Публикувана: 20 септ. 2023, 13:00 ч.
Последно мнение: 22 юни 2025, 14:17 ч.

Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

61 962
318
1

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Как мога да помогна на детето си да се приспособи към детската градина?
Как мога да помогна на сина си, който има сензорни проблеми, да се социализира по-добре в детската градина?
Как мога да помогна на дъщеря си да изгради увереност и да създаде приятелства в училище?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Как мога да помогна на детето си да се приспособи към детската градина?
  
  Приспособяването на дете към детска градина може да бъде трудно, особено ако изпитва тревожност и стрес. Важно е да подкрепите детето, да избягвате стресиращи ситуации и постепенно да изградите доверие в новата среда. Работата с детски психолог може да бъде полезна, тъй като те могат да изследват адаптацията на детето, страховете му и доверието му. Чрез лична среща с детски психолог и последващо сътрудничество с детето, ще получите по-добро разбиране за вътрешния свят на детето и ще намерите подход, който да улесни приспособяването им.
- Как мога да помогна на сина си, който има сензорни проблеми, да се социализира по-добре в детската градина?
  
  Дете със сензорни проблеми може да се бори със социализацията. Работата с психолог и участието в групи за деца, където могат да взаимодействат с динамиката на групата, може да бъде полезно. Психологът може да работи както с детето, така и със семейството, тъй като семейството е система и работата е с цялото семейство. Подкрепата и търпението на родителите са от решаващо значение за успешната социализация на детето.
- Как мога да помогна на дъщеря си да изгради увереност и да създаде приятелства в училище?
  
  За да помогнете на дъщеря си да изгради увереност и да създаде приятелства в училище, важно е първо да й помогнете за развитие на умения и след това я подкрепете. Насърчавайте я да чете редовно, за участие в различни дейности и активно участие в груповата динамика. Работата с психолог и участието в групи за деца може също да бъде от полза за нейната социализация и увереност.
- Как мога да помогна на детето си да говори по-силно и да бъде по-уверено?
- Как трябва да се справя със ситуация, в която синът ми избягва от училище?

# 300 10 май 2025, 01:22 ч.

Мнения: 143

Цитат на: alex2809 в ср, 07 май 2025, 20:47

Здравейте!Дъщеря ми е на 11 години .Получава паник атаки от 6-7 години след тежко прекаран ротавирус.Два три пъти годишно когато и стане лошо от страх да не повърне,получава силна паник атака.Става бяла като платно,ръцете и краката ледени,сърцебиене и изпотяване .Посещаваше детски психолог но страха си остана.Бихте ли ми препоръчали книга на тази тема или нещо с което да може да се справя сама...не винаги съм до нея ,скоро и предстои екскурзия за 7 дни без мен и ужасно се притеснявам да не получи паник атака (тя също).

Здравейте!

Разбирам притеснението Ви и ще се опитам да Ви дам някои насоки, които се надявам да помогнат на дъщеря Ви.

Дете на 11 години, което преживява паник атаки от ранна възраст, има нужда от няколко ясни и лесни стратегии, които да ѝ дадат усещане за сигурност дори когато не сте до нея. Ето какво можете да направите:

1. Дихателна техника при паника
Научете я да прилага следното упражнение, когато усети, че тревожността се покачва:
4 секунди вдишване – 6 секунди бавно издишване.
Това активира парасимпатиковата нервна система и помага на тялото да се успокои.

2. Кутия за спокойствие (може и в несесер)
Съберете няколко неща, които може да носи със себе си:

Малко антистрес топче

Ластик за ръка (да го опъва внимателно при напрежение)

Малка бележка с послание от Вас: „Ти си в безопасност и не си сама.“

Любим силен аромат (лавандула, мента) – може и на парче плат

3. Карта с 3 стъпки при паника
Създайте ѝ малка ламинирана карта, в която пише:

Стоп. Спри и седни.

Дишай. 4 вдишване/6 издишване – 5 пъти.

Повтори си: „Това ще мине. Аз съм в безопасност.“

Полезни книги на български език:
„Упоритото безпокойство“ – Доун Хюбнър (книга за деца, с илюстрации, много подходяща за нея)

„Как да помогнем на децата при тревожност“ – Лорън Калън (за Вас като родител)
Поздрави и успех!

