Номинации за най-голяма муня (тема 7)

  • 74 980
  • 749
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 17
Много са моите мунински истории.Сега се сетих за една.Бях на работа първа смяна( мразя я). Излизам от портала на фирмата,едва гледам.Отпред черен джип.С полузаспали очи фокусирах на шофьорското място мъж с гушка и червени бузки. Моят възлюбен дошъл да ме прибере .Отварям вратата на колата.Прозявам се шумно като лъв.На седалката имаше някакви документи и телефон.Директно ги изфъшках от там.Всичко това става без изобщо да погледна към шофьора на колата.Кво да му гледам на моя шишкебап.В момента в който се тръснах на седалката и се прозях още веднъж с широко отворена уста чух глас::
"- Извинете, познаваме ли се?"
Обърнах се и гледам мъж с гушка и шкембенце,ама чужд! Опулих очи срещу него.Смотолевих едно извинение и изхвърчах със скоростта на светлината от колата.Поогледах се,тръгнах към спирката и като прихнах, такова цвилене му ударих,че сълзи ми излезнаха и корема ме заболя от смях.Вечерта , естествено се похвалих на моя мъж какъв гаф съм сътворил.Разказът ми беше на почивки,защото само като се сетих ,започвах отново да се хиля като идиот.

# 61
  • Враца
  • Мнения: 2 311
Много са моите мунински истории.Сега се сетих за една.Бях на работа първа смяна( мразя я). Излизам от портала на фирмата,едва гледам.Отпред черен джип.С полузаспали очи фокусирах на шофьорското място мъж с гушка и червени бузки. Моят възлюбен дошъл да ме прибере .Отварям вратата на колата.Прозявам се шумно като лъв.На седалката имаше някакви документи и телефон.Директно ги изфъшках от там.Всичко това става без изобщо да погледна към шофьора на колата.Кво да му гледам на моя шишкебап.В момента в който се тръснах на седалката и се прозях още веднъж с широко отворена уста чух глас::
"- Извинете, познаваме ли се?"
Обърнах се и гледам мъж с гушка и шкембенце,ама чужд! Опулих очи срещу него.Смотолевих едно извинение и изхвърчах със скоростта на светлината от колата.Поогледах се,тръгнах към спирката и като прихнах, такова цвилене му ударих,че сълзи ми излезнаха и корема ме заболя от смях.Вечерта , естествено се похвалих на моя мъж какъв гаф съм сътворил.Разказът ми беше на почивки,защото само като се сетих ,започвах отново да се хиля като идиот.


Шишкебап Stuck Out Tongue Winking Eye
Какво каза той за случката?

Моят за такава ситуация би казал: Не ме притеснява, че някой ще те вземе, после ще те върне, и пари ще ми дава
Stuck Out Tongue Winking Eye

# 62
  • Майничка
  • Мнения: 12 625
Преди години си работим мирно и кротко няколко колеги в един офис. Честта да измисли код за СОТа се пада на единствения кавалер, защото момите помним уж цифри, а той помни само асоциативно. И понеже е историк по душа, кодът е 1453 (падането на Константинопол).
Караме си така 2-3 години, кой помни дата, кой - последователност на клавишите, кой - цифрова комбинация, гафове няма. Назначаваме обаче двама новаци, на единият от които се пада честта, в един хубав, предпанаирен ден, да отвори сам офиса и да донесе някакви брошури. Казва му се сакралната година, обвързана с ключовото събитие, той решава, че ще я запомни и тръгва. След половин час едно момче от СОТа ми звъни, че някакъв човек е влязъл в магазина. Описва го - колегата. Отключил той, метнал се към клавиатурата на алармата и ... блокаж. Падането на нещо си, започва с едно, по трасето има четворка, а, Берлин ще е! 1944. Три пъти я въвел, алармата не млъква. На бис се пробвал и с падането на Берлинската стена, 1989.😄

# 63
  • Мнения: 3 131
  В един сериал агенти от ФБР работеха на мексиканската граница. Кодът за офиса им беше датата на главния национален празник на Мексико, деня на независимостта, 16-и септември. Бъркаше го само един от тях, от... мексикански произход Simple Smile. Човекът си знаеше Синко де Майо и толкова, все това въвеждаше.

