Публикувана: 20 септ. 2023, 13:00 ч.
Последно мнение: 18 септ. 2025, 19:10 ч.

Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

68 663
344
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да помогна на дъщеря си да изгради увереност и да създаде приятелства в училище?
Как мога да помогна на детето си да се приспособи към детската градина?
Как мога да помогна на сина си, който има сензорни проблеми, да се социализира по-добре в детската градина?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да помогна на дъщеря си да изгради увереност и да създаде приятелства в училище?
  
  За да помогнете на дъщеря си да изгради увереност и да създаде приятелства в училище, важно е първо да й помогнете за развитие на умения и след това я подкрепете. Насърчавайте я да чете редовно, за участие в различни дейности и активно участие в груповата динамика. Работата с психолог и участието в групи за деца може също да бъде от полза за нейната социализация и увереност.
- Как мога да помогна на детето си да се приспособи към детската градина?
  
  Приспособяването на дете към детска градина може да бъде трудно, особено ако изпитва тревожност и стрес. Важно е да подкрепите детето, да избягвате стресиращи ситуации и постепенно да изградите доверие в новата среда. Работата с детски психолог може да бъде полезна, тъй като те могат да изследват адаптацията на детето, страховете му и доверието му. Чрез лична среща с детски психолог и последващо сътрудничество с детето, ще получите по-добро разбиране за вътрешния свят на детето и ще намерите подход, който да улесни приспособяването им.
- Как мога да помогна на сина си, който има сензорни проблеми, да се социализира по-добре в детската градина?
  
  Дете със сензорни проблеми може да се бори със социализацията. Работата с психолог и участието в групи за деца, където могат да взаимодействат с динамиката на групата, може да бъде полезно. Психологът може да работи както с детето, така и със семейството, тъй като семейството е система и работата е с цялото семейство. Подкрепата и търпението на родителите са от решаващо значение за успешната социализация на детето.
- Как мога да помогна на детето си да говори по-силно и да бъде по-уверено?
- Как трябва да се справя със ситуация, в която синът ми избягва от училище?

# 315 9 юни 2025, 00:18 ч.

Мнения: 156

Цитат на: Lizi:) :) в вт, 03 юни 2025, 20:27

Здравейте!
Имам близнаци момче и момиче на 2,9г , до сега не сме имали кой знае какви проблеми в поведение им , гледах ги сама , с малко помощ от таткото, само проблем с махането на памперса, все още са с памперс. В момента съм с травма на крака от месец и нещо , все още не мога да ходя , през този месец и нещо започнаха да ми помагат бабите, поведението на децата постепенно се промени. От към самостоятелност всичко постигнато изчезна (обуване/събуване/събличане/миене на ръце ) и започнаха да правят много на пук и преди са правели,но някак се справях с това. При смяна на памперса ритат , буйстват на игра, като ги извикам да ги преоблека бягат, при слагане за сън бягат и се смеят, удрят се , щипят се и подобни, агресията един към друг я окротявах някак сега не мога . Започнаха да се тръшкат за всяко нещо ,което искат, бабите склоняват веднага да им угодят. Държат се много предизвикателно, навън са започнали да бягат без да се обръщат и някакви подобни. Притеснявам се вече , че няма да мога да поставя граници, да не е късно след като се оправя. Преди не повишавах тон въобще , но сега повишавам , за да предотвратя опасност , защото не мога да стигна бързо до тях . И така , притесненията ми са , дали ще мога да оправя нещата. Ако имате някакви насоки , ще съм благодарна. Поведението на бабите е немислимо да го променям , просто не се получава там и позволяват неща ,които са забранени само за да няма рев и виждам че децата се научиха бързо ,че с рев дори изкуствен рев получават желаното....

Здравейте,
първо, искам да Ви уверя, че не сте закъснели и не сте се провалили. Това, което описвате, е напълно естествена регресия, предизвикана от две неща: промяна в структурата (временната Ви липса на активност и възможност за намеса) и новите "правила" от страна на бабите, които децата са усвоили много бързо.

Ще използвам метафора, за да е по-разбираемо: представете си, че до скоро сте били капитан на един кораб – малък, но сигурен, с ясна посока. Сега обаче щурвалът временно е поет от други (бабите), които не следват същия курс. Нормално е корабът да се разклати. Но Вие ще се върнете. И когато това се случи, децата ще се адаптират отново – стига да сте последователна.

