Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

Здравейте,
поведението, което описвате – запушване на ушите, стискане на очи и плач преди сън – вероятно е реакция на вътрешно напрежение, страх или сензорно претоварване. Много деца на тази възраст не могат да изразят с думи какво усещат, затова телата им „говорят“ вместо тях.
Какво можете да направите:
Създайте вечерен ритуал – тиха обстановка, мека светлина, кратка приказка или песен.
Бъдете до него с тишина и присъствие, без много обяснения, ако това го напряга.
Назовете чувствата му: „Знам, че се страхуваш. Аз съм тук и те пазя.“
Позволете му да избира – нощна лампа, играчка, одеяло – за да се почувства в контрол.
Ако това поведение се задълбочава или се появи и през деня, добре е да се консултирате със специалист – може да става дума за сензитивност, която изисква по-целенасочена подкрепа.
Поздрави и успех!

Здравейте и благодаря, че споделяте!
Разбирам тревогата Ви – детето Ви е изключително будно и речево напреднало, затова такава внезапна „регресия“ изглежда стряскащо. Но това, което наблюдавате, е много вероятно да не е реална загуба на умения, а имитация в игра, свързана с неговата емоционална привързаност към другото дете.
Децата често копират близки приятели – това им помага да изградят чувство за принадлежност. Имитира не защото не може, а защото се опитва да бъде „като него“. Колкото по-емоционално реагираме, толкова по-силно се утвърждава това поведение.

Какво можете да направите:
Разграничете игра от реалност – обяснете, че „Х. още не може да говори добре, но ти можеш – и у дома говорим с нашите хубави думи.“
Подкрепяйте речта чрез ролеви игри – нека той учи кукли или вас как да казват думи.
Показвайте му, че се гордеете с уменията му, без да обвинявате другото дете.
Ограничете, но не прекъсвайте напълно контактите, ако връзката му с другото дете е ценна – балансирайте с други комуникативни деца.

Ако поведението продължи повече от месец без подобрение, може да се направи кратка консултация с логопед или психолог – не защото има проблем, а за спокойствие.
Детето Ви е добре. Просто експериментира с роля. С търпение и игра ще се върне към себе си.
Поздрави и успех!

Здравейте!
Това, което описвате, е типично за чувствителни, срамежливи и по-интровертни деца, особено когато са в етап на преход – ново бебе, лято без социални контакти и очакване за училище. Вашият син не е „неспособен“, а просто му трябва повече време за адаптация и сигурност.
Това "преговаряне какво да каже" показва не липса на умения, а тревожност от грешка и желание да се справи добре – което е сила, стига да се подкрепи с нежна увереност, а не с натиск.

Какво може да помогне:
1. Успокоение, не убеждение:
Избягвайте фрази като „няма страшно“, „там ще е хубаво“ – детето не Ви вярва, а се чувства неразбрано. Вместо това може да кажете нещо като:
„Разбирам, че ти е трудно. И аз бих се тревожила, ако не познавам никого. И затова ще сме заедно в началото – ще измислим как да ти е по-леко.“

2. Играйте на сцени: „как да поканиш дете да играете с топка“, „ако каже „не“ – какво можеш да направиш“. Това ще го научи не просто на думи, а на емоционална устойчивост при отказ.

3. Давайте му роля с „мисия“:
Вместо да казвате „иди да заговориш някого“, опитайте с:
„Мисия за днес: открий едно дете, което изглежда само – и му покажи играчката си.“
Това ще го извади от мисълта "Аз съм странен" и ще го постави в роля на добър "помощник".

4. Подгответе го за училище чрез истории и преживявания:
Четете книжки за първия учебен ден, играйте на училище, заведете го до сградата, направете прехода познат. Ако можете – среща с бъдещ учител или дете от класа ще свали много напрежение.
Но Вие вече му помагате, просто с присъствието си. В момента му е нужна опора, не убеждаване и притискане.
Поздрави и успех!

Здравейте,
на тази възраст едно изречение – като подмятане от връстник – може да бъде изключително раняващо и да отключи силна нужда от контрол върху тялото, каквато често стои зад анорексията. Това не е просто фаза или каприз – това е сериозен сигнал, че детето преживява нещо вътрешно, с което не може да се справи само.
Най-доброто, което можете да направите сега, е да започнете психотерапия с опитен терапевт, работещ с тийнейджъри и хранителни разстройства. Колкото по-рано започне процесът, толкова по-добра е прогнозата.
Важно е вие да останете до нея с разбиране, без натиск и без коментари за външния ѝ вид. Вместо „трябва да ядеш“, по-добре:
„Забелязвам, че ти е трудно. Има хора, които могат да ти помогнат. Искаш ли заедно да потърсим такъв човек?“
Поздрави и успех!

