Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

  • 63 123
  • 322
  •   1
Отговори
# 315 9 юни 2025, 00:18 ч.
  • Мнения: 145
Цитат на: Lizi:) :) в вт, 03 юни 2025, 20:27
Здравейте!
Имам близнаци момче и момиче на 2,9г , до сега не сме имали кой знае какви проблеми в поведение им , гледах ги сама , с малко помощ от таткото,  само проблем с махането на памперса, все още са с памперс. В момента съм с травма на крака от месец и нещо , все още не мога да ходя , през този месец и нещо започнаха да ми помагат бабите, поведението на децата постепенно се промени. От към самостоятелност всичко постигнато изчезна (обуване/събуване/събличане/миене на ръце ) и започнаха да правят много на пук и преди са правели,но някак се справях с това. При смяна на памперса ритат , буйстват на игра, като ги извикам да ги преоблека бягат, при слагане за сън бягат и се смеят, удрят се , щипят се и подобни, агресията един към друг я окротявах някак сега не мога . Започнаха да се тръшкат за всяко нещо ,което искат, бабите склоняват веднага да им угодят. Държат се много предизвикателно, навън са започнали да бягат  без да се обръщат и някакви подобни. Притеснявам се вече , че няма да мога да поставя граници, да не е късно след като се оправя. Преди не повишавах тон въобще , но сега повишавам , за да предотвратя опасност , защото не мога да стигна бързо до тях . И така , притесненията ми са , дали ще мога да оправя нещата. Ако имате някакви насоки , ще съм благодарна. Поведението на бабите е немислимо да го променям , просто не се получава там и позволяват неща ,които са забранени само за да няма рев и виждам че децата се научиха бързо ,че с рев дори изкуствен рев получават желаното....


Здравейте,
първо, искам да Ви уверя, че не сте закъснели и не сте се провалили. Това, което описвате, е напълно естествена регресия, предизвикана от две неща: промяна в структурата (временната Ви липса на активност и възможност за намеса) и новите "правила" от страна на бабите, които децата са усвоили много бързо.

Ще използвам метафора, за да е по-разбираемо: представете си, че до скоро сте били капитан на един кораб – малък, но сигурен, с ясна посока. Сега обаче щурвалът временно е поет от други (бабите), които не следват същия курс. Нормално е корабът да се разклати. Но Вие ще се върнете. И когато това се случи, децата ще се адаптират отново – стига да сте последователна.

Какво можете да направите?
Говорете с децата, дори и сега, макар да са малки. Обяснете им, че знаете, че сега е различно и че им е трудно. Но че и на Вас Ви е трудно. Но съвсем скоро ще се оправите и ще може отново да бъдете заедно така, както преди.
Това ще им помогне да разберат и да се успокоят, че няма вечно да е така.
Планирайте предварително „връщането на мама“ – децата имат нужда от ритуал. Когато започнете отново да ходите, направете прехода забележим и ясен:
„От днес мама отново ще ви преоблича. Баба ще си почива. Вече ще се връщаме към нашите си неща.“

Не се борете с бабите – работете около тях. Те няма да се променят, но вие можете да въведете ясни зони с вашите правила, например:
„Когато сме у дома и е време за сън, мама казва какво се прави.“
Приемете регресията като част от развитието, а не като провал. Децата не са разглезени – те просто се опитват да се справят с промяната. Ревът не е манипулация, а начин да „тестваш“ къде е границата. Ще я усетят отново, когато се върнете.

Повишаването на тон в опасни ситуации не е грешка – то е защита. След това обаче им казвайте:
„Извиках, защото се уплаших. Не защото съм лоша. Исках да сте в безопасност.“ – това изгражда емоционална връзка, вместо вина.
Със сигурност ще възстановите баланса, защото вече показвате най-важното – че виждате децата, разбирате ги и Ви е грижа как да постъпите. Поздрави и успех!

Последна редакция: пн, 09 юни 2025, 12:16 от Рaдост

# 316 9 юни 2025, 00:28 ч.
  • Мнения: 145
Цитат на: Vity в сб, 07 юни 2025, 00:00
Здравейте. Синът ми на 2г и 5м от близо 3 дена изпада в ужасни нервни кризи, които трудно мога да ги овладея,продължава и повече от половин час. Прави го преди сън… Започва да се противопоставя, да крещи, бяга, хвърля разни предмети и си удря главата. Нещо ужасно е, защото и не реагира на нищо. Мислих си, че е период, но не е само това явно.


