Номинации за най-голяма муня (тема 7)

Аз вчера си търсих задграничния паспорт. Държа заедно паспортите на семейството, обаче моят е изчезнал. Ей,  побърках се да ровя, да мисля къде може да съм го забутала, да се чудя кога последно съм го виждала... Накрая започнах да се успокоявам, че ще си издам нов....И се сетих, че аз нямам задграничен. Преди половин година изтече и го върнах, а нов не си издадох

Момичета, купете си апъл уотч. Хихихи. Аз така си намирам телефона.

Моят телефон не звъни! Чудих се защо, при положение, че всичките му настройки за звънене при обаждане са ок.  В един момент се усетих, че веднъж, преди време, изключих звука на телефона от настройките (с глайдера) защото ме дразнеше нещо.

По повод загубени документи, паспорти и тн, откакто си купихме сейф нищо не губя. Всички документи, паспорти, и други важни неща са в сейфа.

Охх,подсещате ме за няколко мои изпълнения 😂
Лятото, на работа е лудница,след откачен ден, сме се приготвили да си ходим. Аз говоря по телефона и в същото време се дооправям - коса,чанта,преобуване,телефон, вода...
Тръгвам аз,обаче гледам на масата телефон и го взимам,пъхам си го в задния джоб и продължавам. Това,както си говоря по телефона!!😂 Колежката ме настига и ми вика, дай ми телефона,че ми звъни! А тя има и часовник,който и дава сигнали,че се е и отдалечил даже!!!
Само тя ме видя,как я изгледах,говорейки по телефона!😂

Пак случка с телефон. Седнала съм си върху него. Чувам го,че звъни,вибрира, но не го виждам около себе си! Друга моя колежка,търси наоколо. Няма го! Еле,и аз станах да го търся,че го видяхме къде е!😂

Май месец някоя си година се записваме за екскурзия за която трябват визи. От турист.агенция искат личните карти. Почвам аз да рова - тук, там, в тефтерче то с документите - няма. ММ търси неговата на обичайните места.
Обещаваме да ги занесем после, тръгваме си и започваме да мислим. Къде са ни трябва ли последно. Еми оказа се - един месец по-рано на рецепцията на хотел на морето. Красота... Звъннах, там били. Да ги питаш пък тях защо са чакали на нас да ни дотрябват.

  Хубаво предложение, но не и за мен. Телефона рядко губя, но ако си купя още едно устройство, което да търси телефона, умножавам по две шансовете за загубване. Да трябва да търся първо едното, та да ми намери другото . Малко ми напомня вица за дядото, дето си търсел хапчетата за памет, та да може да си намери хапчетата за потентност, та да впечатли бабата .

   За сейфа даже не ми се говори... Имаме един у нас, никога и за нищо неползван. Мъжът ми го купил и му сложил някаква много сложна парола. Не си спомня къде я е записал .

Аз по едно време имах навика да си слагам телефона в задния джоб на дънките.Ама спрях.
Не знам как,но винаги се отключваше.С лицево разпознаване понякога съм имала засечки,но със задника - безотказно. И от там нататък се случва какво ли не.Отварят се приложения,звъня на хора без да разбера... Веднъж даже и снимки беше правил.Черни,естествено,ама много снимки.Заинатих се да ги преброя -124.

Аз, трите деца и котката, качвам се на колата и ще ходим на гости на познати в Трентън за уикенда , ММ ще дойде след работа, адски трафик петък сутрин... Ходила съм сама не веднъж, пътя го знам... Всичко се обърка, пристигнах , но във Филаделфия. Аз си знам, видя ли Принстън малко остава... Бая път ми се видя, но си викам кво може да се обърка, еми обърка се, поне се разходихме, заредих и газ обратно като през цялото време до Трентън ММ ме навигираше по телефона. Пристигнах благополучно следобяд.

Пък аз веднъж карах след ММ. По някаква причина бяхме отишли по отделно на село и трябваше да се приберем също по отделно - всеки със своята кола. От скоро бяхме заедно, пътят до селото му още не го знам добре, има знаци само в едната посока. Та ще тръгваме наобратно, пускам си аз навигацията и тръгвам първа, той кара след мен. В едно междинно село спирам на кръстовище на стоп, поглеждам в огледалото за задно виждане и гледам - мъжът ми сочи с пръстче напред. Гледам навигацията - трябва да завия. Гледам пак него - пръстчето му сочи напред. Ок, казвам си, той знае пътя от 30 години, навигацията понякога лъже, и давам напред. При което само го виждам в огледалото как си завива в посоката, която и навигацията ми показваше... и отпраши. А аз се забих в девета глуха и обиколих половин село докато намеря къде да обърна и накрая навигацията преизчисли маршрута и ме заведе вкъщи по по-убит път. Оказа се, че пичът просто си е танцувал...

За телефоните- една вечер се прибирам към вкъщи и съседка ми звъни, виждам, ама ръцете ми заети и не мога да отговоря. Затварям ѝ и ще и звънна като се кача, тъкмо отключвах. В този момент чувам как звъня на някого, но докато реагирам вече отсреща се чува глас. Звъннах на колега, с когото много се разбирам, познаваме се и с жена му, но тя е много ревнива, чак ми стана зле. Разбира се, извиних се, посмяхме се и затворихме.

