Отношения с обвързан колега

Не мога да приема това самобичуване. Ако е бил щастлив в семейството си е нямало да изневери. Ти нямаш никакъв ангажимент към никого, обичаш го, желаеш го, вземеш си го. Обаче не знам защо ти е мъж с две деца при положение, че си на 23 и животът е пред теб.

И аз това се чудя. На кого му е притрябвал изневеряващ мъж, който носи отговорност за 2 деца.

Може да няма интерес от страна на други мъже към авторката и затова тази афера до такава степен е обсебила мисълта й.

Иначе и аз смятам, че колегите им най-малкото подозират за секс аферата им, толкова месеци трудно би останала в тайна.

Наистина ли на 23 страдаш за този боклук?
Не искаш да напускаш, стоиш си на работа и скоро ще го видиш как забърсва друга.
Колко пък не са малки тези деца.... едва ли и двете ходят на училище. Освен ако не е от един определен етнос, който млад се жени. То сегашните български мъже на 30 се считат още за момчета.

Той на 30 е с 2 деца. Покрай мен повечето мъже на 30 още нямат деца, а неговите сигурно са малки. Много често има напрежение при малки деца и хората не се чувстват щастливи. Ами не го приемам това пък, не може да ти е оправдание за изневярата в такива периоди, че не си щастлив. То не стига, че изневерява, ама и си почива и се забавлява с любовници, докато жената се гърби с малки деца.

Тука няма нищо случайно. Болднатото показва, че човека съвсем целенасочено си е търсил тръпка извън вкъщи.Вероятно е пробвал и с други колежки, но само ти си поддала.
А сега погледни ситуацията от друг ъгъл. Ти си му съпруга, а той се зарибява с колежки. Ще го обичаш ли и ще го уважаваш ли, след като той тебе не уважава? Да те остави да се оправяш сама с всичко, а той да ходи по хотели с колежки?
Успокой се, не го мисли, отдръпни се и с времето ще се подредят нещата. Много си млада!!! Гледай напред и никакви женени мъже повече.

Стига с тези клишета. Знаеш ли колко щастливи в брака си мъже познавам, които въпреки това кръшкат?
Просто ги влече. Не влагат чувства, просто секс. Плюс стандарт на живот в определени кръгове, където си мерят къщите, колите, жените, децата и... любовниците. Където се събират в мъжка компания на питиета и компаньонки. Или си сравняват бройките.
Полигамната същност на мъжа му казват.

А ти не му ли обясни какво се случва и защо не искаш да се виждате повече? Явно идеята е да живееш в перманентна драма.

И с тази тема също, да пускаш тема баш в бг-мама колко си тъжна, защото си скъсала с някакъв женен баща, не знам на мазохизъм ли се дължи, на желание жена му да се усети или просто отново не си преценяваш ситуацията и пак ще си жертва - неразбрана и охулена. Тук съвестта ти няма да я измием.

Не искам да мия съвестта си, това не е възможно. Разбира се, че му обясних ситуацията и прекратих контакта именно с тази цел, защото не желая това да продължава. Не, определено не желая да живея в перманентна драма колкото и да е трудно да го повярвате. Не пуснах темата, за да се оплача колко съм тъжна, споделям това пред психолога  си и пред приятелките си, зададох конкретен въпрос и в някои от хората, писали по темата,  наистина имаше конкретни отговори. Наистина се надявам всички, които изразяват своето искрено мнение да имат серозно натрупан житейски опит или да са попадали в подобна ситуация, а не просто да си чешат езиците и да се радват, че стават свидетели на поредната заблудена, забъркала се с неправилния човек. Благодаря на всеки един, че казва това, което мисли, това беше и идеята на темата, но в нея основното, което исках да разбера е конкретният въпрос, който зададох.

Виж сега, изглеждаш ми интелигентно и приятно момиче. Нали съзнаваш, че това е форум за МАЙКИ и повечето сме омъжени. Почти всяка от нас се поставя на мястото на жена му на колегата ти - вкъщи с малки деца, докато той мърсува с някоя си. Млада си, сбъркала си, вземи си поука и не повтаряй случката. Щом си приключила с въпросния, продължавай натам. Намери си друг (свободен), така най-лесно ще го превъзмогнеш.

Ами като вече не го щеш, какво ти пука дали опитва да те заговори или не, та чак тема отваряш?

Прекалено много умуваш за проблеми, на които вече си намерила решение. Също се самообвиняваш за неща, които изобщо не са твоя отговорност и не би трябвало да те вълнуват.

Този мъж ти не си го обичала. Вероятно и той тебе. Когато човек обича искрено, не си прави сметки, не обяснява какви финанси и подаръци получил и не получил и не се пита да напуска ли работата или не.

Млада си, нямаш опит и си допуснала връзката да е по модела, по който мъжът я иска. Аз на татка на две чавета терен и посмъртно няма да осигуря.

Пишеш, че е женен. Ми добре. Той и да не беше женен, вероятно щяхте да се разделите като 97% от двойките. 

Принцип ми е да не сера където ям и с колеги, дори необвързани, не бих имала връзки. Познавам доста жени, които са имали връзка като твоята и са я прекратили. Продължиха да си работят там, където са се запознали, тръгнаха по срещи с други мъже, на танци, курсове по език и забравиха. Предвид, че си на 23г, след 10г и името му няма да помниш, може би. Най-добрата ми приятелка се влюби в женен и роди от него. Той се разведе, ожени се за нея и..... тръгна с детегледачката и. Разведоха се и се ожени за детегледачката. Е, поне гледаше детето в събота и неделя и я осигуряваше битово и финансово. Тоя и това не прави.

Научи се да поставяш себе си на първо място! Гледай твоите интереси, желания и напредък. Как са жената и децата на въпросния, как се чувстват не е твоя работа.

Какви интереси имаш? Имаш ли приятелска среда? Излизаш ли с хора? Съветът ми е да почнеш да излизаш повече.

Горе главата! Млада си и животът е пред тебе.

Толкова ли е трудно да кажеш на някой - "Това беше грешка, съжалявам че се вкарах в такъв филм. От тук натаък нещата между нас са само служебни. Не искам да си напускам работата, не искам да ставам за бъзик на колегите, не искам живота ми да е каша. Ти може да си присъствал в някаква част от живота ми, но ти не си част от бъдещето ми. Имаш семейство, имаш деца, имаш жена. Те имат много повече нужда от теб, от колкото аз или някоя друга. Всичко добро ти желая. Това беше последния ни разговор по тая тема".

Ами за мен конкретно не беше особено лесно, но събрах силите си и проведох този толкова труден разговор. Да, казах по подобен начин всичко, което сте описали и добавих още неща, които просто бяха в ума ми и трябваше да ги изговоря.

Да, напълно осъзнавам, че форумът е за майки. Просто попаднах на теми, в които имаше подобни разкази и жените бяха предимно необвързани, без деца и семейство. Исках да чуя хора, които наистина са преминали през това и да споделят как са го превъзмогнали. Напълно разбирам и упреците и всичко описващо как сама съм си виновна, то е така, сама съм позволила да бъда изманипулирана и да попадна в тази ситуация напълно съзнателно. Разбирам, че всяка жена и майка се поставя в тази ситуация и заради това се опитвате и да ме окуражите макар и с някои доста крайни коментари.

Както се превъзмогва всяка раздяла. Дали с женен, дали със свободен.