Какво можете да направите?
Говорете с децата, дори и сега, макар да са малки. Обяснете им, че знаете, че сега е различно и че им е трудно. Но че и на Вас Ви е трудно. Но съвсем скоро ще се оправите и ще може отново да бъдете заедно така, както преди.
Това ще им помогне да разберат и да се успокоят, че няма вечно да е така.
Планирайте предварително „връщането на мама“ – децата имат нужда от ритуал. Когато започнете отново да ходите, направете прехода забележим и ясен:
„От днес мама отново ще ви преоблича. Баба ще си почива. Вече ще се връщаме към нашите си неща.“

Не се борете с бабите – работете около тях. Те няма да се променят, но вие можете да въведете ясни зони с вашите правила, например:
„Когато сме у дома и е време за сън, мама казва какво се прави.“
Приемете регресията като част от развитието, а не като провал. Децата не са разглезени – те просто се опитват да се справят с промяната. Ревът не е манипулация, а начин да „тестваш“ къде е границата. Ще я усетят отново, когато се върнете.

Повишаването на тон в опасни ситуации не е грешка – то е защита. След това обаче им казвайте:
„Извиках, защото се уплаших. Не защото съм лоша. Исках да сте в безопасност.“ – това изгражда емоционална връзка, вместо вина.
Със сигурност ще възстановите баланса, защото вече показвате най-важното – че виждате децата, разбирате ги и Ви е грижа как да постъпите. Поздрави и успех!

Последна редакция: пн, 09 юни 2025, 12:16 от Рaдост

# 316 9 юни 2025, 00:28 ч.

Мнения: 156

Цитат на: Vity в сб, 07 юни 2025, 00:00

Здравейте. Синът ми на 2г и 5м от близо 3 дена изпада в ужасни нервни кризи, които трудно мога да ги овладея,продължава и повече от половин час. Прави го преди сън… Започва да се противопоставя, да крещи, бяга, хвърля разни предмети и си удря главата. Нещо ужасно е, защото и не реагира на нищо. Мислих си, че е период, но не е само това явно.

Здравейте!
На тази възраст децата преминават през естествена фаза на развитие, при която мозъкът им все още не умее да регулира силните емоции – особено преди сън, когато са преуморени. Това, което наблюдавате, не е инат и не е "лошо поведение", а емоционален срив – буквално нервната система "прегрява".
Когато удря глава или хвърля, това е вик за помощ, а не манипулация. Детето не знае как да каже: "Имам нужда от помощ, не мога да се справя с тези чувства."

Какво може да направите?

1. Бъдете до него – тихо, стабилно, без да говорите много.
Децата в криза не чуват логика. Те усещат тон, дишане, поглед. Просто кажете:
„Виждам, че ти е трудно. Тук съм. Ще мине. Обичам те.“
И седнете до него, без да го пипате, ако не иска.
Ако удря себе си – подложете възглавница, не го спирайте грубо, но го защитете.

2. Създайте ясна и повтаряема рутина преди сън.
Колкото по-предсказуемо е всичко – толкова по-малко напрежение ще усеща:
Например: баня → книжка → една и съща фраза → прегръдка → легло.
Ритуалът е сигурност.

3. Избягвайте да го "възпитавате" по време на истерията.
Разговорите и обясненията могат да бъдат по-късно, когато той е спокоен.

4. Помислете за причината за натрупана преумора или свръхстимулация.
Екрани, шумна среда, много игри без почивка – всичко това изтощава нервната система.

Ако след 2–3 седмици поведението се засилва или ако имате притеснения, можете да се консултирате с детски психолог, за да получите лична подкрепа. Поздрави и успех!

