Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

Аз като НЕ-специалист ще си позволя да отговоря. Абсолютно е важно близките Ви да зачитат вашите правила и граници. Там е първата грешка. Те не зачитат вашият авторитет, а вие очаквате едно двегодишно да го прави? Нормално е едно малко дете, което все още изпитва границите, формира си разбиранията за добро/лошо, зло/добро да е объркано.
Един ти казва “тази вафла е лоша”, а друг “тази вафла в супер добра”, то как да разбере кое е правилно, като и двете идват от близък възрастен? Аз ако бях на вас щях да говоря сериозно с моите родители и да прекъсна контакта им с детето ако не са готови да гледат в една посока с мен относно възпитанието на детето. Колкото и крайно да е. Когато навлезе в истерия бъдете деликатни, говорете с него. Но иначе поне за мен когато налагате правила те трябва да се налагат със спокоен и мек, НО категоричен тон.
Отделно подозирам, че  пред другите с тръшкане и истерии постига желаното и това го кара да го прави и пред вас. Просто основата(средата)не Ви е ОК, няма как детето да не е объркано.
Но е и период, през който се преминава. Търпение и говорете с родителите, иначе не виждам смисъл да правите каквото и да е, ако те ще са “на въпреки”. Само ще се обърка повече детето,  “защо мама ме наказва, а баба ме гушка като правя това действие?!” За едно двегодишно мозъче това е трудно за асимилиране.

Здравейте!
Да, на тази възраст (2 г.) е напълно нормално децата да тестват границите – смехът и повторението на забраненото са просто начин да проверят реакцията Ви.
Що се отнася до близките – нямаме право да лишаваме детето от срещи с бабите и дядовците само заради различния им стил. Можете да говорите с тях за правилата, но е добре да знаете, че няма как да им ги наложите напълно. Те вероятно ще си позволяват повече, особено когато Ви няма.
Най-важното е, че детето учи основно от Вас като родители. Ако поставяте ясни граници и сте последователни, то ще свикне да ги спазва. Възможно е при баба и дядо да се държи различно и да опитва да ги манипулира, но това не означава, че ще успее да направи същото и с Вас, освен ако не го допуснете.
Добре е у дома да няма храни или предмети, които не искате да използва – така избягвате конфликти и детето получава по-ясна рамка.
Най-важното е постоянството от Ваша страна – ако сте спокойни, твърди и последователни, детето ще знае какво да очаква и ще Ви уважава като авторитети. Винаги ще има хора, които ще му позволяват повече, но това не значи да го изолирате. По-важното е да го научите как да се справя в различните ситуации и с различните хора. Ако Вие можете да сте авторитети пред себе си, детето ще го усеща и ще Ви приема за авторитети. Помнете, че всичко идва от нас, родителите.
Поздрави и успех!

Здравейте имам близнаци на 3,2г, момче и момиче. Не ходят на ясла и градина.
Имам проблем с момичето. Късно свалихме памперса (на 2,9г), но стана от раз , дневен и нощен изведнъж, по желание и самоинициатива на детето. Не съм имала проблем със изпускания , освен първи , втори ден. Казваше си като и се ходи до тоалетна на вън , вкъщи направо отиваше сама без да подсещам, без да казвам  и си сядаше на гърнето. Преди 2,3 седмици реших да я заведа на балет , мислех че ще е добре да се раздели с мен , за един час ( неразделни сме постоянно и почти нямам помощ)   и това може да помогне после за адаптацията в градината в последствие. Ходи на балет 3 пъти , беше много радостна , излизаше превъзбудена от кеф , а вечер сънуваше кошмари и пищеше ,,каките ме драскат/щипят,, и подобни , първите два пъти имаше кошмари , третия път нямаше.  Третото ходене и се е допишкало по време на репетицията , едно момиче ,,кака,, я носеше на ръце към тоалетната, отидох и помогнах, върна се вътре. В този ден не успях да я разпитам всичко било ли е наред, по късно питах ,но каза само че иска пак да ходи и учителката се скарала на някакво дете и искала да го накаже на стената, но много и харесало всичко.  Това и аз го чух като чаках пред вратата.
От тогава , започна да се нааква 💩 в гащите по малко , след няколко дни явно се замърси и започна да я боли ,като пишка , 2,3 дни я боля , в този период започна и да се напикава, пускахме изследвания ,нищо не открихме. Мина и бързо , но все още, вече две седмици се напишква и ака в гащите. Седи напикана и не идва да ми каже , а преди една капка , ако се случи да се изпусне идваше да ми каже , с една физиономия тъжна , че се е изпуснала и да я преоблека. Сега въобще не и пука.  Какво ли не и казвах през тия две седмици, че е голяма , че не трябва така, като наака хубавите гащи трябва да ги изхвърлим, питах я в началото без да иска ли се изпусна и казвах че няма нищо, случва се. Дори казвах ,че на градина и балет , не мога да я заведа , защото се нааква. Тя много иска да отиде. Питам я вечер спокойно ,,защо , го прави,, , когато и обяснявам тя се лигави и не ме слуша нарочно. Изглежда , че ги прави тези изпускания нарочно, но не разбирам защо.  Моля дайте ми съвети , че вече не издържам с това положение. Предстои да започнат градина след седмица,  как ще я пусна , като се напикава и ака в гащите.
В градината не дават да се адаптира постепенно , с триста зора се уговорихме да ходят в началото до обяд , а не цял ден. Есента имаха 3 дни на ясла , през които повръщаха от рев преди яслата , спряха да се хранят и имаха регрес във всички умения определено време. Тревожността , да не ги оставя продължи до пролетта 8 месеца , след тези 3 дни на ясла, през този период не искаха да излизат с никой (баща , баба) , освен с мен , изкарваха ги пред блока , те се тръшваха пред блока за мен и ми ги връщаха много бързо в истерия.  Та мисля ,че и с адаптацията ще имаме огромен проблем .