Любители на кучета - 138

mavina1380, дано успеете да спечелите битката за спалнята, много постоянство трябва и здрави нерви че те френските булдочета са много упорити.
Аз битката за леглото я загубих още когато Зарка беше сладко бебе. Но това защото си лягахме късно и тя много лаеше, не исках да тормозя съседите. Сега спя с голям доберман под завивката. Както моят мъж коментира снощи: "Като си мека Мария, сега ще търпиш говедото да спи при теб."
Аз харесвам името Зара, отива й на нашата. От момента, в който си я запазих, започнах да й подбирам име. Въртях имена нон стоп, Мая, Моли, Белла, Стела, Рокси, Маги, Ава. За всяко име си представях как викам силно кучето с това име и всички ме чуват.
Почти бях се спряла на Ава, когато ми хрумна Зара и това беше.

Арес, го измисли синът ми. То някак стана естествено.....като отидохме да вземаме кучо и стопаните на майката и бащата казаха, че това са Зевс и Хера синът ми се избъзика, че тогава това е Арес като единствено тяхно дете  и така с името....богът на лиготоите.
Днес го научих да ляга, Ами да се похваля.

Моят Нейо е кръстен на футболиста Неймар, защото сме фенове на Барса, а тогава той играеше там. Няколко месеца след това напусна скандално, но беше късно да му сменяме името. 😆 Масово хората мислят, че е кръстен на Нео от Матрицата, защото не чуват Й-то. 😆

Един Меси щеше да е по-логично Тоя Неймар си е хаймана, а онзи само в Барса си игра цялата кариера

Буба се казва всъщност Буболечка, защото като я взехме на почти три месеца тежеше 900 гр и приличаше на малко черно бръмбарче

Vanne ,плюсът е че с мъжо сме на едно мнение за спалнята.
Лесно я отучихме да спи при нас вечер ,надявам се и да е лесно и отучването и качването на спалнята и през деня.
Ще бъдем упорити.
Благодаря ти! 🍀

Моите са кръстени на анимета

Но във времето имената бидоха ъпгрейднати
Томас стана Дон Томазо
Саске - Шошо

Ние си бяхме харесали едно куче за осиновяване, което се казваше Мейпъл, но не ни одобриха за нейни "родители". Името много ни допадна и за това като си я взехме тази маймуна, решихме да я кръстим така.

Лара е кръстена от синковците на ММ, на Лара Крофт

Първото ми куче се казваше Нора, така си я взехме с името. До ден днешен на Берга казвам Нора....
Когато реших да осиновя куче и месеци наред гледах във ФБ и най накрая я видях и се влюбих в нея при разговор със собственика той ми е казал, че се казва Брега, но аз съм разбрала - Берга и така си остана. Много ми харесва името. На немски значело планина. Оказа се, че имало и акумулатори Берга
Иначе съм кръстница на едно йорки. Кръстих го Реа

Ах, сладури!
Чарли е кръстен на Чарли Чаплин... тогава имах нужда от повече усмивки в живота си и често си пусках една от любимите ми песни на MJ - Smile. Та все с Чаплин си я свързвам и така... ей ви едни рошльо заспал:

Иванчо - на комшията. 😀
(Вече знаете)

Нашите са кръстени само от сина ми и приятелката му. Аз, както съм казвала, не съм искала куче, поне не откакто живеем в къща. Иначе в апартамента си мечтаех за къща, с дворче, с куче - задължително голдън ретривър и да се казва Голди, което предполага да е момче. Купихме си място, построихме си сами къща, а през това време наблюдавах лудницата в съседните дворове - немски овчарки, които лаеха собствениците си жестоко, пинчери и  чихуа, които лаеха безспир, ротвайлер, който дори и мен ухапа веднъж при отворен гараж, италианки някакви, които виеха всяка сутрин в 3 ч. - ползваха ги за трюфели  ибяха 5 броя....
Всичко това придружено с огромен куп за чистене всяка сутрин - никога не си извеждат кучетата на разходка, никога. Така се стреснах, така ми бяха опотивяли с този постоянен лай, че категорично решихме да нямаме куче. И се кротнахме психически - няма да имаме. Аз изпитвам ужас от кучета, просто атавистичен страх изпитвам и съм обикаляла целия квартал, ако ми се мерне куче в дъното на улицата, а съм на 10 м от спирката, примерно.
Обаче, никога не казвай....знаете. Все пак всяка "твърда" жена си има по един мъж и той някога отива на сутрешна разходка и две немирни опашки го подмамват като две, не една, а цели две "Еви".
Спирам с логореята, но за имената - синът ми беше категоричен малката да е Буря /дълго време не го приемах това име/, а голямата да е Вихра - да си отивали. Не ми хареса  и това име, а всъщност съм се противила да ги имаме, предложиха Рая, аз казах Кая и накрая те победиха.

Докторът им казва, че Буря си е с името - направо ураган. А Райчето наистина ме прави щастлива и "райски" - аз съм нейната тръпка. Другата е "изменничка" - аз я храня, занимавам, играя с нея на топка, но нейната слабост е мъжът ми и нищо не му отказва, е...почти.

Но синът ми им е "водач", ние сме "придворен, седмичен антураж".
А приятелката му е "коафьор", санитарен персонал, чисти уши, лапи, дупета, снабдител на специални пакети с лакомства  и ексклузивен  фотограф.

Докладвайте ме да ме трият, че има да четете.......

Когато Айс ( снежно бял шпиц) стана звездичка бях категорична че второ куче няма да имам.
После видях Айк на снимка и два дни по-късно беше у дома. Казах че го кръщавам на Айк Търнър заради цвета. Но имах нужда да усещам Айси в името. А тук във форума си намерихме фея кръстница и вече е Фют.

Добро утро!
Оплаквам се!
Зверо нали влизаше в компостера и изяждаше квото намери. Укрепих аз капака - сложих втори капак тежък, две дебели греди. Днес отивам отворено изгризала втория капак и наща оставила само листата, другото изяла. Не знам кога го е направила затова и реших да не се карам. Сутринта преди работа се наложи да укрепвам пак - сложих единият капак, сложих другият капак, 2 големи и тежки греди, един чувал с пръст и една саксия с пръст. Влизам вътре колкото да се измия и при излизането що да видя наща пак в компостера и само дупарата й се вижда. Тъй се разкрещях, че всички кучета наоколо се разлаеха хахахаха. Наща юрна по двора и не успях да я докопам да я шамаросам, но много добре знаеше какво става. Ще трябва да сменям мястото на компостера напролет явно, а до тогава няма да слагам нищо освен листа. Един декар двор не и стига да прави бели и пакости по цял ден. Иначе тренираме за забрана да се взима от земята, но докато правим тренировките всичко е точно, а след това когато няма никой около нея си прави какво иска. За едно съм щастлива, че имам опция да е на двора, че като се познавам не си представям да ми унищожи вътре къщата. 14 години гледах куче у дома, ама токова лудо не бях