Последна редакция: пн, 09 юни 2025, 12:18 от Рaдост

# 317 12 юни 2025, 13:22 ч.

Мнения: 56

Дъщеря ми е на 3 години, посещава детска градина. От три месеца сме разделени с баща ѝ, с когото бяхме заедно около 6 години. За този период той я е взимал при себе си едва 4 пъти. Вижда я много рядко, не проявява ангажираност, не се обажда редовно, а когато не я взима, винаги има оправдание – или спи при бившата си жена и тяхното дете (с която се е събрал отново след нашата раздяла), или е на пиянска сбирка, или “работата му пречи”. Никога не поема реална отговорност.
Финансово също няма ред – дава 300 лв. месечно, но ги разделя на 2 или 3 части и ги дава без фиксираност, по собствено решение. Няма съдебно решение относно режим на виждания или издръжка.
Докато живеехме заедно, неговото поведение беше токсично. Често се държеше студено, без подкрепа, с психически натиск . Аз бях под постоянен стрес, тревожност и напрежение – това се отразяваше и физически върху мен, и психически върху дъщеря ни. Тя усещаше всичко – тревожността ми, страха ми, напрежението.
Признавам, че и аз съм имала своите грешки – не винаги съм реагирала по най-добрия начин. Но осъзнах това и работя върху себе си. Старая се да съм търпелива, спокойна, подкрепяща. Отделям много внимание на дъщеря си и правя всичко възможно да изгради стабилна и сигурна вътрешна среда.
Въпреки това, тя страда. Постоянно изпада в истерии – силен плач, треперене. Казва ми, че иска татко ѝ да я обича,че не обича брат си. След редките срещи с него е още по-объркана –изпада в истерия крещейки “тате”. Очевидно е, че в този вид контактите ѝ носят повече болка, отколкото полза.
Понякога си мисля, че би било по-добре изобщо да не се виждат, отколкото да преживява това емоционално разкъсване отново и отново. Но не искам да действам само емоционално – искам професионален поглед и съвет какво е най-доброто за нея.

Моля Ви за насоки.

# 318 22 юни 2025, 14:17 ч.

Мнения: 2 234

Здравейте, сина ни е на 1 година и четири месеца, прекрасно, много живо и енергично дете. Все още не говори, но разбира много добре какво му се казва. След годинката започна много да плаче, за всичко и навсякъде, когато чуе "не" или ей така без причина... Твърде често реве, мята ръце и се цупи. Гледаме го с ММ, без помощ от баби, които са в друг град. Не се издържа вече, ужасно е, плаче през деня, трудно се храни, отново с драма, иска нещо, но не може да обясни и пак плаче... По цял ден гледаме да му угодим, но явно не успяваме. ММ ме обвинява, че аз съм го направила такъв, защото все му угаждам, но той и с него се държи така, а уж не му угажда... Излизаме от вкъщи с рев, връщаме се с писъци. Иска да става все по неговата, но така не може. Помогнете ни, как да подобрим положението, как да спрем този непрестанен рев? Ние ли сме виновни, че не е щастлив, какво още да дадем? Период ли е, нрав ли е? Въпреки, че с него ми е ужасно трудно и мъчно понякога, го обичам и ми е свиден, а ММ иска да започнем да го оставяме през уикендите на бабите, за да поемем глътка спокойствие. Ще го мисля през цялото време, ще ми е тъжно без него, няма да ми е спокойно (знам, че ще се грижат добре за него, но все пак...). Не знам дали това ще подобри нещата или ще ги влоши. В интерес на истината той не се държи така с бабите си, само с нас с ММ... Моля дайте съвет и ни помогнете да минем през този труден период... Благодаря предварително!

# 319 4 юли 2025, 22:41 ч.

Мнения: 156

Цитат на: Veronika275 в чт, 12 юни 2025, 13:22

Скрит текст:

Здравейте,
На тази възраст децата са изключително чувствителни към разделите и липсата на сигурност. Контактите с баща ѝ, които са нередовни, непредвидими и емоционално непоследователни, понякога могат да причинят по-дълбоки рани, отколкото пълното отсъствие.
Детето Ви в момента преживява емоционално объркване и несигурност. То не знае какво да очаква – появява се надежда, която после се срива. Вероятно това „люшкане“ между надежда и разочарование е причината за истериите, плача и треперенето.
Понякога по-добрата грижа е да поставите граница, за да запазите нейната емоционална стабилност. Това не означава да ѝ говорите лошо за баща ѝ – напротив, важно е тя да знае, че той е част от живота ѝ, но че Вие ще сте там за нея и ще я защитите от това, което ѝ причинява болка.
Може да ѝ кажете нещо като:
„Татко не е готов да бъде с нас толкова често, колкото ти се иска. Това не е, защото не те обича и защото ти не си важна – просто понякога възрастните не знаят как да се справят със своите проблеми. Аз съм тук и ще се грижа за теб.“

