Любители на кучета - 138

  • 32 800
  • 746
  •   1
Отговори
# 600
  • Варна
  • Мнения: 12 832
Бизу ( целувка)
Каду ( подарък)
Моят мъж е луд по всичко френско.

# 601
  • Mediterraneo
  • Мнения: 43 296
Рейна( кралица на испански) си дойде от приюта с името. Но малкият ми племенник като проговаряше, й викаше Нейне. И досега си остана като прякор, като я лигавим си е Нейне Simple Smile

# 602
  • Мнения: 2 328
Досега се ядосвах с едно перде от Юска, влизам тук и какво да видя, красота до красота! Мина ми ядът Simple Smile

Спомням си една фраза от книга на Стивън Кинг, беше по повод много заетите хора, какви мизерници били, все нямали време, вместо да си вземат едно куче, да поспрат за малко, да съзерцават. Ще се разровя да я намеря точната фраза!

Ето моята помагачка за пердето


И една снимка от вчерашната прекрасна разходка. Не знам при вас има ли сняг, но в Бургас следобед е слънчева есен.

# 603
  • Бургас
  • Мнения: 9 880
Vanne, къде е тази поляна? Заприлича ми на пътя за Сарафово, ама май не е там...
Ние ходим до ЦУРК-а да тича свободно, ама все не мога да сколасам по светло тези дни, а в тъмното ме е страх.

# 604
  • Мнения: 2 328
Tintina, това е нивата между Меден рудник и Мандренското езеро, т.н. Райчов баир, в посока Средец. Надали сте идвали тук, ако не си от комплекса. Simple Smile

# 605
  • Мнения: 1 199
Много готини истории за имената на кучетата. Аз питах ама не казах при нас как е, да кажа сега.
Досега кучетата все са ми кръщавани на някой герой от филм. Предишното хъски се казваше Джесика,черна със сини очи. Тогава беше много нашумял филма гръм в рая и детенцето Джесика беше с тъмна коса и едни сини очи, та и нашата така.
Сега Съни е кръстена на свекървата, която не обича кучета грам. Когато я видях за първи път беше жълто-кремава и със сини очи като слънчице от детска рисунка и така ми дойде Съни /слънчево/. Смеехме се, че сме кръстили кучето на свекървата/Светлана/ за да започне да харесва кучета и да не я е страх ама за сега нямаме успех.

# 606
  • София
  • Мнения: 1 744
Нашата Нори си я чаках, за да я кръстя точно така. Тя е обратното на предишния ни черен кокер Рино - женска светла кокерка Нори.

# 607
  • Варна
  • Мнения: 4 379
Нашата менажерия (минус един котарак ) точно зад колата трябва да играе:

Не се плашат защото е безшумна, калпазани.

# 608
  • Варна
  • Мнения: 812
Много готини истории за имената на кучетата. Аз питах ама не казах при нас как е, да кажа сега.
Досега кучетата все са ми кръщавани на някой герой от филм. Предишното хъски се казваше Джесика,черна със сини очи. Тогава беше много нашумял филма гръм в рая и детенцето Джесика беше с тъмна коса и едни сини очи, та и нашата така.
Сега Съни е кръстена на свекървата, която не обича кучета грам. Когато я видях за първи път беше жълто-кремава и със сини очи като слънчице от детска рисунка и така ми дойде Съни /слънчево/. Смеехме се, че сме кръстили кучето на свекървата/Светлана/ за да започне да харесва кучета и да не я е страх ама за сега нямаме успех.
Стана ми смешна релацията между двете имена SmileSmile Пощадили са ме моите хора, в противен случай трябваше едната маймуна да е кръстена "кокошка" - в превод от италиански Stuck Out Tongue А, всъщност има и за двете в известното словосъчетание, става и за бульон на кубчета, хаххаахахаххаахах. Значи едната да е "Бяла", а другата "кокошка" - Galina Blanca.... SmileySmileySmiley

# 609
  • Мнения: 2 328
Името трябва да е кратко и звучно и такова, че когато кучето избяга и хукнеш след него да го викаш, да не се попикават от смях всички хора наоколо. Например Грегъри или Елизабет Simple Smile

# 610
  • Мнения: 1 056
Преди двайсетина години така щях да се по...кая лично аз. Разхождам Рекс на Бунарджика, към нас се присъединява един господин с гонче. Заиграха се двете кучета, но по едно време другото като навири нос, драсна през храсталаците като стрела. И стопанинът закрещя с пълно гърло : "Унуфри! Унуфрииии, веднага при мен!" Не знаех как да реагирам...

# 611
  • Бургас
  • Мнения: 9 880
Tintina, това е нивата между Меден рудник и Мандренското езеро, т.н. Райчов баир, в посока Средец. Надали сте идвали тук, ако не си от комплекса. Simple Smile

Много мили спомени пазя от този район, макар че сега научавам, че се казва така. Живяла съм над 20 г. в "Меден рудник". Детството и младостта, първите любови... Там разхождах първото си куче... Там се запознах с едно момче с немска овчарка, бяхме по на 15-17 години, станахме толкова близки, но се разминахме през годините, детинска му работа... Всяка вечер бяхме там, покрай старото гробище (вече го няма), по нивите, край чешмата с кучетата... Ех, спомени...

# 612
  • Мнения: 2 328
Tintina, това е нивата между Меден рудник и Мандренското езеро, т.н. Райчов баир, в посока Средец. Надали сте идвали тук, ако не си от комплекса. Simple Smile

Много мили спомени пазя от този район, макар че сега научавам, че се казва така. Живяла съм над 20 г. в "Меден рудник". Детството и младостта, първите любови... Там разхождах първото си куче... Там се запознах с едно момче с немска овчарка, бяхме по на 15-17 години, станахме толкова близки, но се разминахме през годините, детинска му работа... Всяка вечер бяхме там, покрай старото гробище (вече го няма), по нивите, край чешмата с кучетата... Ех, спомени...

Колко е малък светът! Да, точно този път покрай старото гробище (нашият блок е точно до него и аз го помня) към езерото, пътят покрай чешмата, обикаляме нивите... това е на Зара общо взето ежедневието.

# 613
  • Враца
  • Мнения: 4 270
Името трябва да е кратко и звучно и такова, че когато кучето избяга и хукнеш след него да го викаш, да не се попикават от смях всички хора наоколо. Например Грегъри или Елизабет Simple Smile

Или Иванееее Simple Smile Simple Smile Simple Smile

Ама, той за това ходи винаги пайванисан Simple Smile

# 614
  • Бургас
  • Мнения: 9 880
Сега като се върнах години назад и нахлуха спомени си давам сметка колко много ме е обогатил животът с куче. Нямах търпение да свърши училище, да го взема и цяла вечер да обикаляме нивите. Природата, залезите, тръстиката край езерото, наливането на житата, смяната на сезоните, толкова много съзерцание. Разговорите с моя приятел с овчарката - за всичко, израстването, възмъжаването, първите уроци на живота... И кучетата седнали до нас и зяпащи езерото... Имах късмет с лайкоподобното, не понасяше водата Simple Smile Ако беше Елза, завинаги да съм забравила пътя до езерото:)
Не знам дали днешните младежи могат да усетят и да се потопят в такива мигове. Ние тогава освен разходките с кучетата и книгите други забавления нямахме. Бедни години, баш в началото на прехода, потресени родители и учители, нямащи никакво време за нас...
Тогава се научих и кърлежи да вадя, и уши да лекувам, и лапи да превързвам. Един държавен ветеринар имаше тогава в Бургас, и той извън града.

Общи условия

Активация на акаунт