Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Егати Хичкоковските истории предизвика тая снимка на руски перални.
И ние имахме същата у нас, жертви не дадохме.

Защо не сте дали жертви се разбира от обясненията ми. Но 220волта не прощават.

Няма значение дали са нашенски или съветски. Те бяха хромирани, без боя и идеален проводник. Автоматичните всичките са боядисани, а боята е изолатор.

Два нещастни инцидента в разстояние на два месеца в нашия град. Моите родители се познаваха със семейството на едната жена и бяха в шок, понеже съпругът й беше доста добър във всякаква техника. Чудеха се как са допуснали неизправност.
Много се внимаваше после и всякакви  предохранителни мерки беше взел баща ми. Проверки на щепсели, контакти, ключове, заземявания ...

Едно детенце загина в Китен, 1973 или 74 е било. В станцията, в която бяхме перяха бельото в бг перални на двора. Едно дете, тичайки наляво-надясно се докосна до едната пералня и ... край .

Леле, как харесвах тия фунийки с крем.
Само когато идваше цирк ги имаше.

Баш тия ...не ! Беше някаква гадна пяна и боядисана с хранителна боя, накъртваше на Менделеевата таблица.

Аз съм бил на същата бригада. Първо бяхме няколко дни с нашето училище на бране на френско грозде. Нормата беше 13 кг, но когато събереш половината норма, идваха от по-горните класове и ни взимаха половината. Така те успяваха да си изпълнят нормата на бърза ръка и отиваха да почиват, а на нас ни се налагаше да събираме двойни и тройни норми. И така няколко дни, докато не дойдоха някакви от централата на софийския комсомол (вече не помня как точно се казваше) и питаха дали няма доброволци за международна младежка бригада в Пазарджик. Аз и още един от нашия клас, и трима от по-горен се съгласихме. На другия ден отидохме пред тази централа на комсомола, която беше някъде срещу Централна гара, и оттам ни пое един, за да ни заведе до бригадата. Качихме се на влака за Пазарджик, но като пристигнахме, той ни заведе на автогарата и се оказа, че няма да сме точно около Пазарджик, а в пазарджишкия окръг, и по-точно горе в Родопите, и че бригадата няма да е международна, а републиканска или нещо от този сорт. Та пристигнахме горе на язовир Широка поляна, ето в тази сграда спяхме.

С нас горе за допълване на бригадата бяха дошли още две момчета, като едното от тях го бяха излъгали, че бригадата свършва 2-3 дни по-рано от бригадата от която идваше той. Беше се навил да дойде на тази за да може да кандидатсва в някакво училище свързано с изучаване на компютри в Правец. Обаче се оказа, че бригадата не свършва по-рано и той няма да може да се яви на изпит. Съответно той искаше да си тръгне обратно, но големците от комсомола го заплашиха, че ако си тръгне ще го изключат от комсомола и така или иначе няма да може да кандидатства. В крайна сметка той си тръгна.

Бригадата беше да разчистваме сечища. Като отсекат смърчовете, им режеха клоните и отнасяха ствола, а клоните оставаха на сечището. Нашата работа беше да съберем клоните на едни купчини по 3 метра високи, които после ги изгаряха. И след като се разчисти сечището, трябваше да го терасираме, за да няма ерозия. После, след нас, в тези тераси садяха малки дръвчета. Беше доста тежък труд, защото трябваше да изкопаем тераса 1 метър широка и 90 метра дълга, през камънаци, коренища и една супер гъста трева. И това – на фона на едни милиарди конски мухи, които летяха като облак около теб и хапеха зверски. Имаше едни големи зелени и едни мънички черни, които бяха по-гадните. Но като изключим това, всеки ден бяхме на различни невероятно красиви места.

Беше доста по-строго от другите бригади, на които съм бил – сутрин имаше тръбач, който ни будеше, строявахме се пред знамето и пеехме химна. Този, дето водеше бригадата, заекваше и не можеше да каже „три-четири“, за да запеем химна, и казваше „седем-осем“. Та покрай тази телевизия на Слави все за него се сещам. Имаше две знамена – едното отрядно и едно на бригадата. Отрядът, който изкопае най-много за деня, печелеше отрядното знаме и го мъкнеше със себе си на следващия ден до сечището. А знамето на бригадата се печелеше, ако си изкопал най-много за седмицата – тогава и една торта печелеше отрядът. Накрая ми платиха 95 лева, което е най-скъпоплатената бригада на която съм бил.

Виждаха ми се като виПа на топа . В днешно време не бих ги доближила, но тогава.....

Ако сега видя, пак ще си хапна, и памук шекер си хапвам на дърти години.

Обожавам този крем!

Никога не съм ги опитвала тия ролки, майка ми бдеше като сокол да не изям нещо вредно по нейните критерии. Беше убедена, че ги правят със сурови яйца и ако се докосна до тях, салмонелозата не ми мърда. По тая причина ред неща ми бяха забранени като кебапчета, салам, гъби и подобни. В училищната лавка правеха едни сандвичи с кренвирши, които също бяха под забрана. Помня, че струваха 12 ст., а аз получавах по 10, с които можех да си купя баничка, две кифли с мармалад или виенска кифла. Не ми стигнаха за осморка, която също беше 12 ст.,  но аз и не обичах осморките. Както и забранените сандвичи, между впрочем.

Ейй тоя крем го помня от първото ми ходене на цирк през 90тте,началото.
Много вкусно беше!И после спряха да ги правят..По е остана памука и сега като водя чавето,му взимам.

Инвентаризирам шкафове и излязоха две такива - двойно и единично + три кутии от бонбони с диапозитиви.
Но не мога да си открия театралния бинокъл.😟

ПП И едни театрални програми, почти мой набор.

Преди около 10 години водих детето на цирк ( Варна, срещу дом Младост). Същите фунийки , със същия крем - там ядох, ядоха и децата, че и за вкъщи взех. Всички бяхме щастливи и никога не съм си и помисляла какво има в тях- боя и много, много захар