Как да постъпя?

Това е прехвърляне не топката, и на мен ми го играха този филм. После той не бил разбрал, ама що не съм го била казала еди-как си...Поне в моя случай си беше за печелене на време да измисли новата гадост. Първо беше да спра цигарите - спрях ги, после обаче дигнах кг и бях обвинена, че не спортувам достатъчно, винаги като си мислех, че съм изпълнила условие се получаваше ново и ново. То си  става затворен кръг, аз установих, че съм се занимавала с нарцистичен егоист може пък този да не е такъв, просто доста неща, които написа авторката ми звучат болезнено познати.

Абе едно е да живееш с младо, готино гадже, което ти гледа детето, иначе аху-иху, друго е още едно да ти реве на главата, разходи, грижи, недоспиване...

А моя доста късно се изтърва, че всъчщност и първото не го е искал просто се е "очаквало" да имат дете вече след сватбата и после си каза и че е бил "пренебрегван" за сметка на детето, бившата само по детето гледала и за него не оставало внимание. И викам ахааа... червен флаг (номер 21839821321). Много е важно да се слуша какво и как се говори за бившите понякога сами ни дават отговорите, дори и в хейта, който сипят.

Аз ако сега трябваше да се замислям дали да имам дете, щях да си задам на първо място въпросите:
1) Материално осигурена ли съм, да поема в следващите 3-4 години разходите по бебето. До две години по майчинство, а после ако се разболява много пак ще трябва да се ползват болнични и няма да се работи адекватно - или бавачка и ясла.
2) Имам ли къде да живея с детето
3) До каква степен ще разчитам на бащата и до каква имам и свой резервен план - например ако остане без работа има ли спестявания, имам ли роднини да помагат с гледането...
Стресът при появата на малко дете е голям, и ако към него се добавят и други трудности малко семейства издържат на натиска.
Аз бих изчакала да си намери работа, че и да поработи мъжът ми.
Иначе дали е във възторг за бебе, даже неговата реакция е по-нормална от вашата. Той си дава ясна сметка колко решаваща крачка е едно дете, припознал е във вас партньор, с който ще влезе  в тази решаваща крачка. Но също така знае за всички трудности и не гледа през розови очила бъдещето. Значи наистина обича, след като е наясно какво следва и все пак е готов заради човека до себе си да се впусне в приключението.

Тук случаят не е такъв. Детето е при тях уикендите, не го отглеждат те през по-голямата част от времето, че да се бие в гърдите.
Когато живееш в разширено семейство, трябва да приемеш много неща - че даваш грижи и любов, но не си родител например, че детето ще си търси винаги родителя. И да не очакваш медал и признание, да разбираш ситуацията, в която се намираш. Грешните очаквания са предпоставки за проблеми.

Така както описваш нещата ми изглежда че си с този Господин само и само за да не останеш стара мома без дете, а не заради самия него. По-горе написа: "Говорим си, че сме се намерили, че много се обичаме". Не си написала, "аз много го обичам", а "говорим си че много се обичаме". Ти освен че си говориш с него, обичаш ли го наистина? Защото от това, което аз чета, чета само: "аз, аз, аз, майчински истинкт, детенце, брак, аз, аз, аз".

Е кво, да си вика - не аз съм важната, той, и неговото дете са по - важни, важното е на него да му е добре, пък след десетина години може и да ме изтрита от своя живот и неговото жилище, без дете, без нищо, щото е намерил по - млада, ама кво от това, той ми е по - важен...
И на 27 изобщо не й е рано за дете, тамън на време. А не до 37 да сменя мъже като носни кърпички, и тогава да тръгне по инвитро клиниките.

Абе, на 27 точно не се притеснявам да остана “стара мома”. Изобщо това определение е доста, търся правилната дума-непотребно, остаряло, архаично. По-нагоре съм написала какви са ми притесненията. Ако не обичах този човек, аз изобщо нямаше да си правя труда да обмислям този въпрос и да искам дете от него. Нормално е да говоря за себе си и от мое име, а не от името на двама ни.

Ака иска да остарее с нея и я обича ще я дари и с дете. За него може и да е компромис отначало, но ако, той откаже, това показва единствено какъв егоист е.

