Преодоляване на раздяла/Разговор

Може би проблема е в това, че по-голяма част от съзнателния си живот съм прекарала във връзка, свикнала съм да се грижа за някого и мисълта вечер да се прибера и да няма с кого да си кажа две думи, с кого да споделя вечерята си, кого да прегърна.. някак си ме плаши. Знам също, че това е проблем с който трябва да се преборя, но за момента поне не успявам да се фокусирам върху себе си, заради мислите за другия, колкото и глупаво да е..

Не е глупаво въобще. Аз се възхищавам на хора ,които не ги е страх от самотата. Всички казват,че разпологаш със свободното си време. Да но при мен като и при авторката ,точно това ме плаши и се чувствам щастлива като има за кой да мисля,с кой да говоря с кой да си пия ракията така да се каже. И това е различно от компанията на приятелите,за мен това си е човека ,които е до мен.Аз и в други теми съм го казвала - за да не съм сама,правя компромиси с мен.И в момента е така.Да така е. Много хора ще кажат ,че това нещо никога не го биха направили,за което адмирации...
Та по въпроса за преодоляването на раздялата...трудно ще стане ,но най-вероятно е възможно.Просто се свиква.

Това не е щастие, а зависимост.
Такава зависимост би отблъснала повечето хора (никой не може да носи постоянна отговорност за чуждото щастие), или да действа, като магнит за насилници, на които им е ясно, че ще си търпите всякакви помии, от страх.

Много точно казано , и аз много добре го знам и вътрешно в мен го разбирам.Дори на моменти се чувствам като психично болна ,защото имам такава зависимост. С две думи - щастието ми зависи от друг.
Да не се отклонявам от темата.

Според мен започни работа с терапевт, защото явно имаш доста повече неща за отработване.
Приеми, че нещата са се случили по начина, по който са се случили и това е. Какво е можело да бъде и прочее фантазии не са в твоя помощ. Когато човек губи нещо, не знае какво всъщност печели.

Избирай:парите или живота! стига с тези пари, кариери.... Дори да се поокопитиш малко, в момента в който идеш в офиса, видиш го... Мазохистично е. Като губиш, не знеш какво печелиш. Не е трябвало да бъде, за това така са се стекли нещата. За какво ти е кариерата щом кораба,, депресия,, потъва мъкнейки те и тебе? Искам да кажа:не потъвай с кораба, спасявай се. Работа има. Мисля, че тоя човек се е уплашил като са станали реално видимо сериозни нещата. Всичко след това го е устроило. Той се е евакуирал. Ти? Миналото е само сетивен спомен... Филм, който се пуска сам на плейъра в мозъка. Упорито ще те преследва филма +цялата палитра от емоция, която предизвиква. Но трябва да опорстваш и ти. Тръгне ли-сменяй го. Така или иначе друг избор нямаш. Върви напред без страх от новото и от самотата. Следващият ти мъж те очаква там някъде, но трябва да се движиш. Винаги има следващ ден, който е празен като лист. В него ще има каквото напишеш, решиш ти. Утре ше изживееш следствията от днес. И знаеш ли? Почни да пишеш на истински лист утрешния си ден. С твърдения, в сегащно време. Малки, дребни неща, вярвай си че можеш. Най-тегавото е минало. Сега остава само да затвориш тия спомени и да ги натикаш някаде на скрито и недостъпно място за теб самата.

Хората имаме невероятната способност да забравяме лошото и да си спомняме хубавото, което в твоя случай само ти вреди. Ти си имала абсолютно токсична връзка. Задай си въпросът не защо той си е тръгнал, а ти защо толкова държиш да си точно с него. Страхът ти от самота не е достатъчно условие, а рецепта за лоша връзка.
Ще изгрее слънце и на твоята улица, всичко минава в този живот. Повечето хора сме имали един-два-няколко "единствени" и "неповторими" любови, които после сме осъзнали, че нито са единствени, нито неповторими. Но винаги има следващ мъж, не са свършили, уверявам те.
Няма да ти давам съвети да пребориш страха от самота, защото на мен ми е доста чуждо, а и ти работиш с психолог. По-скоро бих казала, че от това, което съм наблюдавала при мои близки познати и роднини, хората, които изпитват страх от самота в крайна сметка не остават сами, никога. Точно заради този страх от самота не спират да търсят и да се оглеждат за връзка и в крайна сметка я намират. Но това води със себе си негативите на това да изгубиш себе си, да нямаш лични желания, потребности, да изпитваш постоянна тревожност дали няма да те зарежат и да влизаш във връзка с хора, които не са за теб.
Щастливите хора гледат леко с насмешка на живота, на себе си и на проблемите си, не толкова драматично, а малко по-несериозно. Може би ще ти помогне да работиш в тази посока.

