Ограничаващите вярвания и как те се отразяват на живота ни

  • 6 380
  • 127
  •   1
Отговори
# 90
  • София
  • Мнения: 18 423
Поми, май обърка темата?

Филомена, трудно е, когато и двамата работят, че и на различни места.
Ние винаги сме работили заедно. Последните години от вкъщи. А вече не. Даже наши приятели ни питат как ме си омръзваме. Wink

# 91
  • Мнения: 4 964
Бебето е неспокойно, когато майката е неспокойна. Just sayin.
Общо взето, всеки сам си слага ограниченията и си кове пътят.

Ти just saying като родиш и имаш бебе.
Сега не се брои.
То и аз много just saying преди бебо...
Ограничаващо вярване в темата за ограничаващи вярвания Simple Smile

# 92
  • France
  • Мнения: 15 910
Поми, май обърка темата?
Май не, по-скоро ние я превзехме с чат-спам Joy

# 93
  • Мнения: 4 145
Най-свободна, неограничена, с много, много лично свободно време до степен да скучая понякога имах на 20, с първото ми дете.

# 94
  • France
  • Мнения: 15 910
Е, на 20 какво друго да си Joy

# 95
  • Мнения: 4 145
Ми нали спрягаме и ограничението с появата на деца. Очевидно тук има доста ограничени дами с появата на децата. Аз бях безкрайно неограничена баш тогава. Просто "развенчавам мита".
ПП. Аз и сега, на 50 съм неограничена от наличието на същите тези деца Simple Smile

# 96
  • София
  • Мнения: 44 538
Абе с малко повече стратегия, тактика, мулти таскинг и се намества живота с децата.

# 97
  • Мнения: 11 793
Ми нали спрягаме и ограничението с появата на деца. Очевидно тук има доста ограничени дами с появата на децата. Аз бях безкрайно неограничена баш тогава. Просто "развенчавам мита".
Няма как да развенчаеш "мита", защото казаното от теб важи само за теб!

Ограничаващо вярване преди, не зная как е сега - момченцата не бива да играят с кукли.

# 98
  • Мнения: 2 179
Масово се затварят и живото спира заради детето, баланс може да се намери, но има и неща които с дете не стават. На мен ми е много неприятно дете да ми тича в ресторант, да вика, родителите да се наслаждават и въобще да не го виждат какво прави между масите, другите няма значение. Лично аз с това съм се съжбразявала много, не искам на никого да досаждам, не случайно  има места където деца не се допускат и така е редно. Имаш дете гледаш си го, правиш си планове и го озапяваш извеждайки го примерно от ресторант да се успокои, намираш му занимание и т.н. Същото и на други места, в самолета едно дете рева през целия полет, около 4 годишно, вината не беше в него, а в родителите му, само викове, каране, как не видях благост, хайде сега да рисуваме, я ми кажи....

# 99
  • София
  • Мнения: 44 538
Много ме възхити един татко наскоро! Детето на около 2 се раздивя, той го изведе в градината пред ресторанта, за да може майката да се нахрани.

# 100
  • Мнения: 13 232
Децата от една страна ограничават, но от друга разширяват възможностите за забавление. Аз, например, с нетърпение чаках да тръгнем на куклен театър и на детски мюзикъл. Много обичам, а нашият куклен театър е по-добър от драматичния ни. А без дете би било нелепо, не че някой ще ме върне. Още, с дете, без дете, обичам на плажа да строя замъци, да играя си по хвърлям водна топка. Без дете само дремех и четях книги(не практикувам водни спортове, освен плуване), а с детето ми беше много весело. Още повече, има моят "динамичен стереотип", рано ставане, рано излизане, големи пешеходни разстояния за разходка. Е, съвсем малък като беше, идваше и мъжът ми, за да плуваме(на смени), но принципно той не обича. Обаче "детето" порасна и това лято пак сама на плажа, с книжката.

Да оставим децата, а какво мислите, ограничаващи ли са вярванията за възраст и облекло. Аз мисля че тези ограничения е добре да се спазват, въпреки че понякога никак не ми се иска.

# 101
  • Варна
  • Мнения: 38 355
Много съм раздвоена по темата за облекло и прически. От една страна, на определена възраст вече не всичко е подходящо и понякога отстрани може да изглеждаш нелепо и смешно. От друга обаче, защо да не си доставим радост на душата като облечем нещо, което ни харесва, въпреки че е за друг тип възраст? В крайна сметка живеем в доста либерални времена и ако си поне малко перде, няма да ти пука какво мислят другите. Засега не ми се е налагало да правя такъв избор, защото начинът ми на живот предполага почти постоянно неформални дрехи, нося основно дънки с тениски, но съм се улавяла да заглеждам хора по улицата, облечени в необичайни за времето, годините или мястото дрехи. И съм се улавяла, че отношението ми е в зависимост от настроението - ако съм на кеф, кефя им се, ако не съм, казвам си тая/тоя пък какви ги мисли... Но си запазвам мислите за себе си, всеки си решава сам.

# 102
  • София
  • Мнения: 18 423
За облеклото би следвало да се гледа не възрастта, а естетиката.
Например едно туту или показващи се гащички под рокличката ги приемам само за малко дете, но не и за някого над 6-7-годишна възраст.
Когато е спазена естетиката на обличане, възрастта няма значение.

# 103
  • Мнения: 2 179
За мен облеклото е по-скоро стила и структурата на тялото,  а не чак толкова възрастта. Прави ми впечатление особено при деца нелепо облекло, майката, бащата и детето с черни тениски и дънки, някак си дете на 2-3 г. с черна тениска, дори се чудя от къде са я купили. Или дете цялото в черно, майката също, мюсюлмани, които за мен е абсурдно. Освен това черния цвят като цяло се свързва с негативни неща, като съдилища, погребения и т.н. Черна рокля през деня също според правилата не е подходящо, черното е за вечерени събития. Това не са мои разсъждения, а модни правила. Тъмно синьото е много подценен цвят и масово предпочитат черно, но бяла блуза с черен панталон, ако сравним бяла блуза с тъмно син е в пъти по-елегантно и свежо. Иначе дрехата е изключително важна, по нея може много да се прецени, за човека. За мен ежедневно елегантния стил е вечен и подходящ за жени и на 20 и на 60. За съжаление все по-рядко виждам стилни и елегантно облечени хора, по-скоро нелепо облечени. Светът се променя, нормите се разчупват, рядко има места където ходят на работа със строги костюми, вратовръзки като преди 30 г., стилът е смекчен с риза и панталон или дънки дори.  
Всеки да се облича както иска, за мен много ограничаващо вярване е как с напредването на възрастта да се избягват ярките цветове и въобще да се насочи към тъмната гама.

# 104
  • Melmak
  • Мнения: 8 899
Това с облеклото е също много ограничаващо. Мисля, че зависи от физиката, не само от годините. Не съм фен на минижупи и дълбоки деколтета без значение от възрастта. Аз даже на 20 се обличах по-зле отколкото на 30 и то защото на 20 бях ужасно зле финансово. Носех каквото имах и се надявах да не ми се скъсат дънките, понеже нямах пари за нови. Сега съм работещ човек, който може да си позволява нормални дрехи. И изградих свой стил, който харесвам. Мисля, че не е въпросът в годините, виждам много стилни дами над 50, които изглеждат прекрасно и са много далеч от черните дрехи и развлечени тениски.

Общи условия

Активация на акаунт