С какво ви дразнят свекървите? – 151

Е, как ще купуват халки без младоженците? Нещо премерване, ала-бала. Само глупости и  напрежение.

Дени, не подценявай уменията на един нереализиран организатор на сватби! Жената си говореше сериозно.

Нищо не подценявам. Просто си спомням, как на 12 г. се оказах с 3 чифта маратонки - 36, 35 и 34 номер, купени в тази поредност, след като майка ми въоръжена с хартиен шаблон на стъпалото ми, тръгна да ми купува обувки. Едва последният чифт ми стана. 🤦‍♀️ Та свекърва ти с 3 чифта халки не я виждам.😉

🤣🤣🤣🤣🤣 ами аз й казах, че не искам да носим пръстени до края на живота ск, които не сме избрали ние и тя отговори, че е нормално да имаме по няколко чифта халки. Ами не съм чувала това да е нормално, ама тя щом иска.. то и вие сте прави.. нека купува, ще блъскаме в чекмеджето за внуците! 🤣

Ако мен ме зачекне на вратата да ми шушне бих извикала на всеослушание "Гошеее, ела, че майка ти нещо пита за някакви халки от Одрин". И се отмествам. И съм го правила. Синът й като й откаже категорично, нейните опити да се наложи вече са си проблем между тях, а не "тая лоша снаха". Аз по принцип почти на 100 % съм "Гошеее, ела да видиш тук майка ти нещо пита".

Да се посмеем малко:
ЗАЩО ВСЕ НА МЕН ЩЕ СЕ СЛУЧИ, БЕ?
Толкова съм добра, а все на мен се случват лоши работи. Като се омъжих, ми се падна лоша свекърва. Като оженихме сина - падна ми се непоносима снаха. Защо точно на мен бе? Много съм добра ето защо. Приех я като свое дете, нали си нямам дъщеря. А тя все ми вика:
- Остави ме на мира, не разбра ли...
 Какво лошо съм и направила. В събота и неделя я будя чак в 7.30 и и сервирам закуска .В отговор получавам:
- Остави ме поне един ден да се наспя.
Ами аз ставам в 5 и чакам,чакам, и като няма с кого да си говоря... Аз като принцеса я гледам, мога и по рано да я събудя, а тя все недоволна. Правя и банички, тутманичета, сладкиши, а тя на цялото ми внимание, съска:
- Сто пъти ти казах,че съм на диета.
Каква диета,та тя е кожа и кости. Какво й хареса синът ми, просто се чудя. Вярно, че и аз като млада булка бях като манекенка, ама хайде да не говоря,че все съм лоша. Мисля си: майка и, и баща и не успели да я възпитат, затова ще опитам аз. А може те да не са виновни, може да си е злояда. Но по-вероятно го прави нарочно, от лошотия. И защо ми забранява да влизам в стаята им? В моя дом ще се разпорежда, ама ха. И то защо? Защото влизам само по два пъти на нощ, за да завия сина си. От малък е такъв, развива се. Ако не съм аз, тя въобще няма да се сети. Майка съм, не мога да не се грижа за него. Тя ще ми каже на мене. Вместо да ми е благодарна, че и за нея се грижа, миналата седмица ми вдигна луд скандал. И да я пита човек защо. Докато я нямаше, влязох да им подредя гардероба. Изхвърлих всички копринени камизолки, някакви дантелени триъгълничета с шнурчета. Гащи било това, ми вика. Тя ще ми каже какво е гащи. Накупувах и памучни и вълнени потници и гащи. Вече не е дете, жена е. Трябва да се пази да не настине, ще ражда, майка ще става. С дантелки ще ми ходи, а аз гледам да и е хубаво. И ще ми крещи, плаши гаргите, ама аз някой ден пак ще им подредя гардероба. Не й харесвало, моля ви се, че сядам при гостите да си поговорим. Сега си посреща гостите на пицария, все едно че дом няма. Досадница ще ми вика. А тя е......... хайде да си замълча че, нали съм добра. Аз ако искам и в пицарията ще й цъфна, ама не съм гладна. Сега решила да се изнасят на квартира. Хората ще си помислят, че не се разбираме, че не живеем добре. Иска да ме лиши от едничката ми радост - синчето ми. Гаднярка е снаха ми, гаднярка беше и свекърва ми. Аз нищо лошо не правя и пак не мога да угодя. А свекърва ми как се бъркаше в живота ми, не ми се приказва просто. А бе, кръговрат. Въпреки всичко, се държах добре със старата вещица, мисля, че веднъж и казах: - ДОБЪР ДЕН, и веднъж - мерси. А снахата не може на малкия пръст да ми стъпи, ама кой ти цени...
Автор: Светлана Лажова

Верно,  обрало е всички ситуации. Зли свекърви имаше ,сега едни снахи...

Аз съм споделяла тук истинска история,за една снаха,която си записвала всичко ,което я дразни в свекърва и.Аз я познавам като много добра двойна свекърва.

Ти я познаваш.
А дали снахите са на същото мнение?

