Публикувана: 24 ян. 2007, 16:19 ч.
Последно мнение: 28 ян. 2007, 20:31 ч.

Налягат ли ви черни мисли?

2 149
48
1

Гост

# 15 24 ян. 2007, 19:05 ч.

Мнения: 1 294

И аз бях така в последните месеци.А когато си позволих една цигара в 8-ми месец, вярвай ми дори сънувах разни гадости Shocked

.Хормонките ли са що е, ама едва ли има мама на която да не й е било така в даден момент.

# 16 24 ян. 2007, 19:32 ч.

Мнения: 24

Няма бременна жена, която да не я налагат черни мисли. И аз бях така, особено през първите месеци... после като започна едно ритане и въртене из корема ми си мислех, че бебо не е добре и нещо му има, за да мърда толкова, а то просто си било по-активно и енергично детенцето. Вече сме на 6 месеца и пак не спира да шава и да играе Joy

Просто се успокой, разхождай се повече докато не ти е натежало толкова, иди и разглеждай бебешорски работи по магазините и си представяй как гушкаш малкото съкровище... Ще те разведри! Мисли позитивно, защото бебо усеща тъгата ти.
Успех!

# 17 24 ян. 2007, 19:45 ч.

Мнения: 5 362

Цитат на: pav в ср, 24 яну 2007, 16:28

Здравеите момичета, всъщност доста писах но вместо да го побликувам го изтрих и започвам от начало.Аз съм в 7м.(30г.с) и от няколко дни постоянно си мисля че на бебо може нещо да не му е наред, а най-лошото е че се притеснявам да не му навредя с тези мисли. До сега не съм изпадала в такова състояние и незнам как да избягам от него. При вас как са нещата?

Много рядко ме налягаха такива мисли.
Мисли позитивно Peace

# 18 24 ян. 2007, 21:05 ч.

София
Мнения: 4 588

Налягат ме и още как

, че и честичко си поплаквам, без видима причина. Cry

# 19 24 ян. 2007, 21:17 ч.

Мнения: 9 050

Много си исках бебето, обаче като забременях и като ме налегнаха едни мисли как живота ми свършил, как толкова неща още не съм постигнала, а пък сега с детето няма и да ги постигна....
А пък през осмия месец вече бях на вълна бедност. Гледах Ориндж каунти и плачех, защото нямаме къща с басеин като тези на филма и значи сме бедни Simple Smile

После пък, се появи Масларова по телевизията и заяви, че тези като мене, на които им свършват 135-те дни преди 31.12 няма да ползват новия размер. Три дни съм ревала, че няма да имаме достатъчно пари. Което изобщо не е вярно, защото ние и сега се справяме чудесно само със доходите на мъжа ми. Моето обезщетение отива в спестовния влог. Обаче, като си бременна и хормоните явно те побъркват. Всичко ти се вижда или много хубаво или ужасно лошо. Следно положение няма Laughing

Като родиш ще ти мине, не се притеснявай.

# 20 24 ян. 2007, 22:23 ч.

Мнения: 287

Оф и още как!.. Дори до сълзи съм го докарвала Embarassed

Такава емоционална бомба е бременната жена! Само прясно родилата може да я бие по емоционална нестабилност и количество черни мисли на минута... Страшна работа е! Shocked

# 21 24 ян. 2007, 22:31 ч.

Мнения: 393

Цитат на: Leo* в ср, 24 яну 2007, 18:28

Налягали са ме, но гледам бързо да си измисля занимание , за да не мисля такива неща Laughing

Опитвам се и аз така да правя! Peace

# 22 24 ян. 2007, 22:36 ч.

Мнения: 3 069

Цитат на: pav в ср, 24 яну 2007, 16:28

ОООО, миличка...
Добре дошла в отбора/
Един спокоен ден не съм имала през цялата бременност....но съм на 40 години и имах основателни причини за безпокойство.
Ако седиш пред компа и четеш всички страхотии няма да си помогнеш.
По рядко чети неприятни или обезкоителни теми, пиши си в отчетните и ще ти по-добре!

