С какво ви дразнят свекървите? – 151

Не виждам защо се преекспонира. Аз продължавам да не разбирам, защо трябва да се канят гости в къщи, а не на сладкарница или ресторант?
Удобно е, всеки поръчва каквото му се яде, канещият поема сметката, та не се натоварват бабите финансово.
За мен излизането на заведение си е чудесно преживяване, предпочитам го пред това да съм у нас и да слагам и вдигам маси.

Аз разбрах, че целта е баба и внуци, да се видят и да прекарат време заедно, а не да се посрещнат гости с ядене и пиене.

А твоето отношение към сина ти и снахата еднакво и равнопоставено ли е? И да кажеш, че е, никой няма да ти повярва.
Не за пръв път изискваш от снахите да се отнасят към свекърва си като към майка си, но никога ни те минава през ума, че свекървите не се отнасят към снаха си като към дъщеря или като към сина си. Не може да е еднопосочно
И като няма къде да захапеш някоя снаха, изплескваш, че написаното е невярно. Но няма как да знаеш по-добре от написалия го

Може би защото въпросната свекърва живее на 150 км. и това да пътува 3-4 часа за да седне в заведение за да си види внуците и после марш обратно ми е малко - много неприемливо поне на мен и не само, като бъдеща свекърва.

И това не може да стане в сладкарница, защото?
Нали пак ще се видят и поприказват. Даже може да е по-пълноценно общуването, от колкото в хола, където почти винаги работи телевизор например.

Наистина не разбирам очакванията снахата/зетът да се отнасят към срещуположните родители като към свои собствени. Ако едно време са се женили на по 15 и това е ставало по естествен начин заради възрастта, не виждам как на 30 ще почна да приемам свекърва ми като родна майка. Не го очаквам и от мъжа ми.

Обаче, освен ако не говорим да някакви тотално отровни отношения, смятам, че едно нормално ниво на общуване е абсолютно постижимо при желание. Проблемът идва от ниската емоционална интелигентност и невъзможността да се приеме, че има и друга истина освен нашата. И вечната война за синчето - коя да му е по майка. Лично аз втора майка на мъжа ми не искам да бъда и не се състезавам за този приз.

И въпреки, че живеем в мое жилище, не бих пратила майка му и баща му на ресторант при редките им идвания в града. Една кутия бонбони, кафе или лек обяд няма да ни ощетят нито финансово, нито времево.

Добре де, на заведение, или водите детето  у баба, /не в етървата/което е по приемливо и щадящо.
 Това не са тийнове дето говорим за тях, деца са дето пълзят даже.
Но  сърдите ли се за делене ,  въобще отношение  някакво съм баби и дядовци има би претенции. За мен не трябва да има. Не ги искате, не се сърдите.

Явно аз имам различно разбиране, за мен излизането с близки на ресторант е много приятно преживяване. Аз и децата ги водя от много малки по заведения и сладкарници. Но аз съм от хората, които могат да се прибират в къщи само за да спят. Най-добре прекараната ми събота започва с капучино и мекици в някое заведение, голяма разходка и после вечеря в някое заведение или със семейството, или с приятелки, докато мъжът ми и децата са на гости при майка му или при майка ми.

Естествено, че в случая важи напълно "Каквото повикало, това се обадило".
За свекърви, които стават в 5 да правят и носят мекици и да вдигат щори, само от форума мога да чуя. Около мен такива няма. Всяка си работи, гледа си живота, пие си виното с приятели, пътува, и гушка внуци, без да се натрапва. Достатъчно сетивни са и двете страни / жени/, за да си дават сметка за граници и приличие.
Моя приятелка има дъщеря с две маллки деца, е, там се помага здраво. С дъщери явно е различно.

То и аз не обичам да посрещам гости,по-скоро обичам, но нямам време, но моите поръчват храна и когато искам да се видим, предпочитат у нас, а аз- в заведение. Е, спогаждаме се някак. Не  е толкова често.

