Ограничаващите вярвания и как те се отразяват на живота ни

Какво значи както го свикнеш? Свекърите живеят на 40-50 км от нас. От едномесечно сме го водили при тях с колата. Това дето рева 2 години нон стоп...

Това, ако свикването ставаше с пътуване, аз щях отдавна да съм го израснала това гадно повръщане и прилошаване, защото от малка пътувам с нашите. Ама тц. Сестра ми го израсна, аз не, не знам как, след като и двете в една кола бяхме всеки път.

Пак казвам, че няма как да свикнеш едно малко тяло и недоразвит мозък да прави същите неща като възрастните хора. Или тормозиш детето, или себе си, или всички в уравнението. Просто в продължение на х години се задоволяваш с ерзаци, със семейни почивки и по-бавно темпо. Това е, няма магия.

Хай, нито едно от трите не ни е винаги налице. Обикновено го няма, но пък ние сме двама в тази игра.
Въпросът е в желанието и изборите.
На нас така ни харесва. Не агитирам никого да живее нашия живот, но надали, ако ни беше драма неудобството на ревящи, повръщащи и т.н. деца (защото няма деца без такива "екстри"), нямаше да ходим близо 30 г. по репродуктивни клиники и да си причиняваме ин витро процедури. Не е нужно да ме убеждавате колко компромисен е животът ни, защото децата ни не са заченати погрешка, а с много усилия, нерви, време, разходи и т.н. Можели сме, ако е толкова кофти за нас, да спрем след второто и сега да се радваме на внуците само отдалеч.
Ето това е. На нас ни харесва да сме родители и това ни е основата, на която стъпваме и затова съобразяването или ограничаването за нас не е такова. И не очаквам другите да са като мен. Давам различната гледна точка, че човек сам избира пътя си и е въпрос на вътрешно усещане дали ще гледа на този път като на удоволствие или като на пречка за "друг живот".

Филомена, не свикваш детето да се държи като възрастен, а ти се напасваш към него и то към теб.
Разберете, че има хора, за които този начин на живот е приятен и намират баланса, който ги прави щастливи.

Аз мисля, че нещо винаги може да е за сметка на друго, но е важно изборът да е съзнателен. Ако нямаш деца, пак правиш избори. Аз уча вечерна магистратура, редовно. Всяка вечер и всеки уикенд съм на лекции. Това много ме ограничава, защото свободното ми време е малко. Преди тренирах тае бо и йога след работа. Но сега от две години съм ежедневно на лекции. Изборът е лекции или спорт. Съответно спрях да ходя на любимите си занимания и тренирам в обедната си почивка. В настоящия семестър като по чудо имам 1 свободен ден - неделя. Ходя на народни танци.

За мен е важно да се движа, работя на стол и ако не тренирам си влошавам здравето и дебелея лесно.

Харесва ми начинът на мислене на Фивър. Човек трябва да отделя време за себе си. Когато тренирах тае бо и йога, една жена идваше с нас, докато детето й беше на други тренировки в същата сграда. Така ползваше това време за себе си.
Забелязала съм, че доста родители пращат детето на тренировки, а те също намират фитнес или друго, докато детето тренира. Това пак е вариант да си откраднеш време.

Иначе за дискотеките… ако си решил да имаш деца вероятно не са ти приоритет. Аз много обичам да излизам и преди затварях баровете… обаче сега повечето ми приятелки са с по 1-2 деца или бременни. И се виждаме пак, но не по дискотеки и барове както преди. Сега ако има подобен тип ивент, най-често е за рожден ден, бебето се оставя на бащата и излизаме. Нямат баби повечето.

Бяхме на екскурзия на другия край на света. Една двойка сподели, че има дете на 4, което са оставили на баби. Преди това бяха ходили в Мексико и пак така. Ами за такива пътувания с деца ще бъде сложно, но хората намират варианти. Ако не ти е било зор да ходиш в Латинска Америка или Азия преди да родиш, вероятно няма да искаш да ходиш и докато си с малко бебе.

Да си дойдем на думата
Никой не твърди обратното. Просто споделяме трудностите и очевидното - че с помощ е по-лесно. Ето, hechicera по-долу споделя за същото - хора, които пътуват благодарение на бабите.

Пътуват до Мексико благодарение на бабите. В Европа не, там с децата е напълно възможно.

Да, правилно съм разбрала. В Европа всичко е на максимум 2 часа със самолет. Блазе им за бабите.

Аз разбирам, че има хора, на които им харесва. И, о чудо, има и свръхчовеци, които успяват да преминат без сътресения през тези неща. Но тук се вади от девет кладенеца вода в опит да се докаже, че след децата животът може и да не се промени. А това просто не е вярно. Може да намираш компромисни решения, може да жонглираш с пътувания, багажи и деца без да ти тежи, но не е същото както преди тях.

Не, не е същото като без деца, но не спира животът.
Освен, ако сам не решиш да го спреш. На 35 и повече, да се жали по дискотеки за мен е странно. Ако някой държи на определен ритъм на живот или не прави дете или се подсигурява с помощници.
Все пак да имаш дете е решение, което всеки сам взема. Някак си можеш да наместиш в главата си, че ще има някаква промяна и се напасваш.
"Тежестите" са такива според това с какво си се сблъсвал досега - лично мнение. На някои им идва много наногорно, други много бързо се напасват.
Зависи и от разбиранията и подкрепата вътре в двойката.

Хай, може би в случаите, когато си живял достатъчно време без деца и си свикнал без такива. Тогава наистина е шок да се появят.
Както писах, аз без деца съм била ученичка и студентка само. Дори много по-рано ги планирахме, но ни се наложи няколко години лечение, за да се получи първото. И междувременно се подготвяхме с години за появата им в живота ни и бяхме наясно какво ни чака, вкл.негативните страни.
Нямам различна база за сравнение и няма как студентският живот да ми е същия, с който и да е следващ етап от живота. Сигурна съм, че при всички хора е така. И така вече 25+ г все сме с деца. Мога да сравнявам само с моментите, които децата не са с нас и тогава ми е кофти, защото точно тогава ми е различно от нормалното.
И никога не съм си представяла как бих живяла различно от това.

Да се отиде на дискотека е най-лесното нещо. Други са трудните неща. И да, чакането е понякога трудно.

Е, не мисля, че е същото. И не само за пътувания, а за ежедневие. Ситуацията на фивър е, че тя има възможност да пътува, заради естеството на работа на семейството.

Ние сме с по 25 дни отпуск на година. Колкото и празнични дни да има, пак не можем да пътуваме кой знае колко повече от това. Аз пазя и 2-3 дни отпуск за “зор заман” да си свърша лична работа в делничен ден.

Тази година бяхме на море, 1 седмица в Европа и 2 седмици на далечна дестинация. И то отпуската свърши. Ми не са ми виновни несъществуващите ми деца, а съществуващата ми работа. Но не искам да звуча, че се оплаквам, харесва ми работата, просто това е положението с отпуската.

И това, което написах, че сега не се виждаме толкова често с приятелките ми, е много вярно. Те са по-заети с децата, ако става дума за бар или вечерно излизане става с уговорка, а не като преди “от само себе си”. За това и аз по-малко излизам на такива места, все пак там се ходи с компания. А иначе с колеги примерно излизам доста, там не знам на кого дават децата, но кворум се събира винаги за бар! 🤣

Най-трудно ни е да намираме време за нас с ММ. Не сме намерили още начин.

.