КГБ = Клуб на Готините Баби - 217

Честит празник на всички
бивши, настоящи и бъдещи
студенти!
Най-хубавия празник в
младостта. Време за знания,
влюбвания и приятелства.
Колко вълнения, терзания
около изпитите и откраднати
забежки.
Хубав ден, дами!

Честит празник и от мен на всички нас като бивши студенти! Беше празник на младост, мечти и вяра, морето ни беше до колене! Така е и за сегашните студенти, дано остане и за бъдещите!
При нас снегът не е много - 3 - 4 пръста, но го има. Как е при вас?

Честит празник на всички, които с умиление си спомнят славните студентски години! Това е единствения празник за който не се пожелава "за много години".
От сутринта съм до печката - картофена крем супичка, шницели и салата от домати и краставици. Няма време за десерт. Да хапват плодове.
Отивам да се поопъна за малко на диваната и после съм на зъболекар.
ЯНЕ, при нас сняг няма. Облачно е, не е приятно.

Изпит. Професорът задава въпрос след въпрос, студентът мълчи.
- Добре, последен въпрос: кой е открил Америка?
Студентът повдига рамене.
- Колумб! - направо крещи преподавателят.
- Колумб!
Студентът става и тръгва.
Преподавателят:
- Къде тръгнахте, колега?
- Помислих, че викате следващия...

Изпит: Професорът пита: - Какво се е случило след смъртта на Наполеон?
             Студентът: - Погребение , професоре!
             Професорът: - Айде , ела през септември за 40...

Професор по математика среща свой бивш студент:
- И, как е?... Прилагате ли знанията, които съм ви предал и в живота?
- Ами, да... Наскоро си изтървах ключовете в една шахта, огънах една тел във формата на интеграл и си ги извадих...

Изпит по история.
Влязъл студент с връзки.
Професорът го попитал:
- Колега, какво е паднало над Хирошима?
Оня отговорил:
- Бомба!
Изпитващият кимнал доволно:
- Браво, колега! Отличен!
После влязъл студент с подкуп.
Професорът го попитал:
- Колега, каква бомба е паднала над Хирошима?
Оня отговорил:
- Атомна!
Изпитващият кимнал доволно:
- Браво, колега! Отличен!
Накрая, влязъл обикновен студент - без връзки и без подкуп.
Професорът го попитал:
- Колега, къде, кога и какво е паднало?
Оня знаел, че изпитът е за Втората световна война. Така, че предположил:
- През август 1945 година над японският град Хирошима пада атомна бомба. Жертвите са стотици хиляди!
Професорът се троснал:
- Така и баба знае! Поименно, колега, поименно!

- Тате, напускам Университета, да знаеш! Десет години го влача туй пусто висше! И краят му не се вижда! Не издържам вече! Край!
- Е, добре, сине! Не те упреквам! Дългото следване - не е за всеки! Обаче, ще ти кажа само едно нещо. Аз и дядо ти - продължаваме!

Професорът:
- Как е озаглавена вашата дисертация?
- Как да носим вода в решето.
- Кой озаглавява дисертация така? Озаглавете я така: "Анализ на проблемите при транспортиране на вещества в течно агрегатно състояние, в съдове с перфорирано дъно"!
- Господин професор, а как беше озаглавена Вашата дисертация?
- Влияние на руските народни музикални инструменти върху развитието религиозно-философското мислене в Русия през 18-20 век.
- Тоест???
- За чий му е на попа тамбура?


Група професори в самолет. Вратите се затварят и самолетът е на старт за излитане...
По интеркома съобщават:
- За ваша информация, този самолет е направен от ваши студенти...
Всички, ужасени се втурват към изхода, опитвайки се да избягат.
Само един професор седи уверено и спокойно. Негови колеги:
- Защо не избяга?
- Те са наши студенти.
- Сигурен си, че си ги научил добре?
- Сигурен съм, че няма да излети...

                     Спокоен и усмихнат ден от мен!

Честит празник, мили студенти!
Ние ще го отбележим, вие ще го празнувате. Умната! 🙂
Студентите по История пият до загуба на настоящето;
Студентите по Културология пият до пълна простотия;
Студентите по Социология – докато станаха животни;
Студентите филолози – до преплитане на езика;
Студентите по Археология – докато станат на кост;
Студентите по Медицина пият до загуба на пулса;
Студентите по География – до загуба на ориентир;
Студентите по Изобразително изкуство – до загуба на картината;
Студентите по Журналистика пият до степен, в която казват само истината;
Студентите по Право пият, докато стигнат позиция безпомощен свидетел;
Студентите по Теология – до фаза на благославяне;
Студентите по Икономика – до свършване на финансите;
Студентите по Математика – до безкрай;
Студентите по Физика пият до загуба на съпротивлението;
Студентите по Химия – до загуба на реакциите;
Студентите по Педагогика – до забрава на първите седем години;
Студентите по Психология пият до достигане на несъзнателното;
Студентите по Философия – докато намерят смисъл на съществуването;
Студентите по Информатика пият до даване на системна грешка.

Здравейте!  Честит празник на студентите!  Хубаво да си изкарат празника!
Нина НН, благодарим за историята на празника!
Както казва  Красива Белла, ние -бившите студенти, да си спомним хубавите студентски години!

Тану,  Дидия, Бо_ряна,  вицовете  са много смешни !
Яне,  тук няма сняг. Времето е мрачно и влажно,  но без съществени валежи.
Фло, ти  ще станеш  достоен кандидат за  кулинарен конкурс. Всеки  ден различно тристепенно меню> Браво на теб!

