Скрит текст: Не знаеш колко си права. С годините намаляват естествено близки и приятели, кой пък нови заетости и грижи.
И сега, на стари години ми се иска да си поговоря с някого, да си спомня, то е полезно и напоследък със сина се връщаме назад за неща ,дето не са го интересували като дете, но са важни. Начерта дървото, до 6 коляно ,назад не знаем, дошли са от беломорието, някъде края на 19, начало на 20 век, не съм търсила , но и не ми позволиха да ровя в архиви на кметството, някога там работех и съм можела ,но не бе до това.
Също постъпки, кой -какво ,покупки на земя от кого, такива ,не клюкарски но и клюкарски неща. да се знае в паметта.
Аз нямах възможност да разпитвам на зрелост моите роднини ,каквото като дете.
И други неща.
Но знам, и аз не съм траяла да ми опяват, а то не било опяване ,каквото съм изтърпяла да разказват и от свекърва.
Например ,че някъде назад синове продали волове , телета за волове ,много било важно това, бащата срещнал търговците ,развалил сделката и проклел синовете. няма деца в рода , особено мъжките ,дето наследяват името, осиновявали са.
Та не е зле да има общуване.
А в битов план, не знам колко търпение си трябва, до къде са границите, но с плявата има и истини и то важни.
Иначе аз точно оглушах, глаукома има , болки ,не съм добър пример за общуване и ми е добре сама, поне напрежението го няма ,че е зор , напън да схвана. И от слушащия трудно. Та по-добре без общуване.
Блажени дето се разбират и са си близки. Много съм шетала да посрещам, но ми е носталгично за онова време на общност.
Тооооооолкова си права с написаното! Мисля, че съм малко по-млада (53), но изпитвам същите чувства.
Аз обожава да слушам разказите на по-старите за миналото. Звучаха като приказка, за трудни времена и труден живот. Но никога не съм възприемали съветите като вмешателство и да се сърдя. Просто подминавах с шега и си правех каквото знам. Но от сегашни позиции си давам сметка, че съм следвала общите принципи в които са ме възпитава ли.
Бог да го прости баща ми - земята изораваше да стане каквото е наумил. И хич не му харесваше, когато правех същото. Но винаги сме се отнасяли с разбиране и без обида, когато си "пресрещне" приказката.Хората с натрупан житейски опит ( т.е. възрастните😉) обичат да споделят преживяното и когато е натрапено или с тон, не е добра отсрещната реакция- младите го приемат като вмешателство, нравоучение, подценяване.
Трябва толерантност да има и както ми каза една клиентка за нейната сопната тийнка "ние се обичаме много и за това в крайна сметка ще се разберем".
Трябва толерантност да има и както ми каза една клиентка за нейната сопната тийнка "ние се обичаме много и за това в крайна сметка ще се разберем".
И сега, на стари години ми се иска да си поговоря с някого, да си спомня, то е полезно и напоследък със сина се връщаме назад за неща ,дето не са го интересували като дете, но са важни. Начерта дървото, до 6 коляно ,назад не знаем, дошли са от беломорието, някъде края на 19, начало на 20 век, не съм търсила , но и не ми позволиха да ровя в архиви на кметството, някога там работех и съм можела ,но не бе до това.
Също постъпки, кой -какво ,покупки на земя от кого, такива ,не клюкарски но и клюкарски неща. да се знае в паметта.
Аз нямах възможност да разпитвам на зрелост моите роднини ,каквото като дете.
И други неща.
Но знам, и аз не съм траяла да ми опяват, а то не било опяване ,каквото съм изтърпяла да разказват и от свекърва.
Например ,че някъде назад синове продали волове , телета за волове ,много било важно това, бащата срещнал търговците ,развалил сделката и проклел синовете. няма деца в рода , особено мъжките ,дето наследяват името, осиновявали са.
Та не е зле да има общуване.
А в битов план, не знам колко търпение си трябва, до къде са границите, но с плявата има и истини и то важни.
Иначе аз точно оглушах, глаукома има , болки ,не съм добър пример за общуване и ми е добре сама, поне напрежението го няма ,че е зор , напън да схвана. И от слушащия трудно. Та по-добре без общуване.
Блажени дето се разбират и са си близки. Много съм шетала да посрещам, но ми е носталгично за онова време на общност.
Аз обожава да слушам разказите на по-старите за миналото. Звучаха като приказка, за трудни времена и труден живот. Но никога не съм възприемали съветите като вмешателство и да се сърдя. Просто подминавах с шега и си правех каквото знам. Но от сегашни позиции си давам сметка, че съм следвала общите принципи в които са ме възпитава ли.
Напоследък не виждам подобна толерантност и разбиране към възрастните. Всяко мнение се възприема като налагане и съответно започва едно мерене на... (знаете какво).
Което е твърде жалко.
Възприема се като опит за налагане, защото наистина е такова, вероятно. Защо човек трябва да се отнася с разбиране и уважение към подобно отношение спрямо него?
. Ще чета и пиша, където намеря за добре. И аман от свекърви в тая тема 
