Само на майка бих оставила децата за по-дълго(за съжаление тя е в БГ).Свекърва ми взема Саги за няколко часа ....бива ....много ми помага , много съм благодарна , но не бих й оставила малките да ги възпитава, ц, ц, и пак ц.....До човек е ...до разбирания и възприемане на новите неща , до душевност.Само с майка съм спокойна.
- Публикувана: 27 ян. 2007, 13:23 ч.
- Последно мнение: 12 фев. 2007, 19:19 ч.
За отношенията с бабите?
Пенелопа и Didia, не случайно бабата съм я определила като любима, а то е ясно , че една такава баба никога няма да удари внучето си.Нямам предвид бабите , които от немай къде се грижат за внучета, тръснати им от майките им работохолички 
а и после се оплакват напред-назад и искат съвети 
Ами като искате детето ви да е добре, си го гледайте 
или съчетавайте и 2-те неща 
а и после се оплакват напред-назад и искат съвети Ами като искате детето ви да е добре, си го гледайте или съчетавайте и 2-те неща
Аз пък си мисля, че всички млади майки откриваме Америка-смятаме се за новатори, имаме изисквания, че и повече. Естествено е да искаме най-доброто за децата си.
Но не мислите ли, че "употребяваме" нашите родители в моментите, когато имаме нужда от тях, за да им поставим усровията си и да им покажем колко по-назад са от нас! Доста често ми е чоглаво, след като ги запозная с режима на гледане, хранене, контакти и начина на осъществяването им. Как ли ще ни критикуват нас след години тези наши скъпоценни дечица!
Ако бабите и дядовците не глезят, не че мама не го прави, но намира все по-малко време за това, нали и ние самите имаме необходимост да разпускаме, защо не и дечицата да се нуждаят от такива моменти, пък и те най-добре знаят при кого какво и кога да показват. Та си мисля доколко сме прави да изискваме от бабите да бъдат такива на повикване
, а после да си заминават до следващото повикване.
Но не мислите ли, че "употребяваме" нашите родители в моментите, когато имаме нужда от тях, за да им поставим усровията си и да им покажем колко по-назад са от нас! Доста често ми е чоглаво, след като ги запозная с режима на гледане, хранене, контакти и начина на осъществяването им. Как ли ще ни критикуват нас след години тези наши скъпоценни дечица!
Ако бабите и дядовците не глезят, не че мама не го прави, но намира все по-малко време за това, нали и ние самите имаме необходимост да разпускаме, защо не и дечицата да се нуждаят от такива моменти, пък и те най-добре знаят при кого какво и кога да показват. Та си мисля доколко сме прави да изискваме от бабите да бъдат такива на повикване
, а после да си заминават до следващото повикване. 
Нати, по-добре ли ще се чувстваш , ако детето ти е нервно и вечно хленчещо...
Тя и в момента е нервна и вечно хленчеща, при това без да ходи на градина...И причината е една - има нужда да й бъдат поставени някакви граници, което не се случва. Тя просто пробва докъде може да стигне и се оказва, че може да стигне докъдето си поиска...
Нямам предвид бабите , които от немай къде се грижат за внучета, тръснати им от майките им работохолички а и после се оплакват напред-назад и искат съвети Ами като искате детето ви да е добре, си го гледайте или съчетавайте и 2-те неща
а и после се оплакват напред-назад и искат съвети Ами като искате детето ви да е добре, си го гледайте или съчетавайте и 2-те неща Хайде, ако обичаш да не разваляш добрия тон на темата...
Нати, "конфронтацията" както ти назоваваш отношенията им, понякога е много необходима при гледане на деца,защото преди всичко е тяхната безопасност.Детето трябва да знае кое може и кое не трябва да прави и ако се налага може и да се потръшка малко , но не трябва да му се разрешават неща,които могат да доведат до неприятности.Същото се отнася и за храни , и за каквото се сетиш в отношенията възрастен - дете.
Абсолютно съм съгласна с теб!