Добре е да:
- Потърсите детски психолог, който да подкрепи детето и да ѝ помогне да изрази тези чувства по безопасен начин.
- Започнете да въвеждате ритуали за сигурност – приказки, снимки, малки предмети, които символизират стабилност.
- Помислите дали е време да установите съдебно регламентиран режим за контакти и издръжка, за да има по-ясна структура и граници.
Поздрави и успех!

Последна редакция: пн, 07 юли 2025, 08:27 от Рaдост

# 320 4 юли 2025, 22:55 ч.

Мнения: 156

Цитат на: iрене в нд, 22 юни 2025, 14:17

Скрит текст:

Здравейте,
Това, което описвате, е напълно типично за възрастта на Вашето дете.
Между 1 и 3 години започва така нареченият период на емоционално съзряване – децата имат огромни желания, но нямат думи, с които да ги изразят, и нямат механизми, с които да се успокоят сами. Това създава много силна вътрешна фрустрация. За тях плачът, тръшкането и протестът са начин на комуникация. Това не е каприз, не е вина, не е липса на щастие. Това е период.

Какво можете да направите?
1. Стойте стабилни и последователни. Не е нужно да угаждате за всичко – напротив. Малките деца имат нужда да чуват "не" и да усещат, че родителят не се разклаща от това. Ревът няма да спре веднага, но ще намалее, когато детето усети ясна, спокойна, сигурна граница.

2. Не го наказвайте, но и не изпълнявайте всичко. Спокойно кажете: "Разбирам, че искаш... Сега не може. Ще изчакаме. Мама е тук." Вашата стабилност ще му даде опора.

3. Създайте ритъм и предвидимост. Редовно хранене, разходки, време за игра и време за сън – тези неща помагат на децата да се чувстват в безопасност и да намалят емоционалния взрив.

4. Оставяйте го понякога на бабите, ако имате нужда. Това няма да го обърка, особено ако Вие се чувствате прегорели. Когато родителите си починат, те са по-търпеливи, по-спокойни и по-устойчиви. Няма да "изоставите" детето, а ще се погрижите и за себе си, за да може след това да сте по-търпеливи и с детето. Така и то ще е по-спокойно. Емоциите на родителите, когато са свързани например със страх, тревожност, нетърпимост, изнервеност и т. н. пряко въздействат на емоционалното състояние и на детето.

5. Не се обвинявайте. Това, че той се държи така с Вас, е комплимент – Вие сте "безопасното място", Вие сте хората, пред които може да си изпусне емоциите. Това е доверие, макар че е трудно за изживяване.

6. Най-важното: Това е период, не е характер. Ще премине, особено ако Вие запазите спокойствие и не превърнете "реването" в централна тема на деня.

Продължавайте да обичате детето си, но се грижете и за себе си. Вие сте най-важните и ценни хора за своето дете!
Поздрави и успех!

Последна редакция: пн, 07 юли 2025, 08:30 от Рaдост

# 321 5 юли 2025, 16:14 ч.

Мнения: 165

Здравейте! Обръщам се към Вас с молба за мнение, защото съм силно разтревожена. Майка съм на 16 годишно момиче, което от близо 2 години и половина / 3 години се промени много. От усмихнато и лъчезарно дете тя се превърна в затворен, срамежлив тинейджър. Промяната настъпи в 7 клас ( визирам радикалната промяна). В 8 клас шокът беше голям за всички, когато чух “не искам да ходя на 15, не искам да се запознавам с нови хора”. Посъветваха ме да я наблюдавам и към края на 8 клас посетихме психотерапевт. Първоначално тя не искаше и срещата беше онлайн, като се оказа, че дъщеря ми е със социална тревожност близка до депресия. Бях съкрушена и смятах, че вината е в мен! Посещавахме терапия близо 7/8 месеца, като и бяха изписани и таблетки “Стимулотон”. Терапевката каза, че много често в тази възраст подрастващите изпадат в такива състояния заради хормоните и ред причини. Но сама разбирате тревогата ми. Дъщеря ми полага усилия, виждам го, но реално няма приятелски кръг, с който да излиза, а и не обича да излиза. Притеснява ме, че “не е открила своите хора”. Тя не е от типа “чалга момичета”, обича широки дрехи, а за лятото панталонки с тениска. Боли ме много особено сега, когато започна ваканцията и я гледам у дома с телефон в ръка. Предложих и да започне през лятото някакви групови занимания ( плуване, тенис, рисуване - обожава да рисува), но получих отказ на всичко. Планирахме почивки за лятото и се моля всичко да е наред. Липсва ми моето слънчево и усмихнато дете! Искам да е спокойна и здрава, нищо друго за мен няма значение!

