Oнлайн консултации с детско-юношески психолог – задайте въпрос на Антоанета Георгиева

Здравейте!
Разбирам, че преминавате през труден период и ситуацията е напрегната за всички у дома. Тийнейджърството е предизвикателен етап, а когато се добавят емоционални конфликти с родителите, промени в средата и нови приятелства, нещата стават още по-сложни.

Какво вероятно се случва с дъщеря Ви?
Тя е на 18 – възраст, в която естествено се стреми към независимост. Връзката с биологичния ѝ баща вероятно е била важна за нея, а сега, след този конфликт, може да се чувства отхвърлена. Това може да засилва емоционалното ѝ напрежение и бунтарско поведение. Късните часове с приятелите, агресията и лъжите често са знаци, че се опитва да се справи с вътрешния хаос.

Как да подходите?
1- Говорете с нея без обвинения – Вместо да я разпитвате или критикувате, опитайте с нещо като: „Забелязвам, че не се чувстваш добре напоследък. Какво мога да направя, за да ти помогна?“ Това може да я накара да се отвори повече.

2- Поставете ясни граници – Независимо от възрастта, е важно да знае, че в дома Ви има правила, например: „Разбирам, че имаш нужда от пространство, но в нашия дом не е приемливо да се обиждаме и да не се спазват базови отговорности.“

3- Говорете за училището като избор, не като задължение – Вместо заплахи („Ако не ходиш на училище, ще си съсипеш живота“), опитайте с: „Какво мислиш за бъдещето си? Какво ще ти помогне да завършиш?“ Ако може да се създаде план с гъвкавост – например да ѝ се позволи да подреди деня си така, че да си почива, но и да посещава училище – вероятно ще има по-добър резултат.

4- Следете ситуацията с приятелите ѝ, но без да я подтиквате към повече лъжи – Вместо директни забрани и пряк контрол, опитайте с въпроси от типа: „Как са новите ти приятели? Какво ви е най-интересно заедно?“ Ако усеща, че я разбирате, е по-вероятно сама да споделя повече.

5- Ако има признаци на сериозна емоционална нестабилност, потърсете специалист – Агресивното поведение и отказът от училище могат да бъдат временно поведение, но ако продължат, консултация с психолог би помогнала.

Важно е да останете спокойни и последователни – да не допускате неуважение, но и да ѝ покажете, че сте до нея, без значение какви грешки прави. Вие сте нейната стабилна опора, дори и да не го показва сега.

Ако ситуацията се задълбочи или Ви притесняват конкретни рискове, може да потърсите помощ от психотерапевт. Най-важното е да запазите връзката си с нея, дори когато границите са нарушени. Поздрави и успех!

Благодаря Ви! Успяхте да ни насочите, как да се държим в ситуацията и се стараем да го спазваме.
 Попитах я, така както ме посъветвахте, “Как мислиш да завършиш училище”? Отговора, който получих беше: “Еми със 6 …”
Как бихте изтълкували отговора и на моят въпрос относно училището?

Здравейте,имам син на 6г.,с който от малък много сме се занимавали.
Главно ние с бащата си го гледаме.
Въпроса е,че никога не се заиграва сам,или да се занимава с нещо сам.Винаги трябва да сме включени и ние с него в заниманията му вкъщи
Като цяло е контактно дете,ако сме на площадка например може да си намери дете,с което да играе,но вкъщи не е така.
Телефон не давам!Само детски гледа и то с ограничено време.
Другият месец очакваме бебе и обяснявам,че вниманието вече няма да е само върху него,бебето изисква повече внимание,той уж ме разбира,но според мен няма реална представа за нещата.
Не знам наша грешка ли е,че много сме се занимавали с него или друго.
Мисля,че ще имаме големи драми и не знам как ще се случат нещата.
Септември месец ще е ученик.
Моля за съвет как да подхождаме.
Благодаря! 😊