Нали знаеш за кривата ракета. Има хора, на които всеки им е лош. Споделяла съм за отношението на етървата към свекървата, особенно в началото беше някакъв ужас. Понеже я познавам много, много отдавна, съм я питала защо се държи така и тя каза че още от началото трябва да покаже на свекървата къде и е мястото. Нищо че свекърите ги издържаха години на ред, когато и девера работеше и тяхните пари им бяха само джобни. И сега ако има нещо пак към тях се обръщат, но дудненето е дразнещо за всички.
Имам и приятелка, дето мрази свекърва си без да я познава. С нейния са от около 10г заедно, имат деца и тя не позволява и децата да виждат баба си. Споделяла съм назад, свекървата е била против в началото, защото първото му дете е било още бебе.

Затова писах,че я познавам като свекърва тоест чрез снахите.

Няма такава традиция, родителите да купуват халките. Някъде може да си създават подобни обичаи, но си е тяхна работа. Ние например сами си купихме халките. Мен също ме е дразнило да ни купуват неща, които не са съгласувани с нас, макар че разбирам, че можем да не ги ползваме, или подарим, или изхвърлим. Но не е въпросът в предмета, а в отношението, поне аз така го възприемам.

Както казва ММ, аз съм си бунтарка. Лошото е, когато животът събере жена - бунтарка с жена, която се изживява като господарка. И на това му се намира колаят, както се оказа. Щом два остри камъка брашно не мелят, всеки камък си седи в неговата си къща и проблеми няма.

Ънкомън, благодаря ти за мнението. Съгласна съм с теб. Аз съм наясно, че свекърва ми не е лош човек и че изначалното й желание не е да ме ядосва. С нея големи проблеми нямаме, но и не делим един дом. Живеем си отделно. С годините съм имала драми с нея, защото не разбирах отношението й. В началото говоря. Била съм много малка/млада, а тя явно много притеснена да не се окаже с още две деца, освен сина си (мен и някое бебе). С годините горе-долу се напаснахме. Разликата идва от там, че комуникацията понякога е трудна. Аз нямам нужда от съветници. Избирам лесно и решавам, не действам емоционално. С мм отидохме в магазина, обяснихме какво търсим, пробвахме няколко модела и поръчахме халките. Нито ще обикалям 20 златарски магазина, нито искаме халки от 4000 лв.
За това и не изпитвам особена нужда да споделям някакви трепети и вълнения как едва ли не сме ходили, колко вълнуващ момент е бил да изберем халки и подобни. Ами не бих казала, че е вълнуващо, нито нищо. Ходихме, пробвахме, платихме и толкова.

Сега какво щяло да пише като нямаме дата как сме щели да ги гравираме. То щото само дата може да пише.. ей такива въпроси ме побъркват. Нейна работа ли е да пита и да коментира.

В последно време и аз съм напрегната покрай мои проблеми и не мисля толкова за сватбата. Тя знае какво ми е положението, наясно е с проблема. Вероятно ще тегля ипотечен кредит да си откупя наследството. И мм й обяснява да не ме закача много, защото далеч по-сериозни неща в момента имам и да не ме занимава на вайбър или да ми звъни. И тя почва как ипотечен кредит не било добре, тя лихвата променлива, ама то това нямало сигурност, не знам си какво…

Ей, тия неща ме дразнят, къде седнала да дава акъл по казус, който не я засяга и да ми обяснява за рискове на кредит, който аз ще плащам в следващите 20 години. Аз от много отдавна съм самостоятелен човек, на 20 излязох от родния дом без 1 стотинка и без помощ от никого. Свикнала съм отчет да не давам, защото един човек е имало до мен и това е мм. Съобразявам се само с него, с него споделям, уважавам му мнението и обсъждам важните неща. Ничие друго мнение няма значение за мен. За това съм свикнала да правя каквото реша и да не се обяснявам, нито да търся мнение и въобще нямам проблеми с решенията.

За това и ми е чуждо споделяне, коментиране, обикаляне по магазини и подобни.

Различен тип хора сте. Никога няма да те разбере. Няма и да поиска да те разбере. От личен опит - колкото по-малко знае, толкова по-добре за теб и нервите ти. Аз съм помолила мъжа ми, да не и споделя нищо за мен. За него си, да казва каквото иска, за децата - само да ги хвали, а за мен - добре съм и толкова. Мои лични планове, желания, действия - не я засягат.
Аз и на майка ми не споделям много, защото получавам само критика, подкрепа-не.
Между другото, по-лесно се живее така.

Подкрепям горното! Колкото по- малко знаят, по- добре. Особено, ако са планове, мечти. При свършен факт им се казва. Така няма излишни коментари, непоискани съвети и т.н.

За моята свекърва мога да кажа, че не е лош човек. Просто сме различни. Обича много децата, което е важното в случая.
Имали сме пререкания в миналото. Предполагам, че и за в бъдеще ще имаме. Но е заради различното ни възприемане на света, на бита, на кое е правилно и кое не. И пак казвам, не защото сме лоши, аз или тя, а защото сме различни.