НОЕМВРИйче сладко в мен бушува, че ще гушне мама скоро се вълнува!

  • 32 775
  • 318
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 346
Аз съм на ферофолгама по 1 таблетка но не съм го спирала някъде от 6 месец към момента хемоглобина ми е 120.
Освен това ям основно месо и яйца.
И аз съм така , в началото даже бях по 2 на ден , но сега го намалих по 1 на ден заради магнезия.
Мен друго ме тревожи, налегнал ме е един голям страх от секциото и като цяло раждането , все си мисля ,че нещо ще се обърка недай си боже ... Не знам хормони ли са какво са .
И мен ме хвана страх,  но само от това как и дали ще ме боли, нищо друго.
Нормално е според мен, всеки да има опасения и притеснения. Като първо дете, още не мога да осъзная какво ще ни се случи и че ще ставам майка. Изобщо го нямам и този майчински инстинкт и се чудя, дали е нормално?
От толкова много неразположения вече в тялото ми, не мога да се осъзная и зарадвам. Но сигурно защото ще ми е първо и нямам представа какви чувства и емоции ще мр налегнат след това. Като цяло децата и бебетата са ми много далечни, защото не съм имала много контакт.  Но като гледам какви хора имат по 2-3деца и си ги гледат, си викам че и ние ще се справим Blush

# 91
  • Мнения: 275
Аз съм на ферофолгама по 1 таблетка но не съм го спирала някъде от 6 месец към момента хемоглобина ми е 120.
Освен това ям основно месо и яйца.
И аз съм така , в началото даже бях по 2 на ден , но сега го намалих по 1 на ден заради магнезия.
Мен друго ме тревожи, налегнал ме е един голям страх от секциото и като цяло раждането , все си мисля ,че нещо ще се обърка недай си боже ... Не знам хормони ли са какво са .
И мен ме хвана страх,  но само от това как и дали ще ме боли, нищо друго.
Нормално е според мен, всеки да има опасения и притеснения. Като първо дете, още не мога да осъзная какво ще ни се случи и че ще ставам майка. Изобщо го нямам и този майчински инстинкт и се чудя, дали е нормално?
От толкова много неразположения вече в тялото ми, не мога да се осъзная и зарадвам. Но сигурно защото ще ми е първо и нямам представа какви чувства и емоции ще мр налегнат след това. Като цяло децата и бебетата са ми много далечни, защото не съм имала много контакт.  Но като гледам какви хора имат по 2-3деца и си ги гледат, си викам че и ние ще се справим Blush
Същата работа съм , първо дете засега без майчински инстинкт , незнаеща дали ще се справи и все още невярваща ,че имам бебе в корема😀

# 92
  • София
  • Мнения: 4 244
Това е напълно нормално чувство. Не го мислете. Щом родите и ви дадат детето ще го заобичате и всичко ще си дойде на мястото.
С първото щом го родих и я видях - първо се стреснах, защото ми изглеждаше много грозна и беше с мноого коса, а и тогава се наложи спешно секцио с пълна упойка. Та чак след като ме отпусна и помолих да ми я донесат за да я видя.
След това вече като си беше при мен - не исках да се отделяме. Гушках си я без проблем.

С второто като я родих веднага ми я показаха и беше доста по добре. След реанимация нямах търпение да си я взема и да си е с мен постоянно.

Важното е да не се притеснявате и да не си вкарвате някакви филми в главата, че не може да се справите, че няма да се справите и т.н.

# 93
  • Мнения: 275
Това е напълно нормално чувство. Не го мислете. Щом родите и ви дадат детето ще го заобичате и всичко ще си дойде на мястото.
С първото щом го родих и я видях - първо се стреснах, защото ми изглеждаше много грозна и беше с мноого коса, а и тогава се наложи спешно секцио с пълна упойка. Та чак след като ме отпусна и помолих да ми я донесат за да я видя.
След това вече като си беше при мен - не исках да се отделяме. Гушках си я без проблем.

С второто като я родих веднага ми я показаха и беше доста по добре. След реанимация нямах търпение да си я взема и да си е с мен постоянно.

