Номинации за най-голяма муня (тема 7)

Преди много години бях заключила един от шефовете в тоалетната, вечер ги заключвахме, защото достъпа беше извън сградата. Рита като кон по стената да му отворим.

Болна съм и поръчвам храна за домочадието. Разбира се не въвеждам пълния адрес (само номер на улицата), ама то няма къде толкова да се объркат, нали? Как да не ни знаят къде сме? 😂
Звъни куриерът, че е на адреса и ми цитара нашия блок, пита "Това ли е?" Съвсем убедено вярвам, че това не е и казвам, че е подминал и трябва да се върне малко 🙄 Връща се, обяснява ми какво вижда. Не, не, още трябва да се върнете 🫨 Докато се върти по улицата, говорим по телефона. Аз все така давам обратни на верните указания. Все пак го виждам през прозореца, но виждам как завива наляво, а сме точно в дясно. Отново убедено обяснявам, че "точно сме точно в ляво" и да се върне, което е негово дясно, естествено. Добре, че на улицата от едната страна сме ние, а от другата е празно място.
Приготвям на мъжа ми пари. Уж отбелязах да се плати през gpay, но като проверявах не видях да е минало плащане. Викам си, че не е минало. Слиза мъжа ми, звъни: "Човекът казва, че си платила."
Единственото вярно беше поръчаната храна.
Пет дни бях като в облаците.

Наскоро ми се случи една глупост. Направо се чувствам като идиот, муня, кукундрел, ама карай.
Отказах се аз от Йетел. И ми останаха да изплащам наустойки от 130-140. И почвам на части. 
Стигнах 93 лв.
И отивам и плащам 20 лв, викам толкова ще внеса. Да отбележа, че ги бях питала тия шушомиги дали мога тази сума да не я плащам накуп, а за няколко месеца на части. Така ми е удобно, нормално.
Викат да.
Та отивам и давам 20, ама момчето там вместо да вкара на касовия апарат сумата която му давам, той вкарва 93 колкото е цялото ми задължение.
След 2 дни се усещам. Вадя бележката да я прибера, че това си е важно нещо, трябва да се събират. И се опулвам.
И сега си мисля, бълха ги ухапала йетел. Ама те са си добре, тези пари ще се вземат от младежите там. Тия просто си работят там, не са виновни. Стана ми съвестно. И се чудих. Мой приятел вика не се занимавай, ами отивай и искай бележка, че нищо не дължиш.
Ама аз съвестна и викам да оправя. И оправихме нещата, сторнираха там и ми останаха 53.
Викам на следваща заплата ще им дам още 20 или 30. И ми се обаждат преди седмица от фирма за събирания на задължения. Че тия са ме дали на тях за кирливи 53 лв, а ми казаха, че мога да ги разрочвам и ако внасям всеки месец нямало проблем.
Човека вика, че било за големи суми, не за такива.
Викам ок, ще ги дам. Разбрахме се до 10, че не бях взела заплата. Забравих и пак ми звънят в понеделник, викам забравих бре човек, много зор за 50 лв имате. Ще ги платя днес.
И ги платих. Викам на хората, бива ли  така, аз да постъпвам коректно, пък вие да ме давате на такива фирми за 50 лв, при положение, че редовно ги погасявам. Тя беше учудена, но каза, че не се правило от тях.

Идиотски истории са с тия колекторски фирми. Преди година спрях стационарен телефон, който се водеше на името на баща ми. Казаха ми, че не дължа нищо. Сега ми пристига заплашително писмо, че ако не внеса в тридневен срок 5,40 лв., ще дадат баща ми на колекторска фирма. Той, горкият, си отиде преди няколко години, но ще бере срам посмъртно за 5 лв.

Poni69, нещо подобно е и при мен. Баща ми почина през май, закрих му телефона, увериха ме, че не дължа нищо и два месеца по-късно пристига някакво уравняване за 7.70 лв. Откъде изскочи не могат да ми обяснят и аз отказвам да ги покрия.

Майка ми като почина, спрях интернета, кабелната и телефона. Платих там, каквото трябва, а те мизерниците, си поискаха телефонния апарат, който тя подмени, още като са го свързвали бил дефектен (преди над 10 години), естествено не можах да им го предоставя и ме таксуваха 33 лева неустойка и за това! Клоуни.

Аз ги внесох, разбира се, нямам намерение да се разправям с такива фирми за 5 лв., които в някой момент могат да се превърнат в 500.