Последна редакция: вт, 13 май 2025, 10:04 от Рaдост

# 301 13 май 2025, 22:57 ч.

Мнения: 3

Здравейте,
Имам въпрос относно сина ми, който е на 5 години. Той е изключително самостоятелен – още от 3-годишен сам си облича дрехите, приготвя си закуска и не иска помощ от нас дори когато му е трудно. Но в същото време има огромен страх да остане сам в стаята, дори за секунди, и всяка вечер настоява да спи в нашето легло, защото се страхува от тъмното.

Освен това е много общителен – веднага се сприятелява с деца в парка и говори свободно с възрастни, дори непознати. Но в детската градина не иска да говори изобщо – мълчи пред учителките и избягва контакт с децата, седейки сам в ъгъла.

Понякога проявява силни изблици на гняв и чупи играчки, когато не му угодим, но иначе е много спокоен и търпелив – може да стои с часове и да реди пъзели или да рисува без да се разсейва.

Според вас това нормално ли е за възрастта му, или трябва да се обърнем към специалист?

# 302 16 май 2025, 08:55 ч.

Мнения: 7

Здравейте,
Имам въпрос относно дъщеря ми която е на 17 години.Като цяло поведението не и е нормално иска да излиза посред нощ ,да не дава никакви обяснения къде ходи ,с кой излиза и кога ще се прибере.Нещата ескалираха когато една вечер излезе в 3 часа през нощта и се върна на сутринта в 9,изключи си телефона и реално с нея никаква връзка не може да си установи.Отделно поведението и е ужасно ,че на никой не трябва да обяснява нищо и че никой нямал право да и държи сметка къде е.Крещи ,изпада в нервни състояния ,обижда отрича се от мен.Крие нон стоп телефона си,не посещава училище.

# 303 18 май 2025, 10:16 ч.

Мнения: 101

Благодаря ви!

Цитат на: Антоанета Георгиева в сб, 10 май 2025, 01:22

Скрит текст:

Цитат на: alex2809 в ср, 07 май 2025, 20:47

Последна редакция: пн, 19 май 2025, 13:48 от Рaдост

# 304 18 май 2025, 14:19 ч.

Мнения: 143

Цитат на: Guest2922 в вт, 13 май 2025, 22:57

Скрит текст:

Здравейте!
Разказът Ви показва, че детето Ви носи силен вътрешен конфликт. От една страна, се стреми да бъде самостоятелен – вероятно защото усеща, че така ще Ви зарадва и ще отговори на очакванията Ви. От друга страна обаче, той още има нужда от близост, сигурност и подкрепа – напълно естествени за неговата възраст.

Страхът да остане сам, нуждата да спи при Вас и мълчанието в детската градина са сигнали, че в него има несигурност, която трудно изразява с думи. Агресивните изблици също могат да бъдат начин да освободи напрежение, което не разбира или не може да назове.

Децата често се държат различно в различна среда – у дома може да е спокоен, но в група да се чувства несигурен, особено ако е чувствителен или е развил перфекционизъм, който често идва от стремежа на родителите към перфектност. Самоконтролът, който проявява вкъщи (редене на пъзели, търпение), говори за добър потенциал, но вероятно "носи" твърде много отговорности вътре в себе си. Които отново са свързани с перфекционизма.

Важно е да му показвате, че го обичате и приемате не само когато „се справя“, но и когато греши или се страхува, или има нужда от помощ. Това ще му позволи да се отпусне и да изрази по-свободно себе си.

Ако трудностите в градината продължат или се засилят, добре е да се направи среща с детски психолог. Но най-важното засега е – позволете му право да бъде малък, несъвършен, уязвим и обичан такъв, какъвто е.
Поздрави и успех!

Последна редакция: пн, 19 май 2025, 13:50 от Рaдост

# 305 18 май 2025, 15:58 ч.

Мнения: 143

Цитат на: FBID100000549681935 в пт, 16 май 2025, 08:55

Скрит текст:

Здравейте!
От разказа за поведението на дъщеря Ви разбирам, че става въпрос за сериозна вътрешна криза, независимо как изглежда отвън. Когато едно момиче на 17 години демонстрира такава агресия, отхвърля граници, нарушава базови правила и отказва контакт, това почти винаги е израз на силна вътрешна болка, объркване или бунт, породен от нещо по-дълбоко.