Здравейте!
На тази възраст децата преминават през естествена фаза на развитие, при която мозъкът им все още не умее да регулира силните емоции – особено преди сън, когато са преуморени. Това, което наблюдавате, не е инат и не е "лошо поведение", а емоционален срив – буквално нервната система "прегрява".
Когато удря глава или хвърля, това е вик за помощ, а не манипулация. Детето не знае как да каже: "Имам нужда от помощ, не мога да се справя с тези чувства."

Какво може да направите?

1. Бъдете до него – тихо, стабилно, без да говорите много.
Децата в криза не чуват логика. Те усещат тон, дишане, поглед. Просто кажете:
„Виждам, че ти е трудно. Тук съм. Ще мине. Обичам те.“
И седнете до него, без да го пипате, ако не иска.
Ако удря себе си – подложете възглавница, не го спирайте грубо, но го защитете.

2. Създайте ясна и повтаряема рутина преди сън.
Колкото по-предсказуемо е всичко – толкова по-малко напрежение ще усеща:
Например: баня →  книжка →  една и съща фраза →  прегръдка →  легло.
Ритуалът е сигурност.

3. Избягвайте да го "възпитавате" по време на истерията.
Разговорите и обясненията могат да бъдат по-късно, когато той е спокоен.

4. Помислете за причината за натрупана преумора или свръхстимулация.
Екрани, шумна среда, много игри без почивка – всичко това изтощава нервната система.

Ако след 2–3 седмици поведението се засилва или ако имате притеснения, можете да се консултирате с детски психолог, за да получите лична подкрепа. Поздрави и успех!

Последна редакция: пн, 09 юни 2025, 12:18 от Рaдост

# 317 12 юни 2025, 13:22 ч.
  • Мнения: 56
Дъщеря ми е на 3 години, посещава детска градина. От три месеца сме разделени с баща ѝ, с когото бяхме заедно около 6 години. За този период той я е взимал при себе си едва 4 пъти. Вижда я много рядко, не проявява ангажираност, не се обажда редовно, а когато не я взима, винаги има оправдание – или спи при бившата си жена и тяхното дете (с която се е събрал отново след нашата раздяла), или е на пиянска сбирка, или “работата му пречи”. Никога не поема реална отговорност.
Финансово също няма ред – дава 300 лв. месечно, но ги разделя на 2 или 3 части и ги дава без фиксираност, по собствено решение. Няма съдебно решение относно режим на виждания или издръжка.
Докато живеехме заедно, неговото поведение беше токсично. Често се държеше студено, без подкрепа, с психически натиск . Аз бях под постоянен стрес, тревожност и напрежение – това се отразяваше и физически върху мен, и психически върху дъщеря ни. Тя усещаше всичко – тревожността ми, страха ми, напрежението.
Признавам, че и аз съм имала своите грешки – не винаги съм реагирала по най-добрия начин. Но осъзнах това и работя върху себе си. Старая се да съм търпелива, спокойна, подкрепяща. Отделям много внимание на дъщеря си и правя всичко възможно да изгради стабилна и сигурна вътрешна среда.
Въпреки това, тя страда. Постоянно изпада в истерии – силен плач, треперене. Казва ми, че иска татко ѝ да я обича,че не обича брат си. След редките срещи с него е още по-объркана –изпада в истерия крещейки “тате”. Очевидно е, че в този вид контактите ѝ носят повече болка, отколкото полза.
Понякога си мисля, че би било по-добре изобщо да не се виждат, отколкото да преживява това емоционално разкъсване отново и отново. Но не искам да действам само емоционално – искам професионален поглед и съвет какво е най-доброто за нея.

Моля Ви за насоки.

