Здравейте! Доста се чудих дали да пиша във форума, понеже не обичам да занимавам хората с проблемите си. Но накрая склоних, тъй като ми трябва вашето мнение на странични хора.
От 6 години живея с мъжа ми, а от година и 2 месеца имаме прекрасно дете. Проблема дойде след раждането. Не пропуска вечер, в която да не пие и прекали с алкохола. Разделяли сме се заради това, случвало се е да ми посегне, но след обещания от негова страна се събрахме пак. Но това прекаляване всяка вечер с алкохола ми идва в повече. Не може да се говори с него нормално , всяко изказване е на въпреки, случвало се е да вика и хвърля чинии пред детето и то да се стресне. Още повече, че детето расте и не искам да израстне в такава среда, да се стресира от скандалите и да гледа всяка вечер баща си пиян. Обмислила съм вече раздяла, но тук идва чувството ми за вина спрямо детето ми. Тя е много привързана към баща си, търси го постоянно, а аз се чувствам зле, че няма да расте, заедно с него и я ощетявам, понеже я отделя от него.
Моля ви за съвет, защото съм в дилема и все още не мога да взема крайно решение.
От 6 години живея с мъжа ми, а от година и 2 месеца имаме прекрасно дете. Проблема дойде след раждането. Не пропуска вечер, в която да не пие и прекали с алкохола. Разделяли сме се заради това, случвало се е да ми посегне, но след обещания от негова страна се събрахме пак. Но това прекаляване всяка вечер с алкохола ми идва в повече. Не може да се говори с него нормално , всяко изказване е на въпреки, случвало се е да вика и хвърля чинии пред детето и то да се стресне. Още повече, че детето расте и не искам да израстне в такава среда, да се стресира от скандалите и да гледа всяка вечер баща си пиян. Обмислила съм вече раздяла, но тук идва чувството ми за вина спрямо детето ми. Тя е много привързана към баща си, търси го постоянно, а аз се чувствам зле, че няма да расте, заедно с него и я ощетявам, понеже я отделя от него.
Моля ви за съвет, защото съм в дилема и все още не мога да взема крайно решение.
