С какво ви дразнят свекървите? – 151

Аз с майка си не съм близка и не ме пита почти нищо. Тя е доста токсична и нейното питане винаги е било съпроводено с даване на акъл. Сети се тука да ме пита за сватбата преди няколко дена. Какви подаръци ще има за гостите? Никакви. Ааа как така, не можело… почна да обяснява как не може така. Ами може. Обясних й да спре да дава акъл. Това е проблемът, че питането не е просто за да се информира, а за да коментира и да ме убеждава в друго.

Свекърва ми за някои неща е така, какво ще пише на халките като няма дата? Демек ами то няма дата, значи как така халки? А като искаха да ги купуват от Одрин, какво щеше да пише?

За бременност вече зависи.. аз ако имам проблем да забременея, няма да ми е до обяснение какво се случва. Ако искам да споделя сама ще дойда, няма да е нужно да ме подпитват. Мои приятелки с репродуктивни проблеми минаха през толкова много, никога не съм ги подпитвала, а сами са ми споделяли.

Ние бебе не сме крили, нито пол, даже името знаеха, понеже се бяхме разбрали как ще се казва. Не казахме единствено дата на секциото, за да не се притесняват и да не звънят постоянно и да не създават излишно напрежение. След като му показаха бебето, се обади и на двете баби. Естествено свекито се размрънкала защо не сме казали, да се подготви(какво да си подготвя не знам 🤷‍♀️).

Като родител със сигурност ще ме мъчи въпросът защо няма деца все още в двойката. Дали имат медицински проблем, дали моето не е готово да създаде дете с партньора, от което пък идва следващият въпрос - ако са от няколко години заедно, и няма това усещане, защо е с него ? И т.н. и т.н. В повечето случаи майките се тревожим, няма значение дали свекърва или тъща. Когато двойката не са дали да се разбере ,че децата не са приоритет, тогава родителите се питат какво става.А някои питат и децата си.
   От моя опит, слава Богу, имам силна връзка с дъщеря ми,  споделяла е без да питам. Почти бях сигурна ,че е бременна, просто си познавам детето. Те ни съобщиха по много мил начин, от който пазя страхотен спомен, съвсем в началото на бременността. После по същия начин, след преглед в столицата ни показаха пола. Правихме бебйби шоуър или както там се казва . Беше супер, много готино  стана. И то защото моите приятелки само ме подпитваха какво да купят. И дъщеря ми реши да ги съберем, моите и нейните, да се почерпим , направихме си страхотно градинско парти. Смяхме се , бяхме направили игри, забавлявахме се много. Моите момичета са ко-бабите на внучката.
  И за име съм питала - дали са се спрели на нещо.НЕ точно за името. Но те и това споделиха с нас, колебаеха се между две, защото датата на термина беше между два хубави християнски празника.
    Между другото, ако имаме Екатерини, Катерини и Катета, да са живи, здрави и благословени! Светицата закриля майките и пази от болести семейството.   
   
   Един ден , дано и със сина имам такива отношения. Снахата не бих попитала никога. Но него да.И то по-скоро в смисъл, смятат ли да имат деца. Аз ще подкрепя всяко решение, защото зная и приемам ,  че има двойки,които не искат . Други цели и приоритети си поставят. Но ни есме си близки в семейството , споделяме си доста неща и се надявам това да се пренесе и в семейството на сина,когато му е времето.Ако ли не, за мен единственото важно нещо е той да е щастлив.

Аз пък да ви кажа - колкото по-малко питаш, толкова повече ти казват. Не знам защо трябва да и има тези кръстосани разпити. Младите хора с право се дразнят.

Едно е да питаш "Смятате ли да имате деца?", а съвсем друго е "Айде, бе, маме, на колко години станахте? Няма ли да ни дарите с едно внуче. Гледай на леля ти Стефка дъщерята три ги роди, а е по-малка от тебе"

Абсолютно! Аз даже не точно така бих питала, ами някак си в разговор, как виждат живота си заедно, нещо такова. Не бих влязла с бутонките, но бих се интересувала . Все пак за моето дете става дума.

Това е ок и едва ли някой ще възроптае в този случай.
Не случайно децата си ви търсят и споделят.