Само за да преодолееш самотата, няма смисъл да се набутваш в неподходящи връзки.
Нали виждаш колко е нелогично.
А срещу самота може да помогне приятелство.

Аз бях като теб. Винаги съм била във връзка и да остана сама беше най-големият ми кошмар. Последното, което преля чашата беше 5 годишна, дори не мога да я нарека връзка. Знаех колко е безперспективна, но си градях въздушни кули и не исках да погледна истината в очите. После страдах в самота 3 години, защото нали, той беше "любовта" на живота ми. Пълни глупости. Накрая след 8 загубени години намерих себе си, започнах да се кефя на самотата си и съвсем случайно срещнах човек, който ме носи на ръце и ме обича страшно много. Сега наистина вече чувствам, че съм си на мястото и дори с новия да се разделим, аз знам, че да останеш сам не е чак толокова лошо и понякога е за предпочитане отколкото да си с грешния човек.

Моят съвет е да останеш за известно време сама, да се научиш да си си самодостътъчна и главно да не напускаш хубавата си работа. Не си длъжна да контактуваш с него, а ако си, само строго служебно и все едно нищо никога не е било. Не бъди пораженец и вземи живота си в ръце. Мъже-много. Просто не сте били един за друг. Това какво ти си прожектираш в главата няма нищо общо с него. Насила не става.

При мен самовнушението действа много добре. Помисли си за всички негативни негови "качества" и си ги спомняй често, когото пак ти иде да пожалиш за него и да се самосъжаляваш. Подминавай го все едно никога нищо не е било, мисли си и че това ще мине и ще срещнеш твоя човек тогава, когато си готова.  Започни да го приемаш като част от миманса и не давай той да взима от твоята жизнена сила. Никой не заслужава това.

Пожелавам ти да намериш сили и да обичаш малко повече себе си, единствения човек, с когото ще останеш завинаги, това си самата ти и трябва да се грижиш за себе си по най-добрия начин.

Тъга, съчувствам ти за преживяната загуба, но погледнато отстрани тя изглежда "за добро". Твоят човек всъщност не е бил "твоят". И това рано или късно е щяло да излезе наяве, а винаги "рано" е по-добре. Лесно е да имаш връзка, когато е весело и безпроблемно. Когато дойдат някакви трудности обаче, човек започва да си дава сметка за някои неща. Твоят бивш е установил, че не е готов да бъде подкрепящ и всеотдаен когато имате проблем. Уплашил се е от вероятността да имате дете, от усложненията при теб. Стиснал е зъби докато укрепнеш, което е наслоило някаква ненавист към теб. Отделно може и да се е чувствал виновен, защото в крайна сметка не си забременяла сама, нали ... освен това сте се карали, а после аборт, усложнения - може да се чувства, че той "ти го е причинил". Просто си е дал сметка, че е достигнал своите граници, че няма какво повече да направи без да изневери на себе си, че при това положение не се прави семейство и в такава обстановка не се гледа дете и ... е бил прав.

"и нещата сякаш утихнаха временно до момента в който не се изправих отново на крака и на него отново му се прииска да е сам и свободен" - не му се е приискало "отново", през цялото време го е мислел, но просто е изчаквал да се стабилизираш малко, за да можеш да го понесеш.

"точно в момента в който моя свят рухна, той просто си тръгва с оправданието, че не се получава, че бил до мен в болницата и сега трябвало да се справя сама" - не разбирам каква е алтернативата тук? да изчака още ли? да ви прекипи съвсем и да се изпотрепете?

