Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

 
Здравейте!
Поведението, което описвате при дъщеря Ви, показва наличие на вътрешно напрежение, което се проявява именно във фазата преди заспиване. Това е често срещано при деца със силна чувствителност и засилена нужда от сигурност.

Възможно е тази трудност да е свързана както с възрастовия период (около 7 години децата преминават през важна емоционална и социална адаптация), така и с по-дълбоки преживявания от ранното детство – като описания престой в болница след раждането.

Когато казва: „Аз си знам защо го правя, но няма да кажа“, тя вероятно усеща вътрешния си конфликт, но все още не е готова да го изрази.

Какво можете да направите:

Изградете преди сън кратък, повтаряем ритуал, който включва не само действия (приказка, баня), а и емоционално послание на сигурност – напр. „Мама винаги е наблизо. Обичам те. Всичко е наред.“

По време на епизодите – присъствие, без натиск и въпроси. Не се опитвайте да говорите или да търсите обяснение в момента. Просто бъдете до нея – спокойно, без тревога.

През деня – обръщайте внимание на признаци на контролиращо поведение или прекомерна нужда от потвърждение. Това често показва вътрешна несигурност, с която детето се опитва да се справи само.

При нужда – потърсете консултация с детски психолог. Това не означава, че има проблем, а че искате да подкрепите процеса по разбиране и овладяване на емоционалните трудности в ранен етап.

Вашето внимание към състоянието ѝ вече е голяма стъпка. Подобни състояния често се стабилизират с време, предвидимост и увереното присъствие на родителя! Поздрави и успех!

Здравейте!

Процесът на приучаване към тоалетна хигиена при децата рядко върви по права линия. Повечето деца между 2 и 3 години започват да контролират физиологичните си нужди, но темпото и готовността са много индивидуални. На тази възраст физическата способност за задържане често вече е налице, но емоционалната зрялост и съзнателният контрол все още се развиват.

От описаното личи, че синът Ви разпознава сигналите при по-голяма нужда, но изпитва трудности при задържането на урина, особено когато е облечен или е зает с игра и движение. Това е често срещано – в момент на игра децата често не „чуват“ сигналите от тялото си.

Какво препоръчвам:

Избягвайте допълнителен натиск. Реакции като каране, напомняне на провала или отчаяние се отразяват на самочувствието му и могат да влошат проблема.

Продължете с опита, но с по-гъвкав подход. Приемете, че този период е процес, а не тест, който трябва да бъде издържан за определено време. Два месеца не са загуба, а натрупване на опит.

Подкрепяйте самостоятелността му, както правите с поставянето на дрехите в пералнята – това е правилен подход. Избягвайте обаче това да звучи като наказание.

Облеченото състояние явно създава бариера. Практикувайте у дома повече време без дрехи – това засилва осъзнаването и контрола.

Проблемът със „скачането в локвата“ не е умишлен инат, а търсене на внимание или игра с последиците. Не наказвайте, но и не превръщайте случката в забавление. Спокойно и ясно обяснете кое е приемливо.

Ако регресът продължи, например честото напишкване и навън, може да направите кратка пауза от седмица-две и след това отново да опитате, без да го коментирате  като "провал".

Най-важното: приучаването не трябва да се превръща в източник на напрежение нито за детето, нито за Вас. Готовността не е въпрос само на възраст, а на съзряване. Понякога това става между 3 и 4 години, без това да е проблем.

Ако има нужда, консултация с детски психолог може да Ви помогне с индивидуален подход спрямо темперамента и поведението на детето. Поздрави и успех!

Здравейте!

Реакцията на сина Ви е напълно разбираема за неговата възраст и развитие. На 4-5 години децата често преживяват така наречената „фаза на емоционална привързаност към родителя от противоположния пол“, известна в психологията и като Едипова фаза.

В този период е напълно нормално детето да изпитва силна емоционална обвързаност с майката (при момче) и да ревнува от идеята за друг мъж в живота ѝ. Това не е патологично, а естествен етап от емоционалното израстване. Много деца казват именно фрази като „Ние с мама сме гаджета“, „Ще се оженя за мама, като порасна“ и реагират бурно по отношение на бащата.

