Това е същото като с жените, които мъжът ги бие, но те продължават да стоят с него. Нали тук във форума все ги обвиняват. Някакъв болестен мазохизъм. Хем ти е гадно с него, не ти е добре, действа ти зле, хем не си тръгваш от тази "връзка".
- Публикувана: 28 септ. 2023, 20:10 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2023, 10:22 ч.
Тревожна Привързаност (Anxious Attachment)
Ти също си една от тях, жалкото е че в реала ти се случва. Но, да даваме съвети на килограм за чуждия живот сме първи.
Това е същото като с жените, които мъжът ги бие, но те продължават да стоят с него. Нали тук във форума все ги обвиняват. Някакъв болестен мазохизъм. Хем ти е гадно с него, не ти е добре, действа ти зле, хем не си тръгваш от тази "връзка".
Всеки си има някаква житейска история, драма и особености, но да нападаш постоянно хората и да им бъркаш в раните,не мисля че те прави по- велик от другите.
Замислих се КОЕ Е ВРЪЗКА?
Ако няма секс - не е връзка? Ако е така прекалено много семейства нямат връзка.
Ако не се виждат всеки ден - не е връзка? Много хора са един до друг и не се виждат реално.
Кое в дистанционната връзка го прави НЕ ВРЪЗКА за вас?
Дистанцията дава възможност да говорите много, нещо което жените имат нужда за да се доверят и да споделят. Дава възможност да се почувстват разбрани и приети. Дава усещането за близост и желание за контакт. Какво ще се случи на физическо ниво - един Бог знае, но според мен и така си е връзка и може да бъде много силна и разтърсваща. Дори може да е любов.
Ако няма секс - не е връзка? Ако е така прекалено много семейства нямат връзка.
Ако не се виждат всеки ден - не е връзка? Много хора са един до друг и не се виждат реално.
Кое в дистанционната връзка го прави НЕ ВРЪЗКА за вас?
Дистанцията дава възможност да говорите много, нещо което жените имат нужда за да се доверят и да споделят. Дава възможност да се почувстват разбрани и приети. Дава усещането за близост и желание за контакт. Какво ще се случи на физическо ниво - един Бог знае, но според мен и така си е връзка и може да бъде много силна и разтърсваща. Дори може да е любов.
Възвишения разбор на човешките отношения е едно, но рева в тоалетни и на бягащи пътечки за някой, който не си виждал, в никое измерение не се определя като нормална, здравословна реакция. Може и да съм старомодна, но не е реален проблем за мен.
То направо е обидно цялото това нещо с драми и ридания, спрямо реалните проблеми наоколо.
То направо е обидно цялото това нещо с драми и ридания, спрямо реалните проблеми наоколо.
И аз се замислих кое може да се определи като връзка във виртуала. Права си, че може да има и любов, даже съм 100% сигурна, че човек може да се влюби. Но при всички случаи трябва да е споделено, за да го наречем обвързване. В случая единият е във "връзка", чувства се обвързан, влюбен и т.н., ама другият май не е.
За да има връзка, трябва да има взаимност някаква, в нещо все.
Не схващам на база каква логическа връзка това в темата се нарича връзка, та и се успокоява авторката, че е нормално и онзи е виновен. Все едно аз да рева за Брад Пит и той да е виновен, че не е и чувал за Мара от България.
Не схващам на база каква логическа връзка това в темата се нарича връзка, та и се успокоява авторката, че е нормално и онзи е виновен. Все едно аз да рева за Брад Пит и той да е виновен, че не е и чувал за Мара от България.
Първо Нарцùса , да не закачаш Брат Пит! Ние с него имаме голяма любов, но той още не знае. Това не пречи да ти скърша вратлето!
Може да избягваш Джони Деп и Момоа поради същите причини!
Второ - защо толкова обезличаваш отношенията на авторката?Имали са нещо си тяхно, уговорка, приказки, джиджи - биджи ... На него му е писнало от виртуално джиджи, но не се е засилил да имат реално биджи.
Ние сме друго поколение - може пък да не ги разбираме тези неща. В момента близко момиче има гадже норвежец, който носи и рокли. Крепи ме само, че нивгаш няма да се видят, но си е влюбена и му е вярана и отдадена по всеки възможен виртуален начин. Светът е различен. Не му е нужно ни нашето одобрение, ни признание на тяхната любов.
За мен любовта е нещо толкова специално, че го ценя във всяка негова изява.
Може да избягваш Джони Деп и Момоа поради същите причини!
Второ - защо толкова обезличаваш отношенията на авторката?Имали са нещо си тяхно, уговорка, приказки, джиджи - биджи ... На него му е писнало от виртуално джиджи, но не се е засилил да имат реално биджи.
Ние сме друго поколение - може пък да не ги разбираме тези неща. В момента близко момиче има гадже норвежец, който носи и рокли. Крепи ме само, че нивгаш няма да се видят, но си е влюбена и му е вярана и отдадена по всеки възможен виртуален начин. Светът е различен. Не му е нужно ни нашето одобрение, ни признание на тяхната любов.