# 23 25 ян. 2007, 22:01 ч.

Мнения: 683

Постоянно не налягат!
Обаче това много ми хареса:

Цитат на: apv в ср, 24 яну 2007, 18:23

Майка ми често употребява една поговорка : "Дано не ти се случва каквото ти мисли майка ти, а това което ти мисля комшиите"---или нещо такова

# 24 25 ян. 2007, 22:41 ч.

Налягат ме, и още как. На 29 януари ми е термина. През лятото ходих на триизмерен видеозон, после в петия месец моята лекарка пак гледа бебчо, но въпреки всичко се притеснявам. Искаше ми се вече да бях родила и да бях видяла бебчо жив и здрав /чакам момче/. Притеснява ме при самото раждане да не стане някакво усложнение. Сега ще раждам в Окръжна болница Варна и имам за кураж уговорка с една акушерка. Между другото съм майка на дъщеря, родена през 2000 година. Ако искате мога да споделя как мина всичко покрай раждането й. Тогава раждах без уговорки с лекар. Имах болки от 17 до 22,00 часа в деня преди термина на 5 минути, но много слаби. Отидох в болницата АГ Варна. Там след преглед се оказа, че имам 1 см. разкритие. Биха ми Бусколизин, за да се успокоя и да заспя и ме приеха на втория етаж в положение изчакваща. Цяла нощ от болки/макар и не силни, но редовни/, притеснения и ходене в тоалетната не спах. Към 5-6 ч. сутринта отидох при дежурната акушерка и я помолих да ме прегледа, но тя каза, че нищо няма да разбере и трябва да изчакам /току що я бях събудила и й се спеше/. На визитацията сутринта един доктор ме попита: Защо си дошла? Аз му обясних, че съм с болки от 17,00 часа на предния ден и са на 5 минути, а същия ден ми е термина. Той с присмех ми отговори, че може да родя и след една седмица, ако болките са подготвителни. Отчаях се, през деня към 13,30 часа ме приболя доста силно и ми изтекоха част от предните води. Отидох при акушерката. Тя ми каза: Ако раждаш ще те боли така, че няма да може да ходиш, камо ли да са ти изтекли водите. Посъветва ме да сложа нещо, за да се разбере какво всъщност изтича. Добре, че си бях подложила една дамска превръзка. Подадох й я. Тя я зала с един разтвор /стана синьо-зелена/ и се увери, че това са били водите. Каза ми да се приготвя, тя ще ми се обади, за да слезна в родилно. Чаках около час да ме повика. Накрая отидох при нея. Така с триста зора около 15,30 се озовах в родилно... Имах 4 см. разкритие. Там в двата екипа, соито се смениха в 19,00 ч. бяха много добри професионалисти. В 19,30 часа бях с пълно разкритие, но още имах болки. Казаха ми да не напъвам, ако ме боли. Биха ми Бусколизин, за да ми спрат болките и да мога вече да напъвам. Обаче после ни болки, ни напъни. Мога да си лежа до другия ден. Накрая се наложи без особени контракции и напъни да раждам. След една епизиотомия родих благополучно в 21,00 часа. Така приключи всичко. Искам да ви кажа, че болките не бяха толкова ужасно силни. Измъчих се от продължителността и постоянството им, а най-вече от лекарското отношение до преди слизането ми в родилно. Сега не се безпокоя за себе си или за болките, а за бебчо. Успех на всички! Надявам се, че карате лека и безпроблемна бременност. Леко, бързо и безболезнено раждане на здрави и красиви бебчета пожелавам на всички вас!

# 25 25 ян. 2007, 23:02 ч.

Мнения: 2 159

и аз бях така последните месеци на бременността, всички минават през такива мисли, опитай се да мислиш позитивно, ще е добре за теб и бебето Hug

# 26 25 ян. 2007, 23:09 ч.

Мнения: 1 098

Много често ме сполетяват, развивам какви ли не сценарии. След прегледа от докторката и нейните уверения, че с бебчо всичко е наред се успокоявам за около 1 седмица и после пак.Моят мъж също ми казва, че мисля само за болести и смърт. Когато вече наистина задълбая се усещам и почвам да си налагам да мисля само хубави неща, да гледам приятни филми, да се срещам с позитивни хора и всичко се оправя. Така, че мисля, че на всеки се случва, но трябва да гледаме това да бъде по- рядко. Hug