# 322 6 юли 2025, 23:46 ч.

Мнения: 243

Здравейте!
Дъщеричката ни е на 4 год. Говори много добре, разбираемо и всичко е наред. Неврологично се развива много добре. Проследявана е, тъй като е родена преди термин.
От преди година вече е кака и тогава сякаш започнаха проблемите. Първоначално сякаш заекваше, после изчезна, пак се появи и някак на етапи, ту го правеше, ту рядко. Сега вече е осезаемо.
От около месец започна пък да си прехапва устната отвътрешното крайче. Сякаш вътрешната част на устата, не явно прехапване. Уж го правеше инцидентно, но вече е съвсем явно.
Мислех, че е под стрес, но тя не ходи на градина, не е боледувала и нищо особено не се е променило.
Има изградени навици и отличен режим. Спи на обяд всеки ден. Справя се с поставените задачи. Успява да се концентрира.
Не знам какво се случи, забелязвам, че дори в спокойно положение си прехапва вътрешността на устата.
Кога е редно да потърсим професионална помощ?
Когато започна проблема, ни посъветваха, че вероятно ще отмине, функционално е и действително е така- заеква най-често, когато търси правилната дума или не я знае. Нямахме нужда от помощ, защото вероятно само ще отмине.
Какво бихте ни посъветвали? Как да и помогнем? Какви упражнения да правим?
Изобщо трябва ли да се обръща внимание на проблемите или да се правим на неразбрали? Усещам как близките искат да ни кажат, че е редно да посети логопед и вече доста се безпокоя.
Благодаря Ви!

# 323 21 юли 2025, 13:18 ч.

Мнения: 45

Здравейте , синът ми е на 3. От няколко дни , когато идва време за вечерен сън си запушва ушите и затваря очи. Стиска очите и седи така със запушени уши докато заспи. Понякога седи така по половин час. И плаче , издава звуци все едно някой го притеснява. Какво може да и как да му помогна? Не ме разбира много като му говоря, пея му песни , които знае но реве още повече.

# 324 25 юли 2025, 12:50 ч.

Мнения: 611

Здравейте 🤗 Имаме дете на три години, което е прекрасно, умно и добро. От известно време ( да кажем около два месеца ) играе с по-малко дете, което е изцяло невербално. Нашето момче говори с цели изречения, може да брои, познава буквите, цветовете, формите, сезоните.. изцяло няма проблем с говора, можеш да разговаряш с него като с голям човек - дава обяснения, вкарва логика за последователност на събитията, отговаря на въпроси за себе си или каквото го питаш..но има страшна деградация според мен, откакто играе с това дете. Буквално стана негово копие - от толкова комуникативен се върна на ниво "ам-ам" и "ъ", което за мен е шок. Имитира го изцяло - какво прави, как се държи, как говори, дори имитира мимиките, върна отново тръшкането при отказ.. Преди беше само като играят, после като тръгнем, нямаше проблем, но от скоро и вкъщи така общува. "Ам-ам мако" например.. Опитахме какво ли не - да говорим с него, че това дете още не може да говори, да общува, че не го прави нарочно за разлика от него, опитахме с игнориране като говори така, опитахме с поправяне, но става все по-зле с времето. Опитахме и да спрем да ходим на това място, за да не се срещат, но моето момче много плаче за това дете, казва, че му липсва и че иска да играе с него.
Моля ви дайте ми съвет.. Разбирам,че му е забавно, ново, че за него може би е игра, но изцяло поведение като това дете? Сякаш сме се върнали две години назад в неговото развитие..
Благодаря предварително за отделеното време❤️❤️❤️