Здравейте, имаме син на 7г, който е първи клас. Тръгна на училище със знанията от детската градина, нямаше желание да се научи предварително да чете и смята и бяхме посъветвани от учител да не го притискаме, след като не е готов, че ще се научи на училище (все пак нали това е целта). Но той е много разсеян, продължава да има пропуски, а в сравнение с децата, които са тръгнали научени, разликата вече е голяма. Има желание да ходи по състезания, а в същото време не иска да се подготвя. Ходи на занималня и там си пише домашните, но в повечето случаи не изглеждат добре. Всичко си и написал, но си личи как е бързал(защото има деца, които се справят по-бързо и той иска да играе с тях) и нищо не му е влезнало в главата. След като виждаме, че не му е дастатъчно само работата в училище, се опитвам вечер с баща му да му помагаме, като се упражняваме, заедно с него, но срещаме съпротива от негова страна, не иска да прави нищо, не иска да мисли. Няма желание, не иска да му казваме какво да прави, разсейва се, лигави се и нищо не се получава. Винаги обвинявам нас, че не можем да намерим подходящия подход към него, защото той все се опитва да ни се опълчи, не иска да ни слуша, сякаш каквото и да му кажем, той го обръща срещу нас, все едно нарочно прави обратното на това, което му казваме. В същото време в училище е от кротките деца, госпожите нямат оплакване, освен това че е разсеян. Бих дабавила, че му липсва самочувствие, не е уверен в знанията и уменията си. Не зная как да подходим, опитваме какво ли не, с добро ни се качва на главите и пак се стига до сърдене и тръшкане, с лошо, като му забраняваме някои неща, работи 2-3 дни и след това става сякаш още по зле. Това поведение не е такова само относто домашните, а по принцип е така в ежедневието. Много е трудно да направи каквото и да го помолиш, 20 мин мрънка защо да го прави и след това сърдит го прави за 2 мин. Вси си мислехме, че ще го израсте това, но не. Сега се притеснявам, че още в първи клас ще изгуби желание да учи. Искам да го мотивирам, но не знам как до подходя. Ако може да ме насочите как да постъпя. Госпожата казва да не го тормозя в къщи, защото бил изморен, аз пък се притеснявам, дали така няма да съвсем да изгубя контрол. Или контрола е проблем?

Здравейте, отново!
Радвам се, че прилагате насоките. Отговорът ѝ вероятно показва или самоувереност, или нежелание да говори по темата. Но ми е трудно да гадая... Все пак най-добрата стратегия е да запазите спокойствие и да поддържате отворена комуникация, без натиск. Важното е да усеща, че сте до нея, без да ѝ давате причина да се затваря още повече. Поздрави!

Здравейте!
Разбирам Вашите притеснения – пристигането на бебе е голяма промяна за дете, което досега е имало цялото внимание. Не е грешка, че сте се занимавали много с него, но сега е важно постепенно да насърчите самостоятелната игра.
Отделяйте специално време с него – 20-30 минути дневно само за него, за да не се чувства изоставен и отхвърлен.
Постепенно насърчаване на самостоятелната игра – Давайте му „мисии“ (пъзели, играчки и игри за конструиране) и удължавайте времето, в което играе сам.
Говорете за бебето позитивно – Подчертайте ролята му на батко, вместо да казвате, че ще имате по-малко време.
Подгответе го за училище – Включете го в избора на раница, говорете за новите приятели и учители, за да очаква промяната с вълнение. Важно е и Вие да приемете промените с разбиране и търпение. Поздрави и успех!

Здравейте!
Разбирам, че ситуацията е трудна и сте изправени пред дилема – от една страна, искате да помогнете на сина си, но от друга, всяка намеса предизвиква съпротива.

На тази възраст децата често са разсеяни, особено ако не виждат директен смисъл в ученето. Също така, липсата на предварителна подготовка може да го кара да се чувства по-слаб в сравнение с другите, което влияе на самочувствието му.

Как да подходите?
1.По-малко натиск, повече любопитство – Вместо да учите насила, опитайте да свържете ученето с нещо интересно. Например, ако учи числа – използвайте игри, ако чете – свържете с любим герой.

2.Давайте избор – Вместо „Сядай да учиш!“, пробвайте „Искаш ли първо да направим няколко задачи или да почетем малко?“ Така ще има усещане за контрол.

3. Кратки, но ефективни сесии – Вместо дълги учебни часове у дома, пробвайте 10-15 минути фокусирано учене, след това почивка.

4. Мотивация чрез успех – Избирайте задачи, които знае, че може да реши, за да изгради увереност. Похвалите трябва да са конкретни. Например: „Много ми хареса как се сети сам за тази дума!“

5. Учете през игра – Ако има интерес към състезания, например, направете от ученето състезание у дома (точки, награди, класации).

6. Покажете му, че го разбирате – Вместо „Защо не учиш?“, пробвайте „Разбирам, че е трудно. Хайде да го направим заедно и после ще решим как да продължим.“

Опитайте да намалите напрежението и да го направите участник в процеса, а не пасивен изпълнител на команди. Важно е да запази интереса си към ученето, а не да го свързва със стрес.

За да развие вътрешна мотивация и да осъзнае, че ученето е негова отговорност, а не просто нещо, което прави заради Вас, е важно да се промени начинът, по който то му се представя.

Как да му помогнете да поеме отговорност за ученето?

1. Покажете му, че знанието има стойност в реалния живот, например свързвайте уроците с неговите интереси. Ако обича коли, обяснете, че математиката помага да се изчисли скоростта. Ако обича игри, кажете му, че четенето помага да разбира правилата по-бързо.
Давайте примери как знанията се използват в живота: „Виждаш ли, днес използвахме умножение, за да сметнем колко неща трябва да купим.“

 2. Дайте му автономия в ученето

Вместо да му казвате "Сядай да учиш", го попитайте: "Кога искаш да направиш домашното – сега или след 15 минути?" Така той ще се чувства въвлечен в решението.
Давайте му избор: "Искаш ли първо да направим няколко задачи, или да почетем малко?"
Ако сгреши, не го поправяйте веднага, а го питайте: "Как мислиш, че може да стане по-добре?"

3. Оставете го да усети последствията от действията си

Ако не си напише домашното добре и получи забележка, не бързайте да го спасявате. Позволете му да изпита естествените последствия от своите действия. Кажете: "Знам, че не беше приятно днес, какво мислиш, че можеш да направиш следващия път?"
Ако не учи за състезание и след това не се справи, вместо да го упреквате, просто попитайте: "Как се чувстваш? Какво би направил различно следващия път?"

4. Поставете реалистични цели и награждавайте усилието, не само резултата.
Вместо "Трябва да имаш само шестици", кажете "Важно е да се стараеш, защото това ще ти помогне да станеш по-добър".
Ако успее да се концентрира 15 минути без разсейване, може да получи кратка почивка или похвала.

5. Насърчавайте любопитството и ученето чрез игра. Използвайте настолни игри, математически предизвикателства, забавни книжки.
Водете разговори, които го провокират да мисли: "Как мислиш, защо небето е синьо?" Вместо да му дадете отговора, насочвайте го да го търси сам.

Важно!
Този процес отнема време. Децата свикват да учат заради одобрението на родителите, но ако сте постоянни в новия подход, постепенно ще започне да усеща, че знанието е нещо полезно за самия него, а не е просто задължение. Поздрави и успех!

Благодаря за съветите. Някои от тях прилагаме и сякаш има подобрение в поведението му, но временно. Възможно е и ние да не сме много последователни, както казвате отнема време и трябва търпение от наша страна. Сега ще се постараем повече заедно с баща му да следваме тези съвети.

Здравейте! Сина ми е на 2г и 7м. Много е буен и своенравен откакто проходи (1г) не се задържа на едно място само тича нагоре надолу, много ми е трудно да му задържам вниманието. Когато го накарам да седнем да рисуваме или каквото и да било той 5мин го прави и след това си тръгва…даже като настоявам почва да се тръшка, рев и сополи. В яслата (ходи от 6м) казват че е същото трудно го задържат на едно място. Не иска и да говори още само на бебешки си бърбори. Мисля си за хиперактивност с това търчане и незадържане на вниманието и не знам. Не иска да повтаря след мен думи носи ми или ме води каквото иска да получи. Ходихме на невролог нищо не казаха. Бяхме и на психиатър ще ходим на вторичен преглед и тогава ще ни каже какво да правим, но предложи някакъв център, където да има детски педагози и още сертифицирани хора, с които да то водим да работи - какво мислите вие? Благодаря!

Здравейте!
Разбирам Ви напълно – малките деца са истински вихрушки, а когато енергията им е в изобилие, родителите често се чудят дали това е нормално, или има нещо повече.

На 2 г. и 7 м. е напълно естествено детето да тича, да не се задържа дълго на едно място и да има кратък обхват на вниманието. Всъщност, дори 5 минути концентрация върху рисуване са добър показател за възрастта! Децата в тази възраст учат най-добре чрез движение, а не чрез седене и „занимаване с нещо“.

Как да му задържите вниманието?

Вместо да го карате да стои на едно място и да рисува, опитайте игри, в които има движение – например „рисуване с пясък“, „рисуване върху балони“, „правене на пътечка с кръгчета, по които да скача, докато назовава цветове“ и т.н.

Ако обича да тича, използвайте това – например „донеси ми червения молив“, „скрий се зад синята възглавница“ – така ще учи през действие.

Игри с ролеви елементи – ако Ви води за ръка, направете го на игра („Ти си пощальон! Я да видим, на кого ще занесеш писмо?“).

За говора:
Фактът, че Ви води и посочва неща, които иска, означава, че разбира езика и комуникира, но може да има забавяне в говорното развитие. Няколко насоки:

- Говорете бавно и отчетливо, без да го карате да повтаря насила – важното е да чува думите в контекст.

- Коментирайте действията му, вместо да задавате въпроси – вместо „Какво е това?“, по-добре „Ооо, това е топка! Голяма, червена топка!“.

-  Повече звукоподражателни игри – например „Как казва кучето? Бау-бау!“, „Как кара колата? Брррр!“.

Посещението на център с педагози и специалисти е отлична идея, защото те ще наблюдават детето в динамична среда и ще работят по конкретни техники за неговото развитие. Добре е, че сте посетили невролог и психиатър – това показва, че търсите варианти и не подценявате ситуацията.

