на почивка през октомври, след като затвори сезона. Много привлекателно ми се видя. За Халки чух значително по-късно, като в съвременността масовите отзиви, включително тук в темата, са, че Сими е потънал в тежка комерсиализация, а Халки е по-хубав.
Но при по-задълбочен прочит научих и друго за Халки - че островът почти няма местно население (за разлика от Сими, на който живеят 10 пъти повече хора) и е до голяма степен "декоративен" - къщите в близост до морето са изцяло изкупени, възстановени и предлагани от чужди инвеститори, а близкият и най-пясъчен плаж Пондамос е прекалено комерсиализиран. Разбира се, всичко това не отменя красотата му и всъщност не е особен проблем, ако човек не отиде в пиков сезон.
От тези смешно малки островчета край турските брегове най-голямото ми желание си остава Кастелоризо, както и един миниатюрен обитаем остров с чудесен селски плаж, Псеримос.
От прочетеното и чутото за архипелага отчитам, че Калимнос, Тилос и Нисирос ще бъдат също толкова слабо поразени от масовия туризъм, колкото и тези, които видяхме това лято. Дай боже още много лета и пътувания натам

Приятно е на Халки. Много повече ми хареса от Сими, който не очаквах да е толкова туристически. Но не бих издържала повече от 2-3 нощувки. Обичам спокойствието, но ще ми дойде прекалено много.

Миналата седмица се върнахме от Пелопонес - 17 дни и 3500 км. Беше прекрасно! Спокойствие, невероятни гледки и все още топло море. Обиколихме и 4-те пръста. Ходихме и до Хидра, Спецес, Елафонисос. Само накрая се наложи да претупаме западната част, защото точно, когато резервирахме за следващите дни, видяхме в прогнозата за времето, че се задават 2-3 дни бури и единственият слънчев ден е денят, в който се местим от Гитио към Финикунда. Все пак резервирахме две нощувки. На отиване удължихме малко пътя, но успяхме да изкараме следобеда на Войдокиля и да видим плажа на слънце, макар вече да се бяха появили малки вълни. На другия ден обиколихме Корони, Метони, Пилос, Финикунда и по някаква случайност избягвахме бурята. В Пилос я гледахме как вилнее отсреща около дългия плаж, който се вижда през залива и към Войдокилия. Все пак не ни заваля докато обикаляхме. Премина през нощта и на другия ден отново беше слънчево. Можехме да останем още 2-3 дни, но вече се бяхме настроили за връщане. Ще повтаряме със сигурност.

Малко от бурята. Тук зад кораба все още се виждат детайли (плажът Дивари/Хриси акти, крепостта над Войдокиля), макар и отзад вече да е замъглено:



Малко след това:







Корабът беше огрят от слънцето и все едно е поставен допълнително с фотошоп на фона на чернилката. А същевременно при нас беше слънце:



Жалко, че не успях да хвана и някоя светкавица!

На другия ден посетихме резервата Строфиля край Патра. Тръгнахме по един черен път, но напълно приличен и добре изравнен. В един момент се оказа, че блатата са го превзели. Дори "поплувахме" малко с Шкодата, но като видяхме, че "локвата" не свършва, се върнахме обратно. Но пък приключението ни хареса.

Параход, ти си "виновна", защото много държах да видя дърветата-броколи. После отидохме и откъм по-цивилизованата част, където пътищата са асфалтови, но и те на много места бяха залети с вода. За плажа Калогрия нямахме време. Но и без това имаше доста вълни и сигурно водата не е била достатъчно топла. Само го видяхме и си тръгнахме.

И накрая да ви почерпя с малко Елафонисоско синьо:





На Симос имаше доста хора, но пък на огромния Като Ниси/Панагия бяхме точно 4 човека - ние и още една възрастна двойка на няколко стотин метра едни от други. А водата беше топла, топла...

Параход, на Халки има училище и детска градина (в един двор са ). Явно има някакъв живот и извън сезона. А Пондамос наистина е прекалено комерсиализиран. Направена е нещо като бетонна тераса, за да се поберат повече чадъри, а те се дават срещу консумация от минимум 25 или 30 евро. Намерихме си свободно ъгълче в единия край, но през юли и август едва ли ще има такова.