 Какво да правите в такива моменти:

Запазете спокойствие и не подценявайте емоцията му, но и не ги драматизирайте. Примерна реакция:
„Разбирам, че ти беше тъжно, когато видя тази снимка. Понякога чувствата ни могат да са много силни – и това е напълно нормално.“

Отстоявайте с нежна твърдост реалността на връзката между вас:
„Аз съм твоя мама, а ти си моето дете – това е най-важната връзка. Гаджета не сме и няма да бъдем, но винаги ще се обичаме по най-специалния начин – като майка и син.“

Не бързайте да го „пращате“ към бъдеща партньорка. Фрази като „Като пораснеш, ще си имаш момиче“ звучат логични за възрастните, но за детето са далечни и неутешителни. По-добре е да се фокусирате върху настоящата сигурност:
„Сега си дете и най-важното е, че сме заедно и аз винаги ще съм до теб.“

Може да поставите граници, без да го отблъснете:
Ако казва „Искам да спя с теб, защото сме гаджета“ – отговорът може да бъде:
„Знам, че искаш да си близо до мен – това е прекрасно. Но мама е възрастен, а ти си дете. Всеки има своето легло, но винаги съм тук, когато имаш нужда от мен.“


Важно е да не насърчавате фантазията, но и да не я наказвате. Приемането на емоцията, комбинирано с ясно поставяне на граници, е ключът към преминаване през тази фаза без вътрешен конфликт.

Но ако усещате, че темата се задълбочава или че детето изпитва по-продължителна тревожност, консултация с детски психолог може да даде допълнителни насоки за работа със сигурността и границите. Поздрави и успех!

Здравейте,  и моя син е на 5г, мисля че е още силно в едиповата фаза. Въпроса ми е имате ли някакъв полезен съвет как да постъпя, тъй като във вторник ще се приберем у дома с новороденото му братче.  Как да не "нараня" неволно баткото, тъй като грижата ще е основно за новороденото?

Здравейте, бихте ли дали съвет за, дете на 7,5 г. Ученик е в първи клас, справя се отлично, спортува, много социално дете.
Има по-малка, сестра, която е толерирана от родителите, към нея проявява ревност
и  понякога насилие.
В последно време непрекъснато слага в устата си неща, а и ръцете му са неспокойни, все с  нещо си играе.
Въоросът е,  има ли нужда от консултация със специалист и какво бихте препоръчали като домашна помощ?

Благодаря много за ценната информация ♥️
Още от тази нощ ще започна да прилагам съветите ви и се надявам скоро всичко това да отшуми..
Хубава вечер!

Благодаря Ви!

И ние с майката на другото момиче точно това коментирахме. И двете обяснихме на момичетата, че като приятелки трябва да си помагат една на друга в занятията, а не да си пречат.

Наблегнахме на това, че тяхната връзка е важна и за това е важно да се държат добре и да слушат госпожата.

Обсъдихме и това, което сме си говорили с госпожите и те бяха съгласни с нас. Споделиха ни, че и те са говорили с момичетата и те са им споделили нашият разговор.

Работим в един голям екип и съм сигурна, че резултатите ще са добри.

Благодаря отново за обратната връзка. Наистина е важна за нас и ще я следваме.

Хубав и усмихнат ден!

Здравейте!

На 5-годишна възраст децата често все още се намират в т.нар. Едипова фаза, в която детето е силно емоционално обвързано с родителя от противоположния пол. При момчетата това означава интензивна привързаност към майката, съчетана с конкуренция или ревност спрямо бащата или всеки друг, който „отнема“ вниманието ѝ.

Появата на братче в такъв момент може да засили усещането за конкуренция и изключване. Детето не го казва директно, но вътрешно преживява, че вече не е „най-важното“.

Ето няколко неща, които могат да Ви помогнат:
1. Подгответе го предварително – спокойно и с уважение.
Обяснете му, че бебето ще има нужда от много грижи, но това не означава, че ще го обичате по-малко. Например:
„Ще има моменти, в които ще съм заета с бебето, но винаги ще имам време и за теб. Ти си ми много важен.“

2. Не го натискайте да е „голям“, преди да е готов.
Много деца се държат по-детски, когато се появи бебе – това е нормално. Позволете му да бъде дете, а не помощник на мама на всяка цена.