# 325 25 юли 2025, 17:04 ч.

Мнения: 395

Здравейте,имам син на 7г.,по-стеснителен и срамежлив.
Трябва му време за да се отпусне пред непознати.
Сега цяло лято е с мен вкъщи,не пожела да ходи на градина (сборни групи),с малко бебе сме на 4м.
Градината му беше в друг квартал и сега няма приятелчета около нас,ходим на един парк,но след като на 2,3 пъти различни деца го отрязаха,че не искат да играят с него,той се отказа напълно.
Излизаме ,отиваме в парка,той седи до мен залепен и не иска да ходи да си търси деца за игра.
Казвам му,отиди да заговориш някой,питай го как се казва и той започва да преговаря какво ще каже на детето сякаш е на изпит.
Обяснявам,че не е на изпит и на момента каквото му дойде да казва,да заговори...той тренира по няколко пъти какво да каже...
Притеснявам се за училището, защото и там няма да има познати деца,и да не го мачкат и изолират.
Как да бъде по-отворен,по-уверен...Не искам да седи сам на една страна.
Отделно колкото повече време прекарва с мен,после адаптацията е много сложна(с градината беше така),ако отсъстваше 2 седмици,после с рев ходеше.
И сега като дойде септември го питам как ще тръгнеш на училище,отговор-ще плача.
Обяснявам,че там е хубаво,че аз искам да съм на училище пак,но той си знае неговата...
Как мога да му помогна ?
Благодаря 🥰

# 326 27 юли 2025, 22:49 ч.

Мнения: 684

Как да подходя към тийнейджърка, 14 години -с анорексия, която започна от подмятане на някаква момче от класа от типа на "я, виж как си се опрасила".

# 327 28 юли 2025, 11:26 ч.

Мнения: 2 316

Здравейте, г-жо Георгива,

Имам страхотно момче на 2 години и няколко месеца, което ходи на ясла. За възрастта си произнася доста неща, разбира много, водим си вече диалози, комуникативен е, с добра двигателна култура, смел. Бързо свикна с яслата, но още се срамува от жените. Например първите месеци не е говорил много там, а вкъщи ни надува главата от думи и изречения, както и вече от въпроси. Сега вече е комуникативен и там, раздава целувки, говори им, обръща се с персонала с имена.

Това, което ме притеснява, е, че има някакъв проблем с голотата/или ходенето до тоалетна пред други хора. Опитвам да сваля памперса от над месец. Когато беше на 1 година, го слагах на гърне, акаше и пишкаше, след прохождането отказваше, даже не сядаше. Сега знае прекрасно за какво е гърнето, вкъщи пишка в него, както и навън - в храстите. Понякога стиска дълго време, знае как да го прави. Но в яслата отказва да пишка, веднъж е седнал и не е пишкал, треперил е. С нас няма проблем - даже вика навън на децата и се хвали "Аз пиках в храстите!".
Не знам как да му помогна да се отпусне там, доста от децата му сядат на гърне и го вижда, но той не се отпуска още.
Другият проблем е акането - иска да го прави само в памперс. Веднъж му се доака, когато беше гол, съвсем леко изцапа гащите и изпадна в паника. Взе да крещи и да се зачервява. Сложихме го на гърне, изпъна краката, взе да крещи "ако, ако" и отказа да се доизака в гърнето. Когато му сложим памперс, кляка и си ака в него. Но изпитва ужас да ака гол. Търпеливи сме и му даваме време, но явно го спира нещо. Уикенда беше с нас и цял ден пишкаше навън, но седмицата започва и знам, че в яслата пак ще е с памперс. Знам, че някои деца са много чувствителни и трябва време, но ще съм благодарна ако дадете съвет как да процедираме.

