Последния пост ме подсети как в детските си години вечно търсех и намирах скритите подаръци за РД или ЧНГ за братовчедите, играех си с тях и ги прибирах на същото място. Веднъж обаче счупих едно камионче, но го върнах на скришното място без да кажа нищо на майка ми. Не помня тя как разбра, че съм го счупила, но то си остана за мен и още помня как изглеждаше, а тя купи друг подарък на негово място.
Но най-лошия номер който й спретнах беше когато намерих кутията с шоколадови бонбони, купени за черпене на гости и ги изядох, като оставих само 2 - по един за нея и татко и върнах празната кутия на скришното място. Съответно когато дойдоха гости тя извади със замах кутията да ги почерпи, а вътре беше празна. Понеже тя се засрами много, засрамих се и аз и след тази случка нямам спомен да съм продължила да преравям скришните й места в къщи.
Но най-лошия номер който й спретнах беше когато намерих кутията с шоколадови бонбони, купени за черпене на гости и ги изядох, като оставих само 2 - по един за нея и татко и върнах празната кутия на скришното място. Съответно когато дойдоха гости тя извади със замах кутията да ги почерпи, а вътре беше празна. Понеже тя се засрами много, засрамих се и аз и след тази случка нямам спомен да съм продължила да преравям скришните й места в къщи.
Вече тъмно, колата и тя тъмна, но аз знам къде съм я оставила, че и последна в колоната и отдалеч я фиксирах. Приближаваме и казвам на приятелчето: 