# 64
  • Мнения: 3 406
  В един сериал агенти от ФБР работеха на мексиканската граница. Кодът за офиса им беше датата на главния национален празник на Мексико, деня на независимостта, 16-и септември. Бъркаше го само един от тях, от... мексикански произход Simple Smile. Човекът си знаеше Синко де Майо и толкова, все това въвеждаше.

Нашият код за гаража е битката в Хейстингс. Кодът за вкъщи е друга историческа дата. Явно е много разпространено.

# 65
  • Мнения: 10 422
Аз бях още с малкото си фиатче. С ММ сме на бул. Левски, има много паркирани коли. Той отива да свърши нещо, аз го чакам в колата. По едно време пристига зачервен и запъхтян и мърмори "ще ти се не знае и колата, и главата". Питам го какво става и научавам, че е видял кола като моята с руса глава вътре. Приближава се и удря с юмрук по покрива за поздрав. При което отвътре изскача някаква жена и вика: "Какво искаш, бе простак?". Беше се стреснал яко.

# 66
  • Мнения: 4 240
Много са моите мунински истории.Сега се сетих за една.Бях на работа първа смяна( мразя я). Излизам от портала на фирмата,едва гледам.Отпред черен джип.С полузаспали очи фокусирах на шофьорското място мъж с гушка и червени бузки. Моят възлюбен дошъл да ме прибере .Отварям вратата на колата.Прозявам се шумно като лъв.На седалката имаше някакви документи и телефон.Директно ги изфъшках от там.Всичко това става без изобщо да погледна към шофьора на колата.Кво да му гледам на моя шишкебап.В момента в който се тръснах на седалката и се прозях още веднъж с широко отворена уста чух глас::
"- Извинете, познаваме ли се?"
Обърнах се и гледам мъж с гушка и шкембенце,ама чужд! Опулих очи срещу него.Смотолевих едно извинение и изхвърчах със скоростта на светлината от колата.Поогледах се,тръгнах към спирката и като прихнах, такова цвилене му ударих,че сълзи ми излезнаха и корема ме заболя от смях.Вечерта , естествено се похвалих на моя мъж какъв гаф съм сътворил.Разказът ми беше на почивки,защото само като се сетих ,започвах отново да се хиля като идиот.
Чета аз за черен джип, в него мъж с Пушка, зачервил бузки (вероятно от притеснение как безопасно да прибере възлюбената). И си мисля, таз Марчелотка какво ли го е закъсала, та телохранител с пушка да я прибира от работа... 🤣😁

# 67
  • Plovdiv
  • Мнения: 2 158
За мои голям срам идвам да се разпиша с цели две случки от изминалите дни. Ако има приз за муня ще се боря за челните места.
Случка 1:В петък трябваше да водя едното дете на профилактичен очен преглед (с очила е ), но междувременно и брат му се разболя. За същия ден и час мм е извикал майстор да ни сменя водомера и съответното болното (почти вече здраво) опусумче тряба да дойде и то с нас, за да не се мотка в краката на майстора. Обличаме се и почти закъснявайки излитаме от нас. Едвам намирам къде да паркирам до лекарския кабинет, слиза, от колата, децата слизат и аз откривам, че съм си забравила дамската чанта. Пари, документи, нищо нямам, добре че телефона ми беше в джоба. Викам си карай с направление сме ще минем прегледа и ще идем до нас да си взема чантата. Всичко точно, но докторката каза, че трябва да му разшири зейниците и да изчакаме поне час, призля ми. С две деца без пукнат лев и за вода даже. Добре че мм свърши по навреме и ми донесе чантата.
Случка 2: В Събота съм си върнала вечерта Мастършеф и както си гледам чувам как нещо пипитка, викам не е миялната, щото не е пуснатак, сигурно хладилника нещо се разваля. Ставам, обикалям и пак пипитна, викам не вдигам мм да открием какво пипитка. Става той идва в хола и ме поглежда с един поглед "ти луда ли си?" и само каза "от предаването е ", пипиткането идва от телевизора

# 68
  • Враца
  • Мнения: 2 311
Аз от много време имам някакъв говорен дефект, като вместо думите "забранИ", "забранявам" и т.н. производни, казвам "забремени". Не зная защо, но езикът ми се отплесва. А втората, грешна, дума, никога не е била съзнателно част от речника ми. Нито пък я имам предвид изобщо. Но много комично и понякога конфузно звучи, можете да си представите.