Запазете спокойствие и не бързайте със заключенията. Всяко дете се развива със свое темпо! Важното е да има напредък – макар и малък, той ще се натрупва с времето. Поздрави и успех!

Здравейте д-р Георгиева и на всички.

Имам дъщеря, която е на 5 годинки и посещава детска градина. Тя си има най-добра приятелка, с която постоянно се закачат, карат, играят и пречат на занаятията.
Смятам да поговорим двете с майката на това момиче, защото и ние с нея сме приятелки и да поговорим с момичетата.
Може ли да ми дадете някаква насока?
Как да ги накараме да спрат да се карат толкова често?
Да не играят грубо и най-вече да са внимателни по време на занятията в градината?

Благодаря ви.

Здравейте.
Имам близначки на 7 години. Още от бебета са в режим на хранене, игри, разходка и заспиване.
Спят сами от 4 годишни, като не са имали проблем с отделянето в детска стая.
Едното момиче от доста време започва много силно да плаче като заспива, даже и аз не знам дали се буди или просто й е трудно да заспи. Това се случва около половин-един час след като си легне. Вика ме и като отида нищо не говори, изпада в някаква истерия..но странното е, че на сутринта си спомня за това, даже казва - " Аз си знам защо го правя, но няма да кажа.."
Пробвала съм всичко, да правя това, което иска, да я игнорирам, да говоря с нея, но си има вечери в които продължава да го прави..според мен си лягат навреме, около 21ч и стават в 7.30ч.за училище.
Но за съжаление нямам спомен от кога е така..
Свързвам го и с това, че след раждането беше сама в болницата за около 3 седмици и се притеснявам това да не е оставило в нея някакъв страх от изоставяне, защото винаги е била по-привързаната към мен, постоянно иска да знае къде съм, какво правя от малка, което продължава и сега.
Ако имате някакви насоки, ще съм ви безкрайно благодарна!
Хубав ден ❤️

Здравейте ! След седмица ще станат два месеца от както махнах памперса на синът ми , на 2,7г , но той още се напишква и то много често , всеки ден по няколко пъти, не успявам да го издебна. По голяма нужда , ако е гол сяда на гърнето и си я върши , но ако е с панталон , я върши в гащите. Не знам какво да правя , да продължавам ли. Да спра ли? Декември също пробвах за около месец,не стана , отказах се и направих месец почивка, като в един ден детето просто стана и отиде до тоалетна сутринта , тогава пак махнах памперса. Като се напишка , го карам да събуе панталона и да го сложи в пералнята , не винаги иска, но често го прави. Преди на вън не се напишкваше, стискаше, докато се приберем, от скоро и на вън започна да се напикава , може би като тича много ,не знам. Дайте ми съвет, да продължавам ли или да спирам. Имаме книжки за гърне, песни пеем  , пляскам му , като свърши работа, но вече имам чувството , че никога няма да успея да го науча, днес малко се отчаях. Някак не ми се отказва ,защото ще са загубени два месеца, той е голям вече, но от друга страна май не трябва да е на всяка цена , не знам. Той го приема на игра , да се изпишка на ламината и да скача в локвата или някакви подобни.

Здравейте, синът ми е на 5 години и половина. С баща си се е виждал 3 пъти през последните 2 години. Аз нямам нов мъж.
Днес му показах снимка на мен и баща му от сватбата, и той каза, че не харесва това, защото аз и той (детето) сме гаджета и се разплака много силно... как трябва да говоря с детето, какво е правилно да му кажа? (Казвам му, че не сме гаджета, а майка и син, а той като порасне още ще си намери момиченце...)

Здравейте,

Конфликтите между деца на 5 години са чести и нормални. В тази възраст те все още нямат напълно изградени умения за саморегулация и разрешаване на спорове. Когато имат близка връзка – както е при дъщеря Ви и нейната приятелка – това често води до резки промени: игра, караница, сдобряване. Това не е отклонение, а част от процеса на социално и емоционално съзряване.

Проблем възниква, когато тези модели започнат да пречат на груповата работа, на вниманието по време на занятия или върху другите деца в групата.

Подходът, който планирате – разговор с другата майка и с децата – е уместен, но е важно как ще го проведете:

Фокусирайте се върху поведението, а не върху връзката им. Не ги разделяйте или обвинявайте, а поставете конкретни правила: кога е подходящо да се играе, кога трябва да се внимава, как се държим с приятел.

Обяснете последиците от действията им – например, че прекъсването на занятията пречи и на тях, и на другите деца да научат нещо важно.

Работете в синхрон с учителите – те могат да подкрепят въведените от Вас граници в ежедневието на децата.

Важно е децата да не получат послание, че "грешат, защото се карат", а че има приемлив и неприемлив начин да изразяват несъгласие и емоции.
Поздрави и успех!