Тревожна Привързаност (Anxious Attachment)

Е, правилно е да кажете, че вие бихте си тръгнали, а не да проектирате тяхната раздяла. Реално нямате представа другия човек как ще подходи.
Не бих се разделила с човек, когото обичам ако виждам, че осъзнава и се бори да не тормози.
Много по-проблемни, или обсебващи, или ревниви, или с проблеми партньори имат хората и са си с тях. Работата е там, че авторката озъзнава, че има проблем, а повечето просто смятат, че са прави /независимо дали побъркват половинката си с ревността си, маниите си, обцесиите си, мераците си, преследването си/. Всяка трета тема е за обсебващ ревнивец и някой даже го смятат за неверятна любов. Къде е разликата?
А щом го осъзнава авторката вече е на път да го променя.

Е, казвам си мнението....
Много малко хора с времето биха останали в такава задушаваща връзка. Да, някои стоят, несъзнателно играещи в триъгълника на Карпман ролята на спасител. Просто знам, че тази роля не можеш да я играеш вечно. В един момент минаваш в някоя от другите - насилник или жертва.
Пък да се надяваме, че авторката действително ще поработи да промени това положение.

Това, че авторката осъзнава, че има проблем не го оправдава Дорис.
Тя трябва да работи и да го реши, ако не иска мъжа до нея да не я зареже.
Писането по форуми няма да помогне  - тук трябва професионална помощ.

Бях в тази ситуация с двама човека около 2-3г. Безсънието и гладът са едно на ръка. Знаеш ли как завърших аз (без да е задължително и при теб да е така)? С раздяла. Едното момче ме отряза сухо и директно, а аз бях яко захапала въдицата, та чак не знаех къде се намирам,когато ми го каза. За второто - по същия начин , реване и циврене, липса на мотивираност и ниско самочувствие. Как го превъзмогнах ли? Всъщност няма нищо по-хубаво от това да си кажеш, че не зависиш от никого. И някои ще кажат - нормална ли си, това е твоят мъж, не го обичаш, ако не зависиш от него - напротив, напротив. Не зависиш от този човек, не е на живот и смърт да си с него, не е задължително първата ти мисъл сутрин да е “какво ли прави той сега?”, не е задължително да се скъсваш от рев, защото той ти е отказал да се видите, защото е по мъжки занимания (това е просто пример). Не е задължително да е “превзел” цялото ти съществуване. Аз много мислех над тези неща, виждах, че ако не съм си самодостатъчна в разни адекватни граници (тук не говоря за самозалъгващите се жени, които си мислят, че са си самодостатъчни и фалшиво се кефят, а то причината е , че вътрешно им се къса сърцето, като видят щастлива двойка по улиците-това вече не е самодостатъчност, а някакво самонавиване, че ти е добре сам.) Живей живия живот, не го пропилявай. Отвори си очите и виж, че не всичко е твоят мъж/гадже. Не всичко се върти около това дали той е добре, какво ти е казал, в какво настроение е и т.н. Огледай се и виж как всичко е цветно , как животът ти минава в мрачни и песимистични настроения. А ако утре те зареже? На мен ми се умираше с първия. И какво, легнах и умрях ли? Не , докарах си редица проблема. И после, след година - две, се запитах- и какво от това , като си съсипвах дните с кофти настроение? Нещо да се по-добри в живота ми , да израствах? Естествено събрах опит, на си погубих времето за един период, макар и кратък. Не прави тази грешка! Жената е много повече от мъжа до себе си. Той е опора, но не и основа!

Ма естествено, че една жена трябва да е център на своята си Вселена и не трябва собственото й щастие да зависи от друг. Такива отношения са болни и изначално обречени на провал.

Какви са тези хора, които твърдят, че трябва да си зависима от мъжа, ако истински го обичаш?  В какви среди се движите? Сменете ги малко.
И къде с тези жени, дето казват, че са си самодостатъчни, пък тайно плачат като видят щастливи двойки? Щом е тайно, откъде знаете? Ами ако наистина са си самодостатъчни? Големи каши са ви в главите.

Ох, тъкмо изпаднах в логорея и щях да напиша един ферман, ама Elena ме изпревари и описа мнението ми кратко и ясно.
Направо си представих "Степфордски съпруги".

Аз сега дори се замислям, как всъщност човек да си вдигне самочувствието и да е щастлив сам.На думи и аз го знам.
Бях 5 години сама и не бях щастлива, имах една колекция от хобита и дейности и пак ми беше празно.
Буквално празно, живота ми се струваше просто един низ от дни , без нещо което да очаквам,  всяко нещо, което правех беше просто "ок" , но не ме правеше щастлива.

