Седмокласници 2023/2024 - тема 3

С колко голяма сигурност? 

Подчертавам, че не  съм фен  на идеята нещо да става на всяка цена. Отделно нито едно от децата ми не е било в МГ и то не защото не им е стигал бал, та да съм пристрастна. Разбирам обаче и огорчението на деца, които с максимален резултат по мат остават извън желаното училище. Често такива така и не приемат новото училище за свое..Дали  обаче и родителите не допринасят също за това, не знам. Най-вероятно да,  понеже те самите наливат масло в огъня с коментари "Там всичко беше супер, а сега.."

Единствената ни роля в този път на децата, училища и интереси, е ако успеем да помогнем на детето си да намери тази посока, която го прави щастливо, където са му интересите. Това да е началото към по късно ориентиране към желана професия, да работи нещо което обича. Толкова. Това ако успеем, сме си свършили работата като родители. Така ми се струва... Балове, рейтинги, стрес, всичко е ала бала... Ние да се проектираме върху децата си не е добре, те си имат интереси и желания...

Просто за близо милион и половина население на София и над 12000 звършващи седмокласници само 2 гимназии с общо, мисля, 9 математически паралелки са крайно малко. Дори за Пловдив и Варна съотношението е доста по-добро. Ама то за това са нужни и кадри, и читаво ръководство, не е достатъчно просто да се добави един профил.

Ей тия МГ-та, ей тия ЕГ-та...все едно всеки трябва да е или математик, или езиковед. А по-нататък в живота има толкова по-важни умения, които ще са ключови. За мен периодът от 7. до 12. клас е период на търсене и осъзнаване, а не период на "колко олимпиади ще спечеля".  В университета с  6.00 от ДЗИ влязох и аз, влезе и колега от Тополовград. Тя от някакво "просто СУ", аз от "топ езиковите гимназии" в страната. И к'во? Нищо. Учим едно и също, ходим на едни и същи изпити и ще вземем еднаква диплома, най-вероятно ще работим и едно и също. Но какви хора сме, какви са интересите ни? Ако бях на ваше място, щях да разгледам социалната среда в това училище и какви извънкласни възможности предлага. В моята гимназия имаше и още има клуб по речи и дебати, клуб по кинематография, по журналистика, по биология, по фотография, франкофонски театър и т.н. И учениците от тези клубове участват по конкурси, пътуват, виждат свят. На такива места намираш себе си, не забит в  учебника. Колко свободен е изборът на детето в 7. клас, мога да поспоря. Моите родители ми казаха да вляза където си искам и да уча каквото ми се учи, но въпреки това исках да ги направя "горди" с резултатите си. Та, мисълта ми е, че за децата родителите са коректив и "обратна връзка" без значение дали са си наложили мнението, или не. Но така или иначе много залитат в прожектирането на амбиции върху децата си. До седми клас всичко е обща култура, децата трябва да са приблизително еднакво можещи по всички предмети, защото това е базово знание, не е висша математика или старобългарски. Така че според мен да направят по-трудна задача на НВО, за да "блеснат" математиците, е чисто четкане на его на децата и родителите. 100 т. на НВО са достатъчно показателни колко е надарено детето в тази посока.

100 точки по мат на сегашното НВО не показват никаква надареност по мат, само липса на пропуски по предмета. Двете неща са доста различни.

И никакво четкане на его не би било такова решение, а най- елементарен компромисен вариант между  все по-лесното НВО и  откровените изхвърляния на някои родители с искания да участват резултати от състезания, олимпиади и т.н, че отрочетата им да изпреварят други деца с резултати около максималния..

А като стана дума за СМГ, Алисса липсва от доста време
Дано всичко е наред с тях!

Андерсенова, ти сама си си противоречиш - хем се учдиш защо толкова се драпа за МГ-та и ЕГ-та, хем сама казваш, че си завършила такова и то е предлагало много опции за извънкласни занимания по интереси. Хайде сега си задай въпроса колко точно от останалите училища предлагат подобни? И ако предлагат - дали изборът е такъв?
Преди две години нашата МГ имаше юбилей, голямо отбелязване беше, даже Президента беше на празника, като възпитаник на това училище. На края на сцената излязоха всички деца, лауреати на олимпиади, конкурси, състезания и други съревнования. Лауреати, не участници - а бяха толкова много. Математика, информатика, астрономия, физика, спорт, музика, танци.... Ами толкова беше въздействащо и предизвикващо гордост и възхищение, че няма как да не поиска човек детето му да е част от точно тези хора. И да се гордее с подобни постижения, а не с поредния номер на айфона в джоба си.
И пак казвам - ако в София, Пловдив, Варна,.. има и други нелоши алтернативи, повярвай, че в някои градове не е така. Та драпането до голяма степен е и за среда.