На мен днес не ми  се готви. Ще ядем  пържени яйца.

На всички пожелавам приятна вечер!

Здравейте момичета кокичета !
Честит ви празник, честито и на сегашните, а и на бъдещите студенти.
Няма какво да кажа, но ви чета с интерес.
Дните бързо се търкалят към приключване на годината ....  Добра година беше, на фона на предишните коронавирусни и ограничително-забранителни три години, направо си беше една хубава, нормална година- дано така да продължи и до края и, а новата да е още по-хубава.

Звънят ми.
Хубава вечер и до следващо писане!.

И ко? Само тук ли има сняг?! До Разград има едно село Ушинци. Четох, че там снегът е прекалил
А на някои от вицовете се смях на глас!
Я разкажете за първия си 8 декември! Ние се събрахме само момичета (около десетина) в Попово. Нямаше места в Шумен и дружка предложи да отидем там у неин братовчед. Бяхме в едно мазе с една маса и десетина стола. Бяхме купили някои неща за ядене, а братовчеда имаше касетофон. Ядохме, пяхме, танцуваме... Беше много весело! Към 4 сутринта огладняхме, но се оказа, че има само купичка с мед. Ами толкова вкусен мед не съм яла!

Честит празник на бившите, сегашните и бъдещи студенти!
Хубави години бяха, пак бих ги повторила.
Не помня дали съм ви писала как станах феномен на ВТУ, разчу се и ме гледаха с интерес. Без да искам в трети курс се явих на държавен изпит по Научен комунизъм вместо на политическия за трети курс. Влязох, теглих билет и разтягах някакви локуми в стил уводна статия в Работническо дело. Доцента започна да ми търси името в списъците, не го намери и ми поиска студ. книжка. Така се разбра, че съм влязла в грешната стая. А влязох там, защото в другата изпитваше жена му - голяма кобра.
Янке,  писали са - сняг нямаме. Хич не искам да вали в града. На Витоша и на полето може. Имаме към 80 стъпала от блока до булеварда и спирките на автобусите. Още не са събрали изпочупените от предния сняг дървета. Едното е изкоренено със тротоарните плочки е полегнало. Половин квартал го прескача за да стигне до спирките.
Пл. още не са го изписали. Може би утре ще е денят.

Половин квартал не може да отмести едно дърво.
 Не че защитавам мързелите, те не знаят какво работят.

Много добре си спомням моя първи 8 декември. Празнувахме в ресторанта на Аерогарата. Издокарах се с абитуриентската си рокля - дълга, бяла, със златна шевица от коляното до долу, дълги бели ръкавици и бяла пелерина. И с цепка до коляното - нито сантиметър повече. И през ум даже не ми е минавало за нещо повече. О, времена, о нрави... Не помня какво сме яли и дали изобщо сме яли, а пиенето не ме е интересувало. Затова пък, музиката беше супер. Уговорката с моя строг баща беше, в полунощ - 24.00 да съм пред сградата. Като Пепеляшка напуснах купона в най-хубавото време, когато танците бяха в стихията си. Татко се аргументира, че на другия ден сутринта в 8.00 имаме упражнение по анатомия. Не може да се закъснява, камо ли да се отсъства. Жертвах се за науката.
Момичета, бива си ви в лакардиите - смяхме се на всичките вицове. Добра гимнастика си направихме с гаджето. 100% смехотерапия.
Отивам да се паркирам, че утре с внучката в 7.15 трябва да сме в даскалото. Забравила си е телефона в кабинета по география, та като отключат за олимпиадата по математика, да си го вземе. Дано да го намери, че е почти нов.

Борянка, дали не могат или не искат....
Голямо е, с клоните е надигнало плочките, отстрани ограда и няма как да го прехвърлят над нея.
Като цяло по.младите съкварталци са на принципа, че плащат данъци и общината е длъжна. По мои наблюдения най-изискващи са наскоро закупилите имоти. То самочувствие до небето, а под блоковете нахвърлили торбички боклук. Отделно са ежедневните скандали за паркомясто.
Сложно е, пренаселено.

Фло, пропуснах да пиша, че и аз бях с абитуриентската си рокля. Черна, с червени копринени ръкави   Всъщност пуснах снимки на стената си..

Аз бях с мъж ми (тогава гадже) в  ресторанта на хотел "Рила"  в Дупница. Бях със синя къса жоржетена рокля. Само дето не помня дали това беше първият или вторият. Дали пък на първия аз не бях при него в Пловдив?!  И в двата случая  бях с него и купонът завършваше с "празнуване"   само двамата  в квартирата.  После вече бяхме щастливо женени и нямам спомен как и дали сме били на купон. .

Добро утро мили дами!

На 9 декември Православната църква чества зачатието на Света Анна - майка на Богородица и баба на Исус Христос - Зимна Св. Анна. Успение на Св.Анна или лятна Св. Анна е на 25 юли.
Тя е покровителка на женското начало, на брака, семейството и майчинството. Закрилница е на момичетата, бременните и вдовиците. Народът нарича празника Янино или Анино зачатие, Аньовден, Анино въведение, Света Ана Каталина. Освен с майчинството денят се свързва и с обръщането на слънцето на изток, към пролет, денят започва да расте (колкото просено зърно или колкото скок на тригодишен елен). Ражда се нещо ново, нова светлина, ново време, Нова година, нов късмет. Нощта срещу празника се смята за най-дългата в годината (по стар стил празникът се е празнувал на 22 декември, денят на зимното слънцестоене).
Честит празник на празнуващите имения си ден днес, а и на всички нас.