Аз пък не бих питала толкова интимни неща, защото мразя и мен да ме питат. Аз съм особена, не споделям с никого интимни неща, само някаква част с мъжа ми. Например с никого не споделям кога съм в цикъл. Вижда ми се ужасно грозно, дори и с майка ми. Имам колежка на 45, на която майка й й отбелязва тези дни. За мен това е абсурдно. Ако иска да сподели нещо с мен детето ми съм ОК, макар че той е другата крайност и споделя дори неща, които не искам да знам.

Някои неща не ми хрумва даже да ги споделя. Това с цикъла примерно.. ако имам нужда от хапче за болка, примерно ще поискам. Най-често въпросът ще е какво те боли. Ами боли ме корема. Ама да давам майка ми да ми отбелязва дните в календара?? Ъъъ… не.

Въпросът в повечето случаи е свързан с доверието и вмешателството. Ако марулета има добри отношения с децата си, много ясно, че сами ще идват и ще споделят без някакво чопкане и ровчене. Няма нищо лошо в това.

Моята майка е особен егоист и токсичен човек, за това я обичам от дистанция. Каквото и да споделя с нея, го изкарва срещу мен или ми трие сол на главата. Елементарен пример - правех се руса преди. В скъп салон ходех. Пращам й снимка с новата прическа, после минах да я видя у тях за малко. Вместо да каже нещо хубаво се почва.. сега колко време стоя в тоя салон, какво толкова ти правиха.. ама и колко пари ти взеха. Ааааа не, ти си луда, как 400 лв??? Тези пари са мои, изкарани от мен и съм решила да ги харча така. Записах да уча магистратура, не можеше да запомни специалността. Казах й, че заминаваме на далечна мечтана дестинация “сега не е момента”… еми като такива отговори цял живот получавам, просто спирам да споделям и край. Непоискано мнение и мрънкане не ми е нужно.

Свекърва ми понякога също е склонна да дава акъл за непоискани неща. Какви били тия оригинални парфюми по 100 лв, като те имитациите миришат по същия начин. А кой щял да разбере дали ползваш оригинал, или имитация. Това да бегли примери, но аз с такива хора не изпитвам нужда да споделям. Имам си приятелки, с тях мога да обсъждам какво ли не.

Що не и казваш, че е имитация и да миряса.

Моята майка е същата като твоята и затова не и казваме нищо.  Хейтър от класа и на всичко наопаки. Но за важните неща поне е на ниво..

Е,чак да ме информират за цикъл, секс и подобни, айде няма нужда. Те не го и правят де,все пак има някакви граници.

Моята свекърва казала на ММ да побързаме с детето,защото трябвало да мислим и за нея. Колкото по-късно станело, толкова по-малко време живот на нея щяло да и остане с внучето. И аз я познавам, сериозна си е била.
Бях в шок. Оставям всичко на 24 години (тогава) и започвам да правя бебе за бабата, че видиш ли нейните години вървят. Най-важния човек на земята.
Да не говорим,че имахме съмнения за репродуктивен проблем и не искахме да казваме на никого. Тя разбира се продължава до ден днешен с подмятанията "Вие нищо не правите по въпроса. Виж на колко години станахте". И го предупредих ММ,че още малко ще потърпя и ще стане голям панаир, защото тя буквално ни бъркаше в раната. Не се прави така... Изкукала работа.

Papilio_, не е изкукала работа. Това са хора, които само от себе си се интересуват. То е - аз, аз, на мен ми е мъчно, аз искам и т. н. Такива хора даже не се сещат да питат отсрещния човек как е, а дори и да попитат, не слушат какво им се отговаря. Тя си гледа себе си и своите желания, а вие трябва да изпълнявате.

Оххх, понякога много се ядосвам, че не съм на мястото на авторите. Съжалявам за проблема, надявам се скоро да се разреши, но аз бих ѝ отговорила съвсем сериозно:
"Да, обаче аз правя планове да градя кариера и да стана майка след 40 години. Една моя приятелка роди на 44г и аз мисля там някъде"
И така всеки път.
Даже бих била по-хард.
"Оооо, ама той ММ не ти ли каза? Аз не възнамерявам да имам дете. Говорили сме за това и решихме, че предпочитаме да пътуваме и да се забавляваме. А и фигурата се разваля..."
 

Мъжът ти не е трябвало да ти преразказва разговора.
Иначе да – доста е егоцентрично и нахално някоя баба да очаква, че внуците трябва да се създават заради нея.