    # 318 22 юни 2025, 14:17 ч.
    • Мнения: 2 211
    Здравейте, сина ни е на 1 година и четири месеца, прекрасно, много живо и енергично дете. Все още не говори, но разбира много добре какво му се казва. След годинката започна много да плаче, за всичко и навсякъде, когато чуе "не" или ей така без причина... Твърде често реве, мята ръце и се цупи. Гледаме го с ММ, без помощ от баби, които са в друг град. Не се издържа вече, ужасно е, плаче през деня, трудно се храни, отново с драма, иска нещо, но не може да обясни и пак плаче... По цял ден гледаме да му угодим, но явно не успяваме. ММ ме обвинява, че аз съм го направила такъв, защото все му угаждам, но той и с него се държи така, а уж не му угажда... Излизаме от вкъщи с рев, връщаме се с писъци. Иска да става все по неговата, но така не може. Помогнете ни, как да подобрим положението, как да спрем този непрестанен рев? Ние ли сме виновни, че не е щастлив, какво още да дадем? Период ли е, нрав ли е? Въпреки, че с него ми е ужасно трудно и мъчно понякога, го обичам и ми е свиден, а ММ иска да започнем да го оставяме през уикендите на бабите, за да поемем глътка спокойствие. Ще го мисля през цялото време, ще ми е тъжно без него, няма да ми е спокойно (знам, че ще се грижат добре за него, но все пак...). Не знам дали това ще подобри нещата или ще ги влоши. В интерес на истината той не се държи така с бабите си, само с нас с ММ... Моля дайте съвет и ни помогнете да минем през този труден период... Благодаря предварително!

    # 319 4 юли 2025, 22:41 ч.
    • Мнения: 145
    Цитат на: Veronika275 в чт, 12 юни 2025, 13:22
    Скрит текст:
    Дъщеря ми е на 3 години, посещава детска градина. От три месеца сме разделени с баща ѝ, с когото бяхме заедно около 6 години. За този период той я е взимал при себе си едва 4 пъти. Вижда я много рядко, не проявява ангажираност, не се обажда редовно, а когато не я взима, винаги има оправдание – или спи при бившата си жена и тяхното дете (с която се е събрал отново след нашата раздяла), или е на пиянска сбирка, или “работата му пречи”. Никога не поема реална отговорност.
    Финансово също няма ред – дава 300 лв. месечно, но ги разделя на 2 или 3 части и ги дава без фиксираност, по собствено решение. Няма съдебно решение относно режим на виждания или издръжка.
    Докато живеехме заедно, неговото поведение беше токсично. Често се държеше студено, без подкрепа, с психически натиск . Аз бях под постоянен стрес, тревожност и напрежение – това се отразяваше и физически върху мен, и психически върху дъщеря ни. Тя усещаше всичко – тревожността ми, страха ми, напрежението.
    Признавам, че и аз съм имала своите грешки – не винаги съм реагирала по най-добрия начин. Но осъзнах това и работя върху себе си. Старая се да съм търпелива, спокойна, подкрепяща. Отделям много внимание на дъщеря си и правя всичко възможно да изгради стабилна и сигурна вътрешна среда.
    Въпреки това, тя страда. Постоянно изпада в истерии – силен плач, треперене. Казва ми, че иска татко ѝ да я обича,че не обича брат си. След редките срещи с него е още по-объркана –изпада в истерия крещейки “тате”. Очевидно е, че в този вид контактите ѝ носят повече болка, отколкото полза.
    Понякога си мисля, че би било по-добре изобщо да не се виждат, отколкото да преживява това емоционално разкъсване отново и отново. Но не искам да действам само емоционално – искам професионален поглед и съвет какво е най-доброто за нея.

    Моля Ви за насоки.


    Здравейте,
    На тази възраст децата са изключително чувствителни към разделите и липсата на сигурност. Контактите с баща ѝ, които са нередовни, непредвидими и емоционално непоследователни, понякога могат да причинят по-дълбоки рани, отколкото пълното отсъствие.
    Детето Ви в момента преживява емоционално объркване и несигурност. То не знае какво да очаква – появява се надежда, която после се срива. Вероятно това „люшкане“ между надежда и разочарование е причината за истериите, плача и треперенето.
    Понякога по-добрата грижа е да поставите граница, за да запазите нейната емоционална стабилност. Това не означава да ѝ говорите лошо за баща ѝ – напротив, важно е тя да знае, че той е част от живота ѝ, но че Вие ще сте там за нея и ще я защитите от това, което ѝ причинява болка.
    Може да ѝ кажете нещо като:
    „Татко не е готов да бъде с нас толкова често, колкото ти се иска. Това не е, защото не те обича и защото ти не си важна – просто понякога възрастните не знаят как да се справят със своите проблеми. Аз съм тук и ще се грижа за теб.“

    Добре е да:
    - Потърсите детски психолог, който да подкрепи детето и да ѝ помогне да изрази тези чувства по безопасен начин.
    - Започнете да въвеждате ритуали за сигурност – приказки, снимки, малки предмети, които символизират стабилност.
    - Помислите дали е време да установите съдебно регламентиран режим за контакти и издръжка, за да има по-ясна структура и граници.
    Поздрави и успех!

    Последна редакция: пн, 07 юли 2025, 08:27 от Рaдост

    # 320 4 юли 2025, 22:55 ч.
    • Мнения: 145
    Цитат на: iрене в нд, 22 юни 2025, 14:17
    Скрит текст:
    Здравейте, сина ни е на 1 година и четири месеца, прекрасно, много живо и енергично дете. Все още не говори, но разбира много добре какво му се казва. След годинката започна много да плаче, за всичко и навсякъде, когато чуе "не" или ей така без причина... Твърде често реве, мята ръце и се цупи. Гледаме го с ММ, без помощ от баби, които са в друг град. Не се издържа вече, ужасно е, плаче през деня, трудно се храни, отново с драма, иска нещо, но не може да обясни и пак плаче... По цял ден гледаме да му угодим, но явно не успяваме. ММ ме обвинява, че аз съм го направила такъв, защото все му угаждам, но той и с него се държи така, а уж не му угажда... Излизаме от вкъщи с рев, връщаме се с писъци. Иска да става все по неговата, но така не може. Помогнете ни, как да подобрим положението, как да спрем този непрестанен рев? Ние ли сме виновни, че не е щастлив, какво още да дадем? Период ли е, нрав ли е? Въпреки, че с него ми е ужасно трудно и мъчно понякога, го обичам и ми е свиден, а ММ иска да започнем да го оставяме през уикендите на бабите, за да поемем глътка спокойствие. Ще го мисля през цялото време, ще ми е тъжно без него, няма да ми е спокойно (знам, че ще се грижат добре за него, но все пак...). Не знам дали това ще подобри нещата или ще ги влоши. В интерес на истината той не се държи така с бабите си, само с нас с ММ... Моля дайте съвет и ни помогнете да минем през този труден период... Благодаря предварително!

    Здравейте,
    Това, което описвате, е напълно типично за възрастта на Вашето дете.
    Между 1 и 3 години започва така нареченият период на емоционално съзряване – децата имат огромни желания, но нямат думи, с които да ги изразят, и нямат механизми, с които да се успокоят сами. Това създава много силна вътрешна фрустрация. За тях плачът, тръшкането и протестът са начин на комуникация. Това не е каприз, не е вина, не е липса на щастие. Това е период.

    Какво можете да направите?
    1. Стойте стабилни и последователни. Не е нужно да угаждате за всичко – напротив. Малките деца имат нужда да чуват "не" и да усещат, че родителят не се разклаща от това. Ревът няма да спре веднага, но ще намалее, когато детето усети ясна, спокойна, сигурна граница.

    2. Не го наказвайте, но и не изпълнявайте всичко. Спокойно кажете: "Разбирам, че искаш... Сега не може. Ще изчакаме. Мама е тук." Вашата стабилност ще му даде опора.

    3. Създайте ритъм и предвидимост. Редовно хранене, разходки, време за игра и време за сън – тези неща помагат на децата да се чувстват в безопасност и да намалят емоционалния взрив.

    4. Оставяйте го понякога на бабите, ако имате нужда. Това няма да го обърка, особено ако Вие се чувствате прегорели. Когато родителите си починат, те са по-търпеливи, по-спокойни и по-устойчиви. Няма да "изоставите" детето, а ще се погрижите и за себе си, за да може след това да сте по-търпеливи и с детето. Така и то ще е по-спокойно. Емоциите на родителите, когато са свързани например със страх, тревожност, нетърпимост, изнервеност и т. н. пряко въздействат на емоционалното състояние и на детето.

    5. Не се обвинявайте. Това, че той се държи така с Вас, е комплимент – Вие сте "безопасното място", Вие сте хората, пред които може да си изпусне емоциите. Това е доверие, макар че е трудно за изживяване.

    6. Най-важното: Това е период, не е характер. Ще премине, особено ако Вие запазите спокойствие и не превърнете "реването" в централна тема на деня.

    Продължавайте да обичате детето си, но се грижете и за себе си. Вие сте най-важните и ценни хора за своето дете!
    Поздрави и успех!

    Последна редакция: пн, 07 юли 2025, 08:30 от Рaдост

    # 321 5 юли 2025, 16:14 ч.
    • Мнения: 140
    Здравейте! Обръщам се към Вас с молба за мнение, защото съм силно разтревожена. Майка съм на 16 годишно момиче, което от близо 2 години и половина / 3 години се промени много. От усмихнато и лъчезарно дете тя се превърна в затворен, срамежлив тинейджър. Промяната настъпи в 7 клас ( визирам радикалната промяна).  В 8 клас шокът беше голям за всички, когато чух “не искам да ходя на 15, не искам да се запознавам с нови хора”. Посъветваха ме да я наблюдавам и към края на 8 клас посетихме психотерапевт. Първоначално тя не искаше и срещата беше онлайн, като се оказа, че дъщеря ми е със социална тревожност близка до депресия. Бях съкрушена и смятах, че вината е в мен! Посещавахме терапия близо 7/8 месеца, като и бяха изписани и таблетки “Стимулотон”. Терапевката каза, че много често в тази възраст подрастващите изпадат в такива състояния заради хормоните и ред причини. Но сама разбирате тревогата ми. Дъщеря ми полага усилия, виждам го, но реално няма приятелски кръг, с който да излиза, а и не обича да излиза. Притеснява ме, че “не е открила своите хора”. Тя не е от типа “чалга момичета”, обича широки дрехи, а за лятото панталонки с тениска.  Боли ме много особено сега, когато започна ваканцията и я гледам у дома с телефон в ръка. Предложих и да започне през лятото някакви групови занимания ( плуване, тенис, рисуване - обожава да рисува), но получих отказ на всичко. Планирахме почивки за лятото и се моля всичко да е наред. Липсва ми моето слънчево и усмихнато дете! Искам да е спокойна и здрава, нищо друго за мен няма значение!

    # 322 6 юли 2025, 23:46 ч.
    • Мнения: 235
    Здравейте!
    Дъщеричката ни е на 4 год. Говори много добре, разбираемо и всичко е наред. Неврологично се развива много добре. Проследявана е, тъй като е родена преди термин.
     От преди година вече е кака и тогава сякаш започнаха проблемите. Първоначално сякаш заекваше, после изчезна, пак се появи и някак на етапи, ту го правеше, ту рядко. Сега вече е осезаемо.
    От около месец започна пък да си прехапва устната отвътрешното крайче. Сякаш вътрешната част на устата, не явно прехапване. Уж го правеше инцидентно, но вече е съвсем явно.
    Мислех, че е под стрес, но тя не ходи на градина, не е боледувала и нищо особено не се е променило.
    Има изградени навици и отличен режим. Спи на обяд всеки ден. Справя се с поставените задачи. Успява да се концентрира.
     Не знам какво се случи, забелязвам, че дори в спокойно положение си прехапва вътрешността на устата.
    Кога е редно да потърсим професионална помощ?
    Когато започна проблема, ни посъветваха, че вероятно ще отмине, функционално е и действително е така- заеква най-често, когато търси правилната дума или не я знае. Нямахме нужда от помощ, защото вероятно само ще отмине.
    Какво бихте ни посъветвали? Как да и помогнем? Какви упражнения да правим?
    Изобщо трябва ли да се обръща внимание на проблемите или да се правим на неразбрали? Усещам как близките искат да ни кажат, че е редно да посети логопед и вече доста се безпокоя.
    Благодаря Ви!

    Препоръчани теми

    Започнете да пишете...

    0 резултати за

    Добави филтри

    Групи

    Теми

    Автори

    Период

    -

        Facebook login функцията е временно ограничена.

        Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

        Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

        Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

        Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

        Молим да ни извините за неудобството!

        Забравена парола? Вход

        Общи условия

        Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


        НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


        НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


        НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


        НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


        Затвори

        Активация на акаунт

        Здравейте,
        Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

        Към анкетата

        Включете се в проучването на наш партньор относно вашия опит и предпочитания, свързани с лоялни програми, предлагани от различни търговци.
        Попълнете анкетата сега - отнема само 2 минути.
        Благодарим ви предварително!

        Към анкетата