На тази възраст тийнейджърите често преминават през фази на търсене на себе си, но когато липсва диалог и има бягство, скрита агресия, откъсване от семейството и училището, е необходима професионална намеса. Не защото „нещо не е наред“ с детето, а защото ѝ е нужна помощ, за да се ориентира в себе си, в отношенията и в живота си.

Вашата роля като родители сега е да останете стабилни, последователни и спокойни – да не влизате в конфликта с крясъци и наказания, а да търсите начини за връзка. Може да звучи по следния начин: „Виждам, че си ядосана, че не искаш да те контролирам, но аз съм тук, защото си ми важна. Не мога да допусна да бъдеш в опасност, но искам да те разбера.“

Непременно потърсите съдействие от семеен или детско-юношески психолог. Важно е някой „отвън“ да помогне за възстановяване на комуникацията и доверието между Вас. Защото, ако има доверие, тя ще започне да търси помощ от Вас и така ще има положителни промени за всички Ви.
Поздрави и успех!

Последна редакция: пн, 19 май 2025, 13:52 от Рaдост

# 306 23 май 2025, 14:55 ч.

Мнения: 646

Здравейте, г-жо Георгиева,
Копирам въпроса си от съседната тема, т.к. още не съм получила отговор от колежката Ви, а и колкото повече съвети - толкова по-добре.

Баба съм на почти 11-годишна внучка, която живее в чужбина с родителите си. От малка ръцете й не спират - гризе или чопли ноктите и кожичките на ръцете или на краката. Когато слушаше приказки, а и в училище, ако не го прави, драска, рисува, измисля си разни занимания /но внимава!/. Умна и паметлива е /поради което е силна ученичка/, общителна, има приятелки, танцува, спортува. Има по-малък брат - има дрязги, но като правило играят добре заедно /бива я да измисля игри/. И двамата получават много внимание и от двамата родители. Освен че ги разкарват на разни занимания и следят уроците, пътуват, карат колела, играят много на настолни игри, четат.
Доскоро проблемите бяха само с безкрайната й разпиляност /прави впечатление и на учителите й, които нямат забележки към знанията й/, мотаене и ленивост, когато става дума да направи нещо извън минималното необходимо за училище или вкъщи. И разбира се - война с родителите за екранно време, която ескалира през последната година, когато се сдоби "най-после" с телефон и лаптоп /последният-от училище/. Контролират я доста строго и не разрешават фейсбук, тик-ток и др., както и ограничават времето за гледане и игри. Започна да ги лъже, пробивайки защитите и нарушавайки забраните както за ползването на електронни устройства, така и ограниченията за ядене на сладко /когато е без повод - по 1 нещо на ден, като плодовете са без ограничения /.

И изведнъж се оказа, че неизвестно откога, е крала пари от родителите си! Съвсем случайно намериха над 100 евро мушнати тук и там! Според обясненията й - за да си купува понички и газирани напитки в училищната закусвалня. От тази година получава джобни, които наистина са твърде малко, но именно с цел да не отиват за сладкотии. Хранят се в стола и задължително носят кутии с храна за закуска. Не е поставяла въпроса за увеличаване на джобните.
Ами, това е - всички сме шашнати. А видимо още не е в пубертета.

# 307 28 май 2025, 10:10 ч.

Мнения: 4

Здравейте,

Имам бебе на 7 месеца и може би скоро ще се наложи да го отбия, поради проблеми, свързани с начални състояния на мастит. Моят въпрос е как трябва да се случи отбиването, така че да не създам травма на детето си? Той, както вярвам и всяко кърмено бебе, особено през нощта, много се успокоява когато суче и не знам как да подходя, може да се наложи да спра кърмата не поетапно, а веднага(с хапчета) и ме е много страх, че това ще му повлияе негативно. Също така, какво е мнението Ви за спиране на кърменето през нощта?
Моля Ви за съвет.

Благодаря предварително!

# 308 29 май 2025, 15:20 ч.

Мнения: 143

Цитат на: pipelot в пт, 23 май 2025, 14:55

Здравейте,
благодаря, че споделихте подробно, това ми помага да разбера ситуацията по-добре.

