Неща които по света са нещо нормално, но в България са табу или почти ги няма

Това и в други европейски държави е непостижимо.

В България масово се пуши трева, аз лично съм изумена от мащаба на употребата. В този смисъл за мен е ок да се легализира, но съм на мнение, че това ни е последния проблем за оправяне.

Спаси София вчера влязоха във властта, малко е рано да се каже какво ще надробят.

Попаднах на темата случайно. Не съм я чела цялата, може и да повтарям някой/някои.
За мен една от големите разлики е цялостната политика и отношение към хората с увреждания и със специални потребности.
Като се започне от т.нар. достъпна среда, работи се вече и в БГ в това отношение, но има много, много още какво да се желае, премине се през “предимствата”, които се предоставят на тези хора (наскоро се обсъждаше в една група за ТЕЛК наличието в чужбина на карти, даващи ти предимство в болници, градски транспорт, магазини, други такива места) и се стигне до цялостното приемане на тези хора в обществото.

Интересно ми е какво разбирате под предимство в болници или в градския транспорт?

Деца с аутизъм, например, имат проблеми да седят чакат ред, опашки, подобни. В тези случаи имат предимство, да минат първи, да не чакат, някъде има специални каси за хора с увреждания. Приемам, не градски, по-коректно е обществен транспорт - летища, гари, подобни.
Колко хора в България знаят символ на какво са едни слънчогледи?!

А колко хора в чужбина го знаят? Това, че пише нещо в интернет не значи че е широко разпространено в реалния свят.

Досега каси за хора с увреждания в магазини в Германия не съм видяла. И аутистите, и тези с количките си чакат чинно на опашката. Има паркоместа за инвалиди и места в обществения транспорт, спазват се. Хората помагат, но на добра воля. Иначе шофьорът/машинистът на влака слиза, пуска и вдига рампата, защото той е длъжен.  Но и самите хора с увреждания също застават на точните врати и натискат определените копчета, за да сигнализират.
В жилищните блокове обаче, е като в България - някои нямат асансьори, а до първия етаж има 9 стълби.
Най-големите предимства са социалното подпомагане и всякакви безплатни входове за обществени културни мероприятия, зависят от степента на инвалидност.

По темата с/за хората с увреждания не ми се спори.
Всеки говори от собствения си опит.
За мен, достатъчно има какво да се желае и достатъчно неща по отношение на тях могат, следват да се направят в БГ.

Затова съм съгласна с теб.

Хм. Странно нещо. Всичко изброено го има в България. МНого е далече от табу съществуването на всичко, описано в първия пост, че и повечето след него. Може да има някаква разлика, но тя е пречупена през местната нужда. Точно липсата на нужда/интерес у нас води до липса на класическа гаражна разпродажба тип американска. Но има много други подварианти, които в основата си са същото-да се "отървеш" от стара ненужна за теб вещ, която пък да си я хареса друг и да му влезне в употреба. Има много реставраторски групи, има колекционерски, има олх с търговията там, а все още си го има и класическия битак.
Има родителски кооперативи. Дори да не са копи-пейст на дневна майка (за мен е непонятно какво точно върши, но явно не ми и трябва, че да го търся като услуга).
Сладкишите...ооо, сладкиши, баници, меденки и какво ли още не са под път и над път във всякакви ученически мероприятия и активности в училищата. Да, в градините поради определени правила и регулации не е прието, но в училищата е масово явление по всякакви видове празници училищни, то не са бъдници, то не са благотворителни акции.
Църковни благотворителни не следя, атеист съм и честно, не съм се интересувала въобще.
Иначе, у нас има социално подпомагане за хора с ТЕЛК, което само по себе си не е малко-и като суми в зависимост от процента и като други, от типа на безплатен вход /безплатен син талон за паркиране, намалена карта за ГТ, освобождаване от такси в университет/освобождаване от данъци и др.  Чисто функционално нямаме среда-ама то и за хората без затруднения е същото-колко си изпотрошиха крака и глави в кривите ни тротоари.. Лентата на слънчогледи масово се знае какво символизира, рядкост е някой да не знае. Но за мен, като родител на дете с ТЕЛК е абсурдно да я ползвам , защото заболяванията са толкова разнородни,ч е едната му там лента сама по себе си с нищо няма да помогне, ако не се знае конкретното увреждане на конкретния човек и моментното му състояние.

Инвалидите, що се касае до здравеопазване използват доста предимства в България. В обществения транспорт също.
Но например, обществото ни трудно приема инвалидите, че трябва да имат нормална работа и да ходят на работа. На времето имаше социални предприятия, сега също има - напр. Социалното предприятие в Пловдив ( прословутите стъклени играчки), зеленчуковата градина в Добрич ( също работят само и единственно инвалиди, а терените са предоставени от общината)

Точно в последните години много се говори и работи в посока приобщаване и това инвалидизирани да са част от обществото с труда си. Има напредък. Хората с ТЕЛК са защитени също така, има определени правила при съкращения/уволнения/почивни дни. Има и изисквания да се наемат такива.
И още малко по темата-и за двете ми деца е идвал "човек от държавата" (ох, що за определение е това ))))-предполагам педиатър. Още в деня на изписване-идва, оглежда условия, показва, обяснява, остава необходимото време. Хвала, че педиатъра на моите деца усети, че нямам нужда, и не се застояваше особено.
Силно застъпено е доброволчеството. Особено в последните години с природни бедствия това е видно. Всякакви групи има.
Това, което си нямаме е Национална детска болница, та се налага точно доброволчески организации под всякакви форми да се организират, събират пари/и капачки.

Нивото и грижата за хората с увреждания в България е потресаваща, а домовете в който някой се гледат ужасяващи и това не се е променило.  Родители се самоубиват от отчаяние, емигрират в търсене на спасение. Фактите са си факти, колкото и да ни е неприятно. Не извъртайте нещата, или може би си вярвате, защото друго не сте видели. Хората с увреждания нямат елементарен достъп до градска среда, спокойно придвижване и това не е мое мнение. Отворете и прочетете мнения на хора с такива проблеми, често са затворници вкъщи. Да не говорим за помощни средства, който са нискокачествини далеч от това, които хората ползват по света и това често води до още увреждания И преди да скочите да защитавате нищо, само защото е българско  прочетете този статия. Като се сетя и ми потичат сълзите.

https://nova.bg/news/view/2018/04/18/213332/%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D … D0%B5%D0%B3%D0%BE

Колко да са ужасяващи. Сестрата на съпруга ми беше в дом за хора с психични проблеми и не да не съм посещавала дома. За последните 15 години има много  промени и то все в положителна посока.
Да, отпаднаха защитените жилища, но това е защото бизнесът не приема хора с такива проблеми на работа.
Аз поне в САЩ и Канада не съм чула за такива домове, или за помощни училища.

Sephora лично познавам дете с ДЦП, чиято майка го изведе именно в Нидерландия и след като им осигуриха нормален живот, се оказа, че детето е над средно интелигентно и покриваше 2 години за 1 в гимназията. Но защо са ни на нас такива деца, да си ги ползват в чужбина.. :/