Но все пак тук имаме конкретен казус и ще коментирам него. Смущаващото за мен е, че дете на 15 години в продължение на 5 години е "обработвано", оформяно и възпитавано така, че да "пасне" на представата на конкретен мъж, що е то жена и що е то семейство. Виждала съм такова нещо много отблизо, с момиче на 17, и няма кой да ме убеди, че една такава връзка може да е пълноценно партньорство, основано на уважение, зачитане и равнопоставеност. Зрелостта е пряко свързана със самостоятелността. Тази млада жена кога е била самостоятелна, кога е имала време да опознае себе си, своите стремежи и желания, да взима решения, да прави грешки? От детската стая при мама и тате - директно под крилото на мъжа. Това не е ОК за мен, а не конкретно възрастта като цифра. В момента тя проектира и изпълнява неговите мечти и представи. И дори той да е най-прекрасният мъж на света, едно такова обсебване на личността е меко казано неприемливо.
Тамън като отметне задачата по създаване на деца отрано ще й остане всичкото свободно време нататък като реши да учи, което е много по-добър вариянт отколкото да почне да учи нещо и насред следването да си направят някое дете, да прекъсва и или да го ражда насред сесия.