Относно обясненията в любов, мисля, че не са искрени. Не че те лъже умишлено, просто човекът не умее да обича ... иначе е възможно ти да си жената, с която до момента е стигал най-далеч в това, но все още е твърде далеч от истинска отдаденост като за семейство, дете. Може някой ден да узрее, може и никога да не стане - не е твой проблем вече. Твоят проблем е да отциклиш от тези мисли. Звучиш депресивно, което може да налага консултация с психиатър. Не се страхувай от това: понякога на самата психика ѝ е необходимо да достигне някакво своеобразно "дъно", за да преодолее депресивната фаза и да стигне до приемането на ситуацията. След това ще ти просветне и ще видиш купища възможности. Сега може и да не ти се вярва, но по пътя, по който сте били поели заедно ви е очаквала катастрофа, много по-голяма от тази, която изживяваш в момента и на практика тази в момента те "спасява" от по-голямата.

След една неуспешна връзка си се самонавила, че следващият човек задължително е голямата ти любов. Но това го има само в романтичните филми, в реалния живот такова правило няма. Недей да се хвърляш във връзките с такива големи очаквания и не си затваряй очите за червените лампи. Страдаш само ти.

Явно си готова на всякакви компромиси в името на това да не си сама. Но помни, че каквото и да преглътнеш и колкото и да се навеждаш, контрол върху другия човек нямаш и той може да си тръгне във всеки един момент. Така че не се утешавай с общи приказки, че никой не е идеален и всяка двойка има скандали, а разсъждавай реално доколко са основополагащи и има ли тази връзка бъдеще изобщо.

В конкретната ситуация драмата ти идва от факта, че загубата на детето съвпада с осъзнаването, че това не е бил твоят човек. Поне едното можеше и да не ти се случи, можеше да не сте заедно, но поне да имаш дете. Много жени в такава ситуация са благодарни, че поне децата си имат. Но как ти щеше да се чувстваш не можеш да знаеш, нито можем ние от форума да ти кажем. Защото и това не е гарантирано щастие, може мъжът, който досега се е държал що годе добре, да се превърне в идиот, който ти трови живота, може да не погледне детето и ти да страдаш като те пита кой е тати и къде е, може цял живот да имаш финансови проблеми и да се измъчваш какво не можеш да предоставиш на детето си, може да се окаже че и заради това дете си жертвала твоето лично щастие, защото не успяваш да попаднеш на мъж, който да го приеме като свое. Така че удари една черта, каквото станало, станало, и гледай напред.

Това е някаква нездрава зависимост. Ти не можеш да бъдеш сама, проектираш си липсите върху други хора и цял живот яе страдаш, ако не се отървеш от тази си нагласа.

Каква любов, какви пет лева? Вие сте се пердашили като някакви маргинали на пазара, а ти си се затъжила за семейство и деца с този мъж. Не ти влияе добре и със сигурност не е за тебе.
Също, каква кариера ще градиш в тая фирма? Ти ако смяташе да градиш кариера там нямаше да се захванеш с колега ли ти е началник ли, не знам. Където си вадиш хляба, друго не вадиш.

За мен най-разумно е да си намериш друга работа, за да не го виждаш всеки ден. Защото така дори и да не го виждаш, ти не спираш да мислиш за него. Докато работите заедно ще е така. Но ми се струва, че ти нарочно преувеличаваш шансовете ти за развитие в тази фирма за да си намериш удобен повод да стоиш там. Себе си лъжеш, не някой друг. В никакъв случай не спирай срещите с психолога, защото не преживяваш нормално случилото се.

Това не го ли четохме и коментирахме вече?!

Аз за първи път го чета сякаш. Друга тема ли има? То се нароиха еднотипни теми колкото искаш.

Между другото, като човек с 10 годишна депресия, ако не взимаш лекарства, може би не е лошо да говориш и с психиатър.

При мен има вроден недостиг на серотонин и ми се наложи няколко години да пия хапчета, за да тръгне подобрението.

Скъсай всички връзки с този мъж.
Започни да спортуваш.

Не стой много сама по възможност, приятелки, родители, дори ей така в парка.