Февруарчета 2024 - Тема 5

при нас проблема нее бременноста , ние вече имаме едно дете и реално всичко е в комуникацията по между ни. Проблема основно идва че той иска да прилага всякакви стари методи тип «Да я удари ако прекалява , да и вика ако прекалява » не го е правил защото аз просто не позволявам категорично. Или прави това което прави сестра му примерно детето седи и вика «Тати тати тати » 5 минути а той си прави неговото си и не я чува .
Та колкото и да чета аз психологии и да споделям опита в нови подходи и бла бла бла той е такъв инат че ни приема ни предава и от там идват основните ни проблеми. И разбирасе топ важно е хорското мнение за него а сигурно забелязахте че аз съм изключително прав човек в думи и мен примерно ама грам не ме интересува какво си мислят хората в хотела защото аз съм вървяла нацупена заради еди ква си ситуация.А той се фиксира на това брутално.
Та не се случват разговорите при нас защото аз години се опитвам ба говоря всякак и да му кажа «Моля те искам да ти споделя как се чувствам » и « моля те изслушай ме » в общи линии нито веднъж нее имало отговор « не знаех че се чувстваш по този начин , ще се опитам да не те карам да се чувстваш така» или поне някакво бледн подобие на « ти четеш толкова много информация сигурен съм че си по информирана от мен за детето » той казва « аз имам житейски опит » къв житейски опит бе братче.Той е на 31 години никога нее гледал дете , семейството му има ужасно възпитание в сферата на държание с деца , майка му ги заряза като бяха деца , сестра му не и дреме ща децата важното е да са нахранени и здрави.
И не на последно място е мъж който го влекат коли , какъв опит 😀Та аз лично ще си ходя на психолог и ако той нищо не направи ще се разведем накрая и туй то няма кво.


А за хемороидите принципно ползвам вигневски но не мисля че ще се махнам от живота ми завинаги.Розата си я има и тя ме вбесява .Ще трябва ла се информирам за операция по натам

Това са си доста сериозни казуси, които е лошо, че не са изчистени преди второто дете. Рядко можем да избягаме от собственото си възпитание, но е добре да се опитаме. Жалко че явно го избива повече на инат и си държи на кривите разбирания.

Бочинка, сериозни казуси. Колкото и тривиално да звучи “битието определя съзнанието”. Това е човек на възраст, която не търпи превъзпитание. Няма как един човек да накара друг, да гледа на живота по друг начин т.е да счупиш всички травми и да промениш разбиранията. Родителския модел на подражание не е случаен. Единственото, което можеш да направиш е да “прочистиш” своята глава, с професионална помощ.

общо взето е така

Момичета, аз онзи ден бях на преглед, всичко е наред слава богу, течението е и от гиназола и от самите хормони та така. Изписа ми лекарката да пия Магнерот 3×1 , Сорбифер дурулес 2×1 и папаверин при нужда че ме опъва от време на време от ляво. Отделно си пия неофолик по 1, спрея бетер ю Б12 по 4 впръсквания, вигантол по 2 капки и Биозин мама по 1 .
Хора обърках се вече кое кога да пия, я дайте идея тоя Сурбифер кога до го сложа, от магнезия ясно 2 часа поне разлика, ама скоро някой беше казал и от Б12 ли трябваше да е далеч?

Аз също в четвъртък бях с болки в корема и кръста повече от 20 часа без спирка, отскочих до АГ, слава Богу всичко е наред, изписа ми и на мен Магнерот 3х1

Бочи, доста сериозна и лична тема, но смятам, че си достатъчно интелигентна, познаваш най- добре половинката си и съм сигурна, че ще намериш най- правилното решение за теб и децата, за да се чувстваш спокойна🤗...всеки има трудни периоди в живота, важното е да са за кратко, а не ежедневие....

Към момичетата с главоболие и ниска кръвно. Откакто пия Диаспорал, вместо хапчета, вече 5 ден главоболие няма. Не знам дали няма да се върне, но и тези 5 дни за 5 месеца, са дар!

Ооо...със сигурност е дар, силно се надявам и Магнерота, който ми изписаха да действа така, че ...щом детето ме пита "  Мамо, пак ли те боли главата? Е, как всеки ден?"...и при мен положението не е розово с тази глава

Момичета сетих се още нещо, някой от вас ползва ли все още Спрея на бетер ю Б12? Исках да питам от колко месец го пръскате и как се движат стойностите ви на витамин Б12?