Важното е да не се притеснявате и да не си вкарвате някакви филми в главата, че не може да се справите, че няма да се справите и т.н.
Опитвам се да не се филмирам излишно,но колкото повече наближава толкова по страшно става 🫣

# 94
  • София
  • Мнения: 4 244
Това е напълно нормално чувство. Не го мислете. Щом родите и ви дадат детето ще го заобичате и всичко ще си дойде на мястото.
С първото щом го родих и я видях - първо се стреснах, защото ми изглеждаше много грозна и беше с мноого коса, а и тогава се наложи спешно секцио с пълна упойка. Та чак след като ме отпусна и помолих да ми я донесат за да я видя.
След това вече като си беше при мен - не исках да се отделяме. Гушках си я без проблем.

С второто като я родих веднага ми я показаха и беше доста по добре. След реанимация нямах търпение да си я взема и да си е с мен постоянно.

Важното е да не се притеснявате и да не си вкарвате някакви филми в главата, че не може да се справите, че няма да се справите и т.н.
Опитвам се да не се филмирам излишно,но колкото повече наближава толкова по страшно става 🫣

Разбирам те, много добре. На мен ще ми е трето раждане - секцио и като знам какво ме очаква и на моменти ме обзема паника, но гледам да се разсейвам и занимавам с някакви неща за да не го мисля и да се поддавам на паниката.

# 95
  • Мнения: 368
Аз другата седмица ще си пускам изследвания, последния път като си пусках и моя хемоглобин беше нисък.

Момичетата, които ще раждат секцио как си избирате датата? Чудя се ако е 14 дни преди термин, много ли ще е рано? Още не съм го обсъдила с АГ.
Второ секцио ще ми е, първото беше 12дни преди термин и си изчака датата, но сега ми е много притеснено сякаш ще тръгне по- рано…

# 96
  • Мнения: 16
Честита радост! Да ви е жива и здрава, а вие бързо да се възстановите! 🥀


И ние се присъединяваме към избързалите Simple Smile Както ми нямаше нищо, към 15:30ч прокървих,обадих се на доктора и каза да отивам в клиниката.
В 17:45ч днес, в 37+0г.с., казахме "Добре дошла, Михаела!", с мерки 3240гр и 48см.
И двете сме добре, всичко мина гладко.

# 97
  • София
  • Мнения: 4 244
Аз другата седмица ще си пускам изследвания, последния път като си пусках и моя хемоглобин беше нисък.

Момичетата, които ще раждат секцио как си избирате датата? Чудя се ако е 14 дни преди термин, много ли ще е рано? Още не съм го обсъдила с АГ.
Второ секцио ще ми е, първото беше 12дни преди термин и си изчака датата, но сега ми е много притеснено сякаш ще тръгне по- рано…

Аз изразих желание да е 7-8 дни преди термин. Тъй като 10-14 дни ми се струват прекалено рано. Обсъдихме го с доктора и спрямо и състоянието и свободните дати стигнахме до определената дата - т.е. както аз исках 7-8 дни по рано. За сега всичко е ок - води, плацента, бебето, кръвотока. Нямам контракции. Пия си лекарствата, пазя се максимално да не се натоварвам и си чакам датата.
Както писах сега си ходя само на тонове вече.

# 98
  • софия
  • Мнения: 108
Аз другата седмица ще си пускам изследвания, последния път като си пусках и моя хемоглобин беше нисък.

Момичетата, които ще раждат секцио как си избирате датата? Чудя се ако е 14 дни преди термин, много ли ще е рано? Още не съм го обсъдила с АГ.
Второ секцио ще ми е, първото беше 12дни преди термин и си изчака датата, но сега ми е много притеснено сякаш ще тръгне по- рано…
Първото ми секцио беше 16 дена по-рано, второто е планувано сега за 13 дена Simple Smile

# 99
  • Мнения: 433
Явно всички минаваме през въпросите какво ще се случи по време на секцио и дали ще се справим с грижите за бебчо. Аз също имам страхове дали всичко ще бъде наред, дали ще успея да подредя ежедневието си. Сънувам страшни сънища, будувам по 1-2 часа вечер. Същевременно усещам как тялото ми започва да се самопочиства, говоря за ходене до тоалетна, повръщане... Притеснявам се, че бебчо няма да изчака определената си дата, а ще тръгне по-рано. Болницата, в която съм избрала да раждам е на 100 км и този факт също ме притеснява.

