Ограничаващите вярвания и как те се отразяват на живота ни

С бебето на дискотека ли?

Е, сега преувеличения. Но с наличието на баба, може да се остави дете на 1-2 и поне да се отпразнуват на спокойствие обичайните празници - рожден ден, Нова година и подобни.
Освен това, с бебе и малко дете при желание могат да се завържат много нови контакти, което си е доста активен социален живот всъщност.

Е, да, ако има баби, клекнали в съседната стая и готови да помагат, да.

Чак пък в съседната стая! Но поне да са в същия град и да поемат детето веднъж месечно, стига.

А бащи?
Пък има и други забавления, различни от дискотека.

Какви са тези забавления с бебе? Примери може ли? И да е различно от това да се разхождаме в парка или в планината? Защото ние нямахме баби в същия град и за първи път отидохме на кино ДВАМАТА като детето беше на 4 години, примерно.

Зависи какво разбираш под забавления.
Ние много пътуваме. В страната, в чужбина. Виждаме се с близки и приятели навън. Да, ходим също по паркове и по планини, но обичаме да разглеждаме музеи и галерии. Бебе или дете не е пречка. Ходим по хепънинги и джаз фестивали, по концерти на открито. Има учудващо много хора с деца. За рок концерти и театър или опера оставяме децата с бавачка. Кино маратони си правим вкъщи и не обичаме да посещаваме киносалони. Сядаме по заведения, но на откритите места (имаме този навик и покрай кучетата). За уикенди на спокойни места е идеално с малко дете.
Спортуваме. Плуване - има и такова с бебета или единият гледа децата, докато другият плува. Тенис - на кортовете със спящо в количката дете не е проблем, а за малко по-голямо има уроци или други занимания, докато родителите играят. Съпругът ми няколко пъти вече ходи на езда с момчетата, а аз в това време ходя на масаж или фризьор.
С 6-месечно, първокласник и тийнейджърка бяхме на сватбата на най-голямата ни дъщеря в чужбина, а после с бебето изкарахме почти месец в пътувания из въпросната страна (учениците се прибраха с бабите си, които пък използваха да постоят и да им се порадват, защото също живеят далеч и сами предложиха да ги погледат, което е рядко, за съжаление, заради възрастта им (около 80 вече) и разстоянието (делят ни 450 км.). Ако не бяха на училище, щяха да са с нас, както сме правили и както правим редовно (с бебе се пътува най-лесно на големи разстояния със самолет - полет до 2 часа не е проблем, когато носиш храна, вода и залъгалки, ако детето не е много ревливо и е свикнало от раждане).
Зимата караме ски, лятото буквално живеем на плажа.
През деня си излизаме само двамата, докато децата са на училище (когато имаме бебе, викаме жена да го гледа или сме оставяли през годините за час-два със сестра ми, ако е свободна, но по-често си е с нас и ни е приятно).
Ние сме си заедно през повечето време и не ни липсва време насаме, защото винаги има моменти, когато вкъщи няма нито едно дете, а ние имаме някой и друг час само за нас - все пак, никое дете не е бебе вечно и в един момент тръгва на градина или училище).

Е, не обичаме да обикаляме по нощите, не си падаме по шумни купони, дискотеки, барове и шумотевица, но никога не сме ги обичали и не сме ги посещавали и без деца.

В момента се готвим да си тръгнем от Боровец, където дойдохме в петък вечер с двете най-малки деца. Тийнейджърката и кучетата са си у дома. Плувахме в закрития басейн, аз ходих на сауна, съпругът ми беше на езда, редувахме се с малчо. Ако беше по-хубаво времето, планирахме да наемем атв до Черната скала, но следващия път. Вчера наши приятели дойдоха да се видим на по торта. Сега ще обядваме на Искър.
За нас това е забавление. Вярваме в думите, че човек е човек, когато е на път.

Честно да си кажа, мен грам не ме вълнуват забавленията с бебе. Когато бебето е бебе още, има предостатъчно време, в което сме заедно. Аз обаче не съм от хората, които се обезличават в името на семейството, така че винаги съм искала и съм имала нужда от лично мое си време, без деца, без мъже. И за щастие, имах под ръка баба и дядо, които винаги бяха готови да откликнат. Сега като гледам връзката, която имат и винаги са имали с дъщеря ми, като гледам с какво удоволствие прекарват време с нея, въпреки че е достатъчно голяма за да се гледа сама вкъщи и го прави, се радвам, че нещата се случиха така. Не само аз получих нужното време да взема глътка въздух, но и тя получи прекрасни дни и ваканции с тях. Още се търсят, а тя е на прага на пубертета и уж би трябвало да са й скучни. Така че напълно ми е ясно, че може и с бебе да се намерят забавления, но за мен не е било опция, защото не ми е време, в което отпочивам и зареждам батерии. Искрено съжалявам хората, които не са имали тази помощ, защото личното ми мнение е, че всеки има нужда от време за себе си. И това не го прави лош родител.

П.П. Тия дни из фейса се завъртя едно текстче за бабите и дядовците, ако го намеря, ще ги прикача, макар че вероятно повечето са го видели вече. От устата на дете, много мило беше.

Че то и с бебе човек си има достатъчно лично време. Никое от децата не ми пречи да изляза с приятелка, да си прочета книга, да ида някъде сама. С бебе реално човек има цялото време на света. С по-големи деца трябва повече гъвкавост, но те пък са по-самостоятелни.
Бебето е бебе за малко и винаги можеш да намериш кой да го гледа за няколко часа. Виж, за дни не ме влече мен, но и това се е случвало и е опция. Оставям децата с баща им и си имам изцяло моето си време, но аз имам достатъчно свободно време вече и не ми липсва.
Когато работех, имах нужда от такива моменти и си ги взимах. Но пък винаги ми е било приятно да съм част от семейството - като дете от това на родителите ми, после от моето си. Не бих нарекла обезличаване нещо, което ми носи удоволствие. Ако ми тежеше, да.
После децата "влизат в матрицата" и родителите имат все повече свобода. Вече се замислям какво ли ще правя от следващата есен, когато и най-малкият тръгне на градина. От 7:20 до 17:35 ще е извън къщи. Само дано пак не ми се приработи.

Да обобщя - с баби под ръка, с/ пари за/ бавачка, със спокойно бебе като от списание, което се усмихва и гука 24/7/365 - да, ще станат нещата .

Да, така е. Поне едно от изброените, ако е налице, нещата се нареждат далеч по-лесно.

Бебето е неспокойно, когато майката е неспокойна. Just sayin.
Общо взето, всеки сам си слага ограниченията и си кове пътят.

Аз искам да следвам примера на Fever Ray

Вие гледането на бебе го изкарахте каторга.
Ние обиколихме света с две деца от бебета.
Дали с кола, дали със самолет, особено като са малки е супер лесно.
Количка или кенгуру и животът си тече. Стига да не се втелясвате за изваряване и прочие безмислици, смяна на памперс и хранене, може да се случват навсякъде.
Въпрос на организация и желания от страна на двамата партньори.

Ти just saying като родиш и имаш бебе.
Сега не се брои.
То и аз много just saying преди бебо...

Нито бабите с ни били под ръка, нито парите ни бият по главата, нито и петте деца са ни били като от списание.
Просто човек му намира колая, когато има желание.
Надали 1-2 пъти в месеца да дойде бавачка ще се разруши бюджетът на всяко семейство, но липсата на общуване и постоянното самоограничаване определено може да наруши отношенията.
И играта на родителство е добре да е с основни герои майката и бащата, а не бабата, стринката или комшийката.