Тиймбилдинг, фирмени събирания, приятелства на работното място...

Само на една от работите съм имала такива неща. Всички ходехме с удоволствие. Не е имало тиймбилдинги с разни състезания, с удоволствие бих участвала в нещо такова, но пък имаше много обучения, които бяха по 1-2 седмици някъде на морето в България, Гърция или Турция през лятото. Общо-взето си бяха като почивки. Заплатата беше сравнително ниска иначе.

Излизането не е за да си оправям живота. Както казах е по желание. Явно щом хората настояват да има такива инициативи, на голям процент им харесва. Другите са свободни да избират да не ходят, но не и да искат да им се плаща за отсъствието.

Работила съм в 4 агенции и никой не е имал желание за тиймбилдинги. ММ работи в една от най-големите компании с пазари зад граници. И там няма тиймбилдинги. Явно американската култура не е дошла до тук. Има семинари, да, но не е фън, по работа е. Много рядко с приспиване. За всеки подобен семинар - имат бонус. Защото не са имали обичайното свободно време. Предпочитам 50е бонус, вместо ядене. Може да са малко, но ще си ги похарча по мое усмотрение. В 2 от агенциите много се имахме между колеги и си организирахме излизания. Но те не бяха официални. Забелязала съм, че колкото по-лоша е атмосферата, толкова повече hr организират. И резултатът е още по-кофти атмосфера. Когато бях млада и бездетна не ми е било проблем да ходя къде ли не и с кого ли не. Днес имам други приоритети. Максимално мога да се съглася на една вечеря някъде. Но по-добре обед.

Аз не схващам. Организираме фирмено събитие и се опитваме да съберем повече от колегите, шефа ни отпуска определен бюджет, за да резервираме място и да накупим храна. Двама колеги отказват, щото не им се занимава с глупостите на екипа и си имат техен живот, и шефа трябва да им даде парите предвидени за събиране с екипа кеш ли? Значи хем не участваш, хем искаш кеш, предвиден за участие?
А, ако на командировка отидат 4 човека от колектива и им дадат командировъчни, аз трябва ли да взема същите пари, щото не е ОК те да вземат, а аз да остана по-назад, защото не съм отишла?
Много ми се чупи тази логика.

Не съм ЗА да се третират различно колеги, които не искат да идват (всеки си има причини явно), ама да очакват да им се покрият разходи, които нямат намерение да направят, ми е най-малкото странно.

Хубаво, лошо, този тип групови мероприятия са част от много фирмени практики. Ако човек иска да гони позициониране и йерархично издигане, трябва да играе по правилата на играта. Малцина успяват да бъдат хем изявени индивидуалисти и чешити, хем да получат развитие - обикновено са наистина таланти в някаква област, а не част от масовката.

Нормално е и хората в една компания да бъдат на различен етап от живота. На който в момента му е важно да катери стълбата, ходи на местата, на които го канят и то гледа да е в полезрението на ключовите хора - често неформалното общуване на такива места може да отвори повече врати отколкото дълго време съвестно предавани проекти. Затова се ходи и на бизнес обяди с клиенти, а не се разчита само на мейли.
На който в момента му е важно да си гледа семейството и децата, пропуска вечери и уикенди извън работното време през седмицата и не се оплаква, че други получават повече признание.

И аз до един момент мислех, че това са "правилата на играта" и всъщност е просто common sense, а не задкулисна и мръснишка, но в един момент видях с очите си, че повишените не са се представяли на корпоративна маса пред широката публика, а на доста по- частни срещички е станала заварката. Я остават, като всички си тръгнат, да се пускат на шефа, я си гукат съботно- неделно по вайбър и му докладват от- до, я си правят "квартални" срещи да обсъждат разни неща и т.н. Много мога да изпиша. И всичкото няма общо с проекто в срок vs екстовертен и социално- адекватен индивид, водещ дори неформална комуникация с мениджънта на корпоративна вечеря.

Според мен настройката спрямо събиранията зависи от микроклимата в екипа и като цяло динамиката в организацията. Наистина не мисля, че на някого му се свиди един час годишно семейно време, което практичесли не можел да отдели. Почти всеки може, но едни биха го отделили, ако са доволни от екипа си, други не- ако не са. Другото е разтягане на локуми.

Philomena, не разбрах в какви агенции си работила, но няма значение. Като цяло никога не можеш да си сигурна какво искат другите. Гласно може да не смеят да кажат, че им липсва подобна култура. Анкетите вършат тази работа, анонимни са. Аз лично не смея да твърдя какво искат колегите ми, защото ако говоря с 20 човека това не е представителна извадка от 1500 примерно.

Иначе съм съгласна, че всеки е на различен етап от живота си и съответно ако отсъства често от офиса, от подобни фирмени сбирки е нормално да има и конкретно отношение. Пак казвам, че не си представям мениджър, който не иска да организира 1 вечеря или не идва на тим билдинг. Сегашният ми мениджър е на моите години, има семейство, малка дъщеря и не му е лесно с грижите. Обаче това не е моя работа. Аз като служител бих се чувствала странно да имам незаинтересован мениджър. Но неговите приоритети са явно други и е доста ангажиран с работата и фирмената култура влиза в тази част.