Здравейте,
от написаното се вижда, че синът Ви се развива много добре – умен, комуникативен и с изградени навици. Проблемите с гърнето, които описвате, са напълно нормални за чувствително дете.
Защо се случва това?
-Срам и уязвимост – много деца на тази възраст не се чувстват сигурни да ходят по нужда извън дома, особено пред други хора.
-Контрол и сигурност – акането често се преживява по-дълбоко от децата, особено когато е свързано със страх от "бъркотия" или липса на контрол.

Как да помогнете:
Без натиск. Оставете го сам да реши кога е готов. Похвалете го за опитите, но не настоявайте.
Позволете му да ака с памперс, но го насърчете да го прави в гърнето (дори облечен).
В яслата – дайте му малка играчка или „гърне приятел“, който да му носи сигурност.
Говорете спокойно и игриво за темата. Използвайте книжки и истории.
Няма причина за тревога на този етап. Просто дайте време и сигурност – той сам ще се отпусне. Ако след 3.5 г. няма промяна, бих препоръчала консултация с детски психолог. Но засега можете да се справите и сами.
Поздрави и успех!

Тежко ще е. ...дано всичко мине бързо.

Здравейте госпожо Георгиева,имам дъщеря на 11г.В училище не успя да си намери приятелка и стоеше отстрани или контактуваше с момчетата .Отлична ученичка е ,даже помагала на по-слабите,но момичетата и били скучни и незнаела какво да си говори с тях.Сега през ваканцията отказва да излиза,дори до магазина,обижда ни,крещи,само гледа телефон и си слага слушалките,просто незнам какво да правим.Тя се промени в последната 1 година,поне с виковете и крещенето,Дайте съвет!

Благодаря от сърце за насоките! Те бяха изключително полезни за мен!❤

Здравейте,
Разбирам колко е трудно, когато виждате, че детето Ви се затваря, избягва хората и реагира с крясъци или обиди. Това често се случва в началото на пубертета, но при нея има и признаци, че се натрупват трудности със самочувствието и общуването. Вероятно се чувства различна и неудовлетворена, затова се изолира и прекарва време пред телефона.

Какво може да направите:
Опитайте да водите спокойни разговори без критика, за да чуете какво реално я притеснява.
Ограничете леко времето с телефона и слушалките, но предложете алтернативи, които да са ѝ приятни.
Намерете занимания, които я интересуват – спорт, изкуство, курсове – дори и да не са свързани с много хора в началото.
Помислете за срещи с психолог – това може да ѝ помогне да се почувства по-уверена, да разбере по-добре себе си и да се справи с емоциите си.
Колкото по-рано ѝ бъде дадена подкрепа, толкова по-лесно ще излезе от този затворен кръг.
Поздрави и успех!

Здравейте! Детето ми е три години, предстои започване на детска градина септември месец. Обичайна ситуация, обаче при нас се наслагват тръгване на детска и ноември месец очакваме появата на бебче. Записахме го на градина, защото в нашия град няма места за втора група и решението е частна градина, която е непосилна финансово за нашето семейство.. Честно казано, изпитвам вина, че ще съм вкъщи с бебчето, а сякаш баткото ще е запратен на градина 😅 Затова пиша и тук с възникнали няколко въпроса:
1) Имам идея да отложим ходенето на градина за след празниците, защото от една страна болестите са неизбежни, сега септември ще съм все още бременна,нито за нас с бебето е полезно,нито пък искам баткото да боледува..отделно после пък новородено бебе, изложено на всякакви вируси.. От друга гледна точка, не искам да се чувства сякаш е заместен вкъщи.. Иска ми се и аз да съм по-спокойна, а не да се убивам и от вина, че не съм добра майка за първото си дете ..
2) Ако отложим тръгването, няма ли после да е по-трудно за него самия да се впише във вече сформиран колектив? Дечицата там ще са си сформирали социални групи и се страхувам да не е аутсайдер 😅
3) Имам някаква идея да ходи на градина, но не всеки ден от сутрин до вечер, а примерно 1-2-3 дни в седмицата.. в държавните градини тук не е позволено взимането наобяд системно, за да може да не се разстройват другите деца, иначе ми се струваше и това добра идея, защото той за неговите три години никога не е отделян от нас и не е гледан от никого другиго и е много привързан към нас, както и ние към него..
4) Забелязвам, в контраст с моите притеснения, че той съвсем свободно отива и играе с други деца и възрастни навън. Търси вече компания за игра, а преди никога не му е пречело да играем двамата, ако паркът е празен, докато вече иска да си тръгваме, ако няма другарче..
5) Много е осъзнат и говорим с него като с голям човек - той знае, че през деня, когато паркът е празен, неговите приятелчета къде са - на градина. Знае коя е градината, ходим често до там, познава госпожата си ( от скоро, но се оказа, че ни е съседка и той вече като я види, ходи при нея, разговаря с нея, споделя и неща). Даже като го пита някой, казва, че ще тръгва септември на градина. Същевременно обаче ме пита какво ще правя аз с бебето, докато той е на градина и чувствата от първата част на поста ми - вина и тъга, ме обливат и ми се иска да си го държа вкъщи докато мога, което осъзнавам и че може би не е правилен подход, защото все някога трябва да порасне..
Благодаря ви предварително за отделеното време и за отговора, който ще получа ❤️❤️❤️