# 328 29 юли 2025, 23:47 ч.

Мнения: 156

Цитат на: Малката_цветарка🌷 в сб, 05 юли 2025, 16:14

Скрит текст:

Здравейте!
В пубертета децата буквално загубват себе си, за да се открият отново по-късно. Мозъкът се преструктурира, хормоните бушуват, идентичността се разклаща. В този период се появяват много екзистенциални въпроси и страхове: „Коя съм? Къде ми е мястото? Защо не се чувствам като останалите?“

Когато това съвпадне със сензитивен темперамент, висока самокритичност или травма (вкл. училищно отхвърляне, срам, изолация), често се отключват състояния като:
социална тревожност, затвореност и отбягване, свръхчувствителност към оценка, изолация, която не е мързел, а защитен механизъм.

Какво можете да направите като майка?
Променете посланието от „липсва ми усмихнатото ми дете“ към:
„Виждам те такава, каквато си днес, и съм тук до теб, точно в това състояние.“

Това ще даде приемане, а не усещане за вина: „Мама страда, защото не съм достатъчно весела.“
Не я тласкайте, а я канете.
Вместо предложения тип „Хайде на плуване, хайде на рисуване“, опитайте с нещо като:

„Знам, че сега не ти е лесно и не искаш нищо. Но ако ти дойде желание, например да излезем, да порисуваш или просто да седим заедно и да помълчим – аз съм тук.“

Давайте ѝ преживявания, не задачи.
Например:

Разходка, ненатрапчиво съвместно гледане на филм, четене на графичен роман, обсъждане на героиня (не на нея).
Готвене на нещо вкусно или „лудо“ и детско, просто за да се посмеете.

- Какво да наблюдавате?
Има фини признаци, които показват, че нещата се раздвижват – макар и бавно:
Започва да изразява мнение
Показва емоции (дори раздразнение)
Изолира се, но не напълно – т.е. споделя понякога
Реагира на Вашата загриженост с „Остави ме“, но не е напълно апатична

- Ако обаче се появят признаци като:
пълна апатия, загуба на апетит, желание да спре живота си, самообвинения, тъмни мисли, отказ от грижа за себе си,
тогава е важно да се потърси психиатър или отново терапевт – дори ако е друг, с когото има по-добър контакт.

И накрая – за Вас
Вие сте важна.
Важно е да запазите Вашето спокойствие, стабилност и присъствие. Това е котвата, от която детето Ви има нужда. Не за да се върне „старото дете“, а за да може новото ѝ Аз да се роди спокойно и без страх.
А това става най-често… с приемане – без условия.
Поздрави и успех!

Последна редакция: ср, 30 юли 2025, 09:46 от Рaдост

# 329 30 юли 2025, 00:33 ч.

Мнения: 156

Цитат на: Veronika275 в чт, 12 юни 2025, 13:22

Скрит текст:

Здравейте,
благодаря Ви за откритостта. Ситуацията, която описвате, е тежка и емоционално натоварена – и за Вас, и най-вече за Вашето дете. Но още с начина, по който разказвате, се вижда, че сте осъзната майка, която се старае да създаде здрава среда въпреки трудностите.
Истеричните изблици, силната нужда от таткото и объркването ѝ след контактите с него не са каприз, а израз на дълбока вътрешна несигурност. Детето усеща, че нещо не е наред – липсва постоянство, бащата идва и изчезва, а това разклаща представата ѝ за сигурност и обич.
Тези размествания в света ѝ създават емоционален разпад, с който тя още няма как да се справи сама. В такива моменти не е важно само дали бащата вижда детето, а как го прави.

Затова не е нужно да се спира всякакъв контакт, освен ако няма доказано насилие, но е важно: срещите да стават в яснота, предвидимост и сигурност за детето, при възможност – във Ваше присъствие или на друг възрастен, който носи стабилност.
Добре ще е да се въведе съдебно решение – не заради конфликт, а заради структура и защита.
Ако бащата не може или не желае да осигури постоянна, спокойна връзка, е по-добре контактът да бъде регулиран, вместо детето да бъде поставяно отново и отново в преживяване на липса и емоционално отхвърляне.
А Вие продължавайте да сте стабилна граница на детето, но без да поемате и отговорността на бащата.
Поздрави и успех!

Последна редакция: ср, 30 юли 2025, 09:48 от Рaдост

Препоръчани теми

157 ГИЧЕ

261
Училища

Математически турнири 5-12 клас

18 начина за по-успешна учебна година

0
Училища

Лошо влияние от "приятел"

Причина:

Причина: