Отношения с обвързан колега

А на работа налага ли ви се да общувате често по служебни въпроси?
Ако не, гледай да избягваш всякакъв контакт с него.
Вземи си отпуск, отдалечи се малко.
Той няма право да те пита защо и какво при положение, че е тръгнал отначало с нагласата за раздяла някой ден! Надали си е мислел, че ще живее като многоженец!
Казваш: това безумие беше дотук и аз искам да продължа живота си без теб!
Няма какво да му се обясняваш повече

Ами не ни се налага много да общуваме. Само от време на време. Например в седмицата 2 пъти макс. Може и изобщо да не говорим и седмици. Съгласна съм, че няма право да пита. Здравословно също преживях доста тежко нещата - бях на различни прегледи - скенери и подобни неща, защото в един момент и тялото ми започна да отхвърля всичко, което преживях.

друг път не ти ли се е случвало да късаш с гадже и да го преживяваш някак?
ще каже човек, че от саксията директно си отишла в офиса и леглото на този..

Я се стегни! На 23 г. си, гледай по-леко на нещата. Сгрешила си, но си се осъзнала. Както казах, вземи си поука и продължавай....
Чак пък да се разболееш зарад некъв смотаняк! Яяяя, хич!

Избягвай контакт с него, не му говори освен служебно и то само, ако е необходимо. Ако пита нещо, кажи му, че е краят и то без връщане дори и на мм.
Намери си занимания, излез с приятелки, хвани си гадже..... Хич не го мисли тоя и не се занимавай повече с женени. Щото той семейството си няма да остави, ама теб може да използва.

Сгрешила си, отчиташ го като грешка, вземаш поука и продължаваш напред!!!Друг път не повтаряш и така…
Това е добре, че не ви се налага да общувате често на работа!
Спри да се самоупрекваш и се радвай, че ти е дошъл акълът в главата и не си загубила години в тази безмислена връзка!
Друг път не се поставяй в ролята на втора цигулка- не всеки го може!
Не е нужно да си вредиш толкова- обица на ухото! Не се поддавай друг път и си гледай живота!

Няма какво да се самобичуваш. Ти ангажимент към жена му и децата му, баба му и дядо му нямаш. Твоят ангажимент е към самата теб. Ти трябва да се чувстваш добре. В такава конфигурация, жена, деца, че и колега няма как да свършат нещата добре за теб. Нищо, млада си, подлъгал те е, за друг път ще знаеш.

Повече не му говориш, не му звъниш, не гледаш да натаманиш така нещата, че да го засечеш случайно. Аз на твое място и да го засека случайно, няма да го поздравя. На другата страна ще гледам. Започвай да излизаш с други мъже, приятелки, да ходиш по клубове, кино, фитнес и каквото там обичаш. До месец ще се чудиш как си се хванала с тоя загубеняк.

Един съвет от мен за в бъдеще - аз съм на два пъти по твоите години, разведена. С мъже с деца не се занимавам. С прясно разделени/разведени - също. Аз нямам никакви драми в живота си и не желая да си привнасям отвън насила. Какво остава да се хвана с женен, с ДВЕ МАЛКИ деца да ми къса нервичките. Абсурд!

Както казаха по-горе, добре, че ти е дошъл акълът навреме.

Моя колежка поддържа връзка с женен колега от 15 години. Той има семество, дете, тя - нищо. Кукува сама и живее за работата и да посреща господинът вкъщи. Вече е на 40+, вероятно няма и да се омъжи и да има деца.

Той едва ли има твоите терзания…Не го мисли!
 Я го пусни да ходи да си гледа децата и жената и да не задява млади гаджета!!!

Той днес щом задява теб при положение, че е ангажиран, утре може да задява друга.

Не съжалявай. Усетила си се сравнително бързо. Не ти трябва такъв, хем женен, хем стиснат. Предполагам и секса не е бил кой знае какво.
Той съжалява, че е изпуснал, хем млада, хем наблизо, хем безплатно.
Такива са му терзанията. Не си струва да го мислиш.

И аз имам такава колежка, от 10+ години вече е във филма с женения мъж, на приливи и отливи. В началото й сваляше звезди, щеше да се развежда с "лошата" жена, която не го разбираше, после се оказа, че било само за размътване на мозъка, докато клъвне, и няма никакви такива намерения, че и второ дете си направиха в семейството. С колежката ту се карат и разделят за малко (удобно, господинът точно тогава е на семейна почивка например), ядосва се, дудне му, той й казва как няма начин да се раздели с жена си, тя се примирява за малко, после пак отначало. Хубава, образована жена, сама си кука като кукувица, взе й (доброволно, естествено) младостта, за да й даде трохи. И между другото не е единствената му любовница, какво повече да се каже по въпроса.
В 99% от случаите ситуацията с леки вариации е такава. И затова казвам - б я г а й.
Но ако случайно сте в този 1% на изпепелявяща, единствена, нереална любов, знаеш какво трябва да направи той. Оставя жена си и тръгва с теб. Продължава (ако е човек и мъж) да се грижи за децата, обаче, и ти ставаш мащеха на две доведени деца, с всички грижи и отговорности, когато са при вас. Добре си помисли това ли искаш на 23.
Успех, момиче.

Вместо да продължаваш да се мразиш себе си, намрази го него.
Помисли какво щеше да стане ако жена му е някоя бясна женичка и дойде да се разправя с теб на работното ти място. Този цирк поне си си го спестила. Казвай си " Отървах се навреме" и от тук нататък си внимаваш с кого се омотаваш с чувства.

Има хора, които наистина сякаш в саксия са расли. Аз съм точно на обратния полюс (но съм убедена, че нашите са искали да съм момче, защото съм първородната).

Минало, бешело, Aliis. Спри да се обвиняваш, спри да обвиняваш и него (просто не си струват нервите).
Дет се вика, придобила си опит какво не искаш и от какво да се пазиш.
Винаги можеше и да е по-зле - да ти лепне я болест, я бебе  
Сестра ми винаги така тежко изживяваше разделите. Чак съм ѝ се чудила. При нея времето помагаше и разни хобита и допълнителни занимания.

 Замисли се колко жени има, които някой път не разбират от начало, че любимият е женен.

А той как реагира на това твое отдръпване, инициира ли разговор, обяснение как си представя да продължат нещата?

В момента, в който му съобщих решението си,(случи се преди месец) мисля, че самият той отказваше да го приеме или му беше трудно да осъзнае какво точно му казвам (според мен не си е представял аз да се “откажа” явно от него…) на следващата сутрин ме чакаше пред офиса и поиска да говорим, при което аз категорично отказах и казах че вече няма за какво. Влезнах в офиса и сълзите ми тръгнаха, но пред него успях да запазя самообладание. Вечерта на тръгване от работа отново отвън ме попита защо и как изведнъж съм взела такова решение, без да пожелая дори да го обсъдя с него и аз заявих, че така е по-добре и за двамата. Той беше шокиран поне по погледа му. Това иницииране на разговори продължи първите около 2 седмици. Звънеше ми след работа, аз не съм вдигала. Имаше някакво затишие през миналата седмица и Тази седмица отново се опита да говори с мен, но аз отново отказах. ( Той се ядоса и ми каза, че това мое състояние било “временно” и че сме щели да говорим като ми “мине” ( не знам какво точно чака да мине), като добави, че изобщо не знае какво е “направил” този път, на което аз обясних, че всичко, което съвместно правихме тези месеци, не беше правилно и трябва да се прекрати. В общи линии това беше към днешна дата. Чувствам се изключително виновна и гузна не защото аз съм му се “бутала” или “предлагала”, беше точно обратното, но въпреки това с всеки изминал ден се самообвинявам все повече. И постоянно мисля за това колко ужасно ще се почувства жена му, ако някога разбере(надявам се това никога да не се случи), което ми напомня, че веднъж го попитах не го ли е страх, че тя може да разбере, на което той отговори - ако разбере, аз ще си призная, няма да отричам, което не вярвам, че е истина, за това трябват топки, а да гледаш човека, от когото имаш 2 деца и да му съобщиш нещо такова с идеята, че след това може да го изгубиш…не смятам, че би го искал.

Авторке, ти преди този други връзки имала ли си? Да не би този да е първата ти "сериозна" връзка? Още щом си тръгнала с него, е трябвало да знаеш, че това не е сериозна връзка, а да излизаш с други мъже. На 23 години, тръгнала да се занимава със женен курвар с две деца. Имаше една подобна тука, оня я опъваше по паркинги и горички, или у тях, докато жена му, бременна с второ, ходи на работа, и тя ходеше по психолози, че и за самоубийство мислеше. Ми като не ставате за такава работа, пък и сте нестабилни психически, що се занимавате със женени. Свободните не ви обръщат внимание, или какво?
И кви са тия глупости, отказвал да приеме... Че къде ще намери младо, свободно гадже, с терен, че и безплатно, че и влюбено в него. Кой го знае къв Муньо е.