Здравейте! Имам дъщеря на 6 години.Разделени сме с таткото.Живеем при родителите ми.Работя,тя ходи на градина.Много често,дъщеря ми си измисля/намира повод да плаче и да се тръшка.Вечно ми "завижда" ,как аз съм била по-хубава,как съм имала повече дрехи,как тя е трябвало първа да си измие ръцете и още куп неща.Не знам какво точно още трябва да опиша,за да дам повече информация.Не се храни сама,не заспива по-рано от 23:30 часа.Не слуша това,което и се говори.Всичлп прави напук.Точно обратното на това което и се говори.това е близо от около година.Къде и какъв е проблемът?

Здравейте, искам да попитам и аз нещо.
Дете на почти 3 годинки/ момче. Всичко разбира, много говори, въобще никакви проблеми с развитието му няма. Това, което ме учудва е, че подрежда всичко в права редичка и мрази да е мокър и изцапан.
Трябва ли да се обърна към специалист?
Благодаря Ви предварително!

Здравейте

Много добре сте описали дилемата си – тя е често срещана при семейства, в които съвпадат тръгване на градина и поява на ново бебе. Напълно естествено е да изпитвате тревога. Но е важно да осъзнаете, че част от тази тревожност е Ваша – желанието да предпазите детето на всяка цена и да го държите близо до себе си. В един момент това започва да го спира, вместо да му помага.

Отлагане на тръгването на градина ще намали риска от боледувания в първите месеци на бебето, но може да направи адаптацията по-трудна по-късно, защото групата вече ще е сплотена. Вариантът за 2–3 дни седмично е много добър компромис, стига градината да позволява. Детето ще има време за социализация, но и няма да се чувства изцяло „изместено“ от бебето.
По отношение на вината, която изпитвате, припомнете си, че градината не е наказание, а място за игра, общуване и нови умения. Ако Вие я представяте като приключение, а не като „изпращане далеч“, и той ще я възприеме така.
А от описаното личи, че детето е социално, търси компания и вече знае какво е градина. Това е чудесен знак, че ще се справи.

Моите насоки са:
Позволете му да направи крачка навън и да расте, дори да Ви е трудно да го „пуснете“.
Запазете си специални ритуали само за Вас двамата, за да усеща сигурност.
Говорете за градината с позитивни думи и увереност.

Няма „перфектен момент“ за тръгване на градина. Но когато родителят успее да овладее собствената си тревожност и подкрепи детето с доверие, адаптацията става много по-лека.
Поздрави и успех!

Здравейте

От това, което описвате, разбирам, че дъщеря Ви е умна… и търси внимание, но начинът, по който го прави, е чрез съпротива и провокации. Това е често срещан модел при деца, които живеят в по-напрегната семейна среда (раздяла, живот при баба и дядо, промяна в динамиката). Тя всъщност казва: „Виж ме, имам нужда от теб“, но го изразява чрез рев, сравнения и инат.

Какво ще помогне? Тя има нужда от ясен режим: лягане по едно и също време, ясни правила и последователност. Това ще ѝ донесе сигурност, дори и да се съпротивлява.
Отделяйте време за игра, разговори и близост не само когато плаче или се тръшка. Така ще усети, че може да получи внимание и по позитивен начин. Не влизайте в спорове и не отстъпвайте, когато прави „напук“. Колкото по-ясно ѝ показвате, че има правила, толкова по-бързо ще се научи да ги приема.
Когато казва „ти си по-хубава“ или „исках аз първа“, не спорете, а валидирайте чувството ѝ: „Разбирам, че ти е трудно. Понякога искаш да си първа. Всеки се чувства така понякога.“ Това намалява напрежението.

Най-важното: проблемът не е, че тя е „лоша“ или „разглезена“, а че търси внимание и сигурност. Вашата спокойна последователност ще ѝ помогне да намери баланс. Ако не успеете да се справите, потърсете съдействие от детски психолог.
Поздрави и успех!

Здравейте!
Това, което описвате, на пръв поглед изглежда напълно в рамките на нормалното за възрастта. Децата на 2–3 години често обичат реда и ритуалите, защото така усещат сигурност и контрол в този голям и нов за тях свят. Сензитивността към мръсотия или мокро също е често срещана и обикновено намалява с времето.

Все пак е добре да наблюдавате:

- Дали подреждането е само игра, или се превръща в натрапливост (например силни кризи всеки път, ако някой размести нещо);
- Дали чувствителността към мокро/мръсно му пречи да играе, да се храни или да общува;
- Има ли и други повтарящи се поведения, които ограничават ежедневието му.

Ако тези особености са просто част от неговия темперамент и не му пречат да се развива, няма повод за притеснение. Ако обаче започнете да виждате, че силно го напрягат и започнат да се повтарят, тогава може да се консултирате със специалист.
Поздрави и успех!