Студенти в Нидерландия - 19

Peruanka, браво на девойката

Peruanka, браво на момичето ти! Дай малко инфо за тези сайтове, моля. Много е впечатляващо как се адаптират младежите! И моята девойка не можеше да кара добре колело, а сега е доста задобряла! С много българи се е запознала в Айндховен и са намерили общи приятели. Най-близка е с няколко съученички и със съквартирантите от общежитието. Много учи, сложни са предметите, а от следващия семестър стават още по-сложни, но засега успява да балансира учене и забавления, да видим. При нас вкъщи е до неделя и сме много щастливи!!!

На моята пък й писна от колелото и понеже е под наем, смята да го връща. Ползва от доста време вече само градския транспорт. Казва, че не иска вече да се бори срещу вятъра с това колело.

https://www.goingabroad.nl/
От този сайт. Обадили й се 10 минути след като пуснала кандидатурата си и назначиха онлайн интервю след два часа същия ден.
Много е гъвкаво работното време, това много й допада. Мислеше и да сервира, но няма опит и се чудеше дали ще й пасне. За рецепция на един хостел й пращах аз линк, но има нощни смени и категорично ми отказа 😆
В пощите е до 20 часа седмично, колкото си заработи, няма минимум. Ще видим, само зимата ме притеснява

И на моя младеж за една година му писна от колелото, каза, че при дъжд и вятър, е голяма мъка… лятото си купи скутер и е много доволен, малко по-скъпо е от колелото, но много по-евтино от автобус

Зависи си от детето. Дъщеря ми за сега не е споменавала за скутер, надявам се да не й хрумне, че според мен са по-бързи и е по-опасно, а и унито й е точно в центъра на Амстердам, където улиците са натоварени с много туристи, които изскачат отвсякъде без да мислят и със скутер ще е по-тромаво и рисково (според мен).

Зимите  не са  толкова студени като при нас . Мек е климата . Само влагата и честия дъжд са им в повече, но и на това му се намира цаката . Това с пощите е добър вариант, защото работното време е  гъвкаво и студента сам определя кога да излезе да работи. Или така си мисля поне. Моя син откара три години с разнос на храна към убър и възможноста да работи когато на него му е удобно му беше голям плюс. В дъждовно време работеше активно, защото тогава излизат малко разносвачи и той взимаше повече поръчки, така му даваха бонуси . А и поръчките са в повече когато времето не е подходящо за вечеря навън. След четири години активно на колело , днес не знам изобщо дали го вади от гаража. Като си дойде тук не иска да погледне колелото си - казва, че се е накарал за цял живот
Идва си на 17.12 и вече броя дните да го видя. Липсва ми ужасно много. И той , и брат му. Липсва ми тяхната мъдрост и умението да живеят адекватно в новото време. Имам нужда да ми дават съвети. Аз съм от старото поколение и съвремието ми е трудно за асимилиране понякога.

Влизам да се похваля с пълна къща!  Вчера кацна едното, след него и аз от командировка, а току що си прибрахме и другото от летището!
Не съм вярвала, че амнайсе чифта разхвърляни обувки в коридора няма да ме извадят от обувките, а ще накарат сърцето ми да прелива!
Отчитам се и с една взета статистика в Тилбург и един калкулус в Делфт. И двете с около 7, а се притесняваха, че ще ходят на ресит.

Браво на всички работещи, супер Перуанка, че девойката така хубаво е преодоляла страха от каране на колело, точно като го прави, пощальонка е много готино!
G.D. страхотно си го написала за мъдростта и умението на децата да живеят в новото време!
Моят е намерил за много малко часове работа он лайн, доста под посочения минимум, сега питанката е дали втората опция е алтернативна и самостоятелно основание за финансирането или непременно върви с 32 часа (You work in the Netherlands for at least 32 hours a month or you have a monthly income of at least 50% of the social security norm), но ще се разбере все някога, имало 8 седмици за отговор, имаше някакъв проблем дали е прикачил всички документи. Каквото такова. Скоро се надявам да го видя, много ни залипсваха тия деца. Минаха изпитите, чака резултати. Обича да пътува уикендите, виси по гарите и влаковете, повече в път, отколкото разглеждане, но все пак е разнообразие. Онзи ден за първи път ми се оплака директно, че климатът е ужасен.  По съвет оттук намерих вълнено бельо, остава нещо за врата да измислим, там му било най студено, може би от шаловете, маски за ски или нещо подобно.
Е, биби, супер си щастлива, браво на девойките, ще се размажат сега при мама!

Bibi, завиждам благородно! Чакам и аз още малко и ще си дойде девойката за 3-4 дни. И тя се оплаква от климата, но какъвто-такъв

Нещо в този есенен ветровит ден се разкиснах. И ми е едно мъчно и мъчно..връщам се в спомените си към само нашите си съботни традиции, които си имахме и те ми липсват толкова много.
И докато си рових в бележките за една рецепта за тиквена супа попаднах на ето това, което съвсем ме 😭:

Как започват разделите?

Първо тръгва мечето 🐻, на което един ден
му пада крачето, а след него и двете
кафяви очета – стъкълца се оказват,
зашити с кончета.
Няма кой вече твоите тайни да слуша,
няма кой в тъмнината до теб да се сгуши.

