Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

Здравейте имам близнаци на 3,2г, момче и момиче. Не ходят на ясла и градина.
Имам проблем с момичето. Късно свалихме памперса (на 2,9г), но стана от раз , дневен и нощен изведнъж, по желание и самоинициатива на детето. Не съм имала проблем със изпускания , освен първи , втори ден. Казваше си като и се ходи до тоалетна на вън , вкъщи направо отиваше сама без да подсещам, без да казвам  и си сядаше на гърнето. Преди 2,3 седмици реших да я заведа на балет , мислех че ще е добре да се раздели с мен , за един час ( неразделни сме постоянно и почти нямам помощ)   и това може да помогне после за адаптацията в градината в последствие. Ходи на балет 3 пъти , беше много радостна , излизаше превъзбудена от кеф , а вечер сънуваше кошмари и пищеше ,,каките ме драскат/щипят,, и подобни , първите два пъти имаше кошмари , третия път нямаше.  Третото ходене и се е допишкало по време на репетицията , едно момиче ,,кака,, я носеше на ръце към тоалетната, отидох и помогнах, върна се вътре. В този ден не успях да я разпитам всичко било ли е наред, по късно питах ,но каза само че иска пак да ходи и учителката се скарала на някакво дете и искала да го накаже на стената, но много и харесало всичко.  Това и аз го чух като чаках пред вратата.
От тогава , започна да се нааква 💩 в гащите по малко , след няколко дни явно се замърси и започна да я боли ,като пишка , 2,3 дни я боля , в този период започна и да се напикава, пускахме изследвания ,нищо не открихме. Мина и бързо , но все още, вече две седмици се напишква и ака в гащите. Седи напикана и не идва да ми каже , а преди една капка , ако се случи да се изпусне идваше да ми каже , с една физиономия тъжна , че се е изпуснала и да я преоблека. Сега въобще не и пука.  Какво ли не и казвах през тия две седмици, че е голяма , че не трябва така, като наака хубавите гащи трябва да ги изхвърлим, питах я в началото без да иска ли се изпусна и казвах че няма нищо, случва се. Дори казвах ,че на градина и балет , не мога да я заведа , защото се нааква. Тя много иска да отиде. Питам я вечер спокойно ,,защо , го прави,, , когато и обяснявам тя се лигави и не ме слуша нарочно. Изглежда , че ги прави тези изпускания нарочно, но не разбирам защо.  Моля дайте ми съвети , че вече не издържам с това положение. Предстои да започнат градина след седмица,  как ще я пусна , като се напикава и ака в гащите.
В градината не дават да се адаптира постепенно , с триста зора се уговорихме да ходят в началото до обяд , а не цял ден. Есента имаха 3 дни на ясла , през които повръщаха от рев преди яслата , спряха да се хранят и имаха регрес във всички умения определено време. Тревожността , да не ги оставя продължи до пролетта 8 месеца , след тези 3 дни на ясла, през този период не искаха да излизат с никой (баща , баба) , освен с мен , изкарваха ги пред блока , те се тръшваха пред блока за мен и ми ги връщаха много бързо в истерия.  Та мисля ,че и с адаптацията ще имаме огромен проблем .

Здравейте, имам дъщеря на почти 14г., средна от 3 деца, винаги е била много тиха и привидно спокойна. Казвам привидно, защото задържа емоциите в себе си и се притеснява да ги изразява. Постоянно трябва да прави нещо с ръцете, много обича анти-стрес играчките за мачкане, казва, че я успокояват. В по-ранната и начална училищна възраст забелязахме, че има проблеми- трудности с ученето, особено с математиката, имаше периоди, в които се изпускаше, но го правеше само вкъщи. Веднъж беше изпила почти цяло шише Панадол бебе и ходихме в спешното. Слава Богу нямаше последици. Посещавали сме всякакви специалисти- невролози, психолози, психиатър, логопед и няма диагноза. Казват, че е неуточнено разстройство в развитието. Оценката от психолога е леко забавяне в развитието. Иначе е самостоятелна вече, може да си приготвя аламинути, сандвичи. Няма проблем със самообслужването. При нея проблемите са от социален характер. Трудно и е общуването и комуникацията, говори тихо, гледа надолу, няма самочувствие и увереност. Понеже е леко закръглена, постоянно повтаря, че е дебела и грозна, което съвсем не така. Аз постоянно повтарям, че е красива и я питам какво да направя за нея, за да се чувства по-добре, направи си нова прическа с кичури, но това не и помогна особено със самочувствието. Много си говоря с нея. Не иска да посещава курсове, предложих и заедно да ходим на народни танци, хем заради движението, от което много имаме нужда, хем за социализация, но отказва, притеснява се от нови хора. Споделяла ми е, че не се чувства добре в компанията на много хора, мисли си, че всички я гледат и обсъждат. Може би, защото е ставала обект на подигравки в училище. Опитахме да сменим средата и училището, но стана много по-зле. Всеки ден се прибираше разплакана, започна да боледува често и поиска а я върнем в старото училище, защото и е познато и си има приятели. Макар и 2-3  момчета, има приятели,с които имат сходни интереси и разбирания и общуват в училище. Как да и помогна да е по- социална, да общува и с други деца, не само онлайн на английски /любимия и език/ , да има повече самочувствие. Забравих да кажа, че от малка има и страхове, - от животни-кучета и котки и от затворени тесни пространства. Освен това е леко непохватна, често се спъва, бърза да свърши задължението, дори да не е по най- добрия начин. Бърза на тестовете. Не е много ученолюбива. Учи само неща, които са и интересни. Обича да чете книги на английски, има няколко вече. Обича да танцува и да пее, но да не я гледа никой, дори аз, защото се срамува. Телефона ни е болна тема. Знам, че голяма част от проблемите са именно от телефона, защото е много привързана към него, като пристрастена е. Пробвахме с родителски контрол, пробвахме с телефон с копчета, само за връзка, пробвахме и да го прибираме като наказание. Пробвахме да го даваме и като награда. Нищо не помогна. Всеки път става по-зле, затваря се още повече в себе си, едва говори, плаче и т.н. След един такъв изблик говорих много с нея, че телефона е просто един предмет, от който ние не сме зависими и не е редно да плачем за предмети, защото не са живи същества.  Друго, което забравих да спомена е, че трудно изпълнява домакински дребни неща без да и напомням постоянно - като да си оправи леглото, да си подреди бюрото, да си вдигне чинията и т.н. Трябва да повтарям н-брой пъти, докато го свърши. Много се подценява за елементарни неща. Обича да каза - не мога. Доказах, че много неща може като опитва. Но пак и е трудно да го приеме. Цял роман написах. Моля Ви да ме посъветвате - работата с психолог близо година без прекъсване имаше обратен ефект при нея. Имам чувството, че тя се подценяваше още повече и правеше бели, защото се чувстваше различна. В училище получава подкрепа от психолог и ресурсен учител, но и това не и помага. Замислям се да потърся онлайн добър психотерапевт, тъй като живеем в малко населено място и нямаме възможност за често пътуване. Няма ТЕЛК, защото мисля, че това ще я потиска, взимаме само ЛКК от педиатър, за да посещава специалисти в училище.