3. Осигурете му лично време с вас – дори 10 минути на ден.
Малко, но качествено време само за Вас двамата ще му дава сигурност, че мястото му не е заето.

4. Ако изрази негативни чувства – приемете ги спокойно.
Ако каже нещо като: „Не искам бебето“, не го наказвайте и не го поправяйте веднага. Кажете му:
„Разбирам, че ти е трудно. Новите неща понякога са объркващи. И това минава.“

5. Дайте му шанс да участва, но не го карайте насила.
Може да го поканите да подаде пелената или да избере дрешка за бебето, но без да го задължавате. Така ще се чувства важен, без напрежение.

Най-важното е да усеща, че все още има своето специално място до Вас. С времето, когато види, че бебето не отнема любовта Ви, а просто я споделя, той ще се адаптира. Поздрави и успех!

Здравейте!

Вашето дете изглежда добре адаптирано в училище и социално активно, но описаните от Вас реакции – ревност към сестричката, прояви на агресия и телесно неспокойствие (често движение с ръце, слагане на предмети в устата) – насочват към непреработено вътрешно напрежение, което започва да се проявява през тялото и поведението.

Тези сигнали показват, че детето има нужда от работа с емоциите – да разбере, назове и управлява това, което усеща отвътре. Това е важна част от емоционалното съзряване и ключ към по-спокойно поведение.

Какво препоръчвам:
1. Да се даде пространство на детето да изразява чувствата си свободно, без осъждане.
Позволете му да бъде тъжно, ядосано, объркано – с думи, а не с критика или наказание.

2.  Да получи индивидуално внимание – всеки ден, дори за кратко, само той с мама или само с татко.
Това е времето, в което ще се чувства важно и спокойно, без нужда да се съревновава с по-малкото дете.

3. Да има възможности за двигателно освобождаване на напрежението – чрез игра, рисуване, работа с ръце, дишане, музика.

Добре е да се потърси консултация с детски психолог
Консултацията ще подпомогне детето да разбере какво преживява и как да се справи с тези чувства. Това не е „лечение“, а подкрепа в един важен етап от развитието му.

И тук е важно да добавим нещо съществено:
Работата с емоциите не е само за детето.
Често зад детското напрежение стои и неосъзнато напрежение или тревожност при родителя. Затова е изключително полезно и възрастният да обърне внимание на своите реакции, очаквания, модели на поведение. Това има директно отражение върху вътрешния свят на детето.

Семейството е система – и когато един член се променя, това дава отражение върху всички останали. Именно затова психологичната работа, дори кратка, може да има силен и дълготраен ефект за цялото семейство. Поздрави и успех!

Много благодаря, полезни са ни вашите съсвети, ше се постарая да се придържаме към тях.

Здравейте,имам питане за господин на 5 години и половина. Преди една година се преместихме на село и сменихме градината. Тръгна началото на октомври и ходи месец и малко след това беше с контузия и дълго време болен. Не беше ходил до преди две седмици т.е близо 4 месеца беше вкъщи. Всеки ден като го вземам от градина се оплакват от него. Не слуша,отказва да работи по задачите,когато нещо му се откаже започва да крещи и да плаче. Ходи и на ментална аритметика и там ми дават същата обратна връзка и даже госпожата не го иска вече в групата,защото пречи да децата и тя не може да се справи с него. Вкъщи говорим с него много,опитваме се да му помогнем да се справи с емоцията,но не успяваме. Всеки ден сякаш е по-зле и по-зле. Моля,за съвет и какво може да направим за него.

Здравейте,
и благодаря, че споделяте.

От написаното се вижда, че детето Ви преживява труден период. Поведението, което описвате – отказ да слуша, силен плач, избухвания, отказ от дейности – не е просто "инат" или "лошо държание", а знак, че нещо вътре в него не е наред и той не знае как да се справи с това.

Какво най-вероятно се случва с него?
Нова среда (ново село, нова градина), после дълго отсъствие – близо 4 месеца у дома – всичко това е голям стрес за дете на 5 години.

Децата имат нужда от ред, сигурност и предвидимост, а при него те са се нарушили. Това често води до тревожност и напрежение, което излиза през поведението.

Какво може да помогне:
1. Препоръчвам консултация с детски психолог.
Целта не е „да го лекува“, а да му помогне да разбере какво преживява вътре в себе си и да му даде начини как да се справя. Колкото по-рано, толкова по-лесно ще се повлияе.

2. Намалете външните натоварвания.
Менталната аритметика например може да изчака. Сега приоритет е да се почувства спокоен и сигурен, не да се справя с нови задачи и изисквания.

3. Продължете да го подкрепяте у дома, но по нов начин:

по-малко говорене и обяснения,

повече игра, движение, дишане, успокояващи ритуали, подкрепа и разбиране,

изречения като: „Разбирам, че ти е трудно. Тук съм с теб. Ще мине.“

4. Имайте търпение – не търсете бърз резултат.

Това е процес. С подкрепа и внимание, той ще започне да се успокоява и да се чувства по-добре, но е важно постоянството от ваша страна. Ако бъдете предвидими в поведението си и не го променяте, ще започнете да виждате положителни резултати и при детето. Поздрави и успех!

Здравейте, чувствам се безсилна вече.. Ще разкажа какво ме тревожи - имам син на почти три години. Прекрасно и умно дете. Да вметна, че откакто се е родил, не е имал екранно време, освен отскоро - чуваме се с роднини, които не живеят в нашия град, по Вайбър. Това е. От съвсем бебе беше много неспокоен, истериите му започнаха от годинката, когато започна да се тръшка за всичко и да не спи съвсем ( винаги е бил на над часовите граници за възрастта - будува максимум много и спи максимално малко). Споделих на педиатърката, изследвахме желязо, оказа се ниско, пи лекарства и се нормализира. Но нищо не се промени. Сега е на близо три години и е нещо страшно - когато нещо не му харесва, започва да се щипе, да се хапе, да си скубе косата, да удря нас, да ни рита, да ни удря, да ни замеря с каквото хване, хвърля каквото види. Опитваме какво ли не - да го оставя да се успокои без да реагирам, да се опитам да го успокоя/разсея, да му хващам ръцете, ако удря и да казвам спокойно: "Не се удряме, така боли", но нищо не помага, хора! Става все по-страшно с всеки ден! Напоследък, забелязвам, че прави всичко на инат - пример, отивам до другата стая да взема нещо, връщам се, разсипал е чашите на земята, като го питам: "Защо?", ми отговаря: "Защото искам тати." Той е много будно и умно дете, формулира и говори с цели изречения, отдавна говори "като голям човек". Баща му наистина много работи, работи 6 дни в седмицата от сутрин до вечер, като е вкъщи, постоянно играят, той го къпе, ляга с него вечер, не е липса на бащино внимание. През деня сме двамата със сина, няма как. Нямаме абсолютно никаква помощ с него - гледаме си го само аз и баща му ( моите родители не желаят да бъдат закачани за каквото и да е било, защото "те са си отгледали децата вече", а неговите родители живеят много далече. Давам всичко от себе си! Буквално цялото ми внимание е върху него, отлагам всичко, което трябва да се свърши, за като легне, но примерно понякога съм заспала с него вечер и на другия ден, го включвам във всичко - да носи дрехите от коша в пералнята, да я включва, да ми помага с чиниите,после да простираме, във всичко и наистина му е интересно и му е приятно, виждам, че то прави с желание. Отделно играем на всевъзможни игри и съм му измисляла винаги развиващи занимания, според възрастта, четем книжки, излизаме всеки ден да играе и на разходка, но нещо като не му хареса, е ужас.. ето днес, играхме цяла сутрин, ама цяла сутрин, стана време за обеден сън ( наближи часът му за лягане, той започна да прилягва и да се прозява ) и го предупредих: "След пет минути започваме да събираме играчките и лягаме.", той се съгласи. Предупредих примерно като остават две минути. Като стана време да събираме, започна да ме замеря с играчките, с каквото види, дойде да ме хапе, да ме удря, да крещи с цяло гърло и да ми казва: "Махай се! Ти си най-гадната мама!" Боли.. на всичкото отгоре се наранява сам - раздира си бузите до кръв, днес си ухапа ръката и си направи огромна рана с кръв..
Предполагам, че има общо и това, че не се наспива.. Опитах се да махна дрямката, защото ако спи наобяд, ето това е неговият режим,което според мен не е достатъчен сън за толкова малко дете:
1. Ставане в 07:00
2. Ляга чак около 15:00 ( провала съм и по-рано да направим рутината, но той просто не е уморен )
3. Спи 1 час, става около 16:00
4. Ляга към 23:30

