Нетърпим шум в офиса от колеги

  • 11 679
  • 314
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: X
Това звучи ужасно. Мога да си представя 20-годишната как ще се изживява като шеф и каква неприязън и конфликти ще създава на работното място. Колкото по-некомпетентни, толкова по не си знаят мястото.

От скромния си опит съм забелязала, че шефът на отдела, който отговаря за назначенията, създава, волно или неволно, работните правила и атмосфера, като си назначава себеподобни. В подобен отдел като нашия главният шеф е голям холерик и педант, служителите - в голяма степен работохолици и кариеристи. Колежка беше правила стаж при тях и е разказвала как всеки си гледа в монитора, не говорят помежду си, не обядват заедно, стерилна и роботизирана среда. Въпреки това шефът си намира поводи да ги навиква.

Нашият екип всички сме като хора по chill, имаме интереси извън работата и държим на life в т. нар. work-life balance. Не е рядкост колега да разказва в подробности за почивката си или шефка как е започнала професионалния си път от-до или на други лични теми по време на работата, което не пречи на самия процес, пак сме отговорни и си вършим задачите. Рутина и способност за мултитаскинг му се казва. А като фирма имаме повече клиенти от другата фирма даже. Лично за себе си знам, че не бих желала да работя в стерилна, строга среда. На първото място не съм и кандидатствала.

# 91
  • Мнения: 18 952
Скрит текст:
В такъв случай Flip и авторката е в правото си да напусне и не бива да я виним за това.
Приеми, че някои хора са над интелектуалното ниво на други и/или работата им не търпи разсейване по никакъв начин и за тях тези на пръв поглед "small talks" са всъщност загуба на време, нерви и пари за тях и компанията.
Скрит текст:
Личните теми трябва да си останат лични.. А дали е системен проблем всъщност ще се разбере по един или друг начин или в специализираните сайтове като bgrabotodatel, glassdoor и т.н. За мен подобна ситуация е белег на ниска култура, токсично поведение и като цяло е във вреда на фирмата. В крайна сметка за емоционални разговори си има и други места като паркове, кафенета, хотели.. Крещенето определено не трябва да се толерира, независимо от причините. Слушалките ще "спасят" положението за известно време, но както казах дългосрочното решение за нетърпими ситуации е еднопосочен билет. Моите последни 2ст. по темата.

Simple Smile Това е възможно най-губещия подход - аз съм много високо интелкуален, понеже се дразня от всичко, а вие сте... Такива хора сами се поставят в ролята на аутсайдерите в колектива - далеч от всякакъв положителен смисъл на думата.

# 92
  • Мнения: 10 956
Ох, някои хора много се вживяват, сякаш компанията, в която бачкат, е тяхна... Най-много да получат някой тиквен медал, че гледат в монитора по 8 часа нон-стоп и даже и до тоалетна не ходят..

# 93
  • Мнения: X
Ами медал. Разказвали са ми история - много готин и кадърен шеф с опит и всичко бива освободен, защото... излиза скъпо на корпорацията, намерили са човек да върши същата работа за фракция от заплатата. Незаменими няма.

Бейби буумърите са гонели кариери и са отдавали време и здраве в полза на фирмата. Нас следващите генерации (от Gen Z нататък) не могат да ни излъжат вече. Ние си гледаме живота.

# 94
  • Мнения: 10 956
Имам и аз познати, млади хора, дето и след работа са все на телефона и само бачкат, и то за никакви пари. Голяма отдаденост към някакъв си чужд бизнес... и накрая и едно браво няма..

# 95
  • Мнения: 10 508
Работех от време навреме при една приятелка, като й вършех чисто техническа работа, когато й е нужно. Повече за разнообразие, отколкото за пари. По едно време тя нае друг човек, пък после онова момиче напусна и тя пак ме извика. По едно време я чувам да мърмори: "Вярно, че на другото момиче плащах два пъти по-малко, но тя цял ден се мотае с нещо, дето ти го вършиш за минути."

# 96
  • Мнения: 18 422
Помня, че като ми правиха секциото, в операционната се чуваше музика + хирурзите си бъбреха на някакви извънработни теми през цялото време.

Но това не е отговорна работа де, друго си е да пишеш мейли до клиенти например или нещо подобно. Laughing

# 97
  • Мнения: 10 956
На моето секцио, лекаря тъкмо се беше върнал от отпуска и разказваше на асистента и сестрите къде е почивал и какво е правил..

# 98
  • София
  • Мнения: 13 791
При всичките ми раждания лекарите си говореха какво ли не - от рецепти за манджи, през гаджета, свекърви и екскурзии, та до вицове, на които и аз се смеех. Пък и 5-те пъти си тръгвай жива, здрава и с бебе. Явно не им е пречило да работят и надали щеше да е по-добре да сумтят като борсуци и да си мълчат.

# 99
  • Мнения: 42 161
И защо да им пречи? Това са рутинни операции. Монтьори, инсталатори, пусконаладчици и прочее да не би да работят в мълчание?

# 100
  • София
  • Мнения: 13 791
Всеки един труд би следвало да е рутина за човека, който е добър експерт в него.
Творческите дейности, които изискват пълно съсредоточаване, рядко се упражняват в офис.

Коментарът ми беше по отношение на това, че не работят, щом говорят.

# 101
  • София
  • Мнения: 16 220
Много ми е интересно как културно ще напишеш на клиента си какво трябва да си поправи в заданието, като едновременно споделяш рецепта за тирамису.

# 102
  • София
  • Мнения: 13 791
Някои го могат и го правят. Други не могат и слагат антифоните или се разбират с колегите за малко тишина. Търси се баланс. Който не успява да намери верния тон или да се напасне към отношенията в конкретния офис, сменя офиса. Не бива да очаква всички други, за които нещата са ок, да се съобразяват само с един човек. И за говорещите важи същото. Ако само той говори, а другите мълчат - или млъква, или си тръгва.
Гледат се първо способностите и ползите от човека, общата хармония и после чак се почва с претенциите.

# 103
  • Мнения: 10 795
Много ми е интересно как културно ще напишеш на клиента си какво трябва да си поправи в заданието, като едновременно споделяш рецепта за тирамису.
Най нормално. Плюс, че си сглобявам и някаква презентация междувременно и отговарям на нещо току що изникнало мега спешно я от колега, я от друг клиент... ам и чувам как колежката от съседната стая се тюхка, че е забила с някоя програма и почвам да мисля в главата какво да й кажа най-кратко, че да се справи бързо сама... а, дребното също пише нещо на вайбъра (важно за нея, разбира се) и слагам едно сърчице, че одобрявам да приготви чийзкейк 😁
Това, да правя само едно нещо ми е супер досадно и ме дразни до степен, че не мога да го свърша 🙄

# 104
  • Мнения: 10 508
Според мен, докато нещо се превърне в рутина, трябва доста да поработим и тогава наистина се нуждаеш да се съсредоточиш. Дори нещо елементарно, като карането на кола, първоначално доста те затруднява и не ти е до приказки. Помня, че при първите уроци по кормуване слизах вир вода от учебната кола. Бих посъветвала авторката, ако държи на тази работа, да си доработва вкъщи, за да си облекчи работата офиса докато свикне и не й пречи кой какво прави около нея.

Общи условия

Активация на акаунт