Ограничаващите вярвания и как те се отразяват на живота ни

Абе въобще, след 40 се увиваш със скоч лента, лягаш и умираш.
Аз в момента се боря с късен развод и всички предразсъдъци покрай него - къде ще живея, кой ще ме гледа, как така ще започна нов живот и това живот ли е - в два куфара.

Щото досега не си живяла и са те гледали, нали? На такива ще им рекна в прав текст да отидат да го вземат тоя хубав живот с откачения бивш и тогава да пеят в хора.

То са някакви проекции за в бъдеще, примерно след 10 г, как няма да ми стига пенсията, ще се разболея от нещо си, ще се чална и направооо ужас.
Въобще повечето предразсъдъци са някакви проекции за бъдещето на някого си. И че животът му/й непременно ще се стече точно по този черен план, ако не действа според "общоприетите стандарти".

ако се гътне, предполагам, че всички гадости ще те отминат, защото не си разведена, а си вдовица?

Много интересни коментари, но ние сме много зависими от обкръщаваща ни среда и хората, които са около са нас. Затова трябва да слушаме себе си и понеже тези вярвания са много вкоренени в нас, слушайте тялото си, ако разума казва едно, но тялото, като болки в тялото под всякакви симптоми на физическо ниво, значи решението прескача границите ви. За съжаление един разговор с близък, приятел може да си изтреля и окрили, но може и да ви смаже ако човека е част от онези абсурдни вярвания.

Майка ми се разведе на много повече години от Рокстар. Не вярваше, че ще се справи, но успя. Едно време тя говореше лошо за разведените, че са втора ръка хора. Сега на късни години май си променя мнението. Няма по-важно от това да си вървиш по своя път и да си щастлива, било то разведена, омъжена, сама или както си решиш!

Спазвам само едно ограничаващо вярване.
Когато е празник, независимо дали църковен/имен ден, задушница и подобни/ или национален  - не правя нищо в къщи. Не пера, не чистя основно, домакинствам минимално. Мисля, че добре се отразява на живота ми - на дивана, с чаша вино.

Няма универсални правила за щастлив живот и успешна реализация на всички поприща. Това, което за един е било перфектното решение, за друг е било огромна грешка, водеща до катастрофа. И не мисля, че има изобщо някой човек на света, който да няма поне едно от така наречените "ограничаващи вярвания" или да не вярва в поне едно клише. Ако има такъв, който посреща всичко само с абсолютен ентусиазъм и непоклатима вяра, че ще се получи и нищо няма да се обърка, аз лично бих го нарекла безотговорен и повърхностен.

Затова важното е всеки да се обгради с хора, които го подкрепят и окуражават и ако пробва нещо извън зоната си на комфорт, да не започват с "аз казах ли ти" и "всеки знае, че щеше да стане така".

Те тия ограничаващи вярвания са всъщност клишета, останали от миналото, както и голяма част от поговорките също. В крайна сметка никой не е казал, че трябва да се спазват.

Хората робуват на стереотипи, на хорски приказки и най-вече умрат да направляват чуждия живот.

"Любими" приказки:

Лесно майка се не става - ейй, изкарваше ме извън равновесие. Безспорно, да се гледат малки деца понякога не е лесно, но това набиване в главата, че майката трябва да е мъченица, съсипана, без почивка ме докарваше до лудост. Майките също са хора, също имат нужда от време да си починат, о, изненада, на тях също им се спи и имат желанието да се чувстват красиви и желани. А и нищо човешко не им е чуждо - понякога им се ходи и на разходка, и на среща с приятелки и о, ужас - дори на бар и дискотека.

Крушата не пада по-далече от дървото - ей, защо? Отрицателният пример може да бъде чудесен мотиватор да постигнеш нещата, които твоите родители не са успели да постигнат по ред причини.

Внимавай, той/тя е дете на разведени родители/майката е разведена - чувала съм го от по-възрастни хора. И какво от това? Разведени, семейни и овдовели хора също могат да възпитат качествени хора, а семейните също могат да произведат недотам качествени. Нека да гледаме човека като личност, а не като това какво се е случвало в семейното му гнездо.

Той/тя не може да прави какво да е/Не обича да има началник на главата/Той/тя не може да работи за малко пари - така ли? А аз с какво съм по-малко от него/нея, че да мога да работя всичко? А аз обичам ли някой дами дудне? И мечтая да ми плащат най-много колкото да си платя тока?

С тоя характер доникъде няма да стигнеш - какво му е на характера ми?

Човек предполага, Господ разполага - ако съм седнала да лежа, да. Сега, че нещата винаги могат да се объркат е ясно, ама и нищо няма да се случи да не опиташ. И едно клише - много повече хората съжаляват за това, че не са опитали, отколкото, защото са се провалили.

Всичко става с връзки - не е вярно Да, по-лесно е ако имаш познат да ти обясни и помогне, но и по каналния ред става. Да, по-бавничко, ще те върнат 3 пъти, но става. Колкото за работата за много пари - има конкурси, има ИТ сфера - учиш, кандидатваш ... и накрая се получава. Пак клише - като почукаш на 100 врати, на 101-вата ще ти отворят. Поне при мен така се получи.

В крайна сметка всеки един от нас прави нещата така, както ги разбира и се стреми към най-доброто. Не винаги нещата стават така, както ги искаме, ама не значи, че трябва да се търпи и да се живее в страдание.

Слънчезара, много добре казано! Браво!

Моята най-добра приятелка се е побъркала на тема забременяване и постоянно ми повтаря как на 32 вече сме на възраст и аз какво само се мотая по събития и излизания, пътувания как ми се занимавало, вместо да си седя вкъщи и да правим опити за бебе. Че ние правим опити за бебе, ама това не значи, че животът ми е свършил и трябва да си остана удома и да съм добрата съпруга.
Или разберем се да излезем и кажа - хайде в 21 часа и - ама какви са тези часове, ние вече сме стари.

Ми аз в 21 вече тамън спя 😁 Ама пък глей кога ставам ...
Синът сигурно сега ляга...
Та времето какво общо има с ограничените вярвания, не разбрах?

Темата за бебетата... Не бих в пъхала в тая, ама като си почнала .. колежка ми е набор, цял живот е щракала по екскурзии и партита. От миналата година обикаля доктори и се тюхка как не ставало. На 40+ е. Явно на 32 й е било широко около врата все още, ама вече рязко се свали на земята.
Но това също не го намирам особено по темата...

Да, защото постоянно се вменява как на 40 масово са вече майките и няма никакъв проблем за забременяване. Добре, че в България донорската яйцеклетка е разрешена, за разлика от други държави и има шанс все пак.

Възрастта не е основният фактор при липса на бременност. Аз и на 20, и на 40+ имах еднаква нужда от репродуктивна помощ.
За спането по същия начин. И на 15, и на почти 50 - все обичам да си лягам рано. В светлата част на деня имам малко познати, които са активни като мен, дори и да са съвсем млади. Но вечер съм Сънчо.

Има жени и на 20 с репродуктивни проблеми. А да ви е хрумвало, че някои жени на 30+ все още не са открили подходящия, и не искат с първия срещнат да правят дете, само заради възрастта и после да се развеждат. И не всички мъже изобщо искат да се обвързват сериозно. Причината не е само защото на жената й било широко около врата...