Аз пък съм щастлива с моят човек, единствено се страхувам да не превърти като се роди детето, живи и здрави, че покрай мен такива примерни има не един и два. И като ме е страх - ми, казвам му. Нека знае, че е бил предупреден, че дори не знаем какво ни чака, въпреки всичко, което уж сме наблюдавали и осмислили. Силно се надявам, че това, което сме градили заедно за 10 години ще се окаже достатъчно устойчиво. Но гаранция никога няма Хубавото е, че и аз, и той сме се променяли през тези 10 години и досега сме успявали да се напаснем един към друг всеки път отново. Ако и това сега не ни събори, не виждам какво би могло.
И съм искрен противник на тезата, че зрял човек не може да се промени. Може, стига да поиска да бъде по-голям от егото си! И да обича някого/нещо достатъчно силно И специалисти има, и всичко - само да поиска човек да каже “не съм идеален - помощ”. Мои близки хора се борят с такъв проблем откак се родиха дечицата и толкова много ме е яд, че ще бъде разбито и това семейство заради грешно възпитание и неадресирани личностни комплекси - хубави хора и двамата, изключително прекрасни и гледани деца, но ето ти на проблем  

Много се радвам за всички добри новини от днес! Дано така продължим! И да питам: има ли някой, който напоследък спи по-зле от преди? Или съм само аз?  От няколко дни не мога да спя по гръб и съответно като спя настрани всичко е наред, само дето ме заболява хълбока от страната, на която лежа И се будя и няма заспиване поне 20-30 минути, а снощи откарах два часа. Та се чудя дали пък нещо хормоните не се променят и затова ви питам - да знам дали е само физическо или не
Няма смисъл, и аз уж нямах промяна в апетита. Докато не заимах преди около две седмици Лека полека се усетих как по-често огладнявам и как вече не става да хапна няколко зърна грозде и да отложа до другото огладняване От 51,1 кг станах 51,8 кг. Хубавото е, че засега видимо не се лепи по мен, а явно отива в корема.

Аз вече втора седмица не мога да спя по гръб, а обожавам, веднага ми се стяга корема и си спя настрани,на мен пък рамото ми се схваща😁, аз ставам 3 пъти да пишкам...ама така ще е..а за апетита и аз не се оплаквам, хапвам си

Не знам какво да кажа за междуличностните отношения. Честно казано, малко ме е страх как ще се разбираме след като се роди детето. Със сигурност умората ще си каже думата и ще има кавги. Относно възпитанието на децата сме говорили много пъти още преди да забременея и като цяло имаме сходни разбирания. (За сега, аз се бях зарекла в строгост, но започвам нещо да омеквам) Но започват да назряват и разни различия за дребни неща, които ми говорят, че ще има и други. Моля Ви се иска да сме ползвали пелени за многократна употреба, защото “баба ти на времето все еднократни памперси е ползвала”. Пък под “ползваме” се има предвид евентуално той да сложи някоя друга, пък с прането и акотата да се занимавам аз. Кой знае още какви щуротии му се въртят в главата 😅

Мен не ме е страх за разбирателството след появата на бебо...вече сме го играли този филм веднъж и беше по-скоро комедия, отколкото драма. Няма да споменавам и че е твърдо решен да присъства отново на раждането. Бях притеснена миналия път заради сексуалния ни живот след гледката, че бях чела какво ли не...бяха ме плашили с примери на близки, които се разделиха след това, но при нас се случи точно обратното - детето заздрави още повече връзката ни. Всички задължения си ги поделяхме - една нощ аз бодувам, на следващата той...в крайна сметка и двамата бяхме зомбита до един период 😁 Но моя мъж ми беше най-добрия приятел много преди да се съберем и винаги ще го приемам като приятел на първо място...всичко му споделям, даже това, което на приятелки не смея.
Сега филма ми е как ще се справяме с каката. Да, тя е на 10 г. и е голяма и осъзната, но и тя си изисква нейното - училище, курсове, спорт, рожденни дни....но ще се учим заедно в движение. Важното е, че и тя очаква брат си с голямо желание и вълнение.

Относно отношенията след детето - много зависи от твърде много фактори. Но... НООО
Е важно да се говори. Да се споделя всичко. Страхове, притеснения, болка и да се пита отсрещната страна. Важно е да не забравяме, че ние ставаме майки, но партньорите ни стават бащи. За тях също е стресиращо, страшно и ново.

При мен имаше доста притеснения. С мъжа ми бяхме от 9г заедно, когато се роди детето. Мъжът ми винаги си е бил малко егоист. Все ми казваше, че няма да се занимава с бебето, защото го е страх и т.н Точно като забременях при него се отключиха паник атаки и депресия и беше доста сложно. Не знаех как и дали ще се справим.
Но когато детето се появи... Всичко се промени. Мъжът ми стана по-грижовен, отдаден и първите месеци беше повече майка за това дете и от мен(аз бях развалина физически и психически). Нещата се нагодиха. Имахме трудни периоди, знма и че сега ще имаме (живот и здраве да се роди номер две и да сме здрави), но вярвам, че всичко ще се нареди. Характер се променя при голямо желание и усилие ☺️ И аз много се промених към хубаво.

При мен болките намаляха, но ако постоя пет минути права и се стяга коремът. Вече ме боли дупето от лежане, а се очертава това да ми е ежедневие следващите седмици. Но каквото такова

Бочинка много съжалявам за това което преминаваш в момента и те прегръщам силно.
Щях да ти предложа да ходиш на психолог, но виждам ти вече го правиш а и мисленето ти е доста осъзнато от каквото чета.
Единствения начин е ако го накараш и той да идва с теб на психолог, но ми звучи че няма да иска. Може да му поставиш ултиматум да тръгнете на терапия или се развеждате.
Всеки има право да бъде щастлив и да се бори за щастието си. Ако човека който трябва да те мотивира и да те прави щастлива прави точно обратното.. по добре си без него 🤗