Аз не съм от София, само тази ЕГ в моя град предлагаше подобни неща, затова влязох там. Иначе имаме е доста елитни МГ и ТГ, както и друга езикова. В другата езикова имаше език, който исках да уча повече, но нямаше никаква социална среда, инапе самата подготовка е добра и там
Но аз не забелязах някой в коментарите да се интересува от нещо повече от учебния материал.

В нашия град няма алтернатива. Изборът е или посредствено училище, или училище в друг град и 13 годишно дете на квартира. Обратният процес също не е невъзможен. Ако детето много иска математика, но няма бал за паралелка с математика в София, може да отиде в Благоевград, Ботевград, Плевен....

Тук съм, мацка!
Тъчем си на нашия стан ние, няма как да ме сбъркаш.

Андерсенова, разбрахме вече, че давате уроци "само на частно". Може да успокоите топката малко.
"Няма нищо страшно" е реплика, полезна за  пренавити и стресирани деца. За по-лежерните си е направо вредна.
Нашият седмокласник ходи на доста странични занимания и нито едно от тях не е свързано с предстоящите НВО. За НВО се подготвя само и единствено в училище и по малко вкъщи. Ако един ден преценя, че има нужда от допълнителни уроци, със сигурност не бих се доверила на учител, който ще му свали още повече мотивацията с "Няма страшно". И борбата е основно за добра среда и достъп до повече възможности за развитие, да. Всеизвестен факт.
Между впрочем, пробният по математика на Междучасие си го реши целият. Не съм сверявала отговорите на втория модул, но има решения на всички подточки. Много ми е интересно, НВО с 30 % (или там колкото е) по-лесно от този пробен, как ще покаже силните му страни и къде, по ягодите, му е мястото.

Сина ми е с такъв резулат по математика и избра езиова гимназия. Езика е чисто нов за него - справя се повече от чудесно и е щастлив с изобра си.
Изпитите за НВО , нито по БЕЛ нито по математика изискавт някакъв талант или космически зания.
Изискават разбран и упражнен  материал. Не дотам добрите учители водят до това в 5-6 клас децата да не разберат всичко по математика или пък да решават по 3 задачи след урока и дотам. А и част от родителите изчакват последният момент за да накарат или помогнат на децата си да учат.

Реално за да има по-добро разслояване между децата и да няма борба за една точка в София е важно нивото на входните тестове за гимназии да е по-високо от това което е в момента. Но МОН не ги кефи този вариант.

Искащите да си останат в дадена МГ определено не го искат само заради учебния материал и опциите за развитие в областта на мат конкретно, а и заради любими учители и по съвсем други предмети,  заради хубава среда, създадени приятелства, заради цялостна атмосфера  в училището, предлагани странични занимания, заради поглед над реализацията на бивши възпитаници и в  направления, различни от мат. И т.н..

А къде забелязахте някой да се интересува от учебния материал? Или прочетохте три поста и ги извадихте от общия контекст? Основният интерес е към средата. И желаещите да си останат в досегашното училище - МГ - го желаят основно заради средата, с която вече са свикнали.

О, това с частното го казах с оглед на това, че нямам опит да преподавам на цял клас и в училищна обстановка, не знам как е там. Като цяло в момента прохождам в професията и идеята ми беше да видя как разсъждават родителите на седмокласници, понеже не можеш да ги прескочиш на тази възраст, а и ще се сблъскам с всякакви във времето.
И да, "не е страшно" определено е вредна реплика за неамбициозните деца, но коментарът ми не беше в отговор на майка на такова дете, така че е извадено от контекст. Но действително НВО-то не е нещо страшно и не е краят на света, всички минават от там. Важно е, разбира се! Радвам се за детето ви и в никакъв случай не се заяждам с коментарите си. Опитвам се да дам обратната гледна точка, защото аз нямах амбициозни родители, но самата аз съм такава, знам колко лесно се залита в крайности и виждам колко са притеснени децата на тези родители.

Ами, именно. И аз това казвам. Различни са децата и желанията им - също. Какво правиш с дете с амбициозни желания, което не си дава много зор? Затова и казах, че за някои има "здравословен стрес" - защото се мобилизират само при наличието му. При други - няма. Баланс му е майката - малко да натиснеш, малко да отпуснеш. Но обща формула няма.