Във дома, но не в живота

Имам опция да си закупя свое жилище в България, но и там има условия, за които ми трябва време. Бащата в българин, ние си имаме генерални пълномощни, аз неведнъж съм се прибирала сама с децата. Той при някакви разговори е казвал, че няма да ми даде без бой децата(което адски ме озадачава на фона на това, че в ежедневието не ги поглежда), и от там идва и другата ми дилема дали изобщо да водя разговори а мирно и тихо разделяне, или просто да си взема децата и докато е на работа да замина. Което пък може да ми доведе правни проблеми и също трябва да та искам.
Той така или иначе е на периоди. Драмите ни не са всеки ден, може би е хубаво да го бях уточнила. Единственото постоянно е нежеланието му изобщо да изгради връзка с децата, да се занимава с тях. Скандалите и обидите съответно не са ежедневно. Дори не се караме често.  Нещата ескалират когато на мен просто ми кипне от поредният ден, в който съм майка, баща, чистачка, готвачка, и т.н. и му кажа в очите какво не ми харесва, кажа му, че имам нужда от помощ, че имам нужда да е татко и т.н. . Критиките и истината не му понасят и това отключва изблиците. Ако не казвам нищо просто си живеем мирно и тихо. Разбираме се дори, имаме общи теми, съвсем нормално семейство. Но аз просто не съм щастлива, изтощена съм физически, психически, емоционално - всякак и съответно не мога вечно да мълча. И щом повдигна темата колелото се завърта. Аз също отвръщам на вербалната му агресия и това също не ми дава мира. Просто от безсилие и изтощение не успявам да се сдържам..
П.С. С почасова работа няма да мога да си покривам нуждите, тук жилища не предлагат, не и на Европейски граждани..