В нашата фирма не мога да се оплача от толкова натегачество, с двата ми екипа, с които съм била за тези години, сме имали добри отношения и не е имало интриги.

Не, нямам предвид да им се дават пари, но могат да получат кошници с разни вкусотии в замяна. Виждала съм такава практика и я намирам за супер.
О, във фирмите, където съм била си казвахме високо и ясно, че имаме и личен живот. Единствената hr-ka, която си нави на пръста да ни води в Бергамо нямаше нито семейство, нито приятели. Пак казвам не беше зле, но не бих повторила.

Какви кошници с вкусотии. Те получават правото да имат работен ден изкаран извън офиса в разходки и забавления и както си го уредят! Ако не искат може да си работят по обичайния начин и да си останат в офиса.

Tова не е вярно. Имам над 25 години трудов стаж в не една компания/фирма. Голям процент от служителите категорично не желаят да участват в такива социализации и колективизъм. Работата като такава им е напълно достатъчна. Много се притесняват да се "цепят от колектива" и гласно да изказват недоволство, поради естеството на времето, в което живеем. Може би е важно за едно ново и различно поколение (затова тук намесих и възрастовата разлика в служителите), 20-30 годишните, или за превъзбудените йерархично в компаниите, изнесени в халетата в Младост след като се превърна от поле в конгломерат.
Както сама си писала: Като цяло никога не можеш да си сигурна какво искат другите. Гласно може да не смеят да кажат, че НЕ им липсва и нямат нужда от подобна култура.
Прави ми впечатление, че се смесват много нещата. Тиймбилдинг категорично не е парти или вечеря, нито е ден някъде на разходка. Има съвсем друг смисъл, прави се по различен начин и има цели.
Ако моят мениджър е концентриран в такива мероприятия и ме ангажира с подобни, сериозно бих преосмислила позицията си. Мнението ми е, че винаги грешки, поведение и работа в екип могат да бъдат отработени в работна среда, не е нужно модерното изнасяне извън познатата среда. Наблюдение над реакции и работа в стресова ситуация много добре се вижда в самия работен процес, няма нужда да ме подлагат на игри и анализ. Но...такива са времената и човек трябва да е гъвкав и приспособим (отново е цел на тиймбилдинга и наблюдение върху това кой го умее и кой-не. Това на купони и вечеринки не се гледа.)
Една от причините тези мероприятия да са задължителни, е именно наблюдение и анализ на служителите. Задължителността вкарва доста неприятен привкус, а там знаеш, че те и наблюдават. Ако въобще се прави по правилата този тиймбилдинг. Ако се ползва само за ядене и безплатно спа, въобще не може да се очаква елемент на задължителност. Та, както казах, много ги смесвате нещата.

Дошъл един HR с 30 човека и направо никого не изпуска от поглед. Това за наблюдението. Аз не се чувствам наблюдавана на такива мероприятия. Този човек е зает с организацията. А ръководството е заето да се весели.

Както казах неведнъж-ти така, други-иначе. Във вашата фирма така, в други-не баш така. Работила съм на място, където тиймбилдинга се използваше именно по правилата - игрови ситуации, наблюдение, анализ, начукване на канчета на "загубил отбор" под формата на изпращане на разговори с мениджърите. Следваха атестации. Колеги започваха да си пускат болнични, за да оправдаят неидване на мероприятие. Та свят шарен.

Добре де, не се ли сещаш, че това "право" е изработено от тези хора?! Тези пари са дошли от техния труд. Естествено, че е нормално да имат претенции. Явно на вас ви харесва - ок. Има други хора и други колективи, които искат друго. И го получават.

Фаастък, и аз бих си пуснала болнични при такава токсичност. Не стига, че им работиш ами ще ти начукват канчетата след нещо, което би трябвало да е фън. Хайде няма нужда. Имаме си достатъчно стрес.

В една агенция имахме коледен обяд на 24ти декември и ни се подаряваше следобеда. Една година не можех да присъствам, защото имах полет и покрай мен и арабинът каза, че не го интересува много - нали не може да пие и яде всичко. И двамата получихме кошници с разни деликатеси. А арабчето и ваучер за един магазин, нали не пие алкохол. Намирам това за съвсем в реда на нещата. Трябва благините да се раздават по равно. И интересното идва на другата година. Всички искали кошници логично, още един празничен обед в период от много празнични трапези - не е интересен. И понеже всички имат семейства им е по-удобно да си тръгнат в 12, а не в 15-16. Та така.

Абсолютно. Всяка стойностна фирма с грижа към служителя и адекватен мениджмънт оценява и прави такива жестове. Комплимент. Ние също имаме за разни поводи. Независимо присъстваш или не на нещо си-намираш си на бюрото после съответния комплимент.

Да, целта е жест към служителите. И да се сплоти колективът. Така се подобрява работоспособността. Ако обаче не се обръщаш персонално според нуждите, се получава обратният резултат.