Двамата са на различни етапи от живота си. Не заради разликата във възрастта, а заради разликата в семейното положение. Това, която тя тепърва иска, той вече го е преживял. Ако имаха, така да се каже, равен старт, той нямаше толкова да се колебае за брак и дете. Обаче вече има лош опит в тази сфера и е естествено да бъде предпазлив.
И още нещо в случай, че действително разводът е бил поради изневяра от страна на жената, тъй като не стана ясно, а и това има значение. Познавам достатъчно отблизо такъв мъж, за да знам за какво става въпрос. Вече има втори брак и дете, но продължава да бъде изпълнен с недоверие към всички, след като веднъж е бил предаден. Това ежедневно съсипва и него, и околните. "Новите" жена и дете се налага постоянно да се доказват. Авторката да си помисли дали би искала такъв живот.

То, ако и нашите родители бяха разсъждава ли така - първо всичко да им е наред в материален план, образование, работа, собствено жилище, спестявания за 2-3 години напред - поне 90 % от тоя форум нямаше да го има. Или кво - авторката първо да си купи жилище и да спести едни стотина хиляди, пък после да мисли за дете... Ми тя може и на 50 да е тогава. То за това е добре децата да се раждат в семейство, с двама родители които осъзнато са решили да имат дете и заедно да се грижат за него. Тръгнем ли да правим дете изначално с мисълта можем ли да го гледаме сами... Явно не е това партньора за нас.

10 годити са голяма разлика.Вие сте на различен етап от живота си.
За него щом вече има едно дете и е преминал през развод,още едно дете ще е натоварване,безсънни нощи,объркване на живота му.
Не че няма да го обича,но не очаквай ентусиазъм.Това е трябвало да го знаеш още като си се хванала с мъж по-голям и с дете.
Изчакай да се установи на новата работа, и проведете сериозен разговар.Дано се разберете.

Не мога да се съглася. Аз например не искам деца. Колкото и да обичам някой мъж, не мисля, че бих направила компромис с това. Както заради себе си, така и заради самото дете, на което едва ли би му било приятно да знае/усеща, че е било нежелано от единия си родител.

Аз също съм на това мнение. И това не означава, че не го обичам. Знам, че той също ме обича. Въпросът е, че е егоистично да очаква аз да задоволя майчинския си инстинкт с неговото дете или пък с кучето, което имам. Няколко пъти ме подпитват дали е имал тежък развод, не е бил женен за предната си жена, нито аз съм причина за тяхната раздяла. Причината да се разделят няма значение и не е моя работа да я казвам тук, защото не ме касае пряко. Компромисите са ключ към здравословните отношения в една връзка. Аз компромис съм направила вече с това, че той има дете. С това, че споделям от личното си време и финанси с детето. С това, че семейния ни бюджет изтича в джоба на друга жена.. и още доста неща.
Видяла съм неговата гледна точка, взела съм предвид, защо не е ентусиазиран да иска да има друго дете. Но когато заявиш, че думата ти струва повече от всички пръстени на света и че иска да остарее с теб и че те оценява каква жена си. Все пак мисля, че думите трябва и да си подплатят с действия. И не е егоизъм да преследвам моя интерес , а не неговия , защото няма кой друг да го направи вместо мен.
Егоистично е да искаш една жена сама за себе си до живот, без да се съобразиш с желанието и за дете и брак, след като ти вече си изживял подобно нещо. Когато за първи път заговорих за дете, той категорично ми каза , че не иска. Но малко по-късно под напрежение, че може би това ще е краят на нашите отношения( без да сам дала индикация за това ), той ми каза че е размислил. Повечето от вас се чудят какво повече искам, щом е казал заветното “ да” и зелена светлина. Искам желанието ни да е споделено. Искам дори той да ме беше попитал пръв затова. Но разбира се , това са неща, за които или ги има, или не. Не можем да накараме насила един човек, да иска дете.
Ако бях егоистка, щях да ме поставя ултиматум, но аз не съм. Никога не съм го правила и не бих. Либерална съм и вярвам, че ако той не иска дете, то има друг човек на този свят, който с радост би откликнал на желанието ми да имаме дете.
Чувала съм много истории, за 10 годишни връзки , без нищо да си случва с тях. Обикновено поради нежелание за действие от страна на мъжа, разделят се и в следващата година мъжът се жени и чака дете от друга жена.

Белослаба, съжалявам, не мога да се съглася за компромисите. Компромис ще е ок да се направи ако ти искаш море, а той планина и нямате пари да отидете и на двете. Тогава единият отстъпва. Обаче за неща като брак и деца не правете компромиси, плащат се скъпо после.

Ти си си навила на пръста, че щом ти правиш компромис, той също трябва да направи. Ама в живота 2+2 не винаги е 4.

Василиса, повечето тук сме родени във времена, които нямат общо с днешния начин на живот. На 20 майка ми не е мислела какще плаща университет и как ще отглежда двама студенти. А е трябвало!