За мен любовта е нещо толкова специално, че го ценя във всяка негова изява.
За мен любовта е нещо толкова специално, че го ценя във всяка негова изява.
Дорис, много мил пост (както винаги), но на авторката ѝ трябва малко здравословен цинизъм, иначе още 30 години ще вика на размяната на сърчица в чата "връзка" и "любов". Явно или здраво цъка биологичният часовник (въпреки уверенията в обратното) и вече е готова да се влюби и в глава лук по интернет, или поначало си е инфантилна по характер.
Иначе любовта си е ценност винаги и във всяка форма, но да я има. В случая от едната страна има дърпане и цупене, от другата - досаждане и ревност, любов липсва в тая картинка. Авторката също не го обича въпросния и то се вижда още от първия ѝ пост. Обича себе си и има някаква там мечта или представа за любов към мъж, дето се чуди на кого да я лепне.
Не схващам на база каква логическа връзка това в темата се нарича връзка, та и се успокоява авторката, че е нормално и онзи е виновен.
Ама предложил ѝ бил да са гаджета.
Не знам за кое поколение става дума, аз съм на 36 и до късните ми 20 всичките ми връзки са почвали онлайн и от дистанция, като в рамките на месец сме се виждали и наживо и сме продължавали срещи в месеца , доколкото ни позволяват разстояние, финанси и ангажименти - веднъж или два пъти месечно. Следвало е заживяване заедно.
А тука даже няма комуникация. Е, без извинение, що за екземпляр трябва да си, за да не ти засвети на второто сийн, че не си приоритет?
А тука даже няма комуникация. Е, без извинение, що за екземпляр трябва да си, за да не ти засвети на второто сийн, че не си приоритет?
Любовта е химия. И тази химия няма как да се случи виртуално per se.
Трябва много ясно да различим двата случая.
В първия случай хората са се виждали, усещали, докосвали, помирисвали. След това, дори и да са на различни места, и да общуват предимно дистанционно, знаят много ясно кой стои от другата страна на екрана или телефона, визуализират спомена за реалния човек, с неговите реални физически параметри и качества. Това е трудна връзка, но не е невъзможна, много хора живеят така, за кратко или за дълго. Но основата, същността е реалния контакт, а виртуалния е само средство да запълниш малко липсата.
Във втория случай, когато хората не са имали реален контакт, химията е напълно изключена, а впечатленията - абсолютно едностранни. Привързваш се не към реалния човек, а към един образ, който сам си изградил, и на когото придаваш свойства и качества, мисли и реакции, които човекът изобщо може да няма. Това няма как да е "връзка". Може да се породи приятелство, да се споделят общи цели и интереси, да има някакво привличане. Но докато хората не се видят на живо, докато не се докоснат и не прехвърчат искри - е само една самозаблуда. Тази илюзия може да бъде красива, и да носи много приятни (а очевидно и неприятни) емоции на този, който я изживява. Но това не я прави по-малко фалшива.
Тук не коментирам начина, по който хората се запознават - може да се запознаят по интернет, в приложения и подобни, но после пак се влиза в една от двете хипотези - среща и прерастване на отношенията в реални, или оставане на етап "виртуална връзка".
Последното за мен е сериозен знак за някакви личностни проблеми и страхове, по които трябва да се работи, а не да се задълбочават с делюзии и фантазми.
Трябва много ясно да различим двата случая.
В първия случай хората са се виждали, усещали, докосвали, помирисвали. След това, дори и да са на различни места, и да общуват предимно дистанционно, знаят много ясно кой стои от другата страна на екрана или телефона, визуализират спомена за реалния човек, с неговите реални физически параметри и качества. Това е трудна връзка, но не е невъзможна, много хора живеят така, за кратко или за дълго. Но основата, същността е реалния контакт, а виртуалния е само средство да запълниш малко липсата.
Във втория случай, когато хората не са имали реален контакт, химията е напълно изключена, а впечатленията - абсолютно едностранни. Привързваш се не към реалния човек, а към един образ, който сам си изградил, и на когото придаваш свойства и качества, мисли и реакции, които човекът изобщо може да няма. Това няма как да е "връзка". Може да се породи приятелство, да се споделят общи цели и интереси, да има някакво привличане. Но докато хората не се видят на живо, докато не се докоснат и не прехвърчат искри - е само една самозаблуда. Тази илюзия може да бъде красива, и да носи много приятни (а очевидно и неприятни) емоции на този, който я изживява. Но това не я прави по-малко фалшива.
Тук не коментирам начина, по който хората се запознават - може да се запознаят по интернет, в приложения и подобни, но после пак се влиза в една от двете хипотези - среща и прерастване на отношенията в реални, или оставане на етап "виртуална връзка".
Последното за мен е сериозен знак за някакви личностни проблеми и страхове, по които трябва да се работи, а не да се задълбочават с делюзии и фантазми.