Аз да се похваля как ми мина деня. Мм и племенницата имаха рд през седмицата един след друг. Ще празнуваме днес (вчера вече) щото повечето са на работа. Разделихме със сестра ми коя какво да прави и почвам аз. Трябват ми печени чушки за катък. Слагам ги във фурната и за да не я изключвам след това хващам да правя картофите за гарнитурата. Пресни картофи само да се измият, нарежат и овкусят, колко време да ми трябва. Отварям фурната и... чушките са изгоряли. В друг ден бих ги хвърлила и прибягала за нови, обаче в моето "тука" днес е празник и отворен магазин няма. Няма да споменавам как се изгорих от бързане да ги извадя с ръце. Та спасих каквото можах и стана салатата.
После трябва да дооправя тортата, направена е предния ден, само трябва да я измажа и украся. Приготвям крема и искам да го оцветя. Решавам да е розов (никаква логика защо, след като е морска тематика, ама на), хващам аз една боя и слагам в крема. Бъркам, брее, то става оранжево, няма нищо, ще сложа лилаво и ще се оправи (следвайте логиката ми и далеч ще стигнете!)... Придоби един цвят на разтройство... Нямам вече време, измазвам я с този цвят и решавам че фигурките ще оправят гледката. В тоя момент ми просветна, че морското дъно е синьо. Реших все пак да накапя и синьо на капки отгоре. До тук добре, защо реших да оближа лъжичката от боята все още не ми е ясно. Отивам в банята да се измия и гримирам и да тръгвам към сестра ми (живее през една къща). Измих ръцете, обаче погледа ми се спря на сините ми устни и зъби. Измих ги, сложих си ББ крема и размазвам по лицето. В тоя момент виждам че разсеяна от устните, не съм обърнала внимание на ръцете, явно не добре измити и бузата ми е синя. Казвам ви едва се изми тая боя.
Вече излизам от вкъщи и в момента, в който хлопна вратата се сещам че нямам ключ. За щастие мм си взел неговия, че тъкмо ни смениха вратите и тая няма отваряне, а на празник вечерта това удоволствие ще ми струва сигурно една минимална заплата.
Дреболиите как забравихме нарязаното мезе в хладилника и се сетихме чак като се прибрахме и забравените сладки (взехме ги, но не почерпихме никой) не са чак толкова интересни.
Сега докато пиша реших да изпуша една цигара. Гледам аз телефона и се опитвам да загася цигарата ама не налучквам пепелника и я изпускам на пластмасовото шкафче. Не отделям поглед от телефона и я хващам... за огънчето. Дам, лягам си!
П.С. тръгнах да качвам снимка, но нещо не се получава да отворя папка на камерата, та утре ще е. Явно днес мозъка ми е в отпуск

По повод телефона в задния джоб - аз удавих 2 телефона така, докато отивам до тоалетната и при събуването телефонът изпада от джобчето и цопва в тоалетната. Та, да знаете много е приятно да се бърка в тоалетна, после да се мие нещото и накрая то да не работи...
А през нощта сегашния се опитах да го напия с ракия.
Вчера нещо си изкълчих ръката и в 01:00ч се събуждам от зверска болка и решавам да си направя компрес с ракия. Хубаво, обаче шишенцето се катурна и обилно поля телефона ми. Явно му е харесало, защото си работи на пълни обороти! Е, може би има малко махмурлук...

Вчера решавам да използвам няколко попрезрели банана/които иначе ще трябва да изхвърля утре/за едно вкусно сурово десертче 😋…всичко разбърках и установявам,че нямам овесени ядки/по-точно не ги намирам,бях купила скоро/…,реших да сложа  елдени люспи 🫤…отврат 🤮…замина всичко в кофата 🤢

Скромно от мен днес: пуснах пералнята и след 30 мин видях още цял леген с дрехи за пране 😊 ядосах се на себе си, защото мразя да дрънка полупразна, ама това да е 😊

Сега да ви разсмея как чак сега в живота си открих удобството на телените бъркалки 😊 все разбивам яйцата с вилица, когато не ми се вади миксера, а тази бъркалка е направо вълшебна. Много по-лесно е с нея 😅

На известни муни като нас никакви устройства не ни помагат. Моят часовник ме уведомява всеки път, като се отдалеча от телефона. Вибрира и ме дразни всеки път, когато изхвърлям боклука, пускам сушилня, отивам до двора, няма пропуск. На рождения ми ден обаче си забравих телефона у дома и гадния часовник си мълча упорито. На всичкото отгоре се връщах два пъти, докато натоваря всички почерпки, които бях помъкнала, поне веднъж да беше извибрирал.

Майка ми е същата - има телена но цял живот с вилица бърка яйцата. Даже някаква спешъл тактика има, държи две вилици някакси, аз това не го мога.
А аз и телените мразя, имам едни които са от някаква пластмаса или де да знам как се води, супер леки и с удобна дръжка, с тях си действам. Купих и на майка ми, съгласи се че е много хубаво нещо и чат-пат го ползва за някой сладкиш... за застройка или примерно бъркани яйца познайте дали не хваща пак вилиците и не бъхти с тях.

Телената бъркалка, но качествена - със стабилна дръжка и плътна тел, е незаменима не само за яйца, а и за разбъркване на кремове или плътни смеси за салати и разядки, които се работят без миксер. Аз имам няколко в различни размери и установявам, че ми идват малко. Една със силиконово покритие на бъркалката изхвърлих, защото идиотски се стопи, докато бърках патисери на котлона, хем на най-ниска степен. За всеки случай изхвърлих и крема, макар че можеше да го прецедя. 
Вилиците се обръщат една към друга с изпъкналата част навън и всъщност имитират точно бъркалка донякъде.