Избирам чинии и чаши в един магазин и телефонът ми звъни. Вдигам разсеяно, щото съм обсебена от порцелана, на дисплея е изписано името на най-добрата ми приятелка, с която се забавляваме на макс и се лигавежим като по учебник. Обичаме да пием кафе в едно хубаво кафене на улица „Солун“, но казваме –хайде до Гърция на кафе, друго място сме кръстили пещерата и т.н. наричаме всичко  и всички с други имена.
Та вдигам на Катя(примерно име) и казвам – кажи, прелест моя. А тя – какво ми каза, какво?
Хм, говори ми с много странен глас! Съответно я питам какво й е на гласа. Тя ми обяснява, че се разболяла, боляло я гърлото и ушите и чува зле, а гласът й изчезнал. Успокоявам се, че не полудявам, че ми звучи така различно и продължаваме разговора, а аз продължавам да ръшкам из рафтовете, за да открия идеалната чаша за коктейла ми. Искам вика да отидем в парка. Сега, ние никога не ходим в парка и явно „парка“ е кодовото име на нещо си, което съм пропуснала, ама храбро казвам – с теб отивам навсякъде! После искам да пусна едно тото.
Явно болестта я е чалнала лошо, щото тя тото не играе, ама казвам- че що да не пуснеш? Се пак говорим само за шест числа, които трябва да се нацелят, а ти не си тъпа. Дори аз мога да ти подскажа едно, две, другите ще си ги измислиш сама. Тя се умълчава и след малко казва- днес си ми много странна.
Аз съм странна не само днес, та пропускам забележката и питам, какви са плановете, след като атакуваме джакпота? А  я вика – ми ще си вземем пенсията. Тук сериозно се озадачавам, щото ние сме  в активна възраст, и явно „да си вземем пенсията“ има друго значение. Затова се информирам- откъде ще я вземем и кой ще ни я даде. А тя - да не си вдигнала кръвно, днес не те бива. Ами от банкомата на „Генерал Ковачев“ ще я вземем, както обикновено!  Отбелязвам на ум, че не й схващам смешките, ама тя продължава – Георги си дойде от Испания. Кой е Георги питам – а тя- сина ми, кой! Аз съм  в изумление, щото сина й не се казва така и бутам една чаша от рафта. В главата ми започва да мига сигнално червена лампа. А тя ми казва – Викторийо, пи ли си хапчетата днес!? Аууу, ама аз не съм Виктория! Казвам го на глас. А тя, а коя си? А ти коя си, връщам. Ми аз съм Катя! -А аз Карамела!
Карамела, ти ли си? Аз съм леля ти Кате бе, а ти защо вдигаш на майка си телефона!?
Мдаам, добър въпрос! Защо съм излязла и съм грабнала на мама телефона…

При мен единият ми син и брат ми са с еднакви имена ,взела съм на майка ми телефона ще звъня на детето да се прибира ,че играеше навън. Звъня ,той не вдига ,звъня пак ,пак не вдига .... вече побеснях след още 5 позвънявания  ми вдигна и чувам само ,,Да мами" и като започнах аз една лекция за какво е този телефон и колко време е наказан ,а от там само се мълчи ... отново нерви виновен, а и ми мълчи направо казах 5 минути ти давам да се прибереш и ако те няма ще има и бой и затворих доволна. Минаха 10 минути няма никой и аз пак почвам да звъня 😀 ,той пък вече ми затваря ,викам си голям хитрец след още 10 позвънявания на който не вдига, гледам брат ми звънни на моя телефон вдигам и тъкмо да му кажа леле тоя твоя племенник как ме нервира, той ми вика ,, Сестра моля те спри да звъниш от телефона на майка на мен ,че возя колегите и цялата кола те слуша как ме наказваш "😀😀😀.  Отидох после да се накарам на майка ми как се записват хора с еднакви имена 😀😀😀

Със сина на ММ имаме абсолютно еднакви телефони, той ми купи калъфче като неговото, изобщо - пълна унификация. И двамата внимаваме много да не си ги разменим, че сигурно доста неща ще научим един за друг.

Caramella, Kisses, благодаря ви! Здравата ме разсмяхте!

Нали знаете за какво служат ръкохватките? За да си сложиш на едната ръка, по принцип на тази, с която отваряш фурната, и да хванеш тавата с другата ръка 😉
А още по хубаво е в заливката на мусаката вместо брашно (слагам по малко за да се запече хубаво заливката) да сложиш захар. За оправдание брашно и захар при мен стоят в оригиналните си опаковки, които си приличат, а аз ръся на око

Е...малко захар на заливката на мусака е ок....ама цяла чаша сол на макарони на фурна- не е ок
Тук мунята е майка ми- много се притесни милата,и кръвно вдигна
В събота сме у тях,аз правя гюведжета,тя имала домашно мляко и реши да спретне едни макарони - да пробва новата фурна на отопляемата печка/камина.
Никой не й е давал зор- дори не съм и се прачкала/да не обвини после мен/....
Слагаме макароните да се запекат....чакаме...леко се запичат, ама и аз и тя без очила и не виждаме,че не се запичат както трябва по принцип.
Приключихме обяда,пита тя иска ли някой макарони- още са топли и отказваме,само тя и мъжа ми поискаха....
Аз излизам на двора да си поиграя с кучето....връщам се след 10мин...майка ми посърнала,мъжа ми се смее....
Макароните са в кофата.....цяла чаша сол.....добре,че не съм ги опитала,не съм тактична като мъжа ми и вероятно щях да съм ги изплюла звучно.....

Започвам с малко предистория. Приготвям багаж за пътуване и постоянно си говоря на глас какво имам да взема или приготвя, за да не забравя нещо (не, че не си забравих четката и пастата за зъби, та си купувах нови от аптеката преди тръгването). Но си говоря: "котка - храна, вода, тоалетна". Междувременно ще пускам миялната и влизам в стаята на дъщеря ми да я питам има ли нещо за миене при нея. Тя отговаря отрицателно, аз кимам и си продължавам "котка - храна, вода, тоалетна". Тя:
- Ще миеш котката?
А днес заставаме с колежка пред асансьора и си говорим задълбочено. Асансьорът идва. Качваме се. Продължаваме да си говорим. Вратите се затварят. Асансьорът стои. Ние продължаваме да си говорим. В един миг ми просветва:
Аз: Ами,... ако някой натисне копчето може и да тръгнем.

Аз си помислих, че си и казала “котка-храна, вода, тоалетна”.