Около 300 жители пише, просто направих сравнението със Сими, където са близо 3000. Има и по-ненаселени

Иначе гръцкото законодателство е такова, че първата степен на образованието (до 6 клас) държавата е длъжна да осигури на всяко дете, дори то да е само едно. И действително има такива случаи - много популярна в европейските медии преди няколко години стана трогателната история за единственото учениче от о. Арки - Христос, и неговата единствена учителка. Има и острови с по пет-шест деца. Като дойде време за гимназия - няма как, местят ги в цивилизацията.
https://www.politico.eu/interactive/greek-school-with-single-stu … land-in-pictures/
https://www.dw.com/en/greece-lonesome-lessons/video-55785642

Хубаво пътуване сте си направили, Таня67. И на мен вече ми липсва Пелопонес, доста години не съм си опреснявала спомените оттам, но пусти мерак за острови.

Миленка,
сега успях да видя допълнението на поста ти. Аз пък Кастелоризо си го заплюх от една композиция на Дейвид Гилмор от албума On An Island (2013). Наистина повечето хора го превземат от Каш, Турция - както и нашата Маслинка.
https://youtu.be/E4WXTbhwp3Q?feature=shared

В ден, ако не се лъжа, вторник, един от катамараните на Dodekanisos пътува от Родос така, щото да отидеш сутринта, да се върнеш следобед и да имаш 5-6 часа за прекарване на острова. Това е единствената възможност за дей трип от Гърция. Останалите фериботи, които стигат дотам, се връщат веднага. Има и летище

Имаше две интересни оферти за Алксандропули

През юни беше точно вторник и не успяхме да се вместим, защото полетите ни бяха от вторник до вторник. Иначе имах голямо желание.

Миленка, направи ми впечатление, че на такива малки пристанища като Камирос Скала (за Халки), Метохи (за Хидра), Коста (за Спецес),  Пунта (за Елафонисос), винаги има 1-2 таксита на пристанището, които чакат пътниците си да слязат от корабчетата. Явно предварително се уговарят. Не е задължително да те откарат до далечен град. Достатъчно е да е близко населено място с транспорт. Но и не виждам проблем да си вземете кола под наем. На Родос предлагането е голямо. Толкова много коли под наем май не съм виждала на друго място. На нас през юни ни излезе по 20 евро на ден с пълна застраховка.

Благодаря ви за идеите! Ще ги имам предвид. Може наистина да отидем до Кастелоризо, ако има такъв вариант за дневен трип и следващото лято. Ако пък и догодина има такива евтини коли под наем на Родос, задължително ще вземем. Зависи как ще се върже времето. А това много зависи от фериботните разписания, които излизат най-често чак през пролетта. Нямам още и самолетни билети, защото ми се вижда рано, но ако се запази разписанието ми се иска да са от събота на обяд до следващата сряда вечерта, което са си 11 нощувки - ако на Карпатос останем само 6 заради фериботите, ще ми останат след това 4 на Родос, в които мисля да отидем до Халки и Низирос, но не е сигурно, че ще е възможно да се организира.
Честно казано, на мен преди Родос ми изглеждаше супер комерсиален и безинтересен, но всъщност има какво да се види. Гледам разни видеа (много харесвам тези на Touch of Greece) и ми допада, въпреки че е голям и туристически.

На мен не ми изглежда безинтересен, но когато островът е толкова голям, ми е трудно да се ориентирам къде да е настаняването, защото иначе се губи много време в път, дори и с кола. А на Родос при този туристически наплив изобщо не мога да схвана къде биха били по-тихите и автентични местенца. Старият град е супер атрактивен (особено сигурно за извънплажен сезон), ама паркирането е ад, а плажовете наоколо - не струват. На западния бряг, който е по-нетуристически, и в крайния юг, пък май доста духа. Накратко, все още чакам мястото и гледката на Родос, които ще ми "проговорят" - иначе не тръгвам

На Самос също дълго умувах къде да се настаним, пак поради размерите и разнообразието на острова. Той обаче далеч не е толкова туристически, а и сутрешният ферибот от Питагорио ограничаваше радиуса малко, макар че си бях дала до час отстояние от него при разглеждането. В крайна сметка останахме доволни от избора.

Действително аз Родос не съм го мислила като място за почивка. Тази зима, докато го изследвам, ако открия нещо, ще споделя. При нас първата нощувка със сигурност трябва да е близо до порта и тогава ще поразгледаме стария град. За останалите дни зависи от другите ми планове как ще се реализират.
Всъщност миналият юни е имало 2 възможности за дневен трип от Родос до Кастелоризо - и в понеделник и във вторник, като единият ден отиването е било с Диагорас. Изобщо не ми беше хрумвало, че е възможно това - мислех, че и от Родос е далече.