Пенелопа и Didia, не случайно бабата съм я определила като любима, а то е ясно , че една такава баба никога няма да удари внучето си.Нямам предвид бабите , които от немай къде се грижат за внучета, тръснати им от майките им работохолички а и после се оплакват напред-назад и искат съвети Ами като искате детето ви да е добре, си го гледайте или съчетавайте и 2-те неща
а и после се оплакват напред-назад и искат съвети Ами като искате детето ви да е добре, си го гледайте или съчетавайте и 2-те неща Я, какъв тон.....
Има такива баби и това е факт.И те са Любими също.Детето расте по този начин, това за него е нормалното.Както вече казах-пред очите ми е, не си го смуча от пръстите.Детето обича да ходи при тази баба, защото тя пък не му ходи по дупето да му дудне за разни неща, но пък го и шамаросва доста бих казала... грубо...Майката не знае!Не вижда, а явно и детето още не си е казало.А работохолички можеш да наричаш някои, на които не им зависи оцеляването от работата например и въпреки това са си дали някъде децата.
Извинете за отклонението и обяснението, честна пионерска, няма да се включвам повече.Просто си разисквахме варианти, нали така?
Все пак хората сме различни..Ако бабата се стикова с майката-какво по-хубаво.Ако на бабата и натежава, но се прави на герой-идва вече мааалко измъчено.Ако майката има само и единствено свои изисквания и не дава малко пространство на човека, който игледа детето-пак идва нанагорно.Компромиси и стиковане-да работят заедно трябва, за да се получи качествено.Така е и в градините, така е и с бабите.За мен поне.Ако има разбиране и съобразяване и от двете страни-проблемите ще са сведени до минимум и Животът ще е песен
Нати, ти искаш мнение или съгласие с теб 
това е моето мнение по въпроса, по-различно е и най-вероятно за това ти изглеждам груба.
това е моето мнение по въпроса, по-различно е и най-вероятно за това ти изглеждам груба.Груб е изказът на мнението ти, иначе далеч съм от мисълта, че всички ще се съгласят с мен
Ако внимателно си чела останалите мнения, доста от тях се различават от моята позиция. "Ако бабата се стикова с майката-какво по-хубаво.
Ако на бабата и натежава, но се прави на герой-идва вече мааалко измъчено.
Ако майката има само и единствено свои изисквания и не дава малко пространство на човека, който игледа детето-пак идва нанагорно.
Компромиси и стиковане-да работят заедно трябва, за да се получи качествено."
Е, не съм съгласна, че не се прави компромис и стиковане - всяка майка се стреми към добри взаимоотношения в дома си. Аз съм съгласна с Нати.
Имам момченце на почти 3 години - ще кажа, че е осиновено, само защото, когато го взехме беше с абсолютно изградени навици: в момента (след 3-4 месеца у дома) предпочита баба да го храни, не ляга следобяд, вечер заспива след 23 и т.н. само, за да не го накърнят с нещо баба или дядо. Аз се прибирам като лошия умиротворител и...вече започвам да се обърквам - кой е прав и защо аз трябва да се карам или обяснявам непрекъснато. Да не говорим вече за тръшкането, писъците, налагане на мнение...Освен това мисля, че в ДГ досега би разгледал поне 2-3 книжки, а не да гледа ТВ.
Чакам март - за да тръгнем на ДГ.
.....Пропуснах : не допусках, че можем да си разменяме забележки и реплики, за които да съжаляваме. Сам осиновител съм и някой все пак трябва да работи. Нямам специални изисквания, но усещам, че разваляме навици, които се създават трудно. Родителите ми са с високо образование, но не са ни отглеждали - мен и брат ми, както и други внуци...Искам съвет, МОЛЯ?!
.........Как ли ще ни критикуват нас след години тези наши скъпоценни дечица!......
Цитат на Didia: " Давам гаранция на 100 % - по същия начин. "
Гаранция на 100 %, че ще ни намират същите кусури, проблемите ще бъдат аналогични на тези, които и нас ни тормозят. Просто животът не прощава нищо и на никого, всяко поколение живее в своето време и все открива топлата вода 
.
" Гаранция на 100 %, че ще ни намират същите кусури, проблемите ще бъдат аналогични на тези, които и нас ни тормозят. Просто животът не прощава нищо и на никого, всяко поколение живее в своето време и все открива топлата вода .