Плюсове и минуси на кварталите в София - тема 16

То за ремонт на фасада трудно се събират пари, какво остава за строеж! Дано не се случи нещо със сградите, че ще е страшно!

да, така е, няма да строят, евентуално да си продадат правото на строеж, ако някой иска да го купи.
И накрая, ще им дадат един терен извън София, да чакат някой да им помогне, а на терена на панелката ще построят бизнес център.

1983 година по същият начин на наша земя беше построен панелен блок. Получихме апартамент. В НА беше записано каква част от земята притежавам. Миналата година продадох апартамента. Клаузата за земята беше посочена в НА на новите собственици. Така, че погледнете си НА.

Е значи не е съвсем вярно, че собствениците на панелки нямат собственост върху земята.

Така е, но това не важи за всички собственици на апартаменти. В нашият вход бяхме трима с такава собственост. Всички други си притежаваха само апартамента.

Може и да има някое изключение. Аз още не съм попадала на такова. А през ръцете ми са минали достатъчно документи за собственост - в жилищните комплекси към апартаментите върви право на строеж.

Явно не са минали чак толкова много.
Ето от НА на друг апартамент

Дали?
Говорим за панелките, нали? В жилищните комплекси? В които терените дали са по 360 кв.м. ?

Ехааа, един апартамент да има собственост върху почти половината земя на един панелен блок! Всъщност ако там е била нивата му на човека, метнали са му един апартамент и са му оставили земята, може и да е възможно. Спестили са отчуждаването ѝ, но пък може и да е по-добре за него. Все пак не мога да си представя, ако се разруши един блок, да не се обезщетят всички собственици с поне аналогични жилища.

Всъщност това е типична грешка на нотариусите, те мислят само в %%% (нали хонорарите им са в % от материалния интерес). Не правят разлика между обикновени дроби (примерно 2/3-ти или 4/28-ми) и десетични дроби - примерно 0,28 (28 стотни, което може лесно да се представи като 28%). Не правят разлика между части (трети, пети, или стотни) и кв.м.


Всъщност Титина са имали 146,66 кв.м. от целия парцел от 360 кв.м. И по правилата на математиката 146,66 делено на 360 и се получава 0,41 (със закръгляне 41 стотни или 41%). Т.е. излишното е кв.м. след израза "идеални части".  Идеалните части затова са идеални, защото не са реални, квадратни метри в случая. Идеалните части, по закон, се изразяват с проста или десетична дроб.

При продажбата на наследствен имот - къща с двор, в съсобственост с друго лице, по н.а. ние имахме 438 кв.м. (примерно, по спомен) от 529 кв.м. целия парцел, което е 83 стотни или 83% от целия парцел, нотариусът написа 0,438 стотни идеални части, което, пресметнато в кв.м., е 232 кв.м. Въпреки че бяхме продавачи, спорихме с нея как да се запише - обяснявахме разликата, тя не разбра, твърдеше, че не можело да напише 438 кв.м. от 529 кв.м., както си е по оригиналния нотариален акт, трябвало да е в стотни. Обяснявахме как се изчислява в стотни. Пак не разбра, нахока ни, че сме я учели как се пише н.а. И изправени пред перспективата да провалим сделката, подписахме.

Само като пример - в решение на ВАС, окончателно, 0,16 е написано с думи "нула цяло и шестнадесет стотни процента".

Кой трябва да ги обезщети? И на какво основание?
Единствено ако жилищата са застраховани от погиване на сградата, застрахователят ще изплати нещо, но пак няма да са апартаменти в натура.
Това важи за всички сгради.

Купувайки жилище някак забравяме, че то е вещ с малко по-дълъг срок на годност от повечето вещи, но не е вечна.

Само земята е вечна... ако няма свлачище или разлом... или потоп... 😂

Хахаха, нещо ми е апокалиптично неделя сутрин. 😂😁

Но в общи линии това е - право върху земята е по-сигурно от право на строеж.
Правото на строеж дава право на носителя му да държи сградата си в чуждата земя завинаги, но ако сградата погине, самото право на строеж се погасява с 5 годишен срок, ако сградата не бъде построена отново в тоя срок. Ако пада и бъде построявана в срок всеки път, то това е значението на завинаги.

Има още един тънък момент, когато си собственик на земята, а в нея има сграда с много жилища. Стига да не пречиш на останалите да ползват сградата, ти можеш да си ползваш двора. В съвременния свят, понякога това означава - паркомясто!

Че е по-сигурно, по-сигурно е. Но вероятността да се възползваш от тази сигурност е 0,000Х процента. А данъка си плащаш 100%.
Освен това никой няма да ти купи апартаментите в сградата, ако не им продадеш паркоместата и си ги запазиш.

Не се наемам да коментирам вероятности, защото не съм попадала практически на казус, в който сградата с право на строеж е паднала.

Честно казано, любопитно ми е как точно ще се организират N броя семейства, наследници и чужбинци, когато трябва да се изгради наново същата сграда.

Какво ли става, ако един не иска да плати, друг спори за строителя, трети го издирват по чужбина, четвърти има скарани наследници...

Ако сградата е малка, шансът да се възстанови е голям, но ако е тип "малко село" на 9 етажа с 6 входа, тогава...

А за паркирането имах предвид построени вече сгради, за които никой не е правил места за паркиране. За новите строежи е ясно. Там мястото е до сантиметър усвоено.

НА за панелния апартамент не е при мен, това е от НА на друг апартамент.
Ако погледнем един панелен блог, с един вход, площа, която зеама е по-малка от 360 кв. Така, че е съвсем нормално собственикът на парцела да държи и собствеността върху земята (откъсът, който съм дала е от сграда в центъра на София).
Където живеем в момента сме 3 сгради, собствениците на терена са били 3-ма и държат правата върху земята. Имаме вътрешен двор, на който те са собственици, и те и само те решават какво да се прави с тази земя. Оставена е за зелени площи, но се използва само от живущите в трите сгради (входа).

Каква е файдата да си собственик на земята под някоя "панелка"?!