И се повтаря - става в 7. Което е сумарно 8ч и половина сън дневен+нощен сън.

Ако не спи през деня, издържа без проблем 12часа, но се буди през нощта по някое време в истерия и будува 1-2 часа..
Благодаря ви предварително, че изчетохте дългия ми роман и за отделеното внимание. ❤️

Здравейте,
първо, благодаря, че споделяте толкова подробно ситуацията.

От всичко, което описвате, се вижда, че влагате огромна енергия, любов и усилия в грижата за Вашето дете. Това е най-важното и е важно и Вие самата да го признаете пред себе си.

Това, което се случва с вашето момче в момента, не е "лошо поведение" – а сигнал за много силно вътрешно напрежение и трудности с регулацията на емоциите и тялото.
Самонараняването (хапане, скубане, щипане), агресията към околните, взривовете при фрустрация – всичко това показва, че той не успява да се справя с натрупаната вътрешна емоционална енергия.

Какво вероятно стои на заден план:
1. Хроничната умора и нарушеният сън (8–8.5 часа са недостатъчни за дете на тази възраст).
2. Изключително чувствителен и интензивен темперамент (висока емоционална чувствителност).
3. Натрупан стрес, който се освобождава през тялото (а не през думи, защото децата на тази възраст нямат зряла способност да "говорят" за вътрешното напрежение).
4. Вероятно и чувствителност към промени, ритъм и нужда от по-дълбока регулация.

Какво бих препоръчала на този етап:
Нежно, но твърдо структуриране на деня и границите.

Запазете рутината – предупреждение за преходи ("след 5 минути", "след 2 минути") е правилен подход.

Но когато настъпи изблик – не влизайте в преговори или обяснения в момента на истерията.

Физическа близост без много думи: "Тук съм. Ще мине." – и чакате бурята да премине.

Работата върху съня е приоритет.

Ако се махне обедният сън, трябва вечерта лягането да е около 20:00 часа, не по-късно.

Иначе ще се натрупва преумора, която отключва още по-силни изблици нощем и през деня.

Работа върху справянето с емоциите чрез телесни упражнения.

Играйте на "изкарване на емоцията" – например: ритане на възглавници, удряне на барабани, духане на топки от памук като "ураган".

Въвеждане на кратки игри за дишане (напр. "духни свещичката").

Психологическа консултация с детски психолог, специализиран в ранно детско развитие.

Това не е за поставяне на диагноза, а за подпомагане на детето в овладяването на телесното напрежение и емоциите.

Вие не сте безсилна. Вие вече сте направила всичко, което е било възможно сама.
Сега е време да получите и професионална подкрепа, за да може натрупаният стрес и във Вас, и в него да започне да се разтоварва правилно. Поздрави и успех!

Здравейте!Дъщеря ми е на 11 години .Получава паник атаки от 6-7 години след тежко прекаран ротавирус.Два три пъти годишно когато и стане лошо от страх да не повърне,получава силна паник атака.Става бяла като платно,ръцете и краката ледени,сърцебиене и изпотяване .Посещаваше детски психолог но страха си остана.Бихте ли ми препоръчали книга на тази тема или нещо с което да може да се справя сама...не винаги съм до нея  ,скоро и предстои екскурзия за 7 дни без мен и ужасно се притеснявам да не получи паник атака (тя също).