Здравейте,
Разбирам напълно колко изтощаваща и тревожна е ситуацията, която описвате. Грижите за близнаци без сериозна подкрепа са огромно натоварване, а появата на регрес при дъщеря Ви – особено в такъв чувствителен момент – е напълно обяснима. От написаното личи, че тя е натрупала емоционално напрежение от няколко промени наведнъж: нова дейност (балет), раздяла с Вас и очакване за тръгване на градина.

Напишкването и наакването не са осъзнато поведение, с което детето да Ви наказва, а често срещан начин, по който малките деца показват тревожност или нужда от сигурност. Дори да изглежда, че „не ѝ пука“, това е защитна реакция. Много чувствителни деца регресират именно след стрес или претоварване, дори и когато преживяването е уж положително.

На този етап е важно да намалите напрежението около темата – временно да избегнете обяснения като „ти си голяма“ или заплахи с лишаване от нещо любимо. Вместо това, покажете разбиране: „Знам, че ти е трудно. Ще го преодолеем заедно.“ Може да върнете гърнето или да предложите тоалетната в рамките на рутината, но без натиск. Ако ѝ е интересно, използвайте книжки или играчки, свързани с темата.

Относно градината – ако има възможност, дайте си още малко време или обмислете поне поетапна адаптация за едно от децата. Ако това не е опция, подгответе се за труден старт, но се опитайте Вие да останете спокойната и предвидима опора. Адаптацията е процес, който изисква време и търпение, особено при по-чувствителни деца.

И не на последно място – грижете се и за себе си. Понякога кратка консултация с детски психолог може да помогне както на детето, така и на Вас, за да минете по-леко през този преход. Това, което се случва, е временно и преодолимо.
Поздрави и успех!

Здравейте,
Благодаря Ви, че споделяте толкова откровено — личи си колко много обичате дъщеря си и колко внимателно я наблюдавате. Случаят наистина е комплексен и наслагването на тревожност, ниско самочувствие, социална трудност и сензорна чувствителност изисква много деликатен подход. Напълно е възможно тя да има по-специфичен профил на развитие (напр. в аутистичния спектър, с лека форма), които не са били точно разпознати досега, особено при момичета, които често "маскират" трудностите си.

Разбирам желанието Ви да ѝ помогнете да се социализира, но настояването за дейности с нови хора може да я натовари допълнително. Засега заложете на интересите ѝ – ако обича английски, музика, книги – насърчавайте ги без натиск. Така може постепенно да намери "своята сила" и увереност. Увереността идва, когато детето се чувства прието такова, каквото е – без да трябва да се променя насила, за да „пасне“ някъде.

Относно телефона – вижда се, че той играе ролята на емоционален регулатор. Затова директното ограничаване засилва тревожността ѝ. Вместо контрол, опитайте разговор в стил: „Искам да разберем ЗАЕДНО какво ти дава телефонът и как да запазим това, без да ти вреди.“ Може да е трудно, но тийнейджърите се отварят повече, когато им се дава избор и отговорност, а не контрол.

Бих препоръчала да потърсите психотерапевт, който има опит с тийнейджъри със сензитивен профил, тревожност или затруднена адаптация. Добре е да бъде човек, който не само ще говори с нея, а и ще използва подходящи за нея методики.
Поздрави и успех!