Браво на Михаела, че е успяла да се измъкне от това.
Сигурно заради това е трудно да приемеш, че е възможно да се върнеш към това съществуване, в което си нещастен и празен.
Интересно ми е да чета как другите хора се справят в тази ситуация.

Е, вие сериозно ли сте нещастни и празни, когато не сте във връзка? Нямате ли хобита, роднини, приятели, някакви интереси, работа нещо което да ви носи удовлетворение в ежедневието.

Такива хора отчаяно се стремят да са непрекъснато във връзка и това отчаяние за съжаление крещи отдалеч. Веднъж попаднали в заветната връзка, те се вкопчват в другия и буквално искат да се слеят с него. Попиват неговите навици, интереси, среда, абсолютно се размиват и се отъждествяват с него. Такива хора нямат свои приятели и отделен живот, и имат фейсбук - ПенкаиПенчо. За мен това е немислимо. Аз си имам собствен живот, един мъж може да го допълни по приятен начин, но в никакъв случай не може да бъде центърът в моя живот. Центърът в моя живот съм само аз. Така никой и нищо не може да ме бутне. Каквото и да се случва отвън, аз съм стабилна вътре в себе си и винаги на център. Когато съм във връзка, аз съм пълноправен партньор и допринасям във връзката емоционално, материално и всякак. Не се държа като дете, или като някоя гейша да обслужвам мъжа от-до и да го гледам в очите. Ако на мъжа не му отърва - вратата е винаги отворена. Гледало му се навън, ненаживял се, държи се по начин, който аз смятам за неуважителен - вратата!

Щастието не е константно състояние, това са по-скоро моменти. В останалото време се намираме в други състояния и е добре да можем сами да се измъкваме от черните дупки, а най-добре въобще да не попадаме в такива. Абсурд да оставя лостовете за моето настроение и психично здраве в ръцете на друг човек.

Babri, като порасна искам да стана като теб 🙂
Много хубаво мнение.
Дамата с тревожната привързаност да си го запамети и да си го чете всеки ден.

По-трагичното е, че в отчаянието си такива жени привличат безумни създания. И когато все пак връзката приключи те отново се вкопчват в поредния мъж. Без критерии, без поставяне на собствените нужди и желания преди всичко, търпят и мълчат и съсипват животите си. А когато останеш сам със себе си, имаш висока летва за избор на партньор и когато намериш точния човек си щастлив. Истински щастлив.

Благодаря за мненията! Започвам да си мисля, че всъщност проблемът идва от това, че не се чувствам щастлива с живота си…Да - имам хубава работа с перспективи за развитие, мога да поддържам средностатистически стандарт на живот, което напълно ме устройва, не се лишавам от нищо…имам си хобита - спортувам, излизам сред природата, на кафета с приятели…и въпреки това се чувствам празна…едно такова безцелно ми е…

Писах ти лично съобщение - ако желаеш, погледни го.

Вероятно имаш липси и се опитваш приятеля ти да ги "запълни". Да се вкопчваш в един човек е болезнено. Това е вредно както за него, така и за теб. Наистина се надявам да послушаш съвета към дамите и да се обърнеш към специалист, за да разбереш откъде произхожда тревожната привързаност.

То хубаво психолози и "научи се да бъдеш щастлива сама", но потребителката казва, че няма цел в живота. Напълно я разбирам. И най-щастливата връзка с мъж, и най-интересните пътешествия, и най-удовлетворяващата и динамична работа, и най-артистичните хобита няма да запълнят празнотата, ако това, което искаш, е цел в живота.
Те са запълване на време, добре прекарано, да, но не дават усещането за отдаване на нещо важно и значимо и рано или късно писват.
Авторке, понеже предполагам не спасяваш планетата ни от глобална катастрофа (ако е така, извинявам се), което може би ти дало една по-висша цел, то трябва да намериш цел, която лично за теб е важна, личното ти посвещаване на нещо по-голямо. Всъщност обсесията по гаджето да не избяга и това усещане на безцелност не е ли точно усещането, че трябва нещо повече?
На мен ми хрумва една идея за такова посвещаване, а на теб?

не ми казвайте че тази идея е бебе ?_? ей така се получават майките психарки които не могат да се отделят после от детето си и то става единствената им причина за съществуване