Комбинацията от висока интелигентност, добра комуникация и въображение, но заедно с чоплене на ноктите и кожата, разсеяност и вече – кражба, най-често показва вътрешно напрежение, което детето не знае как да изрази. Това не значи, че има "сериозен проблем", а че ѝ е трудно да се справя с чувствата си сама – особено ако е по-чувствителна.

Кражбата не е престъпление, а знак, че ѝ липсва нещо – може би не само сладко, а усещане за свобода, избор и контрол. Понякога строгият контрол, макар и с добри намерения, кара децата да търсят начини да „заобиколят“ правилата, вместо да ги следват отвътре.

Какво може да помогне:

Говорете с нея спокойно, без критика, а с интерес към това как се чувства: „Какво те накара да го направиш? Как се чувстваш? От какво имаш нужда? Искаш ли да помислим заедно как да ти помогнем?“

Обмислете възможност за джобни, но с доверие и ясни договорки – това учи на отговорност.

Добре е да се говори и с детски психолог – не защото има сериозен проблем, а за да получи подкрепа в това да разбере себе си и да се справя с напрежението по здравословен начин.
Поздрави и успех!

# 309 29 май 2025, 15:29 ч.

Мнения: 143

Цитат на: Butterfly111 в ср, 28 май 2025, 10:10

Здравейте,

Благодаря, че споделяте толкова важен и чувствителен въпрос. Отбиването е преход не само за бебето, но и за майката – и когато се случва не по желание, а по необходимост, може да носи повече тревога и вина.

Най-важното, което искам да знаете е, че детето няма да се травмира, ако почувства вашата любов, присъствие и успокояване по други начини. Бебетата се адаптират по-лесно, отколкото очакваме, когато усещат, че майката е до тях – физически, емоционално, и че светът им не се разпада.

- Ако се наложи рязко отбиване (с медикаменти):

Бъдете много близо до бебето, особено нощем – гушкайте го, говорете му, предложете мляко, но не го оставяйте да се „бори“ само.

Ще има плач – не защото сте му „причинили“ нещо, а защото се променя навик, който детето свързва с успокоение. Ако вие останете до него и го утешавате, това ще му създаде нова сигурност.

- Спиране на нощното кърмене (по принцип):

То често е по-трудната част, защото бебетата свързват сученето със заспиване и утеха. Ако има възможност за по-плавен преход, започнете с прегръдка, люлеене или друг ритуал.

Не е задължително да е травматично – ако заменим един вид приспиване с друго, но със същата любов и търпение, децата го приемат.

- Вашето състояние също е много важно.

Ако кърменето ви създава риск, не се колебайте да потърсите медицинска помощ и подкрепа – вашето здраве е основа за здравето на детето.

Ако се чувствате виновна или уплашена – това е напълно нормално. Но истинската сигурност на едно дете не е в самото кърмене, а в усещането, че мама го вижда, чува, обича и остава до него – дори и когато не суче.
Ще се справите. Поздрави и успех!

# 310 29 май 2025, 18:22 ч.

Мнения: 646

Благодаря за съветите! Препратих на родителите.

# 311 30 май 2025, 09:22 ч.

Мнения: 352

Здравейте,имам бебе на 2м.почти и син на 7г.
Като цяло баткото много се вълнуваше за бебето,аз много обяснявах че то ще изисква повече внимание и той го приемаше.
Всичко точно,обаче бебето беше болно като беше на 1м,вкараха ни в болница,отделно е със страшни колики и проблеми със стомаха.
И имам чувството,че от 2м сме залепени с нея.
Та опитваме се да обръщаме внимание на баткото,но аз усещам как му липсва.
След градина му позволявам 1ч да гледа клипчета,после да се занимава с нещо сам,но той винаги се е занимавал с нас.Да играем игри,да правим задачи...обаче пък в същия този момент като бебето реве и не се получават нещата.
На мен ми е много болно от това,и онази вечер с баткото седнахме да правим едни задачи,обаче бебето не спи спокойно,аз ходя приспивам я,пак се връщам при баткото и той накрая ми каза:"Искам да си бяхме както преди,преди да се роди тя..." Е това вече ме срази....
Как да подхождаме за да не се чувства пренебрегнат...обяснявам,че тя също има нужда от мен,не мога да я оставя да се дере и да не обръщам внимание,че той като е бил бебе също е било така,не съм го оставяла,но на него явно му е тегаво положението в момента и аз се чувствам зле също...
Благодаря! 🙂