За това с мекиците и аз имам отрицателен опит за съжаление.... Живеем в една къща, но на различни етажи, обаче свеки през ден, през два, а събота и неделя по няколко пъти решава, че ще се отбие ей така да каже нещо, да пита нещо, да донесе баница или друго и то да-в 7 сутринта когато аз тепърва ставам с децата от леглото и не съм си измила очите. Най-лошото и дразнещо от всичко е, че тази жена не разбира, че тези посещения не са желани, и че е редно да се обадиш да попиташ удобно ли е. И не става въпрос, че ми е свекърва, защото и майка ми да беше и за нея щях да пиша това в момента. За мен не е нормално някой да ти чука на вратата когато и колкото пъти на него му скимне в седмицата без значение от нищо, ден ли е, нощ ли е и т.н. А и най-наглото е, че се и сърди, като не и се отвори навреме. Не може да й стигне до мозъка идеята, че например в момента някой спи, къпе се, правим секс, слушаме музика и не чуваме, занимаваме се с децата, караме се, намазала съм се с маска за лице и коса или просто не сме в настроение за гости. Казано и е не веднъж за това да се обаждат предварително, но не разбира. Какво има сбъркано в тази жена, та да си мисли, че ние денонощно на всяка цена трябва да и отворим? Това е основното дразнещо при нея, макар, че има още много други неща, които ще ми отнеме 10 страници да изпиша. С няколко думи мога да я опиша обаче, и то да подчертая, не само на база моят опит с нея, ами това са думи и на други хора, близки до нея, включително на сина й - нагла, проста, комплексирана, заядлива, завистлива, безчувствена, мързелива и вечно бъркаща се там където не и е работа, на всичкото отгоре няма никакво отношение към внуците си, нито знае как да играе с тях, нито ги разбира, нито се стреми да се сближи с тях, а обратното, а иначе във фейсбука за снимки с тях е първа, нали за пред хората колко добра баба е. Обаче на живо бяга като дявол от тамян от тях. Спирам, че много ми прекипя докато го пиша и не искам повече да се тровя като навлизам в подробности. Моля се поне някой да е бил в същата ситуация или в момента да е в такава, да ми даде някой съвет, че така ако я караме няма още дълго да я изтърпя и ще започнат луди скандали, дори не знам до момента как си мълчах. Но не изцяло, засичала съм я няколко пъти, но не грубо, не със караници. Обаче тя или не го разбира или не и пука и все същото си остава.

За мен също в заведение е по-добре и по-спокойно. Затова не каня в нас.
Има най-различни варианти за виждане на бабата с внучетата. Стига бащата и бабата да имат желание.

И аз предпочитам да се виждам с хора в ресторанти и заведения, макар че съм супер критична към качеството на обслужване и храна, но се абстрахирам с оглед на удобството. Обаче родителите ни идват доста рядко в града, в който живеем и не мога да си представя да не стъпят изобщо вкъщи, щото ще ми нарушат спокойствието. Ако се виждаме през седмица, заведение е супер.
Оставам с впечатление, че свекървата на авторката живее далече и не е като да има визита през няколко дни.

Има значителна разлика между "обичам на сладкарница" и "ако не е в сладкарница, нито мъжът ми ще види майка си, нито децата - баба си."

Това са крайности разбира се. Аз най-обичам мъжът и децата на гости на бабата, а аз на заведение с приятелки. Идеално се получава.
До скоро живеехме в един град и се виждахме почти всяка седмица, та ми беше облекчение да не е все у нас.
За мен авторката има някаква резонна причина да не кани у дома, но е преценила да не я сподели. И така следват всякакви интерпретации. Аз на нейно място не бих драматизирала, че бабата не се е обадила. Нищо фатално не се е случило. Вече да си преценява, как ще действа от тук нататък и за сметка на какво.

То и аз обичам на сладкарница, но нали идеята е децата да се видят с баба си. И как ще се видят точно, седят на масата  и си говорят - Какво правите в училище, бабо? - Нищо.

За да е съществена част от живота на детето бабата и то от нейния - което не е задължително, за който не иска - трябва съвсем друго ниво общуване. И в казуса, който обсъждаме това е причината за "деленето", както му вика авторката, на децата.

Иначе за майката е перфектно, разбира се, една паста време и чао.



Елена, това е най-честият снахо-свекървенски проблем  в темата и винаги съветът ни е едиственият възможен - изнесете се и ще  се възродите.