# 69
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 487
На работа вратата на офиса се отваря с код. Един колега месеци наред вкарваше пина на картата си, всички го научихме Simple Smile, но той така и не успява да запомни кода на вратата.

Самоцитирам се да допълня, че кодът на вратата ни е пощенският код на града Simple Smile Не е нещо, което не се запомня, тук като си кажеш адреса, трябва да кажеш и пощенския код. Даже в някои магазини те питат за него на касата( водят си някакви статистики явно откъде са пазаруващите).

# 70
  • София
  • Мнения: 10 600
Добре се посмях с вас!

Всяка вечер преди да си тръгна от офиса, питам шефа дали си има ключ, че често ги забравя.  
Тръгвам една вечер към кабинета му да го питам за ключ и колежката казва: "Шефът излезе". Викам си "чудесно!", оправям си нещата, пускам сота, заключвам всичките 200 ключалки и си тръгвам. 40 мин. по-късно ми звъни шефът! (Който никога за нищо не ми е звънил, даже не знам защо ми има номера). Аз тъкмо съм слязла от метрото.
Пита ме: Ти ли заключи офиса?
На мен ми се разтреперват краката да не съм забравила я аларма, я ключалка, я нещо да е станало...
Аз: Да, аз заключих.
Той: Ама и алармата си включила.
Аз: ДА! И всички ключалки заключих!
Той: АМА АЗ СЪМ В ОФИСА И НЕ МОГА ДА ИЗЛЯЗА!

Kато ми отмина шока, съм се смяла поне 3 часа... И сега се смея, като се сетя...
Няколко дни по-късно отивам на работа и единият колега подранил, а няма чип за алармата.
Казвам му: Много рано си дошъл.
Колегата: Е, по-добре да съм заключен отвън, отколкото вътре.

Ебаваха ме месеци колегите.

Последна редакция: ср, 15 ное 2023, 14:53 от Dicewithoutnumbers

# 71
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 487
Абсолютно същата история имам и аз, може и да съм я разказвала тук. Само дето шефовете се били наврели в друг офис, аз по принцип винаги минавах през кабинета на шефа да уведомя, че си тръгвам. Нямаше го, колегите знам, че си бяха тръгнали. Алармата, ключа и да ме няма. Добре, че са се усетили по някое време преди да тръгнат из сградата и да активират сума ти и сензори и да се разпищи.

# 72
  • Мнения: 13 200
Точно същия номер щях да направя преди малко, явно е много актуално Grinning
Тръгвам си и преди това отивам да заключа едни помещения в които през деня имаше майстори че тече ремонт. Мястото има 3 възможни входа, Натка влиза през единия, след него заключва и втория и крачи вече през помещенията към третия, да го заключи на излизане. За да е пълна картинката, в момента там няма ток заради ремонта и си светя с телефона. Вероятно заради това не съм видяла слабата светлина в другия край...
Накратко, от двамата майстори дето си събираха нещата, добре че единият подвикна нещо на другия Grinning Не очаквам там да има някой след 17ч и хич даже и не проверявам...

# 73
  • Мнения: 3 131
   Може и да съм го споделяла вече, не си спомням. Свекъра бях заключила в мазата. Човекът изобщо не се беше притеснил. Там има диван, вино и ракия. Вече има и кисели краставички, по негова препоръка Simple Smile. Впрочем, беше препоръчал да оставим и някоя луканка, за всеки случай, той ножка си имал.

# 74
  • Мнения: 10 422
Мен веднъж родителите ми ме бяха заключили на балкона и бяха излезли. Добре, че беше лято и не се бавиха много.

Общи условия

Активация на акаунт