# 312 3 юни 2025, 20:27 ч.

Мнения: 2 720

Здравейте!
Имам близнаци момче и момиче на 2,9г , до сега не сме имали кой знае какви проблеми в поведение им , гледах ги сама , с малко помощ от таткото, само проблем с махането на памперса, все още са с памперс. В момента съм с травма на крака от месец и нещо , все още не мога да ходя , през този месец и нещо започнаха да ми помагат бабите, поведението на децата постепенно се промени. От към самостоятелност всичко постигнато изчезна (обуване/събуване/събличане/миене на ръце ) и започнаха да правят много на пук и преди са правели,но някак се справях с това. При смяна на памперса ритат , буйстват на игра, като ги извикам да ги преоблека бягат, при слагане за сън бягат и се смеят, удрят се , щипят се и подобни, агресията един към друг я окротявах някак сега не мога . Започнаха да се тръшкат за всяко нещо ,което искат, бабите склоняват веднага да им угодят. Държат се много предизвикателно, навън са започнали да бягат без да се обръщат и някакви подобни. Притеснявам се вече , че няма да мога да поставя граници, да не е късно след като се оправя. Преди не повишавах тон въобще , но сега повишавам , за да предотвратя опасност , защото не мога да стигна бързо до тях . И така , притесненията ми са , дали ще мога да оправя нещата. Ако имате някакви насоки , ще съм благодарна. Поведението на бабите е немислимо да го променям , просто не се получава там и позволяват неща ,които са забранени само за да няма рев и виждам че децата се научиха бързо ,че с рев дори изкуствен рев получават желаното....

Последна редакция: вт, 03 юни 2025, 21:49 от Lizi:) :)

# 313 7 юни 2025, 00:00 ч.

Мнения: 228

Здравейте. Синът ми на 2г и 5м от близо 3 дена изпада в ужасни нервни кризи, които трудно мога да ги овладея,продължава и повече от половин час. Прави го преди сън… Започва да се противопоставя, да крещи, бяга, хвърля разни предмети и си удря главата. Нещо ужасно е, защото и не реагира на нищо. Мислих си, че е период, но не е само това явно.

# 314 8 юни 2025, 23:57 ч.

Мнения: 143

Цитат на: Dalinda011 в пт, 30 май 2025, 09:22

Здравейте!
Това, което описвате, е много често срещан емоционален момент за всяко семейство с новородено и по-голямо дете. Това, което преживява синът ви, е съвсем нормална и здравословна реакция на промяната. Не защото има проблем, а защото има нужда от сигурност. Когато в семейството се появи ново бебе, по-голямото дете понякога усеща, че е „изместено“, че любовта Ви вече трябва да се дели. И това може да го "заболи" – дори когато разбира с ума си, че „бебето има нужда от Вас“.
Децата в тази възраст усещат любовта най-вече чрез времето и вниманието, а когато мама е постоянно заета с плачещо бебе, светът им се разклаща.
Как да се справите?
Не отричайте чувствата му – кажете му, например: „Знам, че ти е трудно. И на мен ми липсва времето, когато бяхме само ние. Сега нямаме толкова време заедно, но аз пак те обичам толкова, колкото и преди.“
Опитайте да намирате поне 10 минути на ден само за Вас двамата – без бебе, без телефон. Дори да е просто гушкане или игра.
Разказвайте му колко е бил обичан, когато е бил бебе – така ще усети, че и бебето ще мине през същото, а той остава специален. Включете го да Ви “помага” с бебето, но без натиск. Когато участва, няма да се чувства „изолиран“, а значим. Например да успокои бебето, като му донесе одеялцето или играчката. Може да му кажете, че той се справя много добре като батко и че се гордеете с него. Не чувствайте вина, защото това е нормален процес, който не може да се избегне, но подкрепяйте детето емоционално и то ще се справи само. Поздрави и успех!

Последна редакция: пн, 09 юни 2025, 12:13 от Рaдост

Препоръчани теми

Д-р Симидчиев отговаря на вашите въпроси

Нужен ли ни е оксиметър вкъщи в сезона на вирусите? Попитайте!

Станете експерт в инициативата на BG-Mamma “Специалистите говорят”!

Онлайн консултации с ортопед - задайте въпрос на д-р Росен Георгиев

Причина:

Причина: