Стресът около матурите в 7 клас - нарочно ли се цели?

Отговорът се съдържа във въпроса.
Учителите печелят добри пари от частни уроци, а и всички знаем какви заплати взимат.

От десетилетие не съм ученичка, но никога никой учител не ми е говорел такива неща и масово минавахме матурите без допълнителни уроци.
Толкова ли е зле преподаването, че чак да няма минаване без допълнителни уроци, или смятат децата за тъпи и неспособни?
Все пак, материалът от матурите би трябвало да се покрива на 100% от уроците в училище.

Просто учителите виждат, че децата явно масово са си глупавички и мързеливи и не вдяват нищо... Та ги подготвят отсега. Има и адекватни тийнове, да не скочат сега бг-мамите да си оправдават чедата и да ме кълват по главата, ама масово са си много прости тези деца...

Ако някой вижда такова нещо, то проблемът е в очите/акъла на гледащия.

П.П. Завършила съм по соц време, също ходех/ме на уроци.

Синът ми е в 7. клас, много зависи от родителите дали ще позволят такъв стрес. Отделно – много родители също са източник на този стрес. Говоря за болни амбиции.

Аз съм набор '88, също ходех на уроци. Още тогава се смятаха за нещо задължително, за да влезеш в елитна гимназия и желана специалност в университета.
Струва ми се, че този стрес идва предимно от родителите. Успях да вляза в уж елитната гимназия и какво - там отново има тъпаци, кръгли идиоти и връзкари. Имам и приятели, влезли едва-едва в неелитни гимназии, които обаче после се амбицираха, откриха си попрището и им дишам праха.
Целият този стрес - къде ще е детето в ГИМНАЗИЯТА - ми е туу мъч. Гимназия, човек, не университет.

Нещата са сложни и определено целта не е стрес. А ако има виновен това са родителите. Да, да, именно родителите без реалистична оценка за нивото на децата си, но с големи амбиции. Защо по мое време преди +40 години нямаше такава истерия и стрес? Хем елитните училища бяха по-малко? Много просто - нямаше такъв наплив и амбиция. От моя клас кандидатстваха около 20% от учениците. Хайде 30% да са били. И пак имаше уроци, но много по-човешки и с по-малко стрес. Днес обаче напливът е огромен и съвсем нормално щом има голямо търсене за малко места борбата става люта. Родителите на неотличниците плащат за уроци за да може децата им да настигнат отличниците, последните обаче не се предават и също тръгват на уроци и в резултат статуквото се запазва, но за похарчени много пари и нерви.
И в случая учителите са били честни и откровени - с наученото в училище не може да се докарат върхови оценки. Някакви средни оценки може и уроци не са нужни, но масовата амбиция е за топ училища. И тук се появява друг проблем - заради страха от общественото мнение (да не се види, че средното ниво е около среден три) НВО-то се прави все по-лесно. Да, ама за да има все пак някакво класиране с лесни задачи проверяващите се заяждат за глупости и изпитът вече не оценява само знания, а и уменията да се избегне орязване на оценка заради глупости. Най-абсурдна е ситуацията с кандидатстването в СМГ, който има интерес може да чете в темата им.

Или накратко - проблемът не е в нивото на преподаване (не, че е високо, но това е друга история). Каквото и да беше нивото, даже и да е равно на Итън, ако имаме състезание за ограничен брой места болшинството няма да се справят. Което води до уроци, за да се повишат шансовете. Това може да е успешна или не стратегия за отделното дете, но като цяло е напразна загуба на нерви и пари, защото колкото и уроци да се платят пак влизат само ограничен брой деца. И вината не е в системата, а в нереалните амбиции. Впрочем не вина, а причина, защото не може да вменяваме вина на някого, който иска най-доброто за детето си.

П.П. И учителите не са причина за стреса, те само се възползват от истерията - като има търсене на уроци се появява предлагане .

Истината е многопластова.
Последното, за което си мисля е, че учителите нарочно искат да печелят от частни уроци.

Това, че от една страна е НВО, от друга страна е резултат за разпределение по училище, според мен вкарва стреса. Всеки родител иска детето му да звърши хубаво училище и да се учи добре, лошото е, че има огромна пропаст между училищата сега. Като преживяла две седмокласнички, едната беше на уроци в 7 клас, а другата от 6. Еми не ѝ е било излишно да кажа. Децата ги тресе и пубертет, като всеки тийнейджър се бунтуват, не признават авторитети, та родителската намеса, за съжаление, е нужна. А като добавим и простичкият факт, че има пропаст между 4 и 5 клас и от детска градина децата трябва да станат изведнъж възрастни и да говорят на висок стил, съвсем става мазало. Програмата и тя е недомислена, в смисъл такъв, че изведнъж се дава и много излишна терминология и става съвсем чудо... а и структурата на самия изпит - последните задачи са направени да отсеят децата за елитните училища и кошмарът е пълен.

Отделно - има ужасно амбициозни родители, които нямат реална представа за знанията, уменията и нивото на своите деца. Точно тези плюят системата здраво, учителите, че ги принуждават да ходят на частни уроци и т.н. Аз също не съм завършила СМГ в София, еми живея си. Така де, ако детето не влезе в училище в топ 5, а в топ 10 - ми не е края на света. Ако детето не е силно амбициозно и не е за топ 5 училище - ми няма да го бутам за там. И двете ми деца не са в училище от топ 5, в топ 10 е, но са спокойни и щастливи.

За мен стресът и притесненията идват от родителите.
По мое време аз не съм ходила на точно такива уроци. Ходех на уроци по други езици.
Двете ми големи дъщери не са ходили също. Едната ходеше последната година 4 или 5 пъти на консултации по български. Третата ще се дипломира тази учебна година. Досега не е ходила на уроци, свързани с учебния материал. Сега планира през зимата активно да мине няколко бързи урока по математика, заради по-стари материал, който иска да си припомни.
Малките още са далеч от такива емоции, но се надявам и на тях да не им се налага някой да им учи уроците.
При добри учители в училище и внимание от страна на детето - не виждам необходимост.

Има, има нужда, ако гониш 99-100 точки. Напоследък се появил един лаф, че в СМГ се влиза с отлична оценка по ... БЕЛ.

НВО се взема и без уроци, даже и без учене. Разликата е дали ще го вземеш с 30 или с  90-100 т. Иначе за можене - може.

Сподер мен стресът и ученето нямат пряка връзка. И двамата ми сина ходеха на уроци, но това не им предизвикваше стрес. Просто малко повече работа.

Точно без уроци може да се вземе с максимален резултат. При редовно и качествено учене. Когато един ученик го мързи или няма капацитет, дори с фуния да му налива някой, ефектът е минимален.

Трудно... и рядко. И не защото изпитите са сложни. Напротив, все по-лесни са с  всяка изминала година, за да се отчитат отлични резултати и  за да не  лъснат пробойните в образованието ни. А пък именно защото са лесни,  се получават сериозни струпвания на много близки резултати, което затруднява класирането. Затова е и борбата дори за четвърт  точка, половинка или една-две, които при удвояване/утрояване ще ти дадат преднина, дори и минимална.. А понякога можещо, съвъстно, мотивирано дете без пропуски разписва задачата така, че да позволи да му отнемат нещо малко не от незнание, а от това, че не му е обърнато внимание  на конкретното нещо в училище - я пропускане на  допустими стойности, я директно прилагане на ОЗ във втори модул,  я  нещо подобно... И отива на школа, за да избегне този риск. А не защото няма капацитет, мързеливо е и родителите се надяват някой да му налее с фуния нужното.....

Изобщо не е сигурно. На колко деца от СМГ, с медали от национални и международни състезания, им орязват по няколко точки за глупости. Ще кажеш, че не знаят математика, а?

Аз наблюдавам своите деца и приятелите им. Не гледам статистика.
СМГ не ми е била обаче в полезрението никога.