Тревожна Привързаност (Anxious Attachment)

  • 10 573
  • 180
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 14 983
Синьо цвете, мисля си, че и двете са верни: и в теб има проблем, и в партньора ти.
В теб, защото очевидно се вкопчваш в човека и не знаеш как да се отпуснеш, а дебнеш като някой пишман детектив.
Ето, предишното ти гадже, щом сте спрели да сте двойка, ти е станал добър приятел. Значи неговите качества или недостатъци вече не са те предизвиквали да регираш негативно. Тоест - има някаква твоя фиксация точно върху най-близкия човек.

Но може да има и проблем с приятеля ти. Няма как да знаем. Може несъзнателно да си избрала човек, напомнящ за родител, с когото да сте имали нараняващи отношения. А може да има наистина нещо съмнително в поведението му.

Не знам дали е възможно човек сам да се анализира. Сякаш опитваш точно това. Ако е така, сама си отговори: имала ли си подобни травми в детството, с родител, който те е оставил, или подценявал и пренебрегвал, или починал? Имаш ли проблем с избора на партньор? Някак приемаш, че съмненията ти нямат основание. Ами ако имат?
Тогава пък стигаме до твоята реакция: защо е такава?

Или просто посети психотерапевт.  Ако е добър, ще ти помогне.

# 76
  • Мнения: 4 646
Аз не виждам проблем в партньора. За мен проблемът е изцяло в авторката, изглежда ми да е изключително сериозен, защото тя въобще не може да се контролира. Ако това, което пише е вярно, как ходела да плаче в тоалетните на работа, защото си представяла, че мъжът я напуска, то тя има нужда от незабавна специализирана помощ от психиатър, а не от психолог.
Доколкото разбирам мъжът с нищо не провокира тези й обсесии, всичко е изцяло в нейната глава и звучи страшно. Честно казано, ако аз имах такъв партньор, досега да съм си била камшика. Той не може нищо да направи в случая. Няма как да я успокои и да й вдъхне доверие, защото това е като да наливаш в бездънна яма. 2 минути след последното уверение как тя е единствената нея ще я затресе параноята наново.

Изобщо, това си е заболяване. Тук няма никой да й помогне.

# 77
  • Мнения: 2 455
Всъщност има как да й помогне.
Има си неща, които са "тригъри" за това поведение.
Трябва да разбере при какви обстоятелства се чувства застрашена и тревожна и да се опитат заедно да ги избягват.

Примерно ако е притеснена, че не й се обажда цял ден - нищо не му струва ако е зает да пише едно съобщение "Днес съм зает, няма да имам време да се видим"

Примерно моя, въпреки че живее в друга държава ми пише всеки ден от работа, само защото знае че ми е приятно.
 Е така, две думи.

Ще кажете, че е досадно, но ако на мъжа му пука, ще иска да помогне на връзката.

Обаче според мен без психолог не става тази работа, сам човек много трудно може да се анализира и да си даде съвети.
Особено като е под афект, тогава мозъка буквално изключва и караш на тъпи инстинкти...

# 78
  • Мнения: 4 646
А ако работата му  напрегната и отговорна и няма време да дращи през деня, за да й държи фобиите под контрол? Ако е хирург, ако работи с тежки машини, шофьор на тир? Ако просто се разсее и забрави? Тогава какво правим? Не е редно да се поставя мъжът на пангара и да се очаква от него да й успокоява фобиите. Редно е тя да намери начин да се лекува.
Също, не всеки има капацитета и нервите да участва в такива отношения. Безкрайно натоварващо и нездравословно е. Аз лично не бих се занимавала с такива хора.

# 79
  • София
  • Мнения: 1 261
Подобно поведение съсипва психиката и нервите и не се търпи. Който не се е сблъсквал с такива хора, нека си обяснява на авторката как мъжа провокира изблиците.Това си е чистото гаслайтване в случая. Защото неговото поведение не знаем, но нейното тя самата го е описала подробно и няма нищо нормално в него. Всеки ден да се пънеш да доказваш на хроничен ревнивец с нулево самочувствие, как няма причини за патологията в главата му и да се молиш да спре да истерясва. Няма нужда.

# 80
  • Мнения: 2 455
А ако работата му  напрегната и отговорна и няма време да дращи през деня, за да й държи фобиите под контрол? Ако е хирург, ако работи с тежки машини, шофьор на тир? Ако просто се разсее и забрави? Тогава какво правим? Не е редно да се поставя мъжът на пангара и да се очаква от него да й успокоява фобиите. Редно е тя да намери начин да се лекува.
Също, не всеки има капацитета и нервите да участва в такива отношения. Безкрайно натоварващо и нездравословно е. Аз лично не бих се занимавала с такива хора.

Моят работи с тежки машини  , има почивка веднъж дневно и винаги ми пише .
Не казвам да пише някакви невероятни фермани, но две думи са нищо.

А това, че не всеки би де занимавал е абсолютно вярно, и никой не е длъжен да се занимава.
Но в случая вече има налична връзка и не е лошо мъжът да знае за положението, което няма да се реши от днес за утре и да му се даде възможност, ако иска да помогне, ако не - да е свободен да си ходи и да е спокоен.

Освен това по мои впечатления, ако обичаш някого, сам искаш да му пишеш и мислиш на него , когато си свободен.