Първо тръгва мечето и с носа научаваш
колко пари за първи път да се прощаваш.
Ала още си елф, още пърхаш невинно
и сънуваш в сияйния мед на пчелина...

После баба 👵, която садеше лалета 🌷
и те возеше в приказки с пъстра карета
изведнъж сам-сама е леха разцъфтяла –
спи в лалетата - мъничка, тиха и спряла
сред каретата, синя пътечка избрала…

В тази приказка баба не ще да те вземе -
тропаш с крак и се сърдиш на всички големи!
И с юмручета кратки ще строшиш гардероба –
две забрадки, догадки – това ли е “Сбогом”?

Върху хляба – свещичка🕯 мига с огънче слабо
и ти сочи – звездичка 🌟 е станала баба.
Как ще става звездичка, без дори да помаха!?
Научаваш, че “Сбогом” е бодили в стомаха....

После някой приятел 🤨, ей така, те предава -
за броени стотинки плюс махленска слава...
И в минути броени онзи сняг в твойте вени
трупа, трупа, затрупва сто игри споделени...

Две светулки в окото 👁 – светлинки вкаменени,
се търкулват в тъмата, дето гъста извира,
спира плавното лято, топлинката ти спира.
И с чукчета звънливи – чук-чук! - пулсът забива
сто пирона лютиви в кръвта доверчива –
закована е вече – не бълбука, а тлее...

Научаваш – далече твойто детство живее.
И поемаш натам, дето ставаш голям.

А тогава – тогава любовта 💔 те предава.
Почва тъй, неусетно, не е никак конкретно –
разрешаваш задачи, но на филми не плачеш,
храбро скиташ из мрака, ала елфи не чакаш,

Дядо Коледа 🎅, ех – това старче лъжливо,
през комина обратно яко дим си отива –
научаваш: мечтата с кош пари се купува,
а съня на пчелата... Нека друг го сънува!

После – имаш усмивка, ама смях в нея няма.
После – имаш завивка, но не стига за двама.
После – мудни камили – се тътрузят неделите
в тежки гърбици скрили тежестта на разделите.

И така си пустинен - с онемели пчелини...
И така си пораснал, че почти си угаснал.
Как започват разделите? Първо тръгва мечето...

А след него, невидимо, си отива детето.
А тогава... Тогава – я, отде те закача
едно тайно хлапенце, търпеливо юначе?
Под лъжичката шепне и блещука с лунички -
абе някак отнякъде те гъделичка!

Абе някак и някъде те очаква послушно,
а насън вместо Мечо идва то да те гушне.
И насън, вместо баба, то те вози с карета
до поляната с елфи, лазур и лалета...

Потърси, намери го 💗 –
след последното дирене
научаваш: разделите свършват с намиране.

М.  Д.

Та се сетих за едно друго размазващо такова стихотворение, публикувано тук, за порасналите деца, които си тръгват. Бях си го запазила някъде, но не го откривам. Ако някой го има, може ли да го публикува или да ми го изпрати на лично. Като съм тръгнала съвсем да се довърша в този есенен носталгичен ден…😞

Та се сетих за едно друго размазващо такова стихотворение, публикувано тук, за порасналите деца, които си тръгват.


И си тръгват децата. Намират си свои небета -
за изследване, обич и за фон на мечтания.
Не тъгувам, не плача. Само рязката болка в сърцето
ме сковава. От гордост. Децата на мама...

И макар да не съм най-великата личност,
дето гази по грешната Божа земя,
всичко дадох.. До шушка. Родих и възпитах
в нечовешкия свят две човешки деца.

Те си тръгват. Големи, разумни човеци,
Не клонирани зомбита с празни очи.
Могат всичко и знаят. Ще стигнат далече.
Аз не плача. В душата ми просто вали.

И си тръгват децата, намерили свои небета
за обичане. Махам за сбогом с ръка
и кой знае защо за мама се сещам...
Преди много години и тя ме изпрати така...

Благодаря Lilibeth 1 !❤

Току що изпратих моята девойка. Нали им сложили трите изпита първите три дни, та имаше малко свободно време и беше тук няколко дни. Уморена и притеснена - чуди се какво да прави следващото лято - дали да се опита да намери стаж, дали да мисли за магистратура, дали да си почине, че ще й е "последното свободно лято" както тя каза. Реално лятото й е само два месеца и не се знае дали изобщо някой ще се съгласи за толкова кратко да я наеме на стаж. Или трябва да пропусне първия месец от лекциите следващата година. Изобщо не можах да помогна със съвет, та реших да питам вас - какво мислят второкурсниците? На къде се ориентират? Учим компютърни науки в ТУ Айндховен.

Оф, уж съм стара пушка, уж знам стихотворението наизуст , уж аз го постнах първия път, обаче рева тук като малко дете ....
За шала и шапката - има много хубави шалове като маншон, в комплект с шапка. Аз бях взела в няколко десена. Отвън са нещо като плюш, отвътре са мек полар .  Сега ще потърся в нета и ще постна: winter hat scarf set women - така написано в Амазон излизат много варианти.