# 100
  • София
  • Мнения: 4 244
Явно всички минаваме през въпросите какво ще се случи по време на секцио и дали ще се справим с грижите за бебчо. Аз също имам страхове дали всичко ще бъде наред, дали ще успея да подредя ежедневието си. Сънувам страшни сънища, будувам по 1-2 часа вечер. Същевременно усещам как тялото ми започва да се самопочиства, говоря за ходене до тоалетна, повръщане... Притеснявам се, че бебчо няма да изчака определената си дата, а ще тръгне по-рано. Болницата, в която съм избрала да раждам е на 100 км и този факт също ме притеснява.

Мммм дам, доста познато. Нещо и при мен нещата започват да се "усложняват". Започнах по често да ходя до 00, по малка и голяма нужда.
А от снощи ме започнаха и контракции - болки в кръста и към яйчниците......но доста не регулярни и краткотрайни. Започвам да се притеснявам, че грам няма да издържи до 03.11. както сме се разбрали с доктора.......
Каката се роди в 39+3 г.с., а малката в 37+5 г.с. и сега май и това бебе нещо се разбързва.......
Но нищо не мога да направя освен да следя и при ускоряване на нещата да отивам към болницата.

Бубенце, няма ли как да отидеш и да поседиш там за твое спокойствие от по рано? Или да си наемете Airbnb, хотел и да сте близо до болницата.

# 101
  • Мнения: 433
Имам батко на 1,9г и няма как да го оставя. Аз не зная как бих се справила и с тези 5 дни, в които няма да ме има. За него не се притеснявам, защото има кой да го гледа, но пак ще трябва да ангажирам роднини и татко му, като аз не съм свикнала така.  Simple Smile

# 102
  • Велико Търново
  • Мнения: 2 357
Здравейте, момичета!
Да се включа и аз за страховете-яко ме тресе паниката. Не за операцията, а за след това, ще се справям ли, какво ще е, как ще е, ще мога ли, как ще ни се промени животът. Такива някакви мисли, не постоянно де, но минават ми. Мин седмица една вечер имах продължителни болки като менструални такива и понеже не съм имала никакви неразположения до сега, както и ми е първа бременност и не съм сигурна какво да очаквам, страшно много се притесних. Едвам изчаках сутринта, обадих се на лекаря ми и той каза да събирам багажа и да тръгвам към София. Ходих на тонове, имаше си контракции и даже се бяхме разбрали за прием на др ден. Е, хора, оревах света-дойде ми изневиделица, и аз като Wonder_woman имах часове за преглед, дата за секцио ако всичко е наред и някак си живеех супер спокойно. Събирам аз багажи и рев 🙈 Последна вечер вкъщи, последно не знам си какво,после няма да е същото, после не знам си какво, какво ще правя, как. Такива неща. Мисля си, че не е много нормално това🙄
Та така, след тези контракции в петък отидох с багажи за прием, нямах никакви контракции и ме върнаха. Оставам обаче в София до събитието ако нещо започне по-рано, ако не, чакаме датата. Кофти ми е, че ММ си е вкъщи, а аз тук, но няма как. Като съм избрала да раждам на 3 часа път, ще трябва да понесем някои неща.
Изобщо много емоции бушуват в мен последните 5 дни 😏

# 103
  • Мнения: 205
Всички сме така с емоциите явно колкото повече наближава 🙂

# 104
  • Мнения: 23
Аз съм се заинатила да раждам нормално.😁 Притеснявам се доста дали ще се справя, в кой момент ще реши да тръгне, ще изчака ли термина на 15.11. Пък тия контракции ще ги изтърпя ли, знаейки, че имам нисък праг на болка. Много ме отблъсква лошото и невъзпитано отношение на хората, и се безпокоя дали по време на "големия момент" ще попадна на читав екип, който да ме предразположи. Тъй като ще ми е първо бебче, се панирам дали ще се оправя с него, пък ще мога ли да го кърмя. Моят мъж работи на дежурства и се готвя и аз да не спя, докато го няма нощем 😀😀😀😀

Общи условия

Активация на акаунт