Ако им е толкова трудно и досадно на мъжете да пишат един ред пред деня, значи хич не им дреме за жената и имат по-интересни неща от нея.
Хирурзите сигурно също почиват понякога, шофьорите на тир не знам как са, но да имаш връзка с шофьор на тир не е за хора със слаба психика и проблеми с доверието.

И пак , не казвам, че поведението на авторката не е натоварващо и трудно за партньора, но не е невъзможно излизането от ситуацията.
Но не знам, за какви ситуации авторката прави проблеми.

# 81
  • Мнения: 4 646
Разбирам те, но мисля че нейният проблем е на светлинни години от твоя. Тя реве на пътеката във фитнеса и в тоалетните на работа. Нищо не го предизвиква това, тя не може да контролира демоните в главата си. Едно-две съобщения дневно няма да запълнят тази яма. Тя няма център, няма интереси, стремежи и желания извън това напълно да обсеби и подчини партньора си. Нищо друго не я интересува.
Каза някъде май, че и агресия изпитвала. Абе, да не ти е в къщата.

# 82
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 079
Никой не е длъжен да лекува душевните травми на партньора. Според мен човек с подобни проблеми първо би трябвало да ги лекува и едва тогава да влиза във връзки. Колкото и да е търпелив от любов един човек, в даден момент ще му писне. Връзката с другия трябва да носи радост, а не да те задушава.

# 83
  • София
  • Мнения: 45 100
Аз се опитах, честна дума! Търпях по 20 обаждания и 200 съобщения. Търпях скандали от ревност от нищото. Четох книги по любителска психология, даже планирах какво ще му кажа в разговор. И аз  слагах диагнози. Търсих му психолози... Абе май направих всичко възможно? Да, направих. Съвестта ми е чиста, край.

# 84
  • Мнения: X
Като помисля, че при нас в някои срещи се влиза без телефон и седим вътре по два часа.. Аз пиша на мъжа ми преди да вляза, само за да знае да носи телефона си навсякъде с него заради децата. Знаете как е, трябва да си постоянно "на линия". Иначе сме заедно от времето преди "умни телефони" и не сме свикнали да си пишем кой знае колко по време на работа- мен ме устройва идеално. Като вечеряме и се изтегнем на дивана, тогава си говорим, говорим...

Обаче в края на гимназията бях в една връзка, където, ако не пиша обратно смс, човекът беше пред училището ми. От притеснение, разбира се, не заради друг проблем Rolling Eyes

# 85
  • Мнения: 2 455
Роки, трябва самия човек да вижда проблем.
То си е като алкохолизъм, ако не си признаеш пред себе си, че не си добре, само тровиш другите.

А иначе е много вярно това за липсата на други неща в живота.
Трябва щастието да идва от няколко източника - приятели, семейство, хоби, иначе се вкопчваш в партньора.
За съжаление и аз съм била там и провалих една връзка навремето.

# 86
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 079
Роки, трябва самия човек да вижда проблем.
То си е като алкохолизъм, ако не си признаеш пред себе си, че не си добре, само тровиш другите.

Скрит текст:
А иначе е много вярно това за липсата на други неща в живота.
Трябва щастието да идва от няколко източника - приятели, семейство, хоби, иначе се вкопчваш в партньора.
За съжаление и аз съм била там и провалих една връзка навремето.
И като си осъзнаеш проблема и го прехвърлиш на другия, какво?! Вече си чист и можеш да си продължиш, той нали си знае... "Ами казах ти, предупредих те, такава съм си...." А, не, не съм съгласна. Както казах всеки сам да си лекува травмите, в смисъл ако не може сам, да си намери терапевт, специалист, а не да товари най-близкия си човек. Никой не е длъжен зорлем да играе ролята на спасител.

# 87
  • Мнения: 5 908
Авторке, чантичката, направлението и марш към психиатъра, ако искаш да си запазиш връзката. Тук няма кой да ти помогне.

# 88
  • Мнения: 2 455
Роки, трябва самия човек да вижда проблем.
То си е като алкохолизъм, ако не си признаеш пред себе си, че не си добре, само тровиш другите.

Скрит текст:
А иначе е много вярно това за липсата на други неща в живота.
Трябва щастието да идва от няколко източника - приятели, семейство, хоби, иначе се вкопчваш в партньора.
За съжаление и аз съм била там и провалих една връзка навремето.
И като си осъзнаеш проблема и го прехвърлиш на другия, какво?! Вече си чист и можеш да си продължиш, той нали си знае... "Ами казах ти, предупредих те, такава съм си...." А, не, не съм съгласна. Както казах всеки сам да си лекува травмите, в смисъл ако не може сам, да си намери терапевт, специалист, а не да товари най-близкия си човек. Никой не е длъжен зорлем да играе ролята на спасител.
Защо да прехвърляш?
Ти сам си търсиш решение,но човека до теб какво да прави междувременно?
Нали връзката вече е факт, ще трябва да е в течение, че не си добре и ако иска да продължи с теб ще иска да помогне, ако не ще си тръгне.

# 89
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 079
Е как не го прехвърляш?! "Трябва да ми пишеш във всяка свободна минута, трябва да ми звъниш, защото иначе рева и ставам агресивна"....
Рано или